Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д.
№ 4704 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника
Т.к.9. ЕООД срещу разпореждане от 25.03.2020 г. по изп. дело № 353/2019 г. по
описа на ЧСИ Г.Н.с рег. № 923 и район на действие СГС, с което е отказано извършване
на нова оценка на имота, върху който е насочено принудителното изпълнение.
В жалбата се твърди, че така
постановеният от съдебния изпълнител отказ да извърши нова оценка е незаконосъобразен,
тъй като обектите в имота били обособени като самостоятелни такива преди
учредяване на ипотеката в полза на взискателя и възможността за неговото
удовлетворяване при съобразяване на принципа на съразмерност по чл. 442а от ГПК
би била по-голяма. Иска отмяна на обжалваното разпореждане и присъждане на разноски.
Взискателят Ю.Б.АД в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 2 от ГПК е подал възражения по жалбата,
навеждайки че ипотеката е учредена върху конкретен имот на длъжника,
предприетите действия по отношение на който с нанасянето на отделни обекти в
кадастралната карта и кадастрален регистър представлявали изменение на имота,
което му е непротивопоставимо след учредяването на ипотека и наложената възбрана
по изпълнението.
В мотивите си по чл. 436,
ал. 3 от ГПК - съдебният изпълнител заявява становище за нейната недопустимост
поради наличие на искане за замяна на обекта и начина на изпълнение, а не за
нова оценка на имота, която е извършена, а при евентуалност за неоснователност.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие, възраженията
на другата страната и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено
следното:
Производството по изп. дело №
353/2019 г. е образувано по молба от 04.12.2019 г., подадена до ЧСИ Г.Н.с рег.
№ 923 на КЧСИ и район на действие СГС от Ю.Б.АД, въз основа на издадени в полза
на банката изпълнителни листове от 14.10.2019 г. и 29.10.2019 г. по заповеди за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
издадени по гр. дело № 57463/2019 г. и гр. дело № 57464/2019 г. по описа на
СРС, за заплащане от солидарните длъжници Т.к.9. ЕООД и други на суми по договори
за банков кредит от 05.12.2006 и 21.01.2008 г.
С молбата взискателят Ю.Б.АД
е поискал да се пристъпи към принудително изпълнение по избран от съдебния изпълнител
начин. Изложено е също, че в полза на банката за вземанията й по договор за банков
кредит от 21.01.2008 г. е учредена ипотека върху имот на солидарния длъжник Т.к.9.
ЕООД. Договорна ипотека върху процесния имот,
представляващ едноетажна офис сграда в гр. София, бул. Брюксел 1, с обща застроена
площ от 178 кв.м. и с 4-ри самостоятелни
офиси, всеки от които от по две помещения с преддверие и санитарен възел, с
площ на помещенията по приложен проект, е учредена с нотариален акт № 14 от
15.12.2006 г. за обезпечаване на вземанията на банката по договор за банков
кредит от 15.12.2006 г. и нотариален акт
№ 9 от 24.01.2008 г. за вземанията й по договор за банков кредит от
21.01.2008 г., като същата е подновена съответно с молби от 09.12.2016 г. и
19.01.2018 г. (така и справка от СВп – София).
Съдебният изпълнител с
разпореждане от 18.12.2019 г. е пристъпил към принудително изпълнение върху недвижимия
имот на длъжника Т.к.9. ЕООД, като е постановил налагане на възбрана и
изпращане на покана за доброволно изпълнение с посочване на деня на извършване
на опис на имота - 20.01.2020 г. Постановлението за налагане на възбраната е
вписана по поименната партида на длъжника Т.к.9. ЕООД на 18.12.2019 г., а поканата
за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 20.12.2019 г.
След пренасрочване на описа
от съдебния изпълнител същият е извършен на 08.01.2020 г. При извършването на описа
на имота, за който се е съставил протокол, е участвало и назначено от съдебния
изпълнител вещо лице. Последното е изготвило и представило заключение с оценка
на имота, възлизаща на 365625 лева, на 13.01.2020 г., което на 20.01.2020 г. е съобщена
на длъжника Т.к.9. ЕООД.
С молба от 27.01.2020 г. солидарните
длъжници са оспорили заключението на
вещото лице, като след внасяне на разноски за повторно заключение и посочване
на вещо лице, съдебният изпълнител е разпоредил изготвяне на повторна оценка на
имота.
Повторното заключение на имота е представено на 19.02.2020 г., като при изготвянето му,
както и при предходното заключението, вещото лице е дало оценка, възлизаща на
495730 лева без ДДС, съобразявайки че имотът, представляващ едноетажна офис
сграда, се състои от 4-ри самостоятелни офиса с прилежащи преддверия и сервизни
помещения – санитарни възли.
Въз основа на двете оценки с
протокол от 19.02.2020 г. съдебният изпълнител е определил начална цена от
344542 лева, при която да започне наддаването при първата публична продан, за
която продан е изготвил и разгласил обявление на 04.03.2020 г. Съобщение за
насрочената от съдебния изпълнител публична продан от 23.03.2020 г. до
23.04.2020 г. е връчено на длъжниците на 04.03.2020 г., като длъжникът Т.к.9.
ЕООД с молба от 23.03.2020 г. е поискал нова оценка на имота при съобразяване
на оценката на намиращите се в него офиси, имащи характер на самостоятелни
обекти.
С разпореждане от 25.03.2020
г. съдебният изпълнител е отхвърлил искането за нова пазарна оценка, която да
включва и такава на 4-те офиса в него, приемайки че искането е такова за
прилагане на нов способ за изпълнение, а и намиращите се в имота офиси не
представлявали самостоятелни обекти в имота, последващите действия за който били
непротивопоставими на взискателя (обезпечен кредитор) по производството, в което
на основание чл. 458 от ГПК е присъединена и държавата след представяне на удостоверение от НАП на 16.01.2020 г.
След спиране на публичната
продан поради обявеното извънредно положение в страната и преустановяване на
последното съдебният изпълнител на 22.05.2020 г. е изготвил обявление и разгласил
провеждане на публична продан на процесния имот от 01.06.2020 г. до 01.07.2020
г.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата от 27.05.2020 г. е
подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК във вр. с пар. 13 от ПЗР към Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето и чл. 3, т. 1 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, видно от удостоверената
дата за съобщаване на обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител на 01.04.2020
г. Същата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.
435, ал. 2, т. 4 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – отказ на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 485 от ГПК.
Изпълнителното
производството е образувано и постановеният от съдебния изпълнителните по него
отказ за извършване нова оценка е осъществено след изменението на чл. 435, ал.
2, т. 4 от ГПК (обн., ДВ. - бр. 86 от 27.10.2017 г.), с което е уредена изричната
правната възможност на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да
извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК. Солидарният длъжник
и жалбоподател Т.к.9. ЕООД в случая е оспорил именно представеното по процесното
принудително изпълнение заключение от 19.02.2020 г. за оценка на имота, по
което съдебният изпълнител се е произнесъл с разпореждането от 25.03.2020 г.
Следователно предмет на обжалване е именно отказът на съдебния изпълнител за
нова оценка на имота по реда на чл. 485 от ГПК, който представлява подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител и за който длъжникът е упражнил
възникналото си процесуалното право на жалба срещу този акт на съдебния
изпълнител. Наведените от жалбоподателя доводи, включително и за наличието на
самостоятелни обекти в имота, значими за определянето на пазарната цена на имота,
представляващ офис сграда, по правната си същност представлява оспорване на
заключението, а не искане за замяна на обекта на принудителното изпълнение
съгласно чл. 443 от ГПК, в която насока са част от изложените от съдебния
изпълнител мотиви за обосноваване на недопустимост на жалбата. Не е налице
недопустимост на същата и поради изготвено повторно заключение въз основа на
направено от същия длъжник оспорване. Дали оспорването на оценката и искането
за нова оценка са били възможни съобразно предвидените в процесуалния закон
предпоставки за извършване на нова оценка на процесния имот за провеждането на
публичната продан за принудително удовлетворяване на изпълняемото право от неговата
продажна цена е въпрос по основателността на жалбата срещу отказа на съдебния
изпълнител, а не по нейната допустимост, поради което и настоящият съдебен
състав не възприема мотивите на съдебния изпълнител в обратния смисъл.
Разгледана по същества
жалбата е неоснователна.
В производството по реда на
чл. 435 и сл. от ГПК окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция
относно законосъобразността на обжалвания несъдебен акт – така разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС, като с постановения от
него съдебен акт се разрешава само процесуален
спор. Следователно контролът по законосъобразността на отказа на съдебния изпълнител
да извърши нова оценка по реда на чл. 485 от ГПК е по приложението на предвидените
в процесуалния закон предпоставки за извършване на нова оценка на недвижимия
имот, върху който е насочено процесното принудително изпълнение, като същият не обхваща обосноваността на
експертното заключение.
Оценката на недвижимия имот
при предприето върху него изпълнение служи за определянето на началната му
цена, която съобразно правилата на процесуалния закон е процент от стойността
на имота, а самата оценката подлежи на оспорване от страните по реда и
условията на чл. 485, ал. 2 от ГПК. При несъгласие с експертното заключение
всяка от страните по изпълнението, без значение на доводите й за него, може да
го оспори и да поиска извършването на нова оценка на имота в 7-дневен срок от
съобщаването на заключението, като посочи вещо лице и заплати разноските по
експертизата. Посоченото процесуално право на страните да оспорят експертното
заключение обаче не е неограничено, тъй като противно би препятствало
стабилизирането на стойността на имота към осъществяването на първата публична
продан, каквато е обявената в процесното принудително изпълнение. Упражненото
от страната процесуално право по реда и условията на чл. 485, ал. 2 от ГПК за
осъществяването на първоначалната публична продан предпоставя изготвянето на
повторно заключение по нейното оспорване на дадената оценка на имота, но и
препятства възможността за извършването на нова (последваща) оценка на имота
при несъгласието му с повторното заключение.
В разглеждания случай поради
несъгласие на солидарните длъжници като страна в процесното принудително
изпълнение с експертното заключение по чл. 485, ал. 1 от ГПК, изготвено въз
основа на служебно назначена от съдебния изпълнител експертиза, същото е своевременно
оспорено от тях и е поискано извършването на нова оценка на имота.
Представеното на 19.02.2020 г. заключение е изготвеното повторно заключение за
оценка на процесния имот по направеното от длъжниците оспорване на експертно
заключение по чл. 485, ал. 1 от ГПК за извършването на първата публична продан,
поради което за длъжника и жалбоподател в настоящото производство Т.к.9. ЕООД не
е съществувала възможност съобразно предвидените в процесуалния закон
предпоставки да поиска извършване на нова оценка на процесния имот за
провеждането на първата публична продан за принудително удовлетворяване на
изпълняемото право.
Конкретните съображения за
оспорване на експертното заключение и обосноваността на направеното с него
изводи за пазарната цена на имота са извън контрола по законосъобразността на
отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка. За пълното обаче следва
да се отбележи, че 4-те офиса в процесната сграда са описани по приложен проект
при учредяването на ипотеката, обезпечаваща вземанията на банката по двата договора
за банков кредит, а и за тях като част от сградата намират приложение и разрешенията,
дадени в Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017 г. по тълк. дело № 3/2014 г. на
ОСГК на ВКС.
Предвид
тези съображения обжалваният отказ на съдебния изпълнител се явява законосъобразен,
а жалбата на длъжника - неоснователна, поради което същата следва да бъде
отхвърлена.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба
от 27.05.2020 г. на Т.к.9. ЕООД, ЕИК *********, срещу разпореждане от
25.03.2020 г.
по
изп. дело № 353/2019 г. на ЧСИ Г.Н.с рег. № 923 и район на действие СГС, с
което е отказано извършване на нова оценка на недвижим имот, представляващ едноетажна
офис сграда с идентификатор 68134.709.491.1 по КККР на гр. София, върху който е
насочено принудителното изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.