Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 12.11.2010 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публичното заседание на шестнадесети септември през две хиляди и десета
година, в състав:
Председател:
Росен Димитров
при секретаря В.Х. като разгледа
докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 1344 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе пред
вид:
Предявени са искове с
правно основание чл. 407,ал.1 от Търговския закон /отм./ евентуално чл. 88,ал.1,б”а”
от Закон за застраховането/отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищците П.С.Д., Л.З.Г. и В.З.Д. са предявили искове
против „З.К.Л.И.” АД със седалище
и адрес на управление гр. С.,като предпочитан ответник за сумата от 120 000 лв.
за всеки от тях, в частичен размер от по 50 000 лв.- обезщетение за
неимуществени вреди следствие на непозволено увреждане- смърт на З.В. Д.,
съпруг на първия и баща на втория и
третия от ищците, настъпило при
пътно-транспортно произшествие на 26.07.2005 год. в гр.С. ведно със законната
лихва върху претендираната сума от момента на увреждането до окончателното й изплащане, както и разноски по делото. Като
евентуални исковете са предявени и против Гаранционен фонд.
Ищците поддържат чрез своя пълномощник предявените искове и
претендират присъждане на направените по делото разноски .
ответникът „З.К.Л.И.”
АД оспорва исковете, както по основание така и по размер и моли да бъде
отхвърлен, водачът на процесния автомобил е бил надлежно упълномощен да го
управлява, нито факта на причинно следствената връзка между деликта и
настъпването на смъртта. Не са доказани и близки отношения на пострадалия преди
смъртта му с ищците, които да са основание да се приеме, че последните търпят
неимуществени вреди –мъка, болка и страдания.
Евентуалният Ответник Г.
фонд оспорва исковете-по основание и размер.
Третото лице-помагач
на ответниците не взема становище по делото.
Доказателствата са
гласни и писмени.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представения
по делото констативен протокол № К1284/26.07.2005
год. се установява, че на същата дата около 23.30 ч. в гр. С., на бул.”Д.” в близост
до кръстовището с ул.”Г.С.Р.” е настъпило пътно- транспортно произшествие , при
което управлявания от Д.С.Р. лек автомобил Ф.С. с д.к.№ ******** блъска
пресичащия от дясно наляво бул.”Д.” на около 10 метра след кръстовището с ул.”Р.”
посока моста “Ч.” пешеходец З. Д..
Последният е отхвърлен в насрещната лента за движение на булеварда, където е
прегазен от неизвестен автомобил.
Видно от представената
присъда по нохд № 2439/2006 год. на СГС Д.Р. е признат за виновен за това,че по
непредпазливост при нарушаване правилата за движение по пътищата е причинил
смъртта на З.В. Д..
Собственикът на автомобила
П.П.В. е имал валидна застраховка гражданска отговорност по застрахователна
полица 214-8-209/7135/22305 0116049 действаща от 01.01.2005 г. до 31.12.2005
год. на ответното дружество/ тогава с наименование ЗК Л.С. АД. Това е видно от
представената на л.40 от делото копие от застрахователна полица.
Установено е от
представените по делото доказателства, че първата ищца е била съпруга до
смъртта на пострадалия Д., а втория и третия ищци- негови деца и са негови
законни наследници-л.124 от делото.
От приетата СМЕ се
установява причината за смъртта на З. Д.- причинените при катастрофата тежки
телесни увреждания несъвместими с живота.
От заключението на
САТЕ се установява, че при наличие на аварийно спиране на автомобила Ф.С.
ударът с пострадалия е бил предотвратим.
От показанията на св. Б.М.
се установява ,че починалият З. Д. и живеел със съпругата си П. и са били в
добри семейни отношения. Починалият е помагал на дъщеря си ,грижил се е за
внучето, а със сина си макар да са имали професионални спорове са се разбирали
много добре. Цялото семейство не може да приеме и превъзмогне смъртта му.
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно 407,ал.1 ТЗ
/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл.
45 от ЗЗД , където е посочено, че всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Установено е, че
произшествието е настъпило по вина на Д.С.Р. при управление на лек автомобил Ф.С.
с д.к.№ ******** . Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Такава има по нохд № 2439/2006 год. на СГС в сила от
26.10.2006 г.
Причинно следствената
връзка между увреждането и настъпилата смърт също е доказана по безспорен
начин.Вазраженията на първия ответник в тази насока досежно вина и съответно
отговорност за смъртта на Д. причинена от водача на втория автомобил,прегазил
след първия удар пострадалия не се възприемат от съда,тъй като дори да не е
починал от нараняванията при първия удар,втория такъв е предизвикан отново по
вина на водача Р. и последиците от това са изцяло в неговата сфора на
отговорност,респективно на застрахователното дружество сключило полица за
съответния автомобил.
Поради изложените
съображения, съдът намира, че предявените искове за претърпени неимуществени
вреди са ОСНОВАТЕЛНИ.
Техните размери следва
да се определят съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при
непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Загубата на родител е голяма и тежка психическа травма, която е
причинила на децата /макар възрастни хора вече/ на починалия болки и страдания.
Смъртта на З. Д. настъпила внезапно е променила живота , както на децата му,
така и за съпругата му – мъка по смъртта на мъжа й, липсата на опора в живота.
Макар да са живеели отделно от родителите си –Л. и В. ,децата на починалия са
поддържали добри и нормални отношения с родителите си, често са били заедно.
Починалият е помагал при гледането и възпитанието на внуци, помагал е на дъщеря
си и финансово.
Според настоящия
състав справедливото обезщетение за търпените болки, мъки и страдания е в
размер на по 60000 лв. за всеки от
ищците /вярно е, че преживялата съпруга е била в по-близки фактически отношения
със пострадалия, живели са заедно, но болката и скръбта на децата за своя
родител, човек с когото са кръвно свързани и който ги е отгледал и възпитал е
голяма и тежка независимо от това, че са живеели отделно/. Като предявени
частично исковете следва да бъдат уважени в пълния размер от по 50 000 лв.
за всеки от ищците ведно със законната лихва върху тези суми от 26.07.2005 год.
до окончателното им изплащане. Този размер е съобразен с установените по делото
правно релевантни факти и обстоятелства, а също със социално-икономическите
условия в страната и установената съдебна практика по подобни случаи и лимита
на отговорност на застрахователя действаща към датата на събитието.
Понеже съдът счете главния иск за основателен,
предявеният при условията на евентуалност иск срещу ответника Г. фонд следва да
се остави без разглеждане. Тъй като по него съдът не се произнася по същество,
никоя от страните не дължи разноски. Следва да се отхвърли искането на
ответника Г. фонд за присъждането им.
Съобразно този изход на делото, а ответникът да заплати на
ищците по 4020 лв. –разноски за адвокатска защита и общо 350 лв.-разноски за
експертизи, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 6000 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД с еик:******** със седалище и адрес на управление гр. С., район
„К.С.”, бул. „Ц.Б. ІІІ” № 41 да заплати на
П.С.Д. ЕГН: **********,Л.З.Г.,ЕГН:********** и В.З. И.,ЕГН:**********
всичките чрез адв. П.С. *** на основание чл.407,ал.1 тз /отм./ обезщетение за неимуществени вреди от по
50 000 лв. за всеки ведно със законната лихва върху тази сума от
26.07.2005 год. до окончателното й изплащане
както и по 4020 лв.за всеки от ищците- заплатено адвокатско
възнаграждение и 350 лв./общо за тримата/ -разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД с еик:******** със седалище и адрес на управление гр. С., район
„К.С.”, бул. „Ц.Б. ІІІ” № 41 да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 6000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените
от ищците при условията на евентуалност искове с правно основание
чл.88,ал.1,б.”а” ЗЗ/отм./ против Г. ф. ***.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответниците
- Д.С.Р.,ЕГН:**********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
от страните в двуседмичен срок от уведомяването
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: