№ 815
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000503459 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2482 от 16.09.2022 год., постановено по гр.д.№ 10109/2021 год. по описа на
Софийски градски съд, I-2 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена на
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Н. Т. Б. сумата от 50 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 13 000 лева –
имуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за извършено престъпление по
чл.123, ал.1, пр.2 и 3 от НК по досъдебно производство № 21/2015 год. по описа на Окръжна
следствена служба-Ловеч, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от
24.02.2021 год. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени до пълните размери,
съответно до 63 000 лева за неимуществените вреди и до 17 000 за имуществените вреди.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 2 855
лева, съразмерно с изхода на спора.
Решението е обжалвано от ищеца Н. Т. Б. в отхвърлителните части. Правят се оплаквания,
че в обжалваната част досежно неимуществените вреди решението е неправилно,
постановено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД и при несъобразяване с всички доказани по
делото обстоятелства, относими към размера на обезщетението, което е занижено и не е в
състояние да обезщети в цялост преживените от ищцата вреди. Не е съобразено
обстоятелството, че е налице пълен срив на личния и професионален живот на ищцата.
Досежно имуществените вреди се твърди, че неправилно съдът е намалил поради
1
прекомерност заплатения в наказателното производство адвокатски хонорар, като не е
съобразил правната и фактическа сложност на цялото наказателно производството и
извършените по него процесуални действия от страна на защитниците на ищцата. Иска се
отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на исковете до пълните размери.
Претендира разноските по делото.
Решението е обжалвано и от ответника Прокуратура на Република България в осъдителните
части, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД досежно присъдените
неимуществени вреди, тъй като определеният размер е завишен и отново не е съобразен с
практиката. Оспорват се изводите на съда по дължимостта и размера на претендираното
адвокатско възнаграждение в наказателния процес. Моли за отмяна решението в
осъдителните части и постановяване на ново, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени.
Въззиваемите страни по жалбите оспорват същите.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в
жалбите предмет на въззивен контрол намира следното:
Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищцата Н. Т. Б. излага в исковата си молба, че на 12.10.2015 г. била привлечена като
обвиняема за извършено престъпление по чл. 123, ал.1, пр.2 и 3 от НК по досъдебно
производство № 21/2015 год. по описа на Окръжна следствена служба-Ловеч, като на
02.03.2016 год. ответника внесъл обвинителен акт в съда където било образувано НОХД №
95/2016 год. по описа на ОС-Ловеч. Поддържа, че след многократно отменяне на
постановени присъди на пърноинстанционният и въззивният съд, в крайна сметка била
оправдана с влязла на 24.02.2021 год. в сила присъда. Твърди се, че воденото срещу нея
наказателно производство й причинило вреди, изразяващи се причинено неудобство, в
накърнено чувство на чест и достойнство, чувствала се обезверена. Също така бил засегнат
авторитета и професионалната й репутация, което довело до отдръпване на колеги и
приятели от нея. Моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 63 000 лева,
представляващи претърпените неимуществените вреди, както и сумата от 17 000 лева –
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения в наказателното
производство.
Ответникът Прокуратурата на Република България е оспорил исковете, като твърди, че е
действал съгласно правомощията делегирани му по материалния и процесуалния закон.
Отделно от това ищеца не е претърпял твърдените вреди в посочените интензитети, както и
че продължителността на наказателното производство е била кратка. Оспорва и
дължимостта на възнаграждение в наказателното производство. Моли съда да постанови
съдебно решение, с което да отхвърли исковете.
Съдът намира, че фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционният
съд и е следната:
2
Не се спори, че ищеца Н. Т. Б. на 12.10.2015 г. е била привлечена като обвиняема за
извършено престъпление по чл. 123, ал.1, пр.2 и 3 от НК по досъдебно производство №
21/2015 год. по описа на Окръжна следствена служба-Ловеч и спрямо нея е била взета мярка
за неотклонение „подписка“. Обвинението е било за това, че поради немарливо изпълнение
на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност –
упражняване на медицинска професия, по време на раждане като дежурен лекар акушер-
гинеколог, Б. е причинила смъртта на новородено дете. На 07.03.2016 г. ОП-Ловеч е внесла
обвинителен акт срещу нея в Окръжен съд – Ловеч, където е образувано НОХД № 95/2016
г., по което съдът е постановил присъда, с която е признал Н. Б. за виновна в извършването
на престъплението, за което е била обвинена и е наложенонаказание лишаване от свобода за
две години, чието изпълнение е отложено за три години, както лишаване от право да
упражнява лекарска професия за две години. Срещу присъдата въззивни жалби са подали Б.
и частните обвинители и граждански ищци, като пред Великотърновският апелативен съд е
било образувано ВНОХД № 380/2016 г. по което съдът е постановил решение, с което
изменил присъдата на ОС-Ловеч само в частта за наложеното наказание, като вместо
лишаване от право да упражнява лекарска професия, е наложил на Б. наказание лишаване от
право да упражнява лекарска професия като акушер-гинеколог за две години. Б. е подала
касационна жалба срещу въззивното решение на ВТАС, по която ВКС е образувал
наказателно дело № 590/2017 г. и съдът е постановил решение, с което е отменил решението
на ВТАС и е върнал делото за ново разглеждане от същия съд, но от друг съдебен състав.
ВТАС е образувал въззивно дело 20/2018 г., по което е постановил присъда, с която е
признал Б. за невиновна. Срещу така постановената присъда от страна на Апелативна
прокуратура – Велико Търново е подаден протест, въз основа на който ВКС е образувал
дело № 317/2019 г. по което е постановил решение, с което е отменил оправдателната
присъда на ВТАС и е върнал делото за ново разглеждане от същия съд, но от друг съдебен
състав. С решението си ВКС е приел, че ВТАС не е бил мотивирал определени свои изводи,
както и, че въпреки събраните експертизи, не е бил изяснил определени обстоятелства от
значение за решаването на делото. В изпълнение на решението на ВКС, ВТАС е образувал
дело 270/2019 г., по което съдът постановил присъда, с която отменил осъдителната присъда
на ОС-Ловеч и е признал Н. Б. за невиновна по обвинението срещу нея. Прокуратурата е
подала протест срещу оправдателната присъда, по който ВКС е образувал наказателно дело
832/2020 г. и на 24.02.2021 г. съдът е постановил решение, с което е потвърдил
оправдателната присъда на ВТАС.
Пред първоинстанционният съд са разпитани свидетелите Е. Д. и М. И., и от чиито
показания се установява, че една част от познатите и пациентите са се отдръпнали от
ищцата, след като била обвинена в извършване на престъплението. За да избегне лошото
отношение към нея в Тетевен, вследствие на повдигнатото обвинение, Б. се е преместила да
живее и работи в София. Отнело е много време, докато отново се докаже като
професионалист. Трудно намерила работа, а и колегите й я гледали с недоверие,
отклонявали пациенти от нея. Установяват, че наказателното производство срещу нея било
широко отразявано в медиите, включително и по национални медии, по негативен начин за
3
нея. На интернет сайта си Прокуратурата е предоставяла информация за наказателното
производство.
При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба съдът намира, че е сезиран
с иск с правно основание чл.2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно чл.2 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени от органите на
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в престъпление, в случай, че
лицето бъде оправдано. Съдът приема, че отговорността на държавата в лицето на нейните
държавни органи е предвидена с оглед репариране на вредите, причинени при
осъществяване властническите функции на държавата, в лицето на нейните органи, които
безспорно са възложени и на ответника по делото, което е и единственият критерий, изведен
в ЗОДОВ. Две от предпоставките за възникване на отговорност, съгласно цитираната по-
горе разпоредба, са наличието на обвинение в престъпление и оправдателна присъда по това
обвинение. В конкретния случай Прокуратурата е обвинила ищцата в извършване на
престъпление по чл. 123, ал.1, пр.2 и 3 от НК, като е изготвила обвинителен акт и е
поддържала обвинението пред съда, като съдът е постановил оправдателна присъда спрямо
обвиняемия, която пък е била протестирана пред въззивния и касационният съд. С оглед на
това съдът счита, че действията на органите на държавното обвинение противоречат на
основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от
българската държава. Въз основа на изложеното съдът приема, че в настоящия случай са
налице предпоставките, визирани в чл.2 от ЗОДОВ, поради което следва да се ангажира
отговорността на държавата за повдигнатото срещу ищецът обвинение и постановената
оправдателна присъда от съдилищата.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, които се явяват пряка и
непосредствена последици от увреждането. При определяне размерът на обезщетението
въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната
практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне
размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги
преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи,
конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му,
интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и т.н.. На тази база
следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и
страдания.
В настоящият случай се установи, че в резултат на воденото срещу ищцата наказателно
производство по повдигнатото обвинение, същата като пряка и непосредствена последица е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически стрес и душевно
безпокойство. Ищцата е лекар и воденото наказателно производство е било във връзка с
това й качество, като са били поставени под съмнение професионалните качества и то за
4
дълъг период от време. Отделно от това наказателното производство срещу нея било
широко разгласено в медиите и то начин, негативен за нея. Това е създало значителни
притеснения на ищцата, изнервило я е, накарало е нейни познати и пациенти да се
отдръпнат, а тя се е затворила в себе си. Производството е повлияло и на социалния живот.
Тя вече не е била весела и жизнерадостна, преместила се е да живее от гр. Тетевен в София,
за да избегне лошото отношение на съгражданите поради образуваното наказателното
производство. Станала неспокойна, неуверена и лабилна, притеснявала се е за семейството
си и отношението към него. Нейната репутация на добър лекар е била накърнена. В тази
насока са показанията на разпитаните по делото свидетели, които следва да се ценят тъй
като са придобити въз основа на лични впечатления. При определяне на обезщетението
също така следва да бъде отчетено, че спрямо ищцата е била взета най леката мярка за
неотклонение – „подписка“, както и че производството е приключило в разумен срок.
Настоящият състав като взе предвид всички тези обстоятелства, преценени съобразно
принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ, времето
през което се е водило наказателното производство /5 години и 4 месеца/, социално-
икономическата обстановка в страната към 2021 год., счита че за обезщетяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди е необходима сумата от 50 000 лева. За тази
сума предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен, заедно със законната лихва от датата на влизане на
оправдателната присъда в сила до окончателното изплащане.
По претенцията за имуществени вреди съдът приема следното:
Съгласно ТР №1/11.12.2018 год. по т.д.1/2017 год. на ОСГК на ВКС, изразходваните
средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с
оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са
имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като
то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство. Когато
ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство адвокатско
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва
дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското
възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената
процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при
осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение
надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение,
изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица
от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в
причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи
обезщетение.
В настоящия случай от събраните пред първоинстанционният съд писмени
доказателства се установява, че за защита в рамките на воденото наказателно производство,
5
ищцата е заплатила общо адвокатско възнаграждение в размер на 17 000 лева., от която сума
9 000 лева е заплатила за защита по дело № 270/2019 г. на ВТАС, по което за трети път
ВТАС е разглеждал правилността на присъдата на ОС-Ловеч, а 8 000 лева - за защита по
дело № 832/2020 г. на ВКС, като по него съда за трети път се е произнасял по решение на
ВТАС относно процесното обвинение. Прокуратурата е направила изрично възражение, че
заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнажраждение във воденото
наказателно производство, съдът следва да вземе впредвид, че срещу Б. е било повдигнато
обвинение за престъпление по чл.123, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване
от свобода от една до шест години и спрямо нея е била взета мярка за неотклонение
подписка. На следващо място дело № 270/2019 г. на ВТАС е било образувано след като ВКС
е бил отменил предходно решение на ВТАС, защото то не е било мотивирано, а определени
факти не са били изяснени. Ето защо по това дело се е очаквало не само ВТАС да постанови
мотивирано решение, но да се съберат доказателства, което той е направил – експертиза,
изготвена от девет вещи лица; обяснения на подсъдимата; разпит на свидетел – като две от
четирите заседания са продължили около 11 часа. Поради това приема, че по отношение на
заплатения хонорар от 9 000 лева, за това дело не са налице предпоставки за намаляването
му поради прекомерност, с оглед извършените правни и фактически действия.
От друга страна дело № 832/2020 г. на ВКС е било образувано след протест на
прокуратурата срещу решението на ВТАС по дело 270/2020 г., като по него не се е очаквало
да се събират доказателства, а единствено да се оборят правни доводи на Прокуратурата,
изложени в протеста. Защитниците на подсъдимата -адв. М. и адв. В. вече са били запознати
с цялото наказателно производство, протекло до този момент, защото и двамата са
защитавали Б. по делото на ВТАС, решението по което Прокуратурата е протестирала пред
ВКС. Съдът приема, че е било разумно Б. да очаква, че усилията и трудът, който адвокатите
са щели да положат по дело 832/2020 г., са щели да бъдат значително по-малки от тези по
дело 270/2020 г. на ВТАС. Поради това заплатения хонорар от общо 8 000 лева по това дело
е прекомерен, съществено надвишаващ разумния и обичаен размер на адвокатско
възнаграждение предвид тежестта на обвинението и очакваните усилия и работа.
Ирелевантни за преценката досежно прекомерността на възнаграждението са изложените от
ищцовата страна доводи за обвързване на заплатения хонорар с компетентността на
защитата. Въз основа на това същият следва да бъде редуциран до сумата от 4 000 лева или
общо дължимото от ответната страна обезщетение за имуществени вреди е в размер на
13 000 лева, за която сума исковата претенция е основателна.
Поради съвпадане на правните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционният съд решението на Софийски градски съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора ответника следва да бъде осъден да заплати на ищците, на правно
основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 5 лева, представляващи заплатена
държавна такса, както и сумата от 2 436 лева – адвокатски хонорар, като съдът приема за
основателни наведените доводи за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар с оглед
6
правната и фактическа сложност на делото и го редуцира до посочената сума, определена
съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2482 от 16.09.2022 год., постановено по гр.д.№ 10109/2021
год. по описа на Софийски градски съд, I-2 състав.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на Н. Т. Б. разноски за пред
въззивната инстанция в размер на 2 441 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7