№ 680
гр. Сливен, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20212230104802 по описа за 2021 година
Й. Т. УВ. от с. Глуфишево, община Сливен излага в исковата си молба, че на
09.10.2019 г., на път II-66, километър 4, след кръстовището за с. Мечкарево и гр. Кермен,
общ. Сливен, настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/, вината за което била на
водача на л. а. „БМВ Х5“, с рег. № СН 1000 АР - К.Л.В., който нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл. 21 ал. 1 ЗДвП, като управлявал със скорост от 100
км./ч. при допустима 90 км./ч.; чл. 42 ал. 2, т. 2 ЗДвП, като не е изпълнил задължението си
изпреварвайки, при навлизане в първата лента, предназначена за насрещно движение, да не
създава опасност или пречи на превозните средства, движещи се по нея и в нарушение на
забраната по чл. 43 т. 4 ЗДвП е използвал пътната лента за насрещно движение, без да може
да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента, за да извърши изпреварване, като по
непредпазливост е причинил смъртта на К.И.В. на 69г.- дядо на ищеца, а също и средна
телесна повреда на самия ищец. Това деяние било признато от Сливенски окръжен съд по
НОХД № 376/2020г. за престъпление по чл. 343 ал. 4 във вр. с ал. 3, предл. 3, б. „б”, предл. 1
във вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 НК, на виновния водач било наложено наказание.
У. твърди, че е имал изключително силна емоционална връзка с дядо си, тъй като
са живяли в едно домакинство, винаги са били заедно, помагали са си взаимно, а предвид
раздяла на родителите му, ищеца бил по-привързан към и близък с дядо си, отколкото с
баща си. Твърди още, че дядото е бил най-близкия му човек, с когото е споделял всичко, а
загубата му му причинила изключителни и непреодолими болки и страдания, които го
довели до обърканост и лишили от смисъл живота му, като този стрес все още продължава.
Поради това У. счита, че макар да е внук, е материално-правно легитимиран да търси,
съотв.- да получи, обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, тъй като
отговаря на изискванията, поставени с ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСГТК
1
на ВКС.
Твърди още, че за автомобила, управляван от виновния за ПТП-то водач, е имало
сключена задължителната застраховка “Гражданска отговорност“ /ГО/ на автомобилистите
при застрахователното дружество „Евроинс“АД. Ето защо към него именно се обърнал той с
искане да му бъде изплатено обезщетение от 100 000 лв., но получил само 5 000 лв. Поради
това и тъй като продължавал да счита, че болките и страданията му от смъртта на дядо му
имат доста по-висок паричен еквивалент- първата от двете суми, се обърнал за съдействие
към съда, предявявайки частичен иск с цена 25 000лв., която сума му била присъдена от
Сливенски районен съд, с влязло в сила решение. В мотивите към същото съда
приел/коментирал, че вземането му за обезщетение би било основателно дори в по-висок
размер- 50 000лв., но му присъдил, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес,
единствено поисканите двадесет и пет хиляди.
След влизането на решението в сила Й.У. предявява нов частичен иск, за същото
по вид обезщетение, на основание същите обстоятелства- претърпяни болки и страдания,
т.н. неимуществени вреди, настъпили за него вследствие смъртта на дядо му, отново за 25
000лв. Сумата се търси заедно със законната лихва, считано от предявяване на иска и до
окончателното й изплащане.
Ищецът търси сторените от него разноски по делото.
ДА ДОБАВЯ ТЕКСТА ЗА ПИСМЕН ОТГОВОР.......................................
В проведените съдебни заседания страните бяха представлявани от
пълномощници- за ищеца-адвокат, а за ответника- юрисконсулт.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на
страните, съда приема за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 376/2020 г. на Сливенски
окръжен съд на 28.08.2020г., К.Л.В. е признат за виновен в това, че на 09.10.2019 г., на път
II-66, километър 4, след кръстовището на с. Мечкарево и гр. Кермен, общ. Сливен, при
управление на л. а. „БМВ Х5“, с рег. № СН 1000 АР, нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл. 21 ал. 1 ЗДвП, като управлявал със скорост от 100 км./ч. при
допустима 90 км./ч.; чл. 42 ал. 2, т. 2 ЗДвП, като не е изпълнил задължението си
изпреварвайки, при навлизане в първата лента, предназначена за насрещно движение, да не
създава опасност или пречи на превозните средства, движещи се по нея и в нарушение на
забраната по чл. 43 т. 4 ЗДвП е използвал пътната лента за насрещно движение, без да може
да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента, за да извърши изпреварване, като по
непредпазливост причинил смъртта на К.И.В. и средна телесна повреда на Й. Т. УВ. -
престъпление по чл. 343 ал. 4 във вр. С ал. 3, предл. 3, б. „б”, предл. 1, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл.
2
342, ал. 1 НК. Впрочем, тази присъда е безспорен по настоящото дело факт.
Всъщност, смъртта се установява и от препис-извлечение от акт за смърт, издаден
въз основа на акт № 1170/ 10.10.2019г.
От удостоверението за наследници № 270 от 14.10.2020г., издадено от кметство
с.Самуилово е видно, че В.К. У.а е дъщеря на К.И.В.. Тя е майка на ищеца, видно от
удостоверението № 01090 от 23.11.1994г. на община Сливен, а негов баща е Т.Й. У..
Тези факти налагат безпротиворечивия извод, че починалия К.В. е дядо на ищеца
Й.У. / по майчина линия/.
Впрочем, това пряко се установява от удостоверение за родствени връзки №240/
13.09.21 г. на кметство с.Самуилово. От същият документ е видно, че починалия е имал още
един внук и три внучки.
Други безспорни по делото факти са тези, че към датата на процесното ПТП е имало
сключена и действаща застраховка „ГО“ на автомобилистите, за лекия автомобил „БМВ
Х5“, с рег. № СН 1000 АР.
Също признат от ответника факт е и че още преди да започне съдебни производства
срещу ЗД“Евроинс“, Й.У. е заявил искане пред него за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди; търсено е в размер на 100 000 лв. Застрахователят му е заплатил 5
000 лв. Тези факти се установяват и от нарочни писмени доказателствени средства-
уведомително писмо № 6246/ 20.10.2020г. и платежния документ, представен с писмения
отговор. /молбата-претенция, представена от ищеца съда не цени като доказателство, защото
тя не е документ по смисъл на ГПК- няма подпис на подателя /автора й/.
Заключението, представено с исковата молба, по авто-техническа експертиза, на
вещо лице Узунов съда няма да цени, тъй като не представлява надлежно проведен способ
за събиране на доказателства- експертизата не е назначена от съда по настоящото дело.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди бяха събрани
гласни доказателствени средства, чрез разпита на майка му В.К. Иванова и на баба му по
майчина линия- И.Д.И.. Въпреки, че показанията в голямата им част са за близостта между
ищеца и дядо му К.В., съда няма да ги цени в тази връзка, защото тези факти
преимуществено са в подкрепа на твърдението на ищеца, че попада в кръга от лица-
изключения, родственици на починало лице, които съгласно изричното тълкувателно
решение на ВКС, цитирано по-горе, също са легитимирани да търсят обезщетение за
неимуществени вреди. По този въпрос съда по настоящото дело няма право да се произнася;
становището му би било недопустимо, тъй като съд вече е формирал задължителна, на
осн.чл.297 от ГПК, воля в тази насока и всеки друг съд в РБългария следва да я зачете. Т.е.,
за съда по настоящото дело е безспорно установено, че между Й.У. и К.В. е съществувала
3
такава физическа и емоционална близост, като визираната в ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. №
1/2016 г. на ОСГТК на ВКС.
От друга страна обаче, фактите, в които се е изразявала тази близост са релевантни,
от значение и за претърпяните от ищеца поради смъртта на дядо му неимуществени вреди.
Така е, защото те са в основата на болките и страданията, които едно лице изпитва от
загубата на свой познат. Колкото по-близък, по -мил и свиден е бил този човек за него;
колкото повече време двамата са прекарвали заедно, колкото повече са общували, толкова
по-голяма би била мъката, скръбта за единия от тях от загубата на другия, предполага се. На
такава констатация навеждат житейските истини, т.н. опитни житейски правила, които също
са източник на правото.
От свидетелските показания се установява, че в твърде ниската си възраст – от
годинка и половина, ищеца е живял с баба си и дядо си /по майчина линия/ в дома им в
с.Самиулово. Там имал самостоятелна стая, но предпочитал да спи при тях. След това,
когато тръгнал на училище в първи клас, родителите му го взели при себе си в с.Глуфишево,
но като ученик от четвърти до осми клас ходел на училище в с.Самуилово. Тогава използвал
междучасията, за да се види с баба си и дядо си. От казаното от двете жени съда приема, че
между Йо. и дядо му К. е била изградена голяма близост; двамата прекарвали много време
заедно- напр. в градината в двора им; у дома- хранели се заедно, вечер играели карти; дядо
му често го возел с колата си, като продължил да прави това и когато Йо. пораснал, та и
след пълнолетието му, защото ищеца все още нямал и няма шофьорска книжка. Показателно
е в тази връзка, че и смъртта си К.В. срещнал в присъствието на внука си Йо.- двамата били
заедно в автомобила на първия от тях, който го и управлявал, отивайки, за да закупят грозде
за У.. И двете свидетелки бяха категорични в показанията си, че именно Йо. е бил любимия
внук на К.В.. Също, че обичта, привързаността им е била взаимна- защото ищеца е
предпочитал компанията на дядо си пред тази на баща си.
Установи се още, че Й.У. разбрал за смъртта на дядо си докато е бил в болницата,
настанен там след получените наранявания от същото ПТП. „Новината“ приел много тежко;
разплакал се; почувствал се зле. След това дълго тъгувал за дядо си, като това състояние все
още не е преодоляно. Търсел дядо си; ходел на гроба му, където му поставил скамейка.
Затворил се в себе си, в резултат на което престанал да излиза, да общува с приятелите си в
компания навън.
Свидетелските показания съда кредитира, макар и двете жени да са в твърде близка
родствена връзка с ищеца. По тази причина съда си припомни за текста на чл.172 от ГПК, но
последния не го разколеба в становището по първото от този абзац изречение. Разбира се, не
е възможно абсолютно и съвсем да се изключи вероятност, но според съда, показанията си
те не дадоха в резултат на заинтересованост от изхода на делото. Дори може да се
коментира, че те като толкова близки родственици на ищеца имат непосредствени и най-
точни впечатления от състоянието му.
Така също, показанията им не се опровергават от останалия събран по делото
доказателствен материал, а и не бяха оспорени от страните, макар да е добре да се отбележи,
4
че процесуалния представител на ответното дружество бе активен в поставянето на въпроси
към тях в откритото заседание.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ответника, бе назначена
съдебно-психологична експертиза. От заключението на вещото лице по нея съда приема, че
процесното пътно-транспортно произшествие има негативно, непатологично отражение
върху ищеца. Той не е развил психично заболяване, тъй като са сработили механизмите за
справяне. Останали са обаче проявления от емоционален характер. Не е възможно, поради
липса на прецизна методика, да бъдат разделени последиците за него от физическата травма,
получена при същото ПТП от последиците, настъпили в резултат на смъртта на дядо му.
Така също, не е провеждано конвенционално психиатрично лечение на У., защото по време
на престоя му в болницата не е наблюдавана клинична картина на психично разстройство.
Не е потърсена помощ от психолог или друг специалист в последствие. Освен валидол под
езика, за успокоение ищеца нощем е пил реза и са ползвани други алтернативни методи.
/впрочем, за такива се получиха сведения при разпита и на двете свидетелки/. Специалистът
е наблюдавал разстройство в настроението на ищеца; поведенчески проблеми, изразяващи
се в избягване възможността за придобиване на шофьорска правоспособност и чувство за
проявена прекомерна несправедливост при изход от житейски ситуации. Все пак вещото
лице извежда становище при отговора на първата група въпроси към него, че при ищеца не
се наблюдават проявления, характерни за психично разстройство. Не е налице остра
стресова реакция към преживяната загуба на дядо му /макар и с уточнението, че това се
дължи на факта, че акцента на психичните преживявания на У. е бил в посока собственото
му състояние, в което е бил като физически пострадал от катастрофата/.
От отговорът на експерта на втората група въпроси към него съда приема, че
последиците от процесното ПТП са продължили за него малко повече от година, но вече спи
спокойно, макар първоначално да е имал проблеми със съня. Той като ловец е преминал
проверка за пригодност за притежание и употреба на оръжие.
Към момента на провеждане на срещите на специалиста с ищеца за целите на
експертизата, вещото лице е установило реакция на скръб у него, но не и на траур.
Заключението, като обективно и компетентно изготвено, съда кредитира.
Така установените факти налагат следните изводи за правото:
Предявен е осъдителен, оценяем иск за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди. Частичен е и е втори по ред такъв, между същите страни, като е насочен срещу
застрахователно дружество, с което за автомобила, управляван от виновния за пътния
инцидент- катастрофа, водач е имало сключена задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. /Всъщност, съда в този му състав така и до момента не
може да намери обяснение, макар сега действащия Кодекс на застраховането да е
сравнително нов нормативен акт, защо след като застраховката продължава да се нарича
5
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се сключва за автомобил/превозно
средство, а не за физическото лице- водач??!!??/.
Искът е с правно основание чл. 432 ал. 1 във вр. с чл. 493 ал. 1, т. 1 КЗ и е за
обезщетение в размер на 25 000лв. Както се спомена, това е втори по ред частичен иск, т.е.
второ по ред обезщетение, търсено по съдебен ред. Настоящият иск отново е с цена
25 000лв., от общо вземане в размер 95 000лв. Вредите са неимуществени и се изразяват в
претърпени от ищеца болки, страдания, негативни изживявания, настъпили за него в
резултат на смъртта на дядо му, а тя пък е причинена от катастрофа, възникнала докато
двамата пътували с автомобил, собственост и управляван от последния. Пътният инцидент е
по вина на другия участник в пътно-транспортното произшествие, също водач на лек
автомобил.
Заслужава да се отбележи, че отговорността на застрахователя-ответник е
обусловена от отговорността на водача на автомобила, за който при него е била сключена
застраховка „ГО“. Т.е., трябва да се изследва налице ли са в случая предпоставките по чл.45
от ЗЗД за водача на „БМВ Х5“, с рег. № СН 1000 АР. С този въпрос обаче съда по
настоящото дело не ще се занимава, тъй като няма това право; недопустимо е. Така е,
защото граждански съд вече е взел становище по този въпрос с влязло в сила решение, което
на основание чл.297 от ГПК е задължително за съда по настоящото дело, и не само- а за
всички съдилища в РБългария. Задължително е и за страните по настоящото дело- като
страни и по делото, в което е било постановено вече влязлото в сила решение /чл.298 ал.1
ГПК/. Впрочем, всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на водача на
лекия автомобил „БМВ Х5“, с рег. № СН 1000 АР са дадени в случая, защото той е признат с
влязла в сила присъда за виновен /т.е. деянието му освен деликт, представлява и
престъпление/ в причиняването на смъртта на дядото на ищеца. Така са доказани деянието
/под формата на действие/, противоправността му, неговия автор и вината на последния,
както и причинно-следствена връзка между деянието и вредоносните последици. Поради
това и на осн.чл.300 от ГПК съда по гражданското дело, разглеждащ гражданските
последици от деянието, е обвързан от становището на наказателния съд по тези въпроси.
Казаното важи и за въпросите попада ли ищеца в кръга от лица, които имат право,
по изключение, на обезщетение за неимуществени вреди, съгласно нарочното тълкувателно
решение- ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС /като отговора е
положителен/, както и по въпроса допринесъл ли е починалия с поведението си за
настъпването на вредоносния резултат /отговора е отрицателен/. Не е възможно съда по
настоящото дело да приеме, че У. не е от лицата, визирани в тълкувателното решение или
пък, че дядо му е допринесъл с поведението си за настъпването на вредоносния и направо
фатален за него резултат, щом с влязло в сила решение, т.е. със сила на присъдено нещо, съд
вече е разрешил тези въпроси.
По този начин за доказване в настоящото производство остават единствено
претърпените от ищеца неимуществени вреди, което е в негова тежест. В зависимост от това
доказване съда определя обезщетението, като се ръководи единствено от принципа за
6
справедливост /чл.52 от ЗЗД/.
У. вече е получил такова по вид обезщетение, като платец е ответното
застрахователно дружество. Първоначалната престация в негова полза е за 5 000лв.- по
претенция на това лице, отправена направо пред застрахователя преди започване на съдебни
производства, а след това- още 25 000лв.- по уважен, с влязло в сила съдебно решение, негов
частичен иск. Т.е., получил е общо 30 000лв. Според съда, споменатия принцип на
справедливостта налага да се приеме, че по този начин неимуществените му вреди,
настъпили в резултат на смъртта на дядо му, са възмездявани вече, но не достатъчно.
Съвсем е възможно за предявяването на настоящия, нов частичен иск, Й.У. да е бил
мотивиран от съда в предходното производство- гр.д.№ 697/2020г. на СлРС, а също и от
въззивния, Сливенски окръжен съд, потвърдил решението на районния съд, които в
мотивите си са действали не много изискано/прецизно, изразявайки
становище/коментирайки, в какъв общ размер би било вземането на това лице за
обезщетение за вредите, настъпили за него в резултат на смъртта на дядо му, посочвайки
сумата 50 000лв. Явно е, че прочита, преценката на събраните в онова исково производство
доказателства, направени от съда, му дават такава убеденост. Събраните в настоящото
производство доказателства са в същи този смисъл. В настоящото дело бе проведено
доказване посредством същите доказателствени средства- писмени и гласни, като се
установиха ако не идентични, то поне сходни факти, получени главно при разпита на двете
свидетелки. Това, както и окончателното виждане на съда, дадено в т.н. решаващи мотиви
на решението на Сливенски окръжен съд налагат да се приеме в настоящото производство,
че следващото се на Й.У. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
вследствие смъртта на дядо му К.В. е 50 000лв. Тъй като до момента е получил 5 000лв. и
има ликвидно и изискуемо вземане за още 25 000лв., то настоящия частичен иск се явява
основателен за 20 000лв. До този размер ще бъде уважен, а за разликата над него до пълния
претендиран- 25 000лв., ще бъде отхвърлен.
Изводът за основателност на настоящия иск за 20 000 лв. не се разколебава от
заключението на вещото лице по съдебно-психологичната експертиза. Така е, защото макар
да посочва, че У. не е търсил помощ от психолог и не му е провеждано конвенционално
психиатрично лечение, експерта е категоричен, че процесното пътно-транспортно
произшествие има негативно отражение върху ищеца, както и че у него са останали
проявления от емоционален характер.
Изходът на делото предопределя и становището на съда по въпроса за разноските.
Такива се претендират и от двете страни, като се следват и на двете. Съгласно ал.1 на чл.78
от ГПК, ищеца има право на разноски по делото, съразмерно уважената част от иска. В
случая разноските на У. са в размер на 1 500лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. За
него ответника направи в съдебно заседание възражение за прекомерност. Съдът не го
споделя, защото при иска с цена 25 000лв. минималния размер на адвокатското
възнаграждение по Наредба №1/ 09.07.2004г. е 1 280лв.- чл.7 ал.2, т.4. Т.е., договореното и
7
заплатено от ищеца на адвоката му възнаграждение надвишава незначително минималния
размер адвокатско възнаграждение. Така също, следва да се държи сметка, че
производството по делото приключи не в едно съдебно заседание, а във всяко от тях адв.О.
се явяваше и осъществяваше процесуална защита на клиента си.
Ето защо на ищеца се следват 1 200лв. за разноски.
Ответникът има право на разноски, съразмерно отхвърлената част от иска. Те са в
размера на заплатеното възнаграждение на вещото лице, по назначената по искане именно
на ответника психологична експертиза- 200лв. Ето защо му се следват разноски от 40лв.
Полага му се и юрисконсултско възнаграждение- защото е юридическо лице и бе
представляван по делото от юрисконсулт. С оглед цената на иска, съда го определя на
200лв. Ето защо за юрисконсултско възнаграждение ще му бъде присъдена, съразмерно
отхвърлената част от иска, сумата 40лв.
Тъй като ищеца е освободен от заплащането на такси и разноски по делото,
следващата се държавна такса върху цената на иска, която се получава от размера, до който
е уважен той, ще се възложи върху ответника- чл.78 ал.6 от ГПК. Искът е оценяем и с цена
20 000лв. Поради това дължимата за него държ.такса е 800лв.- чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
При горните аргументи, Сливенски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“АД с ЕИК ......., със
седалище гр.София и адрес на управление на дейността: бул.“Хр.Колумб “№ 43, чрез
юриск.Й.С. да заплати на Й. Т. УВ., ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.О. от АК
Сливен, на основание чл. 432 ал. 1 във вр. с чл. 493 ал. 1, т. 1 КЗ, сумата 20 000.00 лв.
/двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от него вследствие смъртта на дядо му К.И.В., настъпила в резултат на пътно-транспортно
произшествие на 09.10.2019 г., на път II-66, километър 4, след кръстовището за с. Мечкарево
и гр. Кермен, общ. Сливен, виновен за което е водача на л. а. „БМВ Х5“, с рег. № СН 1000
АР - К.Л.В., за който автомобил в това дружество е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за срок, в който попада и датата на ПТП,
а ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за горницата над тази сума- 20 000лв.,
до пълния претендиран размер- 25 000лв.
Сумата 20 000лв. се дължи ведно със законната лихва, считано от 28.09.2020г. до
окончателното й изплащане,
Предявеният от У. иск с цена 25 000лв. е частичен, от вземане в размер на 95 000лв.
и представлява втори по ред такъв иск, с такава цена, предявен от него пред съда срещу
8
същото застрахователно дружество.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО възражението на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“АД с ЕИК ....... за прекомерност на заплатеното от ищеца на
адвоката му възнаграждение и го ОСЪЖДА да заплати на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, на
Й. Т. УВ., ЕГН: ********** разноски по делото, съразмерно уважената част от иска- 1 200
лв. /хиляда и двеста лева/.
ОСЪЖДА Й. Т. УВ., с ЕГН: ********** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“АД с ЕИК ......., на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК направените от
последното разноски в настоящото дело, съразмерно отхвърлената част от иска – 40 лв.
/четиридесет лева/.
ОСЪЖДА Й. Т. УВ., с ЕГН: ********** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“АД с ЕИК ......., на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от иска- 40 лв. /четиридесет лева/.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“АД с ЕИК ....... да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, на държавата, в полза на Сливенски районен съд,
държавна такса за образуване на делото от 4% върху сумата, до която съда уважи
предявения по това дело иск, в размер на 800 лв. /осемстотин лева/, като и държавна такса
от 5лв., ако за принудителното събиране на това вземане съда служебно издаде
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин:
пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се
подаде в 2-седмичен срок, считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9