Р Е Ш Е Н И Е
№ ……../10.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти
състав в публично съдебно заседание, проведено на десети май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
участието на секретар Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 5843 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от
Л.И.К., ЕГН:********** ***, съдебен
адрес:***, чрез адв. И.З. срещу „Е." ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Т.К.Д., в условията на първоначално обективно и субективно
кумулативно съединяване на отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал.
1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника, взискател по изп.д.№***/2016г.
сумата 11258.80 лева; по изпълнително дело № ***сумата 6193.75 лева и по
изпълнително дело № ***сумата 559.20 лева, всички по описа на ЧСИ С.К.Д., рег.
№ на К ЧСИ с район на
действие ВОС, поради погасяване на вземанията с прихващане на насрещни вземания
на ищеца по изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ З.Д., peг. № ***, с
район на действие - Окръжен
съд гр. Варна в общ размер 13425.20 лева, извършено
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание по изявление от 21.09.2017г. и паричен превод от
03.11.2017г..
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: По силата на издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 915/2015 г. на ВРС, било образувано изпълнително
дело № ***по описа на ЧСИ С.К.Д., peг. № ***, с район
на действие - Варна, с взискател „Е." ЕООД и
присъединени взискатели Национална агенция по приходите и К.С.С., ЕГН **********, по което дължал на ответното дружество
следните суми: 6 565 - лева главница; 1 449.23 - законна лихва върху
главницата; 137.87 лева - разноски по гр.д. № 915/2015 г. на ВРС; 226.50 лева
внесени от взискателя авансови такси и 880.20 лева дължими такси и разноски по
ТТР към ЗЧСИ, или всичко - 11 258.8 лева. Въз основа на изпълнителен лист от
22.02.2016 г., издаден на основание решение по гр.д. № 1966/2013 г. на ВОС,
било образувано изп. дело № ***при ЧСИ Д., с взискател „Е." ЕООД и длъжник Л.К., по което дължал
следните суми: 4 944 лева - главница; 672 лева - разноски по изпълнителното
дело и 577.75 лева такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ, или всичко - 6 193.75
лева. Въз основа на изпълнителен лист от 22.02.2017 г., издаден по ч.т.д. №
2415/2016 г. на ВОС, било образувано изп.д. № ***при
ЧСИ Д. с взискател „Е." ЕООД и длъжник Л.К., по
което дължал следните суми: 360 лева -главница; 156 лева - разноски по ТТР към
ЗЧСИ и 43.20 лева - такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, или всичко - 559.20 лева. Същевременно въз основа на Решение №
188/20.12.2016 г.,
постановено по т.д. № 1525/2015 г. по описа на ВКС, т.к., II отд.
и Определение № 184/13.04.2017
г., постановено по ч.т.д. № 825/2017
г. по описа на ВКС, т.к., I т.о., влязло в законна сила на
20.12.2016 г., ищецът се
снабдил с изпълнителен лист № 185/20.04.2017
г., по силата на който ответникът е осъден да му заплати 11 254.10 лева, представляващи
направените по делото разноски за всички съдебни инстанции. Въз основа на
издадения изпълнителния лист било образувано изп.дело № ***по описа на ЧСИ З.Д.,
per. № *** на
КЧСИ. С Нотариална покана peг.
№ ***21.09.2017г. уведомил ответника, че прихваща вземанията си, които има към
него по изп.дело ***по описа на ЧСИ З.Д., per. № ***, с район на действие - Окръжен съд гр. Варна в общ размер 13425.20 лева със сумите, дължими по изп.д.
№ ***, изп. дело № ***и изп.д.
№ ***. Изявлението за
прихващане било получено от ответника при отказ на 14.12.2017г.. Предвид наличието на висящи между страните
изпълнителни дела, вземанията им били ликвидни и изискуеми, поради което на осн. чл.103 ЗЗД изявлението за прихващане е породило
действие и насрещните вземания са се погасили до размера на по - малкото от
тях. След направеното прихващане, на 03.11.2017 г. ищецът заплатил на „Е."
ЕООД чрез касов паричен превод сумата от 5 650.87 лева, представляваща
непогасения чрез прихващането остатък от задълженията по изпълнително дело № ***при ЧСИ Д.. Ето
защо обективира искане съдът да приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника посочените суми
и моли за постановяване на положително решение.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва иска
като недопустим, а в условията на евентуалност като неоснователен. Не оспорва,
че е взискател срещу ищеца по изпълнителни дела №310/2016г., №107/2016г. и №102/2017г., всички по описа на ЧСИ С. Д. с
рег.№***в КЧСИ. Не оспорва, че ищецът е взискател по изп.дело
№422/2017г. по описа на
ЧСИ З.Д., с per. №*** в КЧСИ, по което е длъжник. Признава, че на 03.11.2017г. от ищеца
е постъпило плащане на сумата в размер от 5 650.87 лева. Твърди, че към датата
на твърдяното прихващане, задълженията на ищеца по посочените изпълнителни дела
са в по-голям размер. Оспорва размерът на задължението по изп.дело
№422/2017г. по описа на
ЧСИ З.Д. да е 13 425.20 лв., доколкото размерът на адвокатското възнаграждение
бил по-нисък и не се дължала такса по т. 26 от тарифата за
таксите на ЧСИ.
Навежда доводи, че общият размер на дължимите от страна на ищеца към ответника
суми по изпълнителните дела надвишава размера на дължимата сума от страна на
ответника към ищеца по изп.дело
№422/2017г., поради което
ищецът не е могъл да упражни валидно право на възражение за прихващане. Моли
поради изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С Нотариална покана от 21.09.2017г. Л.К. е отправил
до Е. ЕООД изявление за прихващане на дължимите към дружеството суми въз основа
на влязло в сила решение по гр.д. № 915/2015г. на ВРС, за които е образувано
изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ С. Д., рег. № ***с насрещното си вземане,
установено с влязло в сила решение по к.т.д. № 1525/2015г. на ВКС, за което е
образувано изпълнително дело № 422/2017г. на ЧСИ З.Д., рег.№ ***. Поканата е
връчена по чл.47 ГПК на 10.10.2017г..
С Констативен протокол от 14.12.2017г., ЧСИ З.Д. е
удостоверил, че изявлението за прихващане на К. е връчено на Е. ООД при отказ
на основание чл.44 ГПК. Представляващият дружеството е запознат със
съдържанието на изявлението и е отказал да получи книжата, като е оспорил
възражението за прихващане.
С Нареждане за касов паричен превод от дата
03.11.2017г. Л.К. платил на Е. ООД сума в размер на 5650.87 лева с посочено
основание - погасяване на остатък от задължение по изпълнителни листи,
приложени по изп. д. № 310/2016г.; 102/2017г.;
107/2016г. след прихващане.
С Решение №58/30.03.2018г. по в.гр.д. № 2027/2017г.
на ВОС частично е уважена жалбата на К. срещу възложени в негова тежест
разноски с постановление за разноски по изп.д. № ***по
описа на ЧСИ Д. от 09.06.2017г.
С Определение по въззивно гражданско дело
№2017/2017г. е уважена жалба на Е. ООД, като възнаграждението за адвокат в
полза на К. е намалено от 900 лв. на 744 лева по изп.д.
№ ***на ЧСИ Д..
От служебно изисканата справка от ЧСИ С.К.Д., рег.
№ ***КЧСИ, район на действие ВОС относно страните, предмета и движението на
изпълнителни дела №310/2016г., №107/2016г. и №102/2017г., с посочване на дълга по всяко към
21.09.2017г. и към 10.10.2017г. се установява, че изпълнително дело № 107/2016г. е
образувано въз основа на изпълнителен лист от 22.02.2016г. по т.д. №
1966/2013г. по описа на ВОС, с който К. е осъден да заплати на Е. ЕООД сумите 1560
лева; 1584 лева и 1800 лева, представляващи съдебно деловодни разноски. Към
21.09.2017г. и 10.10.2017г. задълженията към взискателя са 3858 лева, а към ЧСИ
514.52 лева. Изпълнително дело № 102/2017г. е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 22.02.2017г. по т.д. 16901/2016г. на ВОС за сумата 360 лв.
разноски. Към 21.09.2017г. и 10.10.2017г. задълженията към взискателя са 468
лева, а към ЧСИ 135.90 лева. Изпълнително дело № 310/2016г. е образувано въз
основа на изпълнителен лист от 13.06.2016 по гр.д. № 915/2015г. по описа ВРС за
сумата 6565 лева обезщетение за причинени вреди от К. на дружеството в
качеството му на управител, изразяващи се в разпореждане с парични средства на
дружеството, на основание чл.145 ТЗ, ведно със законната лихва от 27.01.2015г.;
197.87 лева и 840 лева разноски. Към 21.09.2017г. задължението е в общ размер
на 17702.92 лева - 12106.16 лева към взискател; към ЧСИ 2417.40 лева и към НАП
3179.36 лева. Към 10.10.2017г.
задължението е в общ размер на 17740.06 лева - 12140.81 лв. към
взискател; към ЧСИ 2419.89 лв. и към НАП 3179.36 лв.
От представената справка от ЧСИ З.Д., с peг. №*** в КЧСИ относно
страните, предмета и движението на изпълнително дело №422/2017г. с посочване на дълга по него към 21.09.2017г. и
към 10.10.2017г. се установява, че е образувано на 22.05.2017г. въз основа на
молба на К. с приложен изпълнителен лист от 20.04.2017г. на ВОС въз основа на
влязло в сила решение на 20.12.2016г. по т.д. 493/2014г. за сума в размер на 11
254.10 лева разноски за всички инстанции. Разноските по изпълнението са 744
лева.
От
заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че общият размер на всички дългове по изпълнителни дела №310/2016г., №107/2016г.
и №102/2017г. по описа на ЧСИ Д. към 10.10.2017г./датата на връчване на нотариалната
покана по чл.47 ГПК/ се равнява на 18 127.67 лв., в това число - към взискателя - 16 466.81 лв.; към ЧСИ за други такси – 336.80 лв. и към ЧСИ за такса по т.26 – 1324.06 лв.
По ИД № 422/17г. по описа на ЧСИ З.Д. вземането
само на взискателя Л.И.К. (без присъединения взискател ТД на НАП - Варна) от „Е." ЕООД към дата 10.10.2017г. е 13 519.66 лв., в това число към взискателя -
12 386.80 лв.; към ЧСИ за други такси -
5 лв. и към ЧСИ за такса
по т. 26 1127.86 лв.
Без вкл. такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ
размерите на задълженията са следните: Размерът на задълженията само на взискателя „Е." ЕООД се
равнява на 16 803.61
лв., в това число -
към взискателя - 16 466.81 лв.; към ЧСИ за други такси – 336.80 лв. По ИД № 422/17г. на ЧСИ З.Д. вземането само на взискателя Л.И.К. (без присъединения взискател
ТД на НАП -
Варна) от „Е." ЕООД е 12 391.80 лв., в това число -към взискателя -
12 386.80 лв. и към
ЧСИ за други такси - 5
лв.
На 03.11.2017г. е извършено плащане с
платежно нареждане от Л.И.К. в полза на „Е." ЕООД в общ размер на 5 653.17 лв.
След плащането
задължението по всички ИД при ЧСИ С. Д. към дата 07.12.2018г. са в общ размер
на 13 995.69 лв., в това число към взискателя - 12 288.44 лв.; към ЧСИ за други такси – 336.80 лв. и към ЧСИ за такса по т. 26 – 1370.45 лв. Общият размер на дълга към взискателя К. се равнява на 12 386.80 лв..
По делото е допуснатата
Допълнителна ССчЕ, вещото лице по която е следвало да
преизчисли вземанията на ищеца и на ответника към
датите по първоначалното заключение, при прилагане чл. 76 ЗЗД и съобразяване обстоятелството, че платената сума от Л.К. към „Е."
в размер на 5 650.57 лв. е следвало да погаси
най-обременителни задължения за главница към този момент. При няколко еднакво
обременителни задължения, погасяването да бъде отнесено към най-старото, а ако
всички са възникнали едновременно, погасяването да е съразмерно. Когато след
погасяване на главниците остане сума, същата да бъде отнесена за погасяване на
разноски. Вещото лице дава заключение, че към дата 07.12.2018г. (датата на изготвяне на
първоначалната експертиза остатъкът от дълга по трите изпълнителни дела по
описа на ЧСИ Д. се равнява общо на 13 369.40 лв., в това число към взискателя - 11 662.15 лв.; към ЧСИ за други такси – 336.80 лв. и към ЧСИ за такса по т. 26 - 1370.45 лв.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Предявен е иск срещу взискателя
за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение,
който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност
на длъжника по изпълнително дело да оспори
чрез иск изпълняемо право. Това право може да
е установено с влязло в сила решение или
да е предмет на издаден изпълнителен
лист. В последния случай
длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта
на сумите, като се позове на факти /погасяване
по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили
след издаването
на изпълнителното основание. Настоящият иск се основава на твърдения за факти,
възникнали след издаване на процесните изпълнителни листи
по посочените граждански дела.
Видно от
представената нотариална покана №131/10.10.2017г. на нотариус Петър Петров, връчена
редовно по чл.47 ГПК и при отказ на основание чл.44 ГПК на представителя на Е.
ООД, Л.К. е направил изявление за прихващане на изискуемите му и ликвидни
вземания, присъдени с решение по т.д. № 1525/2015 г. по описа
на ВКС /съдебни разноски по водените производства/ в размер на 11254.10 лв. срещу
насрещните вземания на Е. ООД, присъдени с решение по гр. д. 915/2015г. по
описа на ВРС, в общ размер от 8702.87 лв.
Основният
спорен момент в производството е дали извършеното прихващане е валидно,
съответно дали същото е довело до погасяване на главното вземане в размер на 6565лв.
– обезщетение за причинена имуществена вреда – разпореждане с парични средства
на дружеството от банкови сметки. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗЗД
прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата.
По смисъла на ал. 2 на същия текст двете насрещни вземания се смятат погасени
до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се
извърши.
По приложението на
чл.103 ЗЗД е формирана постоянна съдебна практика - решение
№ 76 от 26.04.2013 г. по т. д. № 24/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 113 от 9.07.2013 г. по гр. д. № 1274/2013 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение
№ 225 от 28.05.2011 г. по т. д. № 631/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
съгласно която за възникването и упражняването на потестативното
право на извънсъдебно прихващане, чийто материален правопогасяващ
ефект настъпва с факта на отправяне на изявлението по реда на чл.104,
ал.1 ЗЗД, изискването на чл.103,
ал.1 ЗЗД е за изискуемост и ликвидност на вземането, с което се иска да
се извърши прихващане. Доколкото, в случая е очевидно, че е налице както
легитимация на правещия изявлението кредитор с влезли в сила решения за
прихващаните суми, така и основанието, а отделно и достигане на изявлението до
насрещната страна, следва да се приеме, че с обратна сила, е настъпил
погасителен ефект относно двете насрещни вземания към момента, в който е могло
да бъде извършено прихващането, т.е. към датата на влизане в сила на решението
по т.д. № 1525/2015 г. по описа
на ВКС на 20.12.2016г..
Съдът приема
за неоснователно възражението на ответника, че процесната главница е присъдена
за „умишлено непозволено увреждане“ по смисъла на чл. 105 ЗЗД, поради което и
прихващане не може да се извърши без негово съгласие /без съгласието на
кредитора/. Действително главницата 6565 лв. представлява вземане от деликт, но
не може да бъде споделено виждането, че същото не може да се прихваща. Умисълът
в гражданското право не се предполага, а напротив, под вина по смисъла на чл.
45, ал. 2 ГПК се има предвид именно небрежната форма на вината. Ето защо е
недопустимо разширително тълкуване на закона. Чл. 105 ЗЗД ясно посочва, че не
могат да се прихващат без съгласие на кредитора вземания, породени от умишлени
непозволени деяния /касае се за вземания от престъпни деликти, при които
умисълът е безспорно установен/. Тази разпоредба не може обаче да намира
приложения за други случаи на вземания от деликти, при които умисълът остава
недоказан, какъвто е и настоящият.
В този смисъл
съдът приема, че ищецът е упражнил надлежно правото си да извърши прихващане на
своите вземания с тези на ищеца. Прихващането е могло да се извърши към датата 20.12.2016
г. – датата на влизане в сила на решение по т.д.1525/2015г. ВКС, с което в
полза на ищеца са присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 11254.10 лв.
На основание чл. 104, ал. 2 ЗЗД непогасеният остатък от вземанията на ищеца възлиза
на сумата 2551.23 лв. /след прихващането с вземанията на ответника в размер на 8702.87
лв./.
Предвид
изхода на спора, право на разноски в производството има ищецът. Същият
представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени
такива в претендирания размер от 2213.21 лв. /756.69лв.
държавна такса; 456.52 лв. депозити за вещо лице и 1000 лв. възнаграждение за
защита и съдействие от един адвокат/. По отношение на претендираното
адвокатско възнаграждение в размер 1000 лева е направено възражение от
ответника по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Възражението е неоснователно, тъй като претендираното възнаграждение е под минималния размер
предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.. В тежест на
ответника следва да бъде възложена сумата 2213.21 лева, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
ОСЪЖДА „Е." ЕООД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.К.Д. да заплати на Л.И.К.,
ЕГН:********** *** сумата 2213.21 лева /две хиляди
двеста и тринадесет лева и 0.21 ст./, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.