Решение по дело №120/2018 на Окръжен съд - Силистра

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№54

гр. Силистра, 26.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев

При секретаря Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 120/2018 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Иискове с правно основание чл. 9, ал. 2 от  Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука“, и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът – К.Н.Д. чрез процесуален представител желае съда да осъди ответника - Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ ЕАД, ЕИК ********* (с предишно наименование „ХДИ Застраховане“ АД) да му заплати сумата от 25 401, 60 лв. (двадесет и пет хиляди четиристотин и един лева и шестдесет стотинки) застрахователно обезщетение за настъпилия риск „трайно намалена работоспособност“, съгласно застрахователен договор по задължителна застраховка „Трудова злополука“ на работниците и служителите, полица № 0000008 1701 035 0111 15, ведно със законната лихва върху сумата и мораторна лихва от датата на постановения отказ - 04.05.2017г. до датата на завеждане на исковата молба.

Процесуалният представител на ищеца предвид, че осъществява правната му защита безплатно моли съда на основание чл. 36 във вр. чл. 38, ал 1, т. 2 и т. З от Закона за адвокатурата в зависимост от уважаване на предявените искови претенции да осъди ответника да му заплати адвокатско възнаграждение определен съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение.

Ответникът – Застрахователно дружество „ЕИГ Ре“ ЕАД, ЕИК: ********* представлявано от Йоанна Цветанова Цонева и Петър Веселинов Аврамов Седалище: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43, изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Изтъква доводи в подкрепа на становището си. Претендира деловодни разноски.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното

от фактическа страна:

На 05.12.2015г. на пътя Силистра - Русе, управляваният от К.Д. т.а. „Скания“ с peг. № СС 5245 СС, пука предна лява гума вследствие, на което МПС става неуправляемо и се обръща в лявата канавка на пътното платно. По време на произшествието К. Д. е изпълнявал трудовите си задължения като „шофьор“ в „Шумен“ АД, и е превозвал с товарния автомобил, собственост на работодателя насипен товар - царевица. Злополуката е обявена за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, с Разпореждане № 95 от 10.12.2015г. на НОИ, Териториално поделение гр. Шумен.

След произшествието К.Д. е откаран по спешност в МБАЛ „Силистра“ АД, където е констатирана черепно - мозъчна травма с комоционен синдром, фрактура на носа и двете зигоматични кости, разкъсно - контузии данни по лицето, Същият ден му е извършена операция. След първоначалното лечение и стабилизиране на К.Д. АД, същият е изписан и насочен за извършване на компютърна томография на главния мозък, която е направена в „Сити клиник МЦ Брегалница“ град Барна. При прегледа извършен на 17.12.2015г., се констатират травми и фрактури на лицевия череп.

По твърдения на ищеца същия от множеството фрактури трудно отварял устата си, изпитвал болки в дясно, не можел да диша през носа, горната му челюст била тотално обеззъбена, а долната частично обеззъбена от удара. По повод на състоянието си, К.Д. постъпил за лечение в Специализирана болница за активно лечение по лицево - челюстна хирургия гр. София, където на 13.01.2016г. му е извършена операция за отстраняване на увредените тъкани и репозиция на фрагментите на счупените кости, като пода на орбитата на дясното око е възстановен с контурна пластина с винтова фиксация.Пострадалият  Д. бил изписан от болницата на 22.01.2016г.

По данни на ищеца здравословните му проблеми продължили. На 22.02.2016г. той постъпил по спешност в „МБАЛ Силистра“ АД, със силно главоболие, световъртеж, придружен от чувства за залитане и потъване, след многократно повръщане и с високо кръвно налягане. При диагностиката са констатирани отклонения от нормалното функциониране на мозъка и е предписано медикаментозно лечение на К.Д.. При прегледа е констатирано и увредено зрение изразяващо се в двоен образ.

На 08.03.2016г. ищецът К.Д. АД, с проблеми в движението на крайниците, болезнени и ограничени движения в лява раменна става, болки и скованост в шийната област, затруднена походка, паретична за левия крак. Проведена му е рехабилитационна и медикаментозна терапия.

На 14.10.2016г. К.Д. постъпва в МБАЛ „ Света Марина“ ЕАД - Варна, по повод на продължаващите изтръпвания и слабост в крайниците и затруднение в походката на левия крак. Установена е дискова херния в шийния отдел на гръбначния стълб, която е оперирана на 18.10.2016г. След операцията на ищеца се наложило да носи шийна яка в период на 6 седмици.

На 27.02.2017г. К.Д. отново постъпил за лечение в „МБАЛ Силистра“ АД с оплаквания от главоболие, виене на свят, чувство за тръпнене и слабост в крайниците. Отново са констатирани проблеми с нормалното функциониране на мозъка и зрението.

С Експертно решение № 0741 от 29.03.2017г., допълнено с Експертно решение № 3267/14.12.2017г. на ТЕЛК към „МБАЛ Силистра“ ЕАД на К.Д. е определена 56 % трайно намалена работоспособност за претърпените от него травми и последващото му здравословно състояние.

На 16.02.2017 година К.Н.Д. е подал Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от ответното дружество. По заведената преписка по щета № 1701-02-17-0241-0001 са представени необходимите и изисканите допълнително от застрахователя документи. С писма, изх. № ХД/3/04.05.2017г. и № ХД-28/5/11.07.2017г. ответното дружество е отказало да изплати застрахователно обезщетение на К.Д..

            Между страните не е спорно, че претърпяното от ищеца Д. ПТП е окачествено, като трудова злополука, както и това, че между ответника и работодателя на ищеца - „Шумен“ АД, е налице застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Трудова злополука“ на работниците и служителите – полица № 81701035011115.

От заключението на вещото лице изготвило назначената СМЕ може да се установи, че в следствие процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на носните кости, счупване на ябълчните кости двустранно, разкъсно контузни рани на лицето, очилат хематом, контузия на шията включително дискова херния, контузия на лява раменна област от които ищецът чувствал значителни болки и неудобство от наличие на функционален дефицит. Според експерта ищеца е получил 50 % ТНР.

От заключението на вещото лице изготвило назначената СИЕ може да се установи, че седемкратният размер на брутното годишно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 45360 /четиридесет и пет хиляди триста и шестдесет/ лева, а дължимото застрахователно обезщетение изчислено съобразно формулата установена от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука“ е в размер на 22680 /двадесет и две хиляди шестстотин и осемдесет/ лева.

От показанията на допуснатия до разпит свидетел К. К.Н. син на ищеца се установява, че преди ПТП ищеца е бил в добро здравословно състояние и е нямал оплаквания, след инцидента се оплаква от болки в гърба и врата и ръцете му са слаби. Съобщава също, че ищеца ежедневно приема медикаменти и често ходи на прегледи в болница.

От приложеното, като писмено доказателство преводно нареждане /лист № 80/ може да се установи, че ответника е изплатил на ищеца сума в размер на 113.14лв. /сто и тринадесет лева и четиринадесет стотинки/, с основание „щета 1701021702410001“

от правна страна:

Съдът намира така предявените искове за допустими за разглеждане, тъй като са подадени от активно легитимирано лице имащо правен интерес от производството. Разгледани по същество ОС намира исковете за частично основателни по следните причини:

По делото липсва спор относно наличието на твърдяното ПТП, и причинно следствената връзка между него и причинената телесна повреда на ищцата. Липсва спор и относно наличието на валидно сключена застраховка „Трудова злополука” между работодателя на ищеца и ответника в качеството му на застраховател и трудово правоотношение между ищеца и „Шумен“ АД, като се оспорва единствено размера на претендираното обезщетение.

Ищецът претендира пълния размер на посоченото в исковата молба обезщетение намирайки, че трагичния инцидент квалифициран, като трудова злополука е довел до преживените във връзка с получената телесна повреда неудобства, болки и страдания и трайно намалена работоспособност.

Ответникът намира, че уврежданията довели до установената 56 % инвалидност на ищеца се дължат не на процесното ПТП, а на прекарани общи заболявания и са възрастово и хронично обусловени. Ответникът намира, че от извършените след произшествието изследвания не се установяват изменения на костите на гръбначния стълб на ищеца и по – конкретно на шийните прешлени. Констатираните дегенеративни процеси в тази област според ответника се постигат след дългогодишен процес и не са предизвикани от травматични въздействия. Ответникът изразява становище за липса на доказателства, които да установяват, че дискординационния синдром на ищеца се дължи на претърпяното ПТП. Ответникът твърди наличие на съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат довел да трайната му неработоспособност. Ответникът оспорва и началната дата от която се следват лихви за претендираната главница, като твърди, че това е 03.03.2018г., оспорва твърдените на ищеца, че подал заявление за изплащане на обезщетение, като твърди, че такова е подадено всъщност от работодателя – „Шумен „ АД, който не е легитимиран да иска такова обезщетение. Твърди, че вече е платил сума в размер на 113.14лв. /сто и тринадесет лева и четиринадесет стотинки/, които следвало да се приспаднат от претендираната главница. От материалите по делото е видно, че сумата действително е преведена.

Съдът счита, че са налице всички елементи за формиране на отговорността на застрахователя ПТП настъпило при изпълнение на служебните задължения на ищеца, причинна връзка и вреди. Налице е валидно застрахователно правоотношение, което не се оспорва и ангажира отговорността на ответника. Предвид изложеното и поради липсата на възражения срещу наличието на застрахователното правоотношение ОС намира основните искове предявени срещу ответника за доказани по основание. Съобразявайки данните от заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СМЕ съдът приема, че телесните увреждания довели до инвалидизирането на ищеца са резултат именно от травмите получени при процесното ПТП. Експертът е категоричен в становището си и същото се подкрепя и от голяма част от събраните писмени доказателства. Според съда дори част от констатираните увреждания на ищеца да се дължат не на произшествието, а на други обши заболявания, то техният относителен дял е незначителен спрямо травматичните увреди получени вследствие ПТП, които като процентно съотношение са напълно достатъчни да обусловят размера на претендираното обезщетение, като справедлив. Допълнителен довод за това становище на съда е и липсата на събрани доказателства установяващи твърдяното от ответника съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат от ПТП.

От заключението на експерта икономист се установява, че дължимото застрахователно обезщетение изчислено съобразно формулата установена от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука“ е в размер на 22680 /двадесет и две хиляди шестстотин и осемдесет/ лева, което мотивира съда да приеме, че искът е основателен до тази конкретна сума намалена с предварително внесените 113.14лв. /сто и тринадесет лева и четиринадесет стотинки/. Ето защо съдът приема, че искът е основателен до размера от 22566.86 лв. /двадесет и две хиляди петстотин шестдесет и шест лева и осемдесет стотинки/, а за горницата над нея е неоснователен и следва да се отхвърли.

 Съдът намира, че началния момент, от който се дължи законната лихва върху търсената главница следва да е съобразен с разпоредбата на чл. 12 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука“, и в случая е следвало да започне да тече от момента, когато ищецът е предал на застрахователя пълния набор от документи. Това е станало с получаването на експертно Решение № 3267/14.02.2017г., получено от ответника на 16.02.2018г. видно от представените писмо, вх. № ХД-28/8/16.02.2018г. и пощенски плик с клеймо /листи 77, 78 и 79/. Ето защо и съобразно цитираната законова разпоредба съдът приема, че петнадесет дневния срок по наредбата в който ответникът е следвало да плати е изтекъл на 03.03.2018г., от който момент се следват и законните лихви върху присъдената главница.

Предвид установената частична основателност на основната искова претенция се явява основателна и акцесорната такава по чл. 86 от ЗЗД, за законната лихва върху присъдената главница в размер на 22566.86 лв. /двадесет и две хиляди петстотин шестдесет и шест лева и осемдесет стотинки/ лева, считано от 03.03.2018г. до окончателното изплащане на дължимото. В тази връзка съдът изчисли, че претенцията за мораторна лихва до завеждането на исковата молба пресметната съобразно присъдената главница следва да бъде 1084.46лв. /хиляда и осемдесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки/ за периода от 03.03.2018г. до 22.08.2018г.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответника, следва да заплати дължимата за производството държавна такса, определена съобразно уважената част от исковите претенции и чл. 71, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 907.20лв. /деветстотин и седем лева и двадесет стотинки/. Ответника следва да бъде осъден да плати в приход на бюджета по сметката на ОС – Силистра и сумата от 225.22лв. /двеста двадесет и пет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща част от заплатената от бюджета на съда сума общо от 250 /двеста и петдесет/ лева възнаграждения на вещо лице изготвили медицинската експертиза в частта по искане на ищеца.

Предвид изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2, и § 2а от ЗА, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 1147.88лв. /хиляда сто четиридесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/ адвокатски хонорар изчислен съобразно размера на присъдената сума и чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и намален съобразно отхвърлената част от исковата претенция.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, и направеното искане, ищецът следва да заплати на ответника, сумата от 194.37лв. /сто деветдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки/ деловодни разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, и отхвърлената част от исковата претенция.

 

Водим от гореизложените съображения съдът

Р  Е  Ш  И:

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ЕИГ Ре“ ЕАД, ЕИК: ********* представлявано от Йоанна Цветанова Цонева и Петър Веселинов Аврамов Седалище: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на К.Н.Д. парична сума в размер на 22566.86 лв. /двадесет и две хиляди петстотин шестдесет и шест лева и осемдесет стотинки/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпилия риск „трайно намалена работоспособност“, съгласно застрахователен договор по задължителна застраховка „Трудова злополука“ на работниците и служителите, полица № 0000008 1701 035 0111 15, ведно със законната лихва върху главницата от 22.08.2018г. - датата на завеждане на исковата молба до окончателното й събиране и мораторна лихва в размер 1084.46лв. /хиляда и осемдесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки/, изчислена върху същата главница за периода от 03.03.2018г. до 22.08.2018г.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ЕИГ Ре“ ЕАД, ЕИК: ********* представлявано от Йоанна Цветанова Цонева и Петър Веселинов Аврамов Седалище: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати в приход на държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра, сумата от 1132.42лв. /хиляда сто тридесет и два лева и четиридесет и две стотинки/ представляваща 907.20лв. /деветстотин и седем лева и двадесет стотинки/ държавна такса и 225.22лв. /двеста двадесет и пет лева и двадесет и две стотинки/ част от възнаграждение на вещо лице съобразно уважената част от исковата претенция.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ЕИГ Ре“ ЕАД, ЕИК: ********* представлявано от Йоанна Цветанова Цонева и Петър Веселинов Аврамов Седалище: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. Д.С. 7.88лв. /хиляда сто четиридесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/ адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА К.Н.Д. да заплати на Застрахователно дружество „ЕИГ Ре“ ЕАД, ЕИК: ********* представлявано от Йоанна Цветанова Цонева и Петър Веселинов Аврамов Седалище: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43, сумата от 194.37лв. /сто деветдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки/ деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

 

ОТХВЪРЛЯ исковите претенции в останалата им част.

 

Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                                

                                                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:…………