№ 3321
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20231100505308 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. Г. С. срещу Решение № 3278/02.03.2023 г.,
-ти
постановено по гр. дело № 13545/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 149 състав, с
което е осъден, на основание чл. 144 СК и чл. 149 СК, Г. Б. С. да заплаща на пълнолетното
си дете П. Г. С. месечна издръжка за пълнолетен учащ във висше училище в размер на 300
лв., считано от 15.03.2021 г. до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване ведно със законната лихва от момента на забава на всяка месечна издръжка до
окончателното й заплащане, като са отхвърлени исковете за горницата над 300 лв. до пълния
предявен размер от 550 лв.; допуснато е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на П. Г. С. издръжка, осъден е, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК Г. Б. С. да заплати по сметка на Софийския районен съд,
държавна такса в размер на 576 лв.
С въззивната жалба решението се обжалва в частта, в която са отхвърлени
предявените искове за издръжка на основание чл. 144 и 149 ГПК за горницата над 300
(триста) лева до 550 (петстотин и петдесет) лева, като се твърди, че в обжалваната част
решението е необосновано и неправилно. Моли се да се отмени решението в обжалваната
част и да се постанови ново, с което да се определи по-висок размер на издръжката, а
именно 550 лв., вкл. и този размер да се определи за минало време, считано от 15.03.2021г.
до датата на подаване на исковата молба - 15.03.2022 г. съобразно нуждите и потребностите
на въззивницата като студент редовно обучение в чужбина и възможностите на
въззиваемия.
Въззиваемият Г. Б. С. оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния
съд да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
1
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
Искът, предявен от П. Г. С. срещу Г. Б. С., е за издръжка в размер на 550 лв.
месечно, считано от 15.03.2021г. г., на основание чл. 144, във вр. с чл. 149 от СК.
Ищцата претендира и законната лихва, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.
С Решение № 3278/02.03.2023 г., постановено по гр. дело № 13545/2022 г. по описа
-ти
на Софийски районен съд, 149 състав, е осъден, на основание чл. 144 СК и чл. 149 СК, Г.
Б. С. да заплаща на пълнолетното си дете П. Г. С. месечна издръжка за пълнолетен учащ във
висше училище в размер на 300 лв., считано от 15.03.2021г. до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване ведно със законната лихва от момента на забава на
всяка месечна издръжка до окончателното й заплащане, като са отхвърлени исковете за
горницата над 300 лв. до пълния предявен размер от 550 лв.; допуснато е, на основание чл.
242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на
П. Г. С. издръжка, осъден е, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Г. Б. С. да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса в размер на 576 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните
си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на
обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет
и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без
особени затруднения.
Разпоредбата на чл. 149 СК регламентира, че издръжка за минало време може да се
търси най-много за една година преди предявяването на иска, а съгласно чл. 146, ал. 1 СК,
паричната издръжка се изплаща ежемесечно. При забава се дължи законната лихва.
Настоящият съд, като съобразява отговора на въззивната жалба, в който изрично е
посочено, че въззиваемият не оспорва, че има възможност да заплаща претендираната
издръжка, както и изявлението на бащата в открито съдебно заседание пред Софийски
районен съд, проведено на 15.11.2022 г., че месечният му доход е около 13000 лв., намира,
че въпросът дали възможностите на въззиваемия му позволяват да дава на въззивницата
претендираната месечна издръжка, не е спорен. Действително, възможността за доставяне на
издръжка по смисъла на чл. 144 СК предпоставя по-широка материална възможност, при
която доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от родителя, като
родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да
му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното
си дете, но при посочените доходи лично от самия баща, съдът намира, че доставянето на
издръжка в пълния претендиран от въззивницата размер от 550 лв., няма да затрудни
въззиваемия.
В случая въззивницата продължава своето редовно обучение във висше учебно
заведение за учебната 2022/2023 г., редовна форма на обучение, специалност „Графичен
дизайн“, видно от удостоверение от университет в Съндърланд, (л. 130 от
първоинстанционното дело).
Въззивният съд, като се съобрази с установените обстоятелства, приема, че бащата
има материални възможности да заплаща на пълнолетната си дъщеря месечна издръжка в
размер на още 250 лева, който по-голям размер не би представлявало особено затруднение
за въззиваемия при изявлението на последния за размера на доходите, с които разполага. С
оглед изложеното, решението на Софийския районен съд следва да се отмени в обжалваната
2
част, като въззиваемият се осъди да заплаща на своята пълнолетна дъщеря месечна
издръжка от още 250 лева, считано от 15.03.2021г., ведно със законната лихва за забава.
Върху присъдената от настоящата инстанция издръжка въззиваемият Г. Б. С. дължи
държавна такса в размер на 360 лева по сметка на СГС.
Претенция за разноски не е заявена, поради което съдът не се произнася по този
въпрос с решението си.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3278/02.03.2023 г., постановено по гр. дело № 13545/2022 г.
-ти
по описа на Софийски районен съд, 149 състав, в частта, в която са отхвърлени
исковете с правна квалификация чл. 144, във вр. с чл. 149 от СК и чл. 146, ал. 1, изр. 2 от
СК, за заплащане на месечна издръжка за пълнолетен учащ във висше учебно заведение П.
Г. С., ЕГН **********, за горницата над 300 лв. до пълния предявен размер от 550 лв.,
считано от 15.03.2021 г., и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Г. Б. С., ЕГН **********, да заплаща на пълнолетната си дъщеря, учаща
във висше учебно заведение, П. Г. С., ЕГН **********, още 250 лева месечна издръжка
(или общо 550 лева), считано от 15.03.2021 г. до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, на основание чл. 144, във вр. с чл. 149 от СК, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, на основание
чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК.
ОСЪЖДА Г. Б. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
сума в размер на 360 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3