РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е № 1049
гр. Пловдив, 10.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, ХХ състав, в публично
съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Т. Ц.
и с участието на прокурора КАЛОЯН
ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от съдия Михайлова КАНД № 525 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във
връзка с чл.63 ал.1 пр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания.
Производството по делото е образувано по повод касационна
жалба от ТД на НАП, гр. Пловдив, чрез процесуалния й представител юрисконсулт М.
против Решение № 77 от 11.01.2022 г., постановено по АНД № 20215330205008/2021
г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е отменено Наказателно
постановление № 579219-F595159/26.05.2021 г. на заместник директора на ТД на
НАП - гр. Пловдив, с което на Р.И.Г., ЕГН **********,***, на основание чл.74 ал.1 от Закон
за счетоводството е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева за нарушение по чл.16 ал.1 т.4 от Закона за счетоводството /ЗСч/
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт, тъй като
съдът е приел, че се касае до маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, както и поради
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като след като е приел деянието
за маловажен случай, съдът е следвало да съобрази диспозитива си с действащата
от 23.12.2021 г. норма на чл.63 ал.4 от ЗАНН.
Ответникът оспорва жалбата и моли съда да остави в сила
решението на ПРС.
Прокурорът счита касационната жалба за основателна.
Касационната инстанция, след като провери правилността на
постановеното решение, предвид наведените в жалбите касационни основания и въз
основа на доказателствата по делото, счита жалбата за процесуално допустима.
Същата е неоснователна поради следното:
Въззивният съд правилно е изяснил фактическата обстановка и е
приел, че на 24.02.2021
г. от служител към ТД НАП - Пловдив e съставен
АУАН на Р.И.Г. за това, че в качеството си на управител на „Медия плюс – 2009“
ЕООД, ЕИК ****** – предприятие по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/ и
търговец по смисъла на ТЗ, като е бил задължен , не е публикувал годишния
финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2019 г. в ТР на Агенцията по вписванията
в законоустановения срок – до 30.09.2020 г. или до дата 30.09.2020 (съгласно
пар. 33 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение от 13.03.2020 г.) Търговското предприятие е извършвало дейност през
отчетния период 2019 г., видно от ГДД по чл.92 от ЗКПО и приложения към нея
годишен отчет за дейността. ГФО е заявен за вписване и представен за обявяване
в ТР на АВ на 25.02.2021 г Актосъставителят е квалифицирал извършеното от
лицето като нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
За да отмени оспореният акт въззивният съд е приел, че в
настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е правилно.
За маловажен случай на административно нарушение по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, следва да се приеме
това административно нарушение, което, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността му и, с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл.93 т.9 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН).
Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е
осъществен състава на административно нарушение, с оглед наличието на множество
смекчаващи обстоятелства, подробно анализирани от първоинстанционния съд,
деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Достатъчно при това положение е
било нарушителят да бъде предупреден, че при следващо констатирано нарушение,
ще се пристъпи към налагане на санкция. Ето защо, налагането на глоба, макар и
в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на
обществената опасност на деянието и дееца.
Следва да се посочи, че административнонаказващият орган е
игнорирал задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с
оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител.
Процесният случай, както се посочи, разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и очевидно, е маловажен
случай на нарушение по чл.38 ал.1 т.1 във връзка с чл.16 ал.1 т.4
от ЗСч.
Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е
приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички
предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
В този смисъл, неоснователно е възражението на касационно
жалбоподател, че въззивната инстанция е формирала неправилни изводи.
Неоснователно е възражението и в насока за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, поради несъобразяване на
диспозитива на решението в разпоредбата на чл.63 ал.4 от ЗАНН, в сила от
23.12.2021 г. Съгласно сочения текст, съдът отменя наказателното постановление,
когато прецени, че е налице маловажен случай на административно нарушение. В
този случай съдът, с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай,
в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание.
Няма спор, че нарушението е извършено на 01.10.2020 г., т.е.
преди влизане в сила на процесната разпоредба. Съгласно чл.3 ал.1 от ЗАНН, за
всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила
по време на извършването му, а според ал.2, ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага
се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Така изложеното, следва да бъде взето предвид от настоящата
инстанция, предвид нормата на чл.3 ал.2 от ЗАНН, която предвижда императивно, че,
ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, да се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя. Константно съдебната практика приема, че по-благоприятен закон е
този, който предвижда за нарушителя по-леки административно-наказателни
последици. В настоящия случай, по-благоприятен закон е този преди промяната от
23.12.2021 г., тъй като към лицето няма да бъде отправено предупреждение, което
при всички случаи ще има негативен ефект в правната сфера на лицето.
Ето защо, липсата произнасяне в диспозитива на решението на
РС – Пловдив, не може да бъде окачествена като процесуално нарушение. Като е
съобразил фактическата обстановка с настъпилите законови промени, съставът на
РС – Пловдив е издал едно правилно и законосъобразно решение, което следва да
бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора и предвид претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.
Воден от
горното, Административен съд – Пловдив, ХХ касационен състав,
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 77 от
11.01.2022 г., постановено по АНД № 20215330205008/2021 г. по описа на
Пловдивски районен съд, VII н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.