М
О Т И
В И
към Присъда № 6 от 19.02.2019
година, постановена по ВНОХ дело № 16 по описа за 2019 година на
Окръжен съд-Х.
Производството е въззивно и е по реда
на чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 43/19.12.2018
година, постановена по НОХ дело № 385 по описа за 2018 година, РС-Х. е признал подсъдимия И.М. ***, за виновен
в това, че за времето от 17.03.2018 година до 20.03.2018 година в гр. Х., обл. Х., отнел чужди движими вещи: 1 /един/ брой моторен
трион с дължина на
шината 40 см., марка „MJ/ CHS16-002” – употребяван и един брой пневматичен гайковерт марка „Крафт”, 1750 Nm, употребяван, всички на обща
стойност 230 лева, от владението на Ж.Х.Ж., от същия град, без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, като на основание чл. 194, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”, вр.
чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2, вр. ал. 3, т. 1 от НК го е
осъдил на наказание „пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес и задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за от по 6 месеца всяка от тях, като го е признал за невинен и
оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение деянието да е извършено чрез
използване на техническо средство. Постановено е веществените доказателства да
се върнат на пострадалия Ж. Ж., а в тежест на подсъдимия са
възложени направените в ДП разноски.
Недоволен от така
постановената присъда е останал защитникът на подсъдимия – адв.
А.Г., който в законния срок я обжалва с оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост. Счита за недопустимо на
база предположения на прокурор съдът да постанови осъдителна присъда, която не
се подкрепя от събрания доказателствен материал. Поради
това отправя искане да бъде отменена и постановена нова – оправдателна присъда,
с която доверителят му да бъде признат за невиновен. Не се правят доказателствени искания. В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия прави
подробен анализ на събрания доказателствен материал,
като поддържа, че направените въз основа на същия фактически и правни изводи от
първоинстанционния съд са неправилни и пледира за
оправдателна присъда.
В с.з. пред въззивната
инстанция въззивният жалбоподател и подсъдим, редовно
призован, се явяват лично и иска от съда
да бъде оправдан.
Представителят на ОП-Х. намира атакуваната
присъда за правилна, законосъобразна и обоснована, поради което иска същата да
бъде потвърдена.
Хасковският Окръжен съд, като провери
правилността на обжалваната присъда по посочените в жалбата оплаквания,
изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:
По фактическата обстановка:
Съдебното
производство пред РС-Х. е образувано по повод внесен от РП-Х. обвинителен акт
срещу И.М.М. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл.
2-ро, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. В проведеното на
14.11.2018 година разпоредително заседание подсъдимият М. и неговият защитник –
адв. Г. са изразили съгласие да не се провежда разпит
на свидетелите, разпитани на ДП, както и на вещите лица, а при постановяване на
присъдата съдът непосредствено да ползва съдържанието на съответните протоколи
за разпит и заключенията по назначените експертизи, като съдебното производство
протече по реда на диференцираната процедура на глава 27 от НПК, в хипотезата
на чл. 371, т. 1 от същия н.а. В хода на предварителното изслушване на страните
е одобрено изразеното съгласие, като е допуснат до разпит в качеството на
свидетел М.И.М., който е бил разпитан в следващото съдебно заседание, проведено
на 19.12.2018 г.
От
анализа на приобщения по реда на чл. 283 от НПК доказателствен
материал, въззивната инстанция приема за установена
следната фактическа обстановка:
Свид. Ж.Ж.заедно с брат си свид. К. Ж. ползвал гараж, находящ се в град
Х., квартал „*****”, бл.№ ****. В него свид. Ж.Ж.съхранявал инструменти, а брат му - свид. К. Ж. съхранявал велосипеда си. Ключ за
въпросния гараж и достъп
до него имали само свид. Ж. Ж., свид. К. Ж. и майка им – Т.Х.
На 17.03.2018 година свид. Ж.Ж.и брат му св. К. Ж. отишли до ползвания
от тях гараж
и взели намираща се там моторна
резачка за дърва марка „Хускварна”, след което двамата
отишли до село Георги Добрево. За периода 17.03.2018 година до 20.03.2018 година свид. Ж. Ж., свид.К. Ж. и майка им – Т. Х. не били ходили
до гаража.
Едва на 20.03.2018 година, около 10,00 часа свид. К. Ж. отишъл до гаража, за да си вземе намиращия се там велосипед.
Направило му впечатление, че вратата на същия
била отключена. Свид. К. Ж. влезнал в гаража и взел оставения там велосипед, като
същия ден, около обяд, споделил с брат си - свид. Ж. Ж., че заварил входната
врата на гаража отключена, след което двамата
отишли до гаража, за да
проверят дали липсват
някои от оставените вещи. След като
отишли до гаража установили, че от гаража
липсвали моторен трион марка
„MJ/CHS 16-002”, с дължина на шината
40 см и гайковерт марка „Крафт" 1 750 Nm.
Междувременно, на неустановена по
делото конкретна дата в средата на месец март 2018 година, подс. И.М. се срещнал
случайно със св. М.Х., като му предложил
да се разходят
с автомобила на подсъдимия /„Тойота Рав 4”, с ДКН *****/ в град Х.. Свид. Х. се съгласил, като минавайки в близост до блока, в който жевеел свид.Л. Л., находящ се в град Х., на ул."****" №
*, подс. М. му позвънил от мобилния си телефон и двамата се уговорили да
се видят пред блока на
свид. Л. Подс. М. предложил на свид. Л. да му
даде моторен трион марка „MJ/CHS 16-002”,
с което да погаси заема си към него в размер на 100
лева. Свид. Л. се съгласил и взел
предложения му моторен трион. На следващия ден, свид. Л. след като
огледал моторния трион и преценил, че няма да му върши работа, решил да го даде
на свой приятел - свид. Д. А., който притежавал магазин за мобилни
телефони, за да го продаде. С протокол
за доброволно предаване от 26.03.2018г.
св. А. предал доброволно процесния 1
/един/ бр. моторен трион, марка „MJ/CHS 16-002".
Съгласно заключението по назначената на ДП стоково-оценъчна експертиза, стойността на отнетите от
св. К.Ж. и св. Ж.Ж.вещи
-
моторен трион марка „MJ/CHS 16-002", с дължина
на шината 40 см - 95,00 лева и гайковерт марка „Крафт" 1 750 Nm - 135,00 лева, или общо в размер
на 230 лева.
В хода на съкратеното съдебно
следствие пред първоинстанционния съд е разпитан в
качеството на свидетел М. М. – баща на подсъдимия. От неговите показания се
установява, че той и съпругата му имат аптеки в гр. *********, гр. ****** и гр. *********, като в средата на всеки месец синът
му /подс. М./ ходел в аптеката в гр. ***********, за да му помага за отчета пред НЗОК. Конкретна дата не си спомня, но било
вторник или сряда, в средата на месец март, когато в аптеката влезли двама
мъже, които бил виждал и преди, тъй като предлагали различни вещи. Предложили
на сина му някакви инструменти и тъй като му се сторили изгодни като цена се
съгласил да му даде 40 лева, за да ги купи. Свидетелят твърди, че закупената
тогава дрелка лично изхвърлил от гаража си, наред с
други вещи, когато го почиствал, тъй като същата не работела.
При така
установената и възприета от въззивния съд фактическа обстановка се доказва
по несъмнен и категоричен начин,
от събраните по делото доказателства, че действително една от вещите /моторен трион, марка „MJ/CHS 16-002"/, която
е била предмет на престъпление кражба от гаража на св. Ж., е била държана и
предадена на св. Л. лично от подсъдимия М.. Дори да се приеме, че св. М., който
е баща на подсъдимия, е заинтересован от изхода на делото, както е приел
районният съд, и не се кредитират показанията му за начина, по който са били
придобити вещите, следва да се отчете, че не е налице нито едно доказателство
/пряко или косвено такова/, което да свързва подсъдимия с авторството на
деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност. В хода на
разследването не са положени никакви усилия в тази насока, а фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт не се
основава на никакви годни доказателства в тази насока, а само на предположения.
На база на последните е недопустимо да почива осъдителна присъда, поради което
настоящият състав прие, че предявеното обвинение за извършено престъпление по
чл. 194, ал. 1 от НК, в извършване на което е признат за виновен, не е доказано
по категоричен и несъмнен начин, а напротив. По делото не е доказан нито един
от съставомерните признаци на деянието - както от
обективна, така и от субективна страна.
Поради изложеното, Окръжен съд-Х.,
на основание чл.336, ал. 1, т. 3, вр. чл. 334, т. 2
от НПК отмени присъда № 43 от 19.12.2018 година, постановена по НОХ дело № 385
по описа за 2018 година на РС-Х. в наказателно-осъдителната й част и в частта
за разноските, вместо което призна подсъдимия И.М.М.
за невинен в това, че за времето от 17.03.2018 година до 20.03.2018 година в
гр. Х., обл. Х., отнел чужди движими вещи: 1 /един/
брой моторен трион с дължина на шината 40 см., марка „MJ/ CHS16-002” – употребяван и един брой пневматичен гайковерт марка „Крафт”, 1750 Nm, употребяван, всички на обща
стойност 230 лева, от владението на Ж.Х.Ж., ЕГН: **********, от гр. Х., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.
194, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда, като
потвърди присъдата в оправдателната й част – по обвинението за престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2-ро от НК, както и в
частта за вещественото доказателство /един брой моторен трион, марка „MJ/ CHS16-002”/, по отношение на което е
безспорно установена собствеността.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
Председател:
Членове: 1.
2.