№ 4893
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е
на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110209632 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № СО-ЗУО-П-23-03-005/31.05.2023 г.,
издадено от Й.Ф. - кмет на Столична Община, с което за нарушение на чл. 133, ал. 4, т. 1 от
Закона за управление на отпадъците, на основА.е чл. 53 и чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, и чл. 157,
ал. 4, вр. чл. 133, ал. 4, т. 1 от ЗУО, на П. С. Т. с ЕГН **********, е наложено
административно наказА.е „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Санкционираното лице обжалва в срок издаденото наказателно постановление, като в
жалбата си сочи, че същото е незаконосъобразно, издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила. Навеждат се доводи за процесуална незаконосъобразност при
процедурата по издаване на акт за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление. Oтделно се навеждат доводи и за материална
незаконосъобразност на издаденото НП. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседА.е жалбоподателят П. С. Т., редовно призована, се явява и се
представлява от адв. Н. К.. Последната поддържа жалбата, като сочи, че по делото не било
доказано, че именно жалбоподателят е извършил нарушението, и иска от съда да отмени
НП, както и да му присъди разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява пред съда от юрк. Т., който
иска от съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно. Той намира процесното нарушение за доказано по несъмнен
начин. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на стрА.те и събрА.те по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.01.2023 г., около 08:50 часа, служители на Столичния инспекторат – свидетелите
А. Н. – актосъставител, В.Г. и А. С. посетили дома на жалбоподателя П. Т. на адрес гр.
София, ул. „Х.“ № 3. Същите установили, че коминът на постройката пуши и решили да
извършат проверка. В хода на проверката се установило, че имотът се обитава от
1
жалбоподателката Т. и нейния съпруг – свидетелят Т.. В хода на проверката обаче
служителите на Столичен инспекторат не извършили проверка на горивото, което е
използвано за отопление в момента в печката на твърдо гориво. Същите единствено
установили, че в имота са налични начупени ПДЧ плоскости, които свидетелката Х. била
предоставила предходната вечер на жалбоподателката, но последната не била започнала
още да ги използва за гориво. Служителите на СОСИ не извършили проверка на самата
печка, а само надникнали в помещението. Същите решили, че към момента на проверката се
горят ПДЧ плоскости.
За установените обстоятелства в хода на проверката бил съставен констативен
протокол № КП-23-0000819/11.01.2023 г. от свидетеля В.Д. – главен инспектор в Столичен
инспекторат.
Въз основа на констатирА.те при проверката факти, свидетелят А. В. Н., съставила
АУАН на П. Т. за извършено нарушение на чл. 133, ал. 4, т. 1 от ЗУО. Същият бил връчен
надлежно на лицето срещу подпис. Последната подписала акта с възражение, че не е горяла
отпадъци, а само дърва.
На базата на така съставения АУАН, било издадено процесното НП № СО-ЗУО-П-23-
03-005/31.05.2023 г., издадено от Й.Ф. - кмет на Столична Община, с което за нарушение на
чл. 133, ал. 4, т. 1 от Закона за управление на отпадъците, на основА.е чл. 53 и чл. 24, ал. 1
от ЗАНН, и чл. 157, ал. 4, вр. чл. 133, ал. 4, т. 1 от ЗУО, на П. С. Т., е наложено
административно наказА.е „глоба” в размер на 2000 лева.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена на базата на
събрА.те по делото доказателствени материали - гласните доказателствени средства на
свидетелите и писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира с доверие показА.ята на участвалите в проверката служители на
Столична община – Н., С. и Г.. Същите са логични, последователни и не съдържат
съществени противоречия. Свидетелите няма данни да са заинтересовА. от изхода на
делото, независимо от длъжността, която заемат, респективно съдът постави показА.ята им
в основата на своите фактически изводи. В случая обаче показА.ята им дават информация
единствено за датата и мястото на проверката, за лицата, установени в имота и
обстоятелството, че печката е била запалена и е горял огън. И тримата обаче признават да не
са установявали реално какво гориво е използвано, като твърдят противоречиво, че
жалбоподателката им била признала, че гори ПДЧ плоскости. Този вид самоуличаване без
реално същата дори писмено да е потвърдила това обстоятелство, като са налице единствено
производни доказателства за използваното към момента на проверката гориво са крайно
недостатъчни, за да се приеме нарушението за доказано. От друга страна подобно
самоуличаване в извършване на административно нарушение не е в състояние само по себе
си да доведе до удовлетвореност на стандартна на доказване по ЗАНН и НПК, че
нарушението е извършено. Свидетелите са се задоволили да проверят самото помещение, но
не и печката за използваното гориво, което лишава показА.ята им от възможността реално
да установят извършването на административното нарушение.
Съдът кредитира показА.ята на свидетелката Х., която признава да е дала ПДЧ
плоскости за горене на жалбоподателката, но същата чрез показА.ята си не установява
извършването на административното нарушение, доколкото същата няма лични възприятия
за това кога и дали жалбоподателката е горила дадените ѝ ПДЧ плоскости.
ПоказА.ята на свидетеля Т. съдът не кредитира, доколкото установи, че същите са
повлияни от близката връзка между него и жалбоподателката. Това е така, защото
свидетелят твърди печката да не е горяла към момента на проверката, а това обстоятелство
безспорно се установява от показА.ята на служителите на СО, които са видели както дим от
2
комина, така и самата запалена печка. В този смисъл съдът изключи показА.ята на този
свидетел от доказателствената съвкупност.
Макар и с двойствена природа, съдът кредитира обясненията на жалбоподателката в
частите, които намират опора в други доказателствени източници. Съдът не ги кредитира в
частта, в която същата твърди печката да не е била запалена, но ги кредитира в частта, в
която съобщава да е купувала дърва от магазин „Топливо“, както и че е имало налични ПДЧ
плоскости в имота ѝ.
По изложените съображения съдът прие по-горе изведената фактическа обстановка.
Съдът кредитира и приложените писмени доказателства, чиито анализ не е необходим.
При така установените фактически обстоятелства, съдът намира от правна
страна следното:
След извършена цялостна проверка на материалния и процесуалния закон съдът
констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни оргА., в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения
ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
Нормата на чл. 133, ал. 4, т. 1 от ЗУО сочи, че се наказва с глоба от 2000 /две хиляди/
до 5000 /пет хиляди/ лева физическо лице, което нерегламентирано изгаря или извършва
друга форма на нерегламентирано третиране на отпадъци.
Съдът обаче намира, че нарушението не е доказано по безспорен начин, което налага
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Нито един служител на СОСИ не е
установил реално дали в момента на проверката в печката за твърдо гориво са се горели
ПДЧ плоскости. Това обстоятелство в хода на разглеждане на делото се отрича от
жалбоподателката. Самото наличие на такива плоскости в помещението и в кофа е
единствено индиция за това обстоятелство, но не може да се приеме за безспорно доказано
нарушението при липса на извършена цялостна проверка, включително и в самата печка.
Самоуличаването на жалбоподателката и възпроизведените производни доказателства от
проверяващите в тази връзка не могат да бъдат основА.е за ангажиране на
административнонаказателната отговорност. Изцяло пропуск на самата извършена проверка
е обстоятелството, че нито един проверяващ реално не е проверил използваното към
момента на инспекцията в печката гориво, за което е имал възможност, а видно от показА.я
им, всеки е останал с впечатлението, че друг го е сторил. Административното нарушение се
явява недоказано. От така събрА.те доказателства се установява, че жалбоподателката е
имала намерение да използва за гориво в печката дадените ПДЧ плоскости, но това се
явява приготовление за извършване на административно нарушение, а не довършено такова.
Приготовлението като стадий на умишлено административно нарушение не се наказва по
смисъла на чл.9, ал.1 от ЗАНН - приготовлението към административното нарушение не се
наказва. В този смисъл НП подлежи на отмяна.
По отношение на претенциите за разноски на жалбоподателя, съдът намира, че следва
да уважи отправената претенция, защото издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и да присъди в полза на адвоката възнаграждение за осъществена
безплатна адвокатска защита в размер на 500 лева.
Така мотивиран и на основА.е чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ НП № СО-ЗУО-П-23-03-005/31.05.2023 г., издадено от Й.Ф. - кмет на
Столична Община, с което за нарушение на чл. 133, ал. 4, т. 1 от Закона за управление на
отпадъците, на основА.е чл. 53 и чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, и чл. 157, ал. 4, вр. чл. 133, ал. 4, т. 1
от ЗУО, на П. С. Т. с ЕГН **********, е наложено административно наказА.е „глоба” в
размер на 2000 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адвокат Н. К., сумата от 500 /петстотин/
лева, представляваща възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София-град, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4