№
…………......
гр.
Варна, ..............................г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, VІІ
касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
с участието на прокурора при Окръжна прокуратура – Варна СИЛВИЯН
ИВАНОВ и при секретаря МАЯ ВЪЛЕВА, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 1065/2020 г. на
АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „ДИД ДИДИЕ“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Д.Ю.П – управител, подадена чрез адв. П.М., срещу Решение № 339 от 25.02.2020 г. по АНД № 5197/2019 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 456215-F501373 от 08.08.2019 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, като е намален размерът на наложената на касатора „имуществена санкция“ от 1 000 лева на 750 лева.
С жалбата се настоява, че наказващият орган неправилно е възприел конкретната фактическа обстановка. Сочи се, че бележките от нефискален принтер служат единствено за вътрешно ползване между персонала във връзка със задаваните заявки по поръчка и калкулират временно салдо по поръчка. Доколкото фискалният бон се издава при завършването (приключването) на поръчката и плащането по нея, то, според касатора, именно вероятно крайното салдо на фискалния бон е на различна, по-висока стойност от 43,90 лв., поради което няма как да е наличен касов бон за същата. Поддържа се, че при описанието на нарушението не са изложени факти и обстоятелства, като липсва дори името на лицето, от което е иззета нефискалната бележка, а и липсва час и място на извършване на нарушението. Твърди се, че не са посочени обстоятелствата, при които е установено нарушението и доказателствата за извършването му, респ. не може да бъде направен безспорен извод, че се касае за неотчетена продажба, платена в брой, като НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка и е необосновано. Искането е да се отмени решението на ВРС и да се отмени НП.
Ответникът – НАП Варна, чрез ст. юриск. Р.Г, с писмени бележки по делото излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Изтъква се, че вмененото нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен по отношение на обвинението – неизпълнение на задължението дружеството да издаде фискална касова бележка за всяка продажба, за всяко плащане на 19.07.2019 г. в 15:20 часа на стойност 43,90 лв., като е без значение дали плащането е междинно или окончателно.
Заключението на участващия по делото прокурор е за неоснователност на жалбата, като се поддържа, че преценявайки установените по делото факти и събраните доказателства, ВРС е приложил правилно закона. Пледира се за оставяне в сила на обжалваното решение на ВРС.
Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от страна, участвала в съдебното производство пред ВРС, която има правен интерес от оспорване.
Административният съд, съобразявайки посочените касационните основания, изразените становища на страните, фактите, които се извличат от доказателствата по делото и мотивите на съдебния акт, приема от фактическа и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по жалба на „ДИД ДИДИЕ“ ЕООД, с ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 456215-F501373 от 08.08.2019 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, с което на дружеството за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 000лева.
ВРС приема, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – АУАН и НП са издадени в срок и от компетентни лица, нарушението е описано пълно и точно от фактическа и правна страна. Предвид посочването на всички съставомерни признаци и всички, относими към тях факти, твърденията на въззивната страна за това, че не били описани фактите на нарушението, са приети за несъстоятелни и бланкетни.
Направен е извод, че правилно е приложен материалният закон, доколкото плащането е доказано по категоричен начин, предвид протокола за проверка и показанията на свидетеля Т.). ВРС посочва, че няма значение дали плащането е окончателно или е междинно, както и дали за него е била или не издадена бележка от нефискален принтер, нито каква е същността на тази бележка, тъй като е достатъчно да има плащане, за което да не е издаден касов бон, за да е осъществен съставът на вмененото нарушение.
Доколкото ВРС не е установил никакви конкретни обстоятелства, които да отличават случая с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този род, е прието, че случаят не е маловажен, като е посочено, че нито стойността на неотчетената продажба, нито ниската стойност на разликата между фактическата и касовата наличност са решаващи при тази преценка.
Направен е извод, че наложеното наказание е несправедливо, а и наказващият орган не е изложил изрични аргументи за наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства за налагане на имуществена санкция по-близо до средния предвиден в закона размер. Съобразявайки разликата между касовата и фактическата наличност в размер на 2,30 лева като единствено отегчаващо обстоятелство, въззивният съд приема, че имуществената санкция в размер на 750 лева е достатъчна, за да се постигнат преследваните от закона цели.
Настоящата касационна инстанция намира решението на районния съд за правилно, като постановено при правилно приложение на закона и при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Не са налице касационните основания по чл. 348 от НПК за отмяна на обжалвания съдебен състав. Касационният състав споделя изцяло изводите на районния съд, които се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд е извършил преценка на релевантните по делото факти, които правилно е извел от всички относими доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност) и ръководейки се от закона е постановил правилен и обоснован съдебен акт.
Правилно ВРС приема, че извършването на нарушението безспорно се установява по делото, че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а имуществената санкция е незаконосъобразно определена като размер, както и че не са налице основания за квалифициране на деянието като маловажен случай. Административният съд препраща към мотивите на ВРС.
По отношение на изложените в касационната жалба доводи, които са идентични с посочените такива във въззивната жалба:
От приобщените по делото писмени доказателства, разгледани поотделно, и в съвкупност със свидетелските показания, по безспорен начин се установява извършването на процесното нарушение. Както в АУАН, така и в НП е налице позоваване на Протокол за извършена проверка № 0350374/19.07.2019 г., респ. и към приложените към него дневен финансов отчет, опис на касовата наличност, издадени фискални бонове и бележка от нефискален принтер. Този протокол представлява официален свидетелстващ документ, потвърждаващ достоверността на описаните фактически данни в АУАН и в НП, като освен това истинността им се потвърждава и от свидетелските показания на актосъставителя, дадени под страх от наказателна отговорност в хода на съдебното следствие пред районния съд. Видно от процесния протокол констатираното при извършената на 19.07.2019 г. проверка от органи по приходите в търговския обект, стопанисван от касатора, лицето В.Д (служител на наказаното дружество), фактически приела плащането по процесната поръчка и върнала ресто, е подписала протокола без обяснения, възражения или бележки. Предвид установяващото се от протокола за извършена проверка, дори да се приеме, че не следва да се кредитират свидетелските показания на инспектора, извършил проверката, правилно ВРС стига до извод, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се установява от доказателствата по делото. Наказаното лице не е ангажирало доказателства, които да сочат на фактическа обстановка, различна от установената и приета от административнонаказващия орган и от въззивния съд.
При наличие на безспорно установено извършено плащане по процесната поръчка, посочената в НП за нарушена правна норма изисква издаването на фискален касов бон, независимо дали е приключила поръчката или не. Правилни са изложените в обжалваното съдебно решение мотиви за неоснователност на възражението на наказаното дружество в смисъл, че поръчката вероятно не е приключила.
Ясно и в НП, и в АУАН е посочено, че нефискалната касова бележка, по която е извършено плащането от лица, говорещи на чужд език, е иззета от лицето, приело плащането – В.Д, поради което и този довод на касатора е неоснователен.
Неоснователно касаторът поддържа като нарушение на процесуалните правила и липсата на посочени час и място на извършване на нарушението – в НП като час на извършване на нарушението е посочено 16:25 часа, а като място – снек-бар „Артемида“, находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, плаж № 19, стопанисван от касатора.
Касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави в сила решението на районния съд.
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за неговата отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 339 от 25.02.2020 г. по АНД № 5197/2019 г. на Районен съд – Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.