№ 145
гр. Попово, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Поля П. Иванова
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело №
20213520100285 по описа за 2021 година
Ищецът „П. к. Б.“ ЕООД, чрез пълномощник твърди в исковата молба, че на 03.05.3017 г.
между страните по делото бил сключен Договор за потребителски кредит № **********.
Договорът бил сключен при следните параметри: - сума на кредита: 300 лв.; - срок на
кредита: 11 месеца; - размер на вноската: 80.37 лв.; - годишен процент на разходите (ГПР): 49.88
%; - годишен лихвен процент: 41.17 %; - лихвен процент на ден: 0.11%; - общо задължение по
кредита: 365.20 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 330.33 лв.;
- размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 30.03 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: - общо задължение:
695.53 лв.; - общ размер на вноска: 63.23 лв.; - дата на погасяване: 25-ти ден от месеца.
Съгласно Декларации т. А към Договора за потребителски кредит (ДПК), неразделна част
от него били Общи условия (ОУ), които били предадени при подписване на договора и с които
длъжникът внимателно се бил запознал преди подписване на договора, приемал и нямал
забележки към тях, както и се задължавал да ги спазва, за което положил подписа си под клаузите
на ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т. Г, на клиента се предоставяла безвъзмездно, на хартиен носител, в
ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски
формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът
преценил доколко предлаганият ДПК съответства на неговите възможности и финансово
състояние. Правели се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлагало
дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписвал Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
„П. к. Б.” ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 04.05.2017
г. превело паричната сума в размер на 300 лв. по посочена от длъжника банкова сметка (документ
1
за кредитен превод с референция: 067029970029443, с дата 04.05.2017 г.).
Длъжникът дължал на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит,
съгласно чл. 4 от ОУ, което било предварително определено и включено в погасителния план.
Договорното възнаграждение за периода 25.07.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска) –
25.04.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска), било в размер 54.91 лв.
Съгласно сключеното споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги и чл. 15
от ОУ, длъжникът дължал и възнаграждение за допълнителни услуги в общ размер 330.33 лв., от
които били заплатени 30.55 лв. и оставали за плащане още 299.78 лв. Сключването на
споразумение за допълнителни услуги не било задължително и зависело от волята на длъжника,
като със закупуването на пакет от допълнителни услуги длъжникът си гарантирал определени
облаги.
Длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора задължения и бил направил само една
непълна погасителни вноска. Крайният срок на кредита изтекъл на 25.04.2018 г. и с изтичането му
била настъпила и изискуемост на задълженията му по договора в пълен размер.
Размерът на погасеното задължение по договора бил 63.90 лв.
Ищцовата страна се отказвала в настоящото исково производство да търси претендираните
с подаденото заявление лихви за забава в размер на 10.45 лв. и такси в размер на 30.00 лв., поради
липса на материален интерес.
Поради неизпълнение на договорното задължение на длъжника, въз основа на подадено
заявление било образувано ч.гр.д. № 216/2021 г., по което била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК. След подадено от длъжника възражение, на заявителя му бил даден срок да
предяви иск за установяване на вземането си. Съдът в заповедното производство бил отхвърлил
заявлението в частта от 299.78 лв., в която се претендирало възнаграждение по сключено между
страните споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, но на основание чл. 415,
ал. 1 , т. 3 от ГПК ищецът подавал в настоящото производство осъдителен иск против ответницата
за посочената сума.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да установи
съществуването на вземане в полза на „П. к. Б.” ЕООД срещу Т. АЛ. Б., в размер на 277.09 лв. –
главница, сумата 54.91 лв. – договорно възнаграждение за периода 25.07.2017 г. – 25.04.2018 г. и
сумата 51.09 лв. – законна лихва за забава за периода 25.04.2018 г. – 14.12.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 116/2021 г. по описа
на ПпРС. Предявява и осъдителен иск срещу ответницата за сумата 299.78 лв. – възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги. Претендира разноски.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не е подаден писмен отговор от
ответницата Т. АЛ. Б. от с. Ц. А., общ. П., не е изразено становище по предявения иск, не са
представени доказателства, не са оспорени представените с исковата молба доказателства, не са
направени доказателствени искания. С възражение по ч.гр.д. № 116/2021 г. длъжникът по
посоченото дело и настоящ ответник, е посочила, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение.
В съдебно заседание ответницата не се явява, не изпраща представител.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено от „П. к. Б.“ ЕООД – гр. С. заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано ч.гр.д. № 116/2021 г. по описа на Поповския районен съд. По посоченото дело е
издадена Заповед № 108/22.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с
която е разпоредено длъжникът Т. АЛ. Б. да заплати на кредитора „П. к. Б.“ ЕООД, сумата 277.09
лв. (двеста седемдесет и седем лева и девет стотинки) – главница по Договор за потребителски
2
кредит № ********** от 04.05.2017 г., сумата 54.91 лв. (петдесет и четири лева и деветдесет и
една стотинки) – договорна лихва за периода от 25.07.2017 г. до 25.04.2018 г., сумата 10.45 лв.
(десет лева и четиридесет и пет стотинки) – лихва за забава за периода от 26.06.2017 г. до
25.04.2018 г., сумата 51.09 лв. (петдесет и един лева и девет стотинки) – лихва за забава за периода
от 25.04.2018 г. до 14.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.12.2020 г., до окончателното изплащане на задължението. Присъдени са разноски.
Тъй като длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, съдът е
указал на кредитора да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането си.
В законния срок по чл. 415 от ГПК е предявен настоящият установителен иск за сумата
277.09 лв. – главница, сумата 54.91 лв. – договорна лихва и сумата 51.09 лв. – лихва за забава.
Сумата от 10.45 лв. – лихва за забава за периода 26.06.2017 г. – 25.04.2018 г. не е заявена като
искова претенция в настоящото производство.
Няма спор, че на 03.05.2017 г. между страните по делото е сключен Договор за
потребителски кредит № **********.
Договорът е сключен при следните параметри: - сума на кредита: 300 лв.; - срок на кредита:
11 месеца; - размер на вноската: 33.20 лв.; - годишен процент на разходите (ГПР): 41.17 %; -
годишен лихвен процент: 41.17 %; - лихвен процент на ден: 0.11%; - общо задължение по кредита:
365.20 лв.
Избран е пакет от допълнителни услуги, включващ:- възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 330.33 лв.; - размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги:
30.03 лв.
Посочено е в договора, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги е в размер на 695.53 лв.; - общ размер на вноска: 63.23 лв.; - дата на погасяване: 25-ти ден от
месеца.
Кредитополучателката е декларирала, че е запозната и приема приложимите към договора
общи условия. Декларирала е, че са й предоставени информация във формата на стандартен
европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор
за кредит съответства на възможностите й и финансовото й състояние, както разяснения на
преддоговорна информация и допълнителен пакет услуги.
На същата дата е сключено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги с приложими към него общи условия. Към договора за кредит и споразумението за
допълнителен пакет услуги е приложен и подписан от страните погасителен план. Последната
погасителна вноска съгласно погасителния план е била с падеж: 25.04.2018 г.
От приложеното по делото заверено копие на транзакция е видно, че сумата от 300.00 лв. е
преведена от ищцовата страна по посочената от ответницата банкова сметка на 04.05.2017 г.
По делото е прието като доказателство заверено копие на извлечение по сметка към
Договор за кредит № **********, в което е отразено, че към 22.04.2021 г. ответницата е заплатила
по кредита обща сума в размер на 63.80 лв., като след приспадане на платените суми в
счетоводството на ищцовото дружество е отразено, че ответницата дължи обща сума по кредита в
размер на 631.78 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са положителен установителен и осъдителен иск, след указания на съда по чл.
415, ал. 1 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването им и предвид
обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то исковете са допустими.
По същество исковата претенция по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от
ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 и 86 от ЗЗД, е основателна по следните съображения:
За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже главно и пълно, че
3
между него и ответника е съществувал валидно сключен договор за кредит, че ищецът е изправна
страна по договора за кредит и че задълженията по договора са изискуеми поради настъпила
изискуемост на кредита.
В настоящия случай ищецът претендира да е носител на вземане, произтичащо от договор
за потребителски кредит № **********/03.05.2017 г., сключен с ответника.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено, че
сключения между страните договор попада в приложното поле на Закона за потребителския
кредит.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В чл. 11, ал. 1, т. 1-27 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за потребителски
кредит, а в ал. 2 на същия член е посочено, че общите условия са неразделна част от договора и
всяка страница се подписва от страните по договора.
В конкретния случай, видно от приложения договор за кредит, същият е сключен в
предвидената от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, като достатъчно ясно са отразени
съществените условия на договора – брой на месечните вноски – 11, които са в един и същ размер,
падеж на всяка вноска – 25-ти ден от месеца. Посочен е ГПР, годишен лихвен процент, лихвен
процент на ден. Макар в самия договор да не е посочено каква част от вноската по кредита
представлява главница, лихва, това е сторено с подписания от страните погасителен план. С оглед
на тези обстоятелства следва да се приеме, че правата на кредитополучателя не са ограничени и
същият е бил в състояние добре да разбере условията на договора, още повече, че ответникът е
подписал и стандартен европейски фармуляр, съдържащ необходимата информация за този вид
кредит, поради което договорът не е недействителен. Представени са и ОУ, които са подписани от
заемополучателя, удостоверено с подписа му на всяка страница от ОУ.
При това положение настоящият състав намира, че като цяло договорът е действителен.
Не така стои въпросът с договореното заплащане на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 330.33 лв.
Подписаното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги е част от договора за кредит, макар съгласно приложения Стандартен европейски
формуляр, подписан от ответника, да се определя като допълнителна услуга, за да се заобиколи
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да
бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. Видно от отразеното в договора за кредит,
ГПР е 49,88 %. В същото време допълнителната услуга включва изброените в споразумението 5
услуги, като определеното за тях възнаграждение в размер на 330.33 лв. е свързано пряко с
договора за кредит и поради това възнаграждението за тези допълнителни услуги е
възнаграждение по договора за кредит, което съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в
ГПР, а в случая дори не става ясно и каква част от сумата в посочения общ размер се дължи за
всяка от услугите. Отделно от това не са представени доказателства за реалното предоставяне на
тези услуги от страна на кредитодателя, а същите само отнапред са уговорени като възможност.
Посоченият размер на т.нар. допълнителни услуги като цена надвишава сумата на
отпуснатия кредит (300.00 лв. кредит и 330.33 лв. „допълнителни услуги“), сочещо, че с
уговарянето им се нарушават принципите на добросъвестността и добрите нрави, поради което
съдът ги приема за нищожни, на основание чл. 26, ал.1, пр. трето от ЗЗД. Обстоятелството, че тези
4
разходи за допълнителни услуги не са включени в обявения от кредитора ГПР, съставлява
самостоятелно нарушение на закона. Тези разходи са част от ГПР и така той надхвърля значително
максималния размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК – над петкратния размер на законната лихва (ОЛП+10
пункта, който в периода на договора е 10% годишно, респ. петкратния размер се равнява на 50%),
поради което клаузите, които предвиждат възнаграждение за тези допълнителни услуги са
нищожни и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК.
В противоречие на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК в процесния договор за различните видове
допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това, заплащането
на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността
за предоставянето“ на изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото споразумение, и е
без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения
между страните договор. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не
хипотетично ползване на такава, което прави нищожна клаузата от договора, с която е уговорено
заплащане на пакет от допълнителни услуги. Още повече, че възможностите, дадени в пакета от
допълнителни услуги, не зависят само от волята на потребителя, а и от волята на кредитора.
Горното налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги в размер на 330.33 лв. е нищожна и като такава не е в състояние да породи
присъщите й правни последици.
Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на съда приема за основателни
предявените искове за установяване съществуване на вземането по издадената заповед за
изпълнение за сумата 277.09 лв. – главница, сумата 54.51 лв. – договорна лихва за периода
25.07.2017 г. – 25.04.2018 г. и сумата 51.09 лв. – лихва за забава за периода 25.04.2018 г. –
14.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, а осъдителният иск по чл. 79 от ЗЗД за присъждане на
сумата 299.78 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Тъй като с исковата молба не е предявен иск за присъдената със заповедта за изпълнение
сума в размер 10.45 лв. (десет лева и четиридесет и пет стотинки) – лихва за забава за периода от
26.06.2017 г. до 25.04.2018 г., в тази й част заповедта следва да бъде обезсилена.
Предвид изхода на спора и като се съобрази със задължителното тълкуване, дадено в т. 12
от ТР № 4/2013 от 18.06.2013 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК ВКС, съдът счита, че съразмерно
с уважената част на исковете ответникът следва да заплати на ищцовата страна сумата 40.81 лв. –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 116/2021 г. по описа на ПпРС и сумата 98.07 лв.
– разноски в исковото производство по гр.д. № 285/2021 г. описа на ПпРС.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Т. АЛ. Б., ЕГН **********, от с.
Ц. А., общ. П., обл. ***** и „П. к. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
****, представлявано заедно от С. Н. Н. и Ц. Г. С., ЧЕ Т. АЛ. Б. ДЪЛЖИ НА „П. к. Б.“ ЕООД,
СУМАТА 277.09 лв. (двеста седемдесет и седем лева и девет стотинки) – главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 03.05.2017 г., СУМАТА 54.91 лв. (петдесет и четири лева
и деветдесет и една стотинки) – договорна лихва за периода 25.07.2017 г. – 25.04.2018 г.,
СУМАТА 51.09 лв. (петдесет и един лева и девет стотинки) – лихва за забава за периода
25.04.2018 г. – 14.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2020 г.,
до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед №
108/22.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 116/2021 г.
5
по описа на Районен съд – П..
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П. к. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, представлявано заедно от С. Н. Н. и Ц. Г. С. против Т. АЛ. Б., ЕГН
**********, от с. Ц. А., общ. П., обл. *****, иск за присъждане на сумата 299.78 лв. (двеста
деветдесет и девет лева и 78 ст.) – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
ОСЪЖДА Т. АЛ. Б., ЕГН **********, от с. Ц. А., общ. П., обл. *****, ДА ЗАПЛАТИ НА
„П. к. Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано заедно
от С. Н. Н. и Ц. Г. С., сумата 40.81 лв. (четиридесет лева и 81 ст.) – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 116/2021 г. по описа на Районен съд – П., както и сумата 98.07 лв.
(деветдесет и осем лева и 07 ст.) – разноски в исковото производство по гр.д. № 285/2021 г. описа
на Районен съд – П..
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 108/22.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 116/2021 г. по описа на Районен съд – П. В ЧАСТТА, в която е
разпоредено длъжникът Т. АЛ. Б. да заплати на кредитора „П. к. Б.“ ЕООД, СУМАТА 10.45 лв.
(десет лева и четиридесет и пет стотинки) – лихва за забава за периода 26.06.2017 г. – 25.04.2018 г.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6