№ 1510
гр. Велико Търново, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20254110101749 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Й. А. А. срещу „М. Ф.
М.” АД, с която се иска да бъде прието за установено, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 1 275.01 лева, представляваща част от общо задължение в
размер на 2 275.01 лева, дължимо по договор за кредит № 882354/2020 г.,
сключен с „Ф. Б.“ ЕООД.
Ищцата твърди, че през 2020 г. между нея и „Ф. Б.“ е сключен договор за
кредит, по силата на който й е предоставена сумата от 1000.00 лева, както и че
поради просрочия на погасителните вноски кредиторът е прехвърлил
вземанията по договора на ответника „М. Ф. М.” АД. Заявява, че на 19.5.2025
г. се е свързала с ответното дружество и е поискала информация за актуалния
й дълг, като в отговор на запитването й е отговорено, че дългът й възлиза на
2 275.01 лева. Счита, че разликата над сумата от 1 000.00 лева е недължима,
тъй като договорът за кредит е недействителен. В тази връзка твърди, че за
сключването на договора за кредит задължително условие е било сключването
на договор с дружество-гарант, възнаграждението по който представлява
скрито възнаграждение по кредита.
Ответникът оспорва предявения иск. Заявява, че договорът за кредит е
действителен и че в същия няма клаузи, с които да се заобикалят изискванията
на ЗПК. Определя твърдението, че сключването на договор с „Ф. Б.“ е било
задължително условие по договора за кредит като неоснователно, като
твърди, че договорът за гаранция е допълнителна възмездна услуга,
представляваща отделно правоотношение с трето лице, поради което
възнаграждението по същото не е следвало да се включва в ГПР по кредита.
1
В проведеното открито заседание страните не изпращат представители,
като с писмени молби същите поддържат заетите от тях становища.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл.
124, ал. 1 ГПК.
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 24.4.2020 г. между „Ф. Б.“ ЕООД, като кредитор, от една
страна, и Й. А. А., като кредитополучател, от друга, е сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит, по силата на който на ищцата е
предоставена сумата от 1 000.00 лева, която последната се е задължила да
върне на 12 месечни вноски при лихвен процент от 23.00 % и годишен
процент на разходите в размер от 49.11 %. Съгласно чл. 5 от договора,
кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank.
На същата дата /24.4.2020 г./ между „Ф. Б.“ p.l.c., като гарант, от една
страна, и Й. А. А., като клиент, от друга, е сключен договор за гаранция
/поръчителство/, по силата на който гарантът се е задължи да отговаря
солидарно с клиента спрямо кредитора по договора за потребителски кредит
срещу заплащане на такса в размер от 770.00 лева.
Предвид събраните доказателства, съдът приема, че между страните е бил
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ищцата е
предоставена сумата от 1 000.00 лева. Сключеният между „Ф. Б.“ ЕООД и Й.
А. А. договор е потребителски, поради което същият намира своята правна
регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, с оглед на което
преценката относно действителността на процесните договор за
потребителски кредит и договор за гаранция следва да се извърши както в
съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК,
при действието на който са сключени договорите.
В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не
може да се приеме, че процесният договор за потребителски кредит отговаря
изцяло на изискванията, съдържащи се в разпоредбите на чл. 9 – 11 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
2
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
от 49.11 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК,
като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния размер на ГПР, тъй като не включва
съществена част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по
договора за поръчителство, сключен с Ferratum Bank, което се включва в
общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В случая
възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по този
договор.
На следващо място, с цел осигуряване на ефективни средства за защита на
потребителите, когато се изследва въпросът за няколко договора, сключени
със свързани лица и между свързани лица, е необходимо съдът да изследва
релациите в отделните договори не като отделни правоотношения,
независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност.
Следователно при множество правоотношения, когато същите са със свързани
лица или между такива лица, трябва на отделните правоотношения да се гледа
като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната
защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на
императивните правила на закона и добрите нрави. В случая от извършена
служебна справка в Търговския регистър се установява, че „Мултитюд“ АГ
/Швейцария/, правоприемник на „Мултитюд“ ПЛС /Малта/, е едноличен
собственик на капитала на „Ф. Б.“ ЕООД.
И не на последно място, въпреки, че всеки един от процесните договори –
и този за кредит, и този за гаранция формално представляват самостоятелни
договори, двете сделки следва да се разглеждат като едно цяло съглашение.
Така, въз основа на ангажираните доказателства и наличните данни за
хипотезата на свързани лица, съдът приема, че уговореното възнаграждение
по договора за гаранция /поръчителство/ представлява разход по договора за
кредит, който е следвало да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите, като индикатор за общото оскъпяване на кредита –
аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната
3
разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която общ разход по кредита за
потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Съобразно императивната норма на чл. 19, ал. 4
ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
България. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, са
нищожни – аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК. В настоящия случай сумата по
договора за кредит е в размер на 1 000.00 лева, като само таксата по договора
за гаранция, която е в размер на 770.00 лева, представлява 77% от сумата по
кредита, без да се включват останалите суми, формиращи ГПР, т.е.
договорената лихва. Ето защо, следва да се направи извод, че след като се
прибави таксата по договора за гаранция, ГПР по договора за кредит далеч
надхвърля законоустановения максимум. Така уговореното възнаграждение
има характер на скрита възнаградителна лихва, която не е включена в
оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Това, от своя страна, обуславя
нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение /аргумент от чл.
19, ал. 5 ЗПК/ и липса на основание за дължимост на това вземане.
С оглед гореизложеното, макар формално договорът за потребителски
кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните в него
параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителния
размер на ГПР в договора, кредиторът е нарушил изискванията на закона и не
може да се ползва от сключена сделка.
С оглед на това, че сумата, чиято дължимост се иска да бъде отречена, се
претендира на основание нищожна сделка, следва извод, че същата не се
дължи от ищцата, което пък прави основателен предявения иск.
4
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата
сумата от 51.00 лева – заплатена държавна такса за производството.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, ответникът следва да заплати на адв. Д. Г.
възнаграждение за процесуално представителство, което съдът определя в
размер на 480.00 лева с включен ДДС.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. А. А., ЕГН ********** не дължи на
„М. Ф. М.” АД, ЕИК ********* разликата над сумата от 1 000.00 лева,
представляваща главница по договор за кредит № 882354/2020 г., сключен с
„Ф. Б.“ ЕООД, до пълния претендиран размер от 2 275.01 лева, т.е. че не
дължи разликата от 1 275.01 лева.
ОСЪЖДА „М. Ф. М.” АД, ЕИК ********* да заплати на Й. А. А., ЕГН
********** сумата от 51.00 /петдесет и един/ лева, представляваща
направените разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „М. Ф. М.” АД, ЕИК ********* да заплати на адв. Д. Г. от
Адвокатско колегия, гр. Ловеч сумата от 480.00 /четиристотин и осемдесет/
лева с вкл. ДДС - възнаграждение за процесуално представителство на ищцата
по гр. д. № 1749/2025 г. на Районен съд – Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на преписи от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5