Решение по дело №670/2021 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 66
Дата: 14 февруари 2022 г. (в сила от 16 март 2022 г.)
Съдия: Мария Николаева Петрова
Дело: 20213420100670
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Силистра, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. П.
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. П. Гражданско дело №
20213420100670 по описа за 2021 година
Ищцата Е. Й. Д. твърди, че от съвместното съжителство на страните са се родили
децата С. В. и Б. В., които към настоящия момент са малолетни. Родителите съжителствали
в Н., Ф., където се родили и децата, но връзката им била проблемна и конфликтна и
приключила през миналата година, когато ответникът за пореден път осъществил домашно
насилие спрямо семейството си. Въз основа на действията му било инициирано
производство за защита от домашно насилие и ответникът бил осъден на 6 месеца лишаване
от свобода, като спрямо него била издадена забрана да посещава ищцата и техните синове.
След постановяване на съдебното решение ответникът напуснал Ф. и оставил децата на
грижите на тяхната майка, като престанал да контактува с тях и да дава издръжка, поради
което ищцата моли съда да й предостави упражняването на родителските права спрямо
децата на страните, като определи местоживеенето им при нея в гр. Н., Ф., да определи
режим на лични отношения между децата и бащата – 10 дена през м. юли, както и да осъди
ответника да заплаща на по – голямото дете месечна издръжка в размер на 250 лв., а на по –
малкото издръжка в размер на 200 лв., считано 01.01.2021 г. заедно със законната от върху
всяка просрочена вноска. Моли съда да разреши издаването на паспорти на децата без
съгласието на техния баща, както и пътуването на децата в чужбина отново без негово
съгласие. Претендира направените по делото разноски.
В предоставения му от закона срок ответникът П. Ш. В. оспорва иска за предоставяне
на родителските права и моли съда да го остави без уважение. Твърди, че ищцата е с
лабилна психика, неуравновесен и агресивен характер и нисък интелект, като въпреки че
живее във Ф. не владее ф. език и работи като чистачка във фирма за почистване.
1
Семейството още преди раздялата на родителите обитавало апартамент с недостатъчна
жилищна площ, в който постоянно се пушело, майката не се занимавала с възпитанието на
своите синове, не ги приучавала на полезни навици и не ги извеждала на разходки, поради
което децата били социално изолирани, общували само с майка си, баба си и помежду си и
по цял ден играели на таблети, което майката им позволявала, за да не се ангажира с други
дейности заедно с тях. Самата тя не била в състояние да се справи с административните
процедури, касаещи отглеждането на децата, тъй като не владеела езика на държавата, в
която пребивавала. Интересувайки се от развитието на по – големия си син, който
посещавал предучилищна занималня, ответникът узнал от учебното заведение, че детето
проявява несоциално и дори агресивно поведение, което той отдава на поведението на
самата майка, която също имала агресивен характер.
Ответникът отрича отправените му обвинения в домашно насилие, като на свой ред
твърди, че именно той станал жертва на системно физическото насилие, проявено от ищцата
и нейната майка, което не било отчетено от ф. съд, произнесъл се с цитираното в исковата
молба съдебно решение. Тази ситуация принудила бащата да напусне Ф. и да зареже
инвестициите си в тази държава (той притежавал фирма за производство и обзавеждане от
керамика и за производство на мебели за яхти), поради което към момента той се намирал в
Б. и не упражнявал трудова дейност, като се издържал от своите спестявания. Въпреки
пречките от страна на ищцата ответникът правил постоянни опити да общува със синовете
си, към настоящия момент само по телефона, които били успешни само когато майката била
в настроение да разреши на децата да разговарят със своя баща.
Ответникът счита, че по – добре от майката би се справил с отглеждането на децата
на страните, тъй като разполага с по – просторно жилище, собственост на настоящата му
съжителка, както и с къща в с. К., собственост на неговите родители. Твърди, че при
отглеждането на децата може да разчита на помощта на съжителката си, родителите се,
както и сестра си, пребиваваща в гр. В., поради което моли съда да предостави на него
упражняването на родителските права над децата, като определи в полза на майката следния
режим на лични отношения: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота
до 20 ч. в неделя, когато пребивава на територията на Б., пет дни през коледните или през
великденските празници, като се редуват през година, както и един месец през лятото,
когато ползва платения си годишен отпуск.
Счита също така, че исковете по чл. 127а СК са неоснователни, тъй като според
становището на ВКС неограниченото извеждане на дете от територията на страната без
съгласието на единия от родителите, не е в интерес на детето.
Ако исковете за предоставяне упражняването на родителските права, предявени от
майката, бъдат уважени, ответникът счита, че следва да заплаща на синовете си издръжка в
минимален размер, тъй като е безработен, отговорен е за отглеждането на свое дете от
предходна връзка, на което е осъден да дава издръжка в размер на 200 евро, като освен това
му предстои да има още едно дете, чието раждане очаквали двамата със съжителката му. В
тази ситуация той предлага следния режим на лични отношения с децата си: всяка първа и
2
трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 20 ч. в неделя, когато пребивава на
територията на Ф., пет дни през коледните или през великденските празници, като се
редуват през година, както и един месец през лятото, когато ползва платения си годишен
отпуск.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 127, ал.2 СК във вр. чл. 143, 149 и 146
СК, чл. 127а, ал. 2 СК.
Децата С. В. и Б. В. са родени съответно на ............. г. и на 1.............г. от майка Е. Й.
Д. и баща П. Ш. В.. Между страните не се спори, че децата са плод от съвместното им
съжителство, протекло във Ф. и приключило през м. май 2020 г. След раздялата ищцата
заедно с децата продължила да обитава семейното жилище, а ответникът се изнесъл от него,
като на по – късен етап напуснал и държавата и се завърнал в Б., където създал ново
семейство. Към настоящия момент той съжителства с нова партньорка в жилището в гр.
С., където двамата отглеждат новороденото си дете, а ищцата продължава пребиваването си
във Ф. заедно с общите деца, за които се грижи с помощта на майка си, живуща в нейния
дом.
От показанията на свидетелката П.В., майка на ответника, се установява, че страните
започнали съвместния си живот през 2015 г., като ищцата, която първоначално пребивавала
в И., се преместила при сина , чието местоживеене към този момент било установено във
Ф.. През 2016 г. и 2018 г. се родили децата на страните; първоначално майката
осъществявала грижите по отглеждането им, а ответникът упражнявал трудова дейност в
областта на строителството, а няколко месеца след раждането на второто дете ищцата също
започнала работа в сферата на почистването, като първоначално помощ в домакинството и
грижите за децата оказвала именно тази свидетелка. От началото на 2020 г. в дома на
страните заживяла свидетелката С. Т., майка на ищцата, чиято роля също била да подкрепи
родителите в обгрижването на нейните внуци; същата пребивава при дъщеря си и към
момента, като отговаря за обгрижването на децата, когато майката изпълнява трудовите си
задължения и не е пряко ангажирана с дейностите по отглеждането им. Освен тези две
свидетелки като такива бяха разпитани и свидетелката А. С., приятелка на ищцата,
гостувала на семейството във Ф. в продължение на седмица, свидетелят И. Н., приятел на
ответника, който гостувал в дома на страните в период от около месец и половина и
свидетелката К. Б., формирала впечатления за социалните умения и поведението на ищцата
в качеството на неин подчинен служител, докато тя работила в гр. С. преди началото на
връзката си с ответника.
Свидетелката Т. определя дъщеря си като добър и загрижен родител, който въпреки
трудовите си задължения намира време и за децата си, грижи се да са добре облечени, чисти
и спретнати, води ги на разходка, общува и играе с тях, купува им играчки, така че
благодарение на грижите и усилията те са се привързали към нея и се чувствали щастливи
в нейно присъствие. По съшия начин е възприела отношенията към децата и нейната
3
приятелка, свидетелката С., която заяви, че тя постоянно се грижила за тях, водила ги и ги
прибирала от ясла и градина и съответно поддържала по перфектен начин домакинството,
тъй като в дома им всичко било чисто и подредено, купувала им лакомства. Според тези
свидетелки именно ищцата пазарувала за нуждите на семейството, плащала наема на
жилището, сметките и таксите за детската градина, като за тази цел работела на две места
като чистачка. Ответникът на свой ред не проявявал ангажирано отношение към децата си,
не търсел контакт с тях, отблъсквал опитите за общуване с по – голямото си дете, вместо
което постоянно се занимавал с телефона и фейсбука си, карал се на децата, когато са им
разхвърлени играчките, удрял и щипел по стомаха Симеон, а децата били стресирани от
отношението му и се страхували от него. Според свидетелката Т. именно ответникът
инициирал конфликтите в семейството по незначителни битови поводи, прибирал се в дома
си късно нощем и събуждал децата с шума от блъскането и когато те се разплаквали, вдигал
скандали. Свидетелките описват ищцата като спокойна уравновесена личност със стабилна
психика и без склонност към агресия или конфликтност.
Според свидетелката В. грижите, които ищцата полагала за семейството се
изразявали в задоволяване на фактическите нужди на децата и поддържане на
домакинството; след приготвянето на закуската, тя пускала на първото си дете таблет или
телевизор и продължително време го оставяла пред екрана, докато тя се занимавала с
домакински задачи. Тя се сърдела, когато има много разпилени играчки, постоянно
ограничавала децата да не разхвърлят, а освен това се дразнела и от шума на играчките,
поради което вадела батериите на тези, които издавали звукови сигнали. Според
свидетелката ищцата водила децата на разходка по около час на ден, но вкъщи не си играела
с тях, а ги занимавала като им показвала книжки с животни. При престоя си в дома на
страните свидетелят Н. забелязал, че ищцата няма подход към детето си, тъй като е рязка с
него дори когато изразява радостни емоции, като освен това ангажира вниманието му по
неправилен начин като му пуска детски предавания. Според свидетеля ищцата много често
играела на електронни игри, а освен това се държала агресивно и вдигала скандали на
съжителя си по различни незначителни поводи, като не се притеснявала да прави това и
пред детето, поради което свидетелят преценявал, че е по – добре в такъв момент да го
изведе на разходка. Свидетелят също така отбелязва, че ищцата не владеела ф. език и не
умеела на комуникира с ф. институции, а всички административни въпроси, касаещи
семейството, се движели от ответника. Свидетелят също така изрази разочарование от
шофьорските умения на ищцата, която според него не държала достатъчно на безопасността
и шофирала с висока скорост.
Според впечатленията на свидетелката Б., датиращи отпреди съвместното
съжителство на страните, когато ищцата работела като продавач – консултант в магазин Х.,
същата била нервна и избухлива личност, тя не успяла да създаде нормална комуникация с
колегите си, държала се грубо към клиентите, не полагала грижи за доброто състояние на
стоката, а при направена от свидетелката забележка се опитала да я ритне в лицето, което
станало основание за прекратяване на трудовия й договор. Сходен случай от поведението на
4
ищцата сподели и свидетелката В., която заяви, че при гостуването си във Ф. присъствала на
телефонен разговор между снаха и нейна приятелка, на която тя се похвалила как
нападнала и набила своя колежка, като изглеждала доволна от постъпката си, представяйки
същата като повод за забавление.
Същите свидетели (В. и Н.) определят ответника като загрижен и отговорен родител,
който осъществявал трудова дейност, осигурявал прехраната на семейството (показанията
на свидетеля Н. визират период, през който ищцата не упражнявала трудова дейност и била
заета с отглеждането на по – големия си син), заплащал битовите разходи и сметки,
осигурявал средства на съжителката си за обезпечаване нуждите на домакинството, вечер
обичал да готви, а освен това се занимавал с децата, играел си с тях и те с нетърпение
очаквали завръщането му вкъщи. Ответникът помагал на майката в грижите за децата, тъй
като умеел да ги храни, да сменя памперси и да ги изкъпе, а при болничното лечение на
едното от тях той престоял две седмици с него в болницата, обслужвайки изцяло в този
период неговите нужди.
По делото бе назначена съдебно – психологическа експертиза, предназначена за
установи психологическото и емоционално състояние на ищцата, възпитателските й
качества, способността да осъзнае родителската си отговорност, както и евентуалното
наличие на когнитивни нарушения. Експертизата бе осъществена от вещото лице чрез
онлайн комуникация във видеовръзка чрез използване на личностен въпросник MMPI-2,
покриващ според експерта широк спектър от психични и емоционални разстройства и
представляващ неизменна част от всяко клинично изследване. Експертизата определя
ищцата като психологически здрава и емоционално балансирана личност, която притежава
висок поведенчески самоконтрол и липса на агресивни нагласи, способна е да се придържа
към социалните ценности и норми и да се справя с житейските предизвикателства. Според
вещото лице тя разполага с добър родителски капацитет, използва подходящи методи за
възпитание на децата, активно участва в различните аспекти от живота им, изпитва
отдаденост и любов към тях, а помежду им е изградена привързаност и емпатия. При
изследването на ищцата вещото лице не е отчело когнитивни дефицити, нито нарушения в
темпо – ритмичната организация на речта или други възможни логопатии.
По делото е представено съдебно решение от 22.10.2020 г. на Районен съд в Г.с,
Република Ф., чрез което ответникът е осъден за това, че на 06.05.2020 г. в А. е извършил
насилие без довеждане до недееспособност по отношение на съжителката си Е.Д., за което е
осъден на наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено при
условията на условна присъда. Според свидетелката Т. на 6 май 2020 г. ответникът се
прибрал в нетрезво състояние в дома си около 17 ч., когато тя и дъщеря възнамерявали да
изведат на разходка децата; тогава той издърпал настрана едното дете и не му позволил да
излезе, а после ударил ищцата, когато тя направила опит да го вземе със себе си. Ответникът
отрича извършването на насилието, вместо което упреква бившата си съжителка, че е
скалъпила обвиненията срещу него с цел да се разделят и да го принуди да напусне дома и
живота , действайки под ръководството на своя приятелка, която и разяснила облагите от
5
ф. социална система, в случай че получи статут на самотна майка. Именно с такава цел на 6
май 2020 г. ищцата и майка нападнали ответника и разкъсали дрехите му, след което той
разтреперан и по джапанки напуснал жилището и се запътил към полицейското управление,
за да подаде жалба за това, че съжителката му е психически неуравновесена и тормози него
и децата му. Междувременно ищцата го изпреварила като самата тя сигнализирала в
полицията, че съжителят осъществява тормоз над семейството си, поради което той бил
арестуван и лишен от възможността да контактува с децата си, а впоследствие осъден чрез
цитираното съдебно решение.
От разпитаните по делото свидетели стана ясно, че ищцата заедно с децата обитава
жилище, състоящо се от хол, спалня, тоалетна и малко кухненско помещение и тераса, като
наемът за него възлиза на 850 евро; от представените писмени доказателства се установява,
че нетния месечен доход на ищцата е 1203,93 евро, като отделно от това тя получава
семейна помощ за отглеждане на дете в размер на 171,91 евро, помощ за наем на жилище в
размер на 304 евро, друг вид семейни помощи в размер на 132,08 евро и помощ за активност
в размер на 297,47 евро (т.е. общо 905,46 евро). Бащата на свой ред към момента обитава
жилището на новата си съжителка, находящо се в гр. С. и състоящо се от две спални, дневен
тракт, кухненски бокс и санитарни помещения, а родителите му разполагат с къща в с. К.,
състояща се от три спални, всекидневна и санитарни помещения. В отговора на исковата
молба ответникът заявява, че е безработен и се издържа от спестяванията си, а пред
социалните работници, извършили проучване на битовите условия, с които разполага,
същият е обяснил, че извършва строително – ремонтни дейности на частна практика. В
едно от проведените по делото съдебни заседания ответникът представи граждански
договор за изработка, сключен от него на 08.11.2021 г. в качеството на изпълнител с
предмет доставка и монтаж на подови настилки (гранитогрес) в офис с посочен
административен адрес със срок на изпълнение 90 дни от неговото сключване.
Възнаграждението по договора е определено на квадратен метър, без да става ясно каква е
общата площ на помещението и съответно общата стойност на полагащото се на ответника
плащане. От представено от ищцата извлечение от имотния регистър се установява, че
ответникът притежава лозе и дворно място в с. К., а от удостоверение от Община С. става
ясно, че е декларирал собствеността върху лек автомобил, два товарни автомобила и
мотоциклет.
От представени от ищцата удостоверения се установява, че детето С. В. посещава
обществена детска градина „П. д. л. м.“, считано от учебната 2019/2020 г., като през
учебната 2021/2022 г. е записано в клас „Голяма секция“ (трета група), а детето Б. В.
посещава същата детска градина от началото на учебната 2021/2022 г., и е записано в първа
група. По делото е представен и доклад за психологическа оценка на по – голямото дете С.,
изготвен на 03.01.2022 г. от психолог, интегриран в състава на Националните образователни
психолози, по искане на директора на детската градина във връзка с поведенчески проблеми
на детето, изразяващи се в състояние на превъзбуденост и опити да удря съучениците си.
При изследването му психологът не установил признаци на травмиране и преценил, че
6
поведенческите му проблеми са леки и не е налице сериозна и непосредствена опасност,
която да изисква сигнализиране на социалните служби; като предположение за поведението
на детето той посочва конфликтите между родителите, както и езиковата бариера, която би
могла да го дестабилизира и да предизвика у него известна агресивност. Става ясно също
така, че към момента на изготвяне на доклада поведението на С. е напълно адаптирано, не се
наблюдавали кризи, противопоставяне или удряне на другите деца, като той имал отлични
оценки, а според настоящата му учителка бил приятен и общителен ученик, който участвал
добре в клас.
При така събраните доказателствени средства съдът намира, че и двамата родители
разполагат с потенциал да се грижат за децата си, като всеки от тях притежава определени
достойнства и недостатъци, при чийто анализ следва да се прецени на кой от двамата следва
да се предоставят родителските права. Видно е, че в най – общ смисъл свидетелите на всяка
от страните изтъкнаха единствено качествата на страната, по чието искане са допуснати до
разпит, с тенденция към тяхното преувеличение, наблегнаха на слабостите и отрицателните
черти на насрещната страна и не споделиха такива за страната, в чиято полза свидетелстват,
което дава на съда основания да се съмнява в обективността на тези показания и да счита, че
преценката за личността на родителите следва да се изгради чрез сглобяване на отделни
факти от тях доколкото на база останалите доказателства същите могат да се приемат като
достоверни. Като най – преднамерени съдът приема показанията на свидетелите Т., С. и Н.,
тъй като стана ясно, че никой от тях не изтъкна някакви положителни качества на
насрещната страна и отдаде похвали единствено на страната, поискала неговия разпит, като
отделно от това следва да се държи сметка за обстоятелството, че наблюденията на
свидетелите С. и Н. върху семейния живот на страните са сравнително краткотрайни, поради
което въз основа на тях не могат да се изграждат изводи да трайни тенденции в поведението
на страните, ако изобщо се приеме, че някакви изводи са все пак възможни. Така въз основа
на показанията на свидетелката В. (подкрепени все пак и от тези на свидетелките Т. и С.)
може да се приеме, че ищцата по нормален начин се грижи за семейството и за децата си и
изпълнява качествено домакинските си задължения, тъй като поддържа дома си в много
добро състояние, задоволява нуждите на децата (приготвя храна, отговаря за облеклото,
грижи се за домакинството, води ги на разходки), занимава се с тях (разглеждан заедно
книжки), а освен това на свидетелката Т. може да се вярва, че дъщеря работи на две места
и задоволява материалните нужди на семейството, в каквато насока са и представените
писмени доказателства. Маниерът и емоцията, с която тя общува с децата си и им се радва
(според свидетеля Н. рязко и неправилно), не накърнява нейните родителски качества, тъй
като е въпрос на характерови особености, специфични за всяка отделна личност.
Прекаленото гледане на телевизия е масов проблем при децата, а не изолирана практика
единствено при децата на страните, поради което евентуалното прекаляване тази насока (за
което също не са налице сигурни данни) не следва да се тълкува в полза на ответника, за
когото не стана ясно дали и по какъв начин е способствал за ангажиране на децата с други
по – полезни занимания, докато е пребивавал в семейството преди раздялата му с ищцата.
Поради инцидентните впечатления на свидетеля Н. съдът не кредитира твърденията му за
7
лошите шофьорски умения на ищцата и неглижиране на безопасността на децата при
пътуване, още повече че показанията му разкриват склонност да преекспонира нейните
недостатъци, поради което не може да се разчита на тяхната обективност. Не могат да се
пренебрегнат показанията на свидетелките Б. и В. за извършено от ищцата физическо
посегателство спрямо нейна колежка, съответно опит за такова, както и за нейната нервност
и избухливост, като тези данни следва да се коментират съвместно с резултатите от СПЕ,
които представят ищцата като психологически здрава, хармонична и балансирана личност
със способност за поведенчески самоконтрол. Въз основа на това заключение съдът
отхвърля твърденията на ответника, че съжителката му имала психологически проблеми и
интелектуални нарушения, тъй като не е възможно изследваното лице да прикрие сериозни
проблеми от психически или когнитивен характер, така че общуващия с него специалист да
не се усъмни в никаква степен за тяхната наличност. В тази насока следва да се добави, че
подобни впечатления не бе формирал нито един от разпитаните свидетели, поради което
съдът не установява обстоятелства, които поставят под съмнение експертното заключение в
тази му част. Изводът на експерта, че ищцата е емоционално балансирана личност, която
притежава висок поведенчески самоконтрол, липса на агресивни нагласи и е способна е да
се придържа към социалните ценности и норми, следва да се разглежда и в светлината на
показанията на свидетелките Б. и В., като се отчете, че краткия период на психологическото
изследване и стремежа на ищцата да представи пред експерта добрите страни на личността
си, са дали своето отражение върху становището му за нейната емоционална
уравновесеност, макар да стана ясно, че в някои ситуации от живота тя губи контрол над
поведението си и пренебрегва социалните норми на общуване.
Поради умереното отношение на свидетелската В. към майката на нейните внуци,
съдът кредитира като сравнително достоверни и показанията за личността на собствения
син и по – конкретно, че осъществявал трудова дейност и осигурявал средства за
семейството си (поне докато тя е пребивавала във Ф.), играел си с децата и умеел да
осъществява основните фактически грижи за тях. Съдът кредитира и показанията на
свидетеля Н., че в периода на неговия престой във Ф. и докато ищцата не е упражнявала
трудова дейност поради ангажираността си с грижите за децата именно той е осигурявал
прехраната на семейството, тъй като е ясно, че към този момент майката не е разполагала с
лични доходи, които да обезпечат семейните нужди. Същевременно ответникът е осъден по
наказателноправен ред за осъществено от него домашно насилие към семейната му
партньорка, поради което постановената присъда следва да бъда съобразена от съда по
силата на чл. 300 ГПК („Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца“). Самият
ответник също не представя доказателства, които хвърлят съмнение върху приетите чрез
присъдата факти, а обяснението му че той е станал жертва на насилието на своята съжителка
и нейната майка не звучи достоверно, доколкото съдът не разбира защо ищцата би
възприела физическото насилие спрямо партньора си или набеждаването му в такова като
8
единствен способ за тяхната раздяла, при положение че не е имала причина да се чувства
насилствено задържана във връзката си с него и е можела по всяко време да я прекрати.
Като личностови недостатъци на ответника следва да се изтъкне и особено
неуважителното отношение, което той проявява към майката на децата си, упреквайки я в
нисък интелектуален статус, липса на родителски качества, непригодност да обезпечи
материалните нужди на семейството си и да му осигури нормален стандарт на живот,
психически и социални проблеми, неспособност да разрешава административните въпроси,
свързани с ф. институции, както и в още множество разнообразни слабости и дефицити.
Подобно отношение накърнява родителските качества на самия ответник, тъй като
препятства възможностите му за правилно възпитание на децата чрез поддържане
авторитета на другия родител, формиране на чувство на уважение към него и съхраняване
на връзката помежду им. Най – сериозните упреци спрямо него се изразяват в неговото
дезинтересиране в продължение на повече от година от материалните нужди на синовете си,
тъй като стана ясно, че след раздялата си с тяхната майка той не им е плащал издръжка и не
е спомагал финансово за тяхното отглеждане. Това поведение, съпоставено с постоянните
му обвинения спрямо ищцата, че имала за цел да уреди въпросите за родителските
задължения на страните, за да получава по – големи социални помощи от ф. държава, е белег
на недостатъчната му отговорност, тъй като в периода на бездействие от негова страна
нуждите на децата му не са отпаднали или намалели, а напротив – са били поети в увеличен
обем от тяхната майка, която впрочем той намира за финансово нестабилна и неспособна да
осигури добър стандарт на семейството си. В произлязлата между страните ситуация
ответникът е следвало да прояви родителските си качества, превъзхождащи тези на майката,
чрез предоставяне на достатъчно средства на децата, така че те да не търпят лишения и да не
се налага ищцата да прибягва до социални помощи за тяхното отглеждане, но стана ясно, че
той е пропуснал да стори това, поради което съдът не намира конкретни обстоятелства,
които обосновават този по – висок родителски потенциал, който той твърди, че притежава.
Установи се, че ищцата полага всички нормални грижи да децата си, задоволява техните
фактически и материални нужди, поддържа домакинството, осигурява социалните и
образователните им потребности, съдейства за тяхното приспособяване към учебната среда.
Ответникът на свой ред е пренебрегнал част от родителските си задължения, но въпреки
това разчита, че родителските права следва да му бъдат предоставени, защото той е по –
интелигентен от майката, има по – добри финансови и жилищни възможности, има ново
семейство и по – добри битови условия на живот. Съдът счита, че тези доводи са
несъстоятелни, тъй като по делото липсват данни за особено сериозно разминаване в
интелектуалните качества на страните (обратното би поставило въпроса на каква основа
ответникът е създал семейство с майката на децата си), не става ясно какви са
действителните финансови възможности на бащата (той не представя доказателства, че
изобщо е декларирал някакви доходи от строителната си дейност като частно лице), а
жилището, в което твърди, че децата ще живеят, е на неговата настояща съжителка, което не
е доказателство, че самият той е жилищно осигурен. Същевременно стана ясно, че ищцата
продължава да ползва жилището, което цялото семейство е обитавало преди раздялата на
9
страните, поради което съдът приема като несъстоятелни възраженията на ответника срещу
недостатъчната му жилищна площ, тъй като тя не се е променила от времето, когато самият
той е отговарял за общите им към онзи момент жилищни потребности. Не са основателни
възраженията на ответника срещу липсата на социален доклад, изготвен от ф. държава за
изясняване на жилищните условия, в които пребивават майката и децата, тъй като за
установяване на това обстоятелство бяха ангажирани показанията на трима свидетели,
поради което не е необходимо ищцата да осигури допълнителни доказателства в тази насока
и по – конкретно доклад на стойност близо 2000 лв., сума, чийто размер притесни и самия
ответник, по чието искане съдът първоначално допусна изготвянето на такъв документ.
При така изложената фактическа обстановка съдът счита, че майката е доказала по –
добрите си възможности да осъществява основните грижи по отглеждането и възпитанието
на децата на страните, поради което предявеният от нея иск за предоставяне на родителските
права и определяне на местоживеенето им при нея следва да се уважи. Съдът не толерира
проявите на агресивност и липса на контрол от страна на майката, изтъкнати от
свидетелките Б. и В., които при всички случаи се отразяват в негативен аспект на нейните
родителски качества и на способността да възпита синовете си към социално адекватно
поведение, но в тази насока може да се разчита на нейното старание и стремеж да съдейства
за социализацията и за развитието на децата си (проявила е съдействие за разрешаване на
проблемите на детето С. в детската градина и е изразила е желанието си пред вещото лице
да им осигури добро образование), като се отчете, че предмет на настоящото производство
не е намирането на съвършени родители на децата, а съпоставяне качествата и потенциала
на страните по делото, за да се прецени коя от тях би спомогнала в по – голяма степен за
отглеждането им и за тяхното правилно развитие. Съдът не възприема упреците на
ответника, че ищцата не осигурявала здравословна храна на децата, а вместо това им
купувала лакомства, тъй като те са базирани на показанията на свидетелката С., целящи да
представят стремежа на майката да създава приятни изживявания за синовете си, без тези
показания да съдържат данни за бездействие от нейна страна да им приготви обичайната
храна за деня и склонността да я замести с неподходящи за постоянна употреба продукти.
Като обективен довод в подкрепа на решението на съда следва да се добави и
обстоятелството, че децата са привикнали към настоящата си семейна и социална среда и
нейната трайна промяна би ги смутила и стресирала, още повече че през последната година
и половина бащата не е присъствал в живота им и те изобщо не познават неговата нова
съжителка.
На основание чл. 127, ал. 2 СК със съдебното решение следва да се определи
подходящ режим на лични отношения между децата и другия родител, който съдът счита, че
следва да бъде съобразен с този по постановените привременни мерки, но в разширен
вариант, като се отчете правото на бащата да общува с децата си и през ваканциите,
съответно през летния сезон. При тези условия в полза на бащата следва да се определи
следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота и неделя от 10 ч. в събота
до 18 ч. в неделя с преспиване, но в града по местоживеене на децата, както и всяка събота
10
от месеца от 19 ч. до 20 ч. ф. време и всяка неделя от 10 ч. до 11 ч. ф. време, половината от
ваканциите на децата (без лятната) с преспиване при бащата, но в града по тяхното
местоживеене, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платения си
годишен отпуск, който един месец децата следва да прекарват с баща си на място по
преценка на този родител.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи, а според ал. 2 на същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата (към момента 162,50 лв.). В
конкретния случай децата С. В. и Б. В. са съответно на 5 и на 3- годишна възраст, поради
което тяхната нужда от храна, отопление, облекло, консумативи, такси за детско заведение
се явява очевидна и безспорна. Нуждите на децата във Ф. очевидно надхвърлят размера на
претендираната от ищцата издръжка в размер на 250 лв. за по – голямото дете и 200 лв. за
по – малкото, който извод се потвърждава и от становището на самия ответник, че доходът,
необходим за издръжка на четиричленно семейство в тази държава възлиза на 4400 лв. (т.е.
средно по 1100 лв. на човек). Търсените суми дори за стандарта на нашата страна не
надвишават частта от издръжката на децата, която единият родител е длъжен да осигури,
поради което съдът счита, че предявените в тези размери искове следва да се уважат, при
положение че възможностите на бащата позволяват поемането на тази финансова тежест,
видно от собствените му изявления, че би могъл да предложи по – добри материални
условия на децата си от тяхната майка. Тъй като съдът е осъдил ответника да заплаща
издръжка в посочените размери по постановените по делото привременни мерки, валидни
до влизане в сила на съдебното решение, такава следва да се присъди след тази дата, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане на
основание 146, ал. 1 СК.
Поради неизпълнението на задължението на ответника да плаща издръжка и през
периода от 01.01.2021 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 20.05.2021 г.,
същият на основание чл. 149 СК следва да заплати на детето С. издръжка за минало време в
размер на 1083 лв., а на детето Б. – издръжка за минало време в размер на 867 лв.
Чл. 127а, ал. 1 и 2 СК гласи, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите, а когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава
от районния съд по настоящия адрес на детето. От доказателствата по делото стана ясно, че
бащата не е предоставил съгласие в тази насока, което препятства възможността децата да
пътуват заедно с майка си до Б., съответно да се връщат по постоянното си местоживеене,
въпреки че пътуванията са изцяло в техен интерес с оглед на правото им да гостуват в
родината си, за да я опознаят, както и да общуват с роднините си в Б., включително и с
бащата и роднините по бащина линия. Пандемичната обстановка не е пречка за
11
реализирането на тези права, тъй като разрешението за пътуване в чужбина касае
излизането на детето извън пределите на Б., а то при всички случаи разполага с право да се
върне по обичайното си местоживеене, в случай че последното не се намира в нашата
страна. Разрешението по т. 1 от ТР № 1 от 03.07.2017 г. по тълк.д. № 1 за 2016 г. на ВКС за
извършване на пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ.
държави, чийто кръг е определяем касае хипотеза, при която определеното на детето
местоживеене е в Б., а в конкретния случай местоживеенето на децата винаги е било в друга
държава, поради което пребиваването им извън страната не може да търпи времеви
ограничения.
На основание чл. чл. 78, ал. 1 ГПК поради уважаването на исковете ответникът дължи
на ищцата направените по делото разноски съгласно представения списък и доказателства в
размер на 800 лв. за адвокатски хонорар, 12 лв. за удостоверения и 145 лв. за извършване на
преводи. Поради същата причина искането на ответника за присъждане на направените по
делото разноски следва да се остави без уважение, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК той
следва да заплати в полза на съда държавна такса върху определената издръжка в размер на
648 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата С. В.,
роден на .......... г., и Б. В., роден на ........... г., на тяхната майка Е. Й. Д. с ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. С., ул. „Ш.“ № ., при която ОПРЕДЕЛЯ тяхното местоживеене, към
настоящия момент във Ф., като на бащата П. Ш. В. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул.
„Р.“ № .се ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота и
неделя от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя с преспиване, но в града по местоживеене на
децата, както и всяка събота от месеца от 19 ч. до 20 ч. ф. време и всяка неделя от 10 ч. до 11
ч. ф. време, половината от ваканциите на децата (без лятната) с преспиване при бащата, но в
града по тяхното местоживеене, както и един месец през лятото, когато майката не ползва
платения си годишен отпуск, който един месец децата следва да прекарват с баща си на
място по преценка на този родител.
ОСЪЖДА П. Ш. В. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „Р.“ № .да заплаща на сина
си С. В., роден на ......... г., чрез неговата майка и законен представител Е. Й. Д. с ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. С., ул. „Ш.“ № .месечна издръжка в размер на 250 лв.
(двеста и петдесет лв.), считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до
настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА П. Ш. В. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „Р.“ № .да заплаща на сина
си Б. В., роден на ......... г., чрез неговата майка и законен представител Е. Й. Д. с ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. С., ул. „Ш.“ № .месечна издръжка в размер на 200 лв.
(двеста лв.), считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до настъпване на
12
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА П. Ш. В. с ЕГН ********** от с. К., общ. С. ул. „Р.“ № .да заплати на сина
си С. В., роден на .......... г., чрез неговата майка и законен представител Е. Й. Д. с ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. С., ул. „Ш.“ № .издръжка за периода от 01.01.2021 г. до
19.05.2021 г. в размер на 1083 лв. (хиляда осемдесет и три лв.) заедно със законната лихва от
20.05.2021 г. до окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА П. Ш. В. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „Р.“ № .да заплати на сина
си Б. В., роден на .......... г., чрез неговата майка и законен представител Е. Й. Д. с ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. С., ул. „Ш.“ № .издръжка за периода от 01.01.2021 г. до
19.05.2021 г. в размер на 867 лв. (осемстотин шестдесет и седем лв.) заедно със законната
лихва от 20.05.2021 г. до окончателното ѝ плащане.
РАЗРЕШАВА издаването на паспорт на децата С. В., роден на ......... г. и Б.В., роден
на ............ г. единствено със съгласието на тяхната майка Е. Й. Д. с ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. С., ул. „Ш.“ № и без съгласието на техния баща П. Ш. В. с ЕГН
********** от с. К, общ. С, ул. „Р“ № .
РАЗРЕШАВА на децата С В., роден на ..... г. и Б........ В., роден на ......... г. да
напускат пределите на Р.Б. единствено със съгласието на тяхната майка Е. Й. Д. с ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. С., ул. „Ш.“ № .и без съгласието на техния баща П. Ш. В.
с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „Р.“ № ..
ОСЪЖДА П. Ш. В. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „Р.“ № .да заплати на Е. Й.
Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С., ул. „Ш.“ № .направените по делото разноски
в размер на 800 лв. (осемстотин лв.) за адвокатски хонорар, 12 лв. (дванадесет лв.) за
удостоверения и 145 лв. (сто четиридесет и пет лв.) за извършване на преводи.
ОТХВЪРЛЯ искането на П. Ш. В. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „Р.“ № .за
присъждане на направените по делото разноски.
ОСЪЖДА П. Ш. В. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „Р.“ № .да заплати по
сметка на РС – Силистра държавна такса за настоящото производство в размер на 648 лв.
(шестстотин четиридесет и осем лв.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
13