РЕШЕНИЕ
гр. София, 22.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
РЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров
гр. д. № 5173/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С
решение №306432 от 05.01.2018 г. постановено по гр. д. № 58979/2016 г. по описа
на СРС, 70 с-в, „Ц.К.К.“ ООД, е осъдено да заплати на „Ф.Н.Г.Б.“ ЕООД, на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД
сумата от 14 926,89 лв., представляваща дължима за периода от м. 01.2014 г.
до м. 03.2014 г. включително месечна такса по лицензионен договор за Фокс Лайф, Фокс Крайм, Нешънъл Джиографик, Нат Джио Уайлд и Ютилисима от 08.03.2011 г. и допълнително споразумение от
24.01.2012 г. към него, съгласно фактури №№ **********, ********** и
**********, всички от 15.05.2014г., ведно със законната лихва от 20.10.2016 г.
до окончателното погасяване на задължението, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и
сумата 3560,55 лв., представляваща обезщетение за забава за плащането горепосочената
главница за периода от 16.06.2014 г. до 19.10.2016 г., включително, като този
иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 3560,55 лв. до пълния предявен
размер от 3563,49 лв. Със същото решение ответникът „Ц.К.К.“
ООД е осъден да заплати на ищеца „Ф.Н.Г.Б.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 4577,12 лв., представляваща разноски по делото, съобразно
отхвърлената част от иска, ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по
делото в размер на 0,22 лв..
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от ответника „Ц.К.К.“ ООД, чрез пълномощника си - адв. Т. Д., с надлежно учредена по делото представителна
власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съда нарушения на материалния закон, съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа, че СРС в несъответствие с
наведените от страните фактически твърдения, неправилно е квалифицирал спора
между страните като неизпълнение на парично задължение по договор за изработка,
а в действителност страните са били обвързани от договор за продажба. Поради
това, че е установявал и разглеждал факти извън очертания от ищеца предмет на
правния спор, според въззивника съдът е нарушил диспозитивното начало и е разгледал непредявен иск, поради
което първоинстанционното решение е недопустимо. При
условията на евентуалност, поддържа, че допуснатия от съда порок е довел до
неправилност на решението, изтъквайки че решението е необосновано, тъй като
съдът не е оценил правилно доводите и възражението на ответника „Ц.К.К.“ ООД, подкрепени с приетите по делото писмени
доказателства, установяващи прекратяване на облигационната връзка между страните.
Сочи, че за процесния период януари 2014 г. - март
2014 г. между страните не са били налице валидни облигационни отношения, тъй
като сключеният между тях Лицензионен договор от 08.03.2011г. е бил вече
прекратен с отправеното от ответника предизвестие изх. № И-70153/19.06.2013 г., приложено по делото, което
обстоятелство се установявало и от представената по делото електронна
кореспонденция между ответника и служител на ищеца Вачева като неправилно първоинстанционният съд преценява, че служителят на ищеца
не е оправомощена да прави обвързващи ищеца
изявления, поради което и приема за неоснователно възражението на ответното
дружество, че договорът е прекратен. Като допълнителен аргумент за прекратяването
на договора след изтичане на срока му - 31.12.2013 г. сочи обстоятелството, че
ищецът е преустановил издаването на фактури за месечна такса на
Оператора-ответник, каквото е изискването на т. 6.8 от представения от ищеца
лицензионен договор. Счита, че тъй като по време на действие на договора от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г. страните са били в добри търговски
взаимоотношения, поради което и изпратеното, респективно получено предизвестие,
разменената кореспонденция и неиздаването на фактури от страна на ищеца,
остават у ответника обосновано убеждение, че договорът е прекратен, а ищецът е
издал представените три броя фактури от една и съща дата - 15.05.2014 г., с единствената
цел да увреди насрещната страна. Изтъква, че клаузата за автоматично
подновяване на срока на договора е нищожна поради липса на съгласие относно цената,
която се явява съществен елемент от предмета на договора за продажба. Счита, че
липсата на уговорени базови цени за приемането и предаването на всяка от пакета
ТВ програми - предмет на лицензионния договор, за периода от една година след
изтичане на първоначално договорения срок на договора, при автоматично
подновяване на същия за такъв период, е порок, който не може да бъде саниран и като е приел обратното, първоинстанционният
съд е допуснал нарушение на императивна правна норма и не е изложил мотиви как
е определил дължимата от ответника цена, доколкото липсва уговорена такава
между страните.
Излага
оплаквания, че неоснователността на претенцията за заплащане на търсената сума
произтича и от недоказването от страна на ищеца да е изпълнил задълженията си
по договор, тъй като ответното дружество незабавно е върнало получените от
ищеца смарт карти, а изводът на СРС, че чрез пощенска
пратка ответникът е върнал на ищеца получените с протокол №790/30.01.2014г. смарт карти, бил неправилен. Моли обжалваното решение да
бъде отменено, а ищцовата претенция изцяло
отхвърлена, като му бъдат присъдени направените пред двете инстанции съдебните
разноски.
Въззиваемият
ищец „Ф.Н.Г.Б.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.
В. Т., в законоустановения срок е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно
изложените съображения. Счита, че от събраните доказателства е безспорно установено,
че за процесния период страните са били обвързани от
валидно сключен договор, по който ищецът е изпълнил задължението си да
предостави договорения пакет от телевизионни програми, а ответникът не е
заплатил дължимото възнаграждение. Моли обжалваното решение да бъде изцяло
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита/.
В
връзка с наведените в жалбата оплаквания за недопустимост на обжалвания съдебен
акт следва да се отбележи, че са неоснователни доводите на ответника за недопустимост
на първоинстанционното решение. Правната
квалификация се определя от съда въз основа на фактическите твърдения и
естеството на искането, като за първи път
тя се посочва в доклада по делото – арг. чл. 146, ал.
1, т. 2 ГПК. За да определи действителното основание на спорното материално право,
съдът изхожда от изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и възраженията на
ответника, без да е обвързан от дадената от самия ищец правна квалификация на
претенцията - /В този смисъл константната практика на ВКС, обективирана
в Решение № 55 от 27.04.2015 г. по гр.д. № 5558/2014 г. по описа на ВКС, І
Г.О., Решение № 454 от 03.06.2010 г. по гр.д. № 195/2010 г. по описа на ВКС, ІV
Г.О., Решение № 50/17.02.2011 г., по гр.д. № 762/2010 г., на III г.о./.
Следователно основанието на иска е не правната квалификация на искането, а
фактите, от които то произтича и които ищецът е длъжен да посочи по силата на
разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което и в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6, ал. 2 ГПК/, съдът е задължен да разреши правния спор относно твърдените вземания
съобразно твърдените от ищеца в исковата молба факти при точна и коректна
интерпретации за фактите.
В
конкретния случай и съобразно задължителните за съдилищата указания дадени в т.
2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че предявеният главен
осъдителен иск е с правно основание чл. 587, ал. 1 ТЗ, тъй като в
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че спорното материално
право е възникнало следствие на неизпълнение на задължението от страна на
ответника да заплати месечни такси /възнаграждение/ по Лицензионен договор за Фокс Лайф, Фокс Крайм, Нешънъл Джиографик, Нат Джио Уайлд и Ютилисима от 08.03.2011 г. и допълнително споразумение от
24.01.2012 г. Ето защо твърдените от ищеца в исковата молба факти следва да се
подведат под хипотезиса на чл. 587, ал. 1 ТЗ. В тази връзка следва да се отбележи, че
както в определението от 06.03.2017 г., в което е обективиран
доклада по делото, така и в диспозитива на
своето решение първоинстанционният съд е посочил
неправилно, че е сезиран с иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Констатираната неточност, изразяващи се в непрецизната правната квалификация
дадена от първоинстанционния съд, обаче не води до
недопустимост на постановения съдебен акт, тъй като съдът е разгледал и се е
произнесъл по релевантните за спора факти и в съответствие със заявения от
ищеца петитум.
Срещу
първоинстнационното решение, в частта, с която
частично е отхвърлен акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
присъдените 3560,55 лв., до пълния предявен размер от 3563,49 лв., не е обжалвано
от ищеца и е влязло в законна сила.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите
и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите
изводи на първоинстанционния съд, поради което по
силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените
във въззивната жалба доводи, които очертават и
предметния обхват на въззивната проверка, намира
следното:
От
приложения към исковата молба като писмено доказателства Лицензионен договор за
Фокс Лайф, Фокс Крайм, Нешънъл Джиографик, Нат Джио Уайлд и Ютилисима от 08.03.2011 г. и допълнително споразумение от
24.01.2012 г. към него, се установява, страните по делото са били обвързани от
облигационни отношения. Техен източник е сключен договор, като настоящият
състав намира, че с оглед неговото предметно съдържание, а именно „Фокс
Интернешънъл Ченълс България“ ЕООД, да предоставя
възмездно на ответника - оператор „Ц.К.К.“ ООД неизключителни
ограничени права за приемане от сателита и едновременното им предаване чрез
кабелните мрежи на ответника на територията на градовете Пловдив и Асеновград
на програмите Фокс Лайф, Фокс Крайм,
Нешънъл Джиографик, Нат Джио Уайлд и Ютилисима срещу заплащането на определена цена, основателни
са оплакванията на въззивника относно неправилно
определения характер на така сключения договор като такъв за изработка. Предвид
посочения по-горе предмет на договора, настоящия състав намира, че същият има
характеристиките на лицензионен договор по смисъла на чл. 587, ал. 1 ТЗ, с
който носителят на право върху изобретение, полезен модел, промишлен дизайн,
марка, топология на интегрална схема или производствен опит - лицензодател, отстъпва срещу възнаграждение изцяло или
отчасти на лицензополучателя ползването му.
Независимо
от неправилната квалификация с оглед характера на сключения между страните
договор, това обстоятелство, както беше посочено по-горе не е довело до
съществено процесуално нарушение и ограничаване защитата на въззивника,
тъй като новата правна квалификация – чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. чл. 587, ал. 1 ТЗ, не променя предмета на доказаване,
т.е. спорните по делото факти, както и не размества доказателствената
тежест, възлагайки на ответника да установява нещо различно от плащането на
възнаграждение в случай че ищецът е доказал изпълнение на договорните си задължения
да предостави за разпространение определени телевизионни канали.
От
съдържанието на чл. 2.1 от договора се установява, че същият влиза в сила от
01.01.2011 г. и има действие до 31.12.2013 г., като е
постигнато съгласие, че срокът се подновява автоматично с последващи
срокове от една година, считано от датата на изтичане на първоначалния срок,
освен ако някоя от страните преди изтичането на срока не прекрати договора с
тримесечно писмено предизвестие. Представеното от ответника писмо от 19.06.2013
г. не може да се приеме като предизвестие за прекратяване на договора, тъй като
в него управителят на ответното дружество излага обстоятелства относно конфликт
със съдружника му, който е повлиял негативно
върху финансовите резултати на фирмата и са довели до загуба на абонати,
като в тази връзка единственото му искане е да се преразгледа договорената в
чл. 6 цена, която е функция от броя на абонатите. В писмото обаче липсва волеизявление,
от което да е изводимо, че договорът ще бъде прекратен след изтичането на
първоначалния срок, а единствено следва да се приеме като покана от страна на „Ц.К.К.“ ООД за преговори по промяна на цената с намерението да
продължат досегашните добри партньорски взаимоотношения, както изрично е посочено
и в самото писмо. Извод в обратен смисъл не следва от разменената между
страните кореспонденция по имейл от 06.02.2014 г., тъй като служителят на ищцовото дружество Галя Вачева не е законен представител на
дружеството или пълномощник, снабден с права
да прекрати или потвърди прекратяването на договора и то при липсата на
недвусмислено отправено от ответника изявление за неговото прекратяване. Още
повече, че с молбата си от 21.03.2017 г. ищецът се е противопоставил на
изразеното от нея мнение, че договорът е бил изтекъл, поради което и на
основание чл. 301 ТЗ и при липсата на данни това нейно изявление да е
достигнало в предходен момент до знанието на търговеца, то и следва да се и
приеме, че последния изрично се е противопоставил на това на служителя.
Обстоятелството,
че „Ф.Н.Г.Б.“ ЕООД е издало трите фактури, по които се претендират процесните вземания едва на 15.05.2014 г., а не както е
договорено в чл. 6.8 от договора – в края на всеки месец, също не доказва
прекратяването на договора, доколкото този факт касае счетоводната дейност на
двете дружества и не е предпоставка за съществуването на задължението,
респективно не рефлектира върху действието на договора. Ирелевантно
е дали ответникът е осчетоводил трите фактури, тъй като това би се ценяло като
евентуално признание на задължението, но не изключва дължимостта
му при наличие на доказано основание за неговото пораждане. Без правно значение
е и обстоятелството, че получаването на изпратеното писмо от 19.06.2013 г. и
навременното издаването на трите фактури за процесното
вземане, са оставили субективно впечатление и очакване у ответника, че
договорът е прекратен, тъй като, както бе посочено, за прекратяването е
необходимо недвусмислено волеизявление за намерение да се прекрати договора, каквото
липсва от страна на отвтното дружество.
Неоснователни
са и оплаквания във въззивната жалба за нищожност на
клаузата за автоматично подновяване срока на договора поради липса на съгласие
относно цената, която е съществен елемент от договора. В чл. 6.2. от договора
страните постигнали съгласие, че месечната такса за програмата „Фокс Лайф“ за първоначално уговорения срок от действието на
договора от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г. ще се
покачва през определени периоди от време и е произведение от базовата цена за
един абонат и броя на абонатите, които също е заложено да се покачват като
стойност и бройка през срока на договора, като за последния период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. месечната такса за тази телевизионна програма се
формира от базовата цена 0,28 евро без ДДС на абонат, умножено по действителния
брой абонати, но не по-малко от минимално гарантираните 2500 абоната – чл. 6.2,
б.“е“. По аналогична методология с
описаната за програмата „Фокс Лайф“ - с периодично
покачване на цената през срока на договора и увеличаване на броя абонати е
договорена месечната цена и за останалите от пакета телевизионни програми, а
именно: за „Нешънъл Джиографик“
в последния период от договора 01.01.2013 г. до
31.12.2013 г. месечната такса се формира от базовата цена 0,18 евро без ДДС,
умножено по действителния брой абонати, но не по малко от минимално
гарантираните 2500 абоната – 6.4, буква “е“; за програмата „Нат
Джио Уайлд“, както и за програмата „Ютилисима“ - за последния периода от договора 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. месечната такса за всяка от
двете програми се формира от базовата цена 0,11 евро без ДДС, умножено по
действителния брой абонати, но не по малко от минимално гарантираните 2 500
абоната – чл. 6.5, б. “е“ и чл. 6.6, б. „е“. Месечната такса за програмата Фокс
Крайм страните се съгласили, че се определя в размер
на 60% от тази за Фокс Лайф съобразно горните правила
- чл. 6.3 за
програмата „Фокс Лайф“.
Според
чл. 6.7 месечната такса - възнаграждение на ищеца за предоставянето на
ответника на неизключителните ограничени права за приемане от сателита и
разпространението на петте програми се формира като единна и определена от
сбора на сумите, определени по реда на чл. 6.2., 6.3., 6.4., 6.5. и 6.6., който
сбор бива увеличен с дължимите данъци
При
тълкуване на действителната обща воля на страните при сключването на договора
по правилата на чл. 20 ЗЗД, поетото от ответника задължение по чл. 3.8., б. „е“
да полага всички усилия за увеличаване на броя на абонатите на програмите,
обвързаността на месечните такси с броя на абонатите, установяването на
минимален брой абоната за всеки от периодите през първоначалния тригодишен срок
на договора и постепенното му увеличаване до минимум 2500 абоната към началото
на 2013 г., правата на ищеца по чл. 7 да извършва одит на дейността ответника с
цел определяне на броя на абонатите и респективно на месечната цена, настоящият
съдебен състав споделя извода на СРС, че приложимата след 31.12.2013 г. месечна
абонаментна цена, когато такава не е била изрично предоговорена,
се определя като сбор от месечните такси за всяка една от програмите, при метод
на изчисляване за последния период от първоначалния тригодишен срок на
договора, т.е. като произведение от минимален брой от 2500 абоната и базова
цена на абонат, уговорена за всяка една от програмите за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г. по чл. 6.2, б. „е“, чл. 6.4, чл. 6.5, б. „е“, чл.
6.6, б. „е“. 6.3.
В
този смисъл неоснователно е оплакването във въззивната
жалба за липсата на мотиви в обжалваното решение относно изчисляването размера
на дължимата месечна такса за периода от м. 01.2014 г. до м. 03.2014 г.
включително, тъй като СРС е възприел методология на изчисляване, аналогична на
горепосочената. Доколкото не са изложени конкретни възражения по
математическото изчисляване размера на всяка месечните такси, то и въззивният съд не дължи изрично проверка и произнасяне по
този въпрос.
Предвид
недоказване по делото някоя от страните да е отправила изявление за
прекратяване на договора след 31.12.2013г. по реда на чл. 2.1., то и обоснован
е изводът на СРС, че и след тази дата страните са били обвързани от валидна
облигационна връзка по сключения на 08.03.2011г. лицензионен договор при
горепосочената уговорена месечна такса.
По
отношение възражението на въззивника за липсата на
фактическо изпълнение на договора от страна на ищеца за процесния
период след изтичането на първоначалния тригодишен срок, следва да се съобрази
факта, че по делото не се спори относно
обстоятелството, че до 31.12.2013 г. „Ф.Н.Г.Б.“ ЕООД е предоставяло на
ответника приемане от сателита на петте телевизионни канала, което се е
осъществявало чрез предоставени от ищеца на ответника смарт
карти. Не е установено смарт картите да са върнати на
ищеца. Твърдението на въззивника, че е върнал предоставените
му с протокол № 790 от 30.01.2014 г. 2 бр. смарт
карти за програмата Нат Джио
Уайлд незабавно след узнаването му, че са приети от негов служител остават недоказани.
Представеното от негова страна известие за доставяне на пощенска пратка,
получена от ищеца на 05.02.2014 г. не установява съдържанието на пратката.
Отделно от това, показанията на свидетеля Гелеменов, отговарящ
за техническата поддръжка, които преценени по реда на чл. 172 ГПК съдът намира
за обективно дадени и кредитира с доверие, се установява, че за осигуряване на
достъп на ответника до сигналите на сателита за въпросните пет програми са му
били предоставени смарт карти, като сигналът е бил
спрян през м. 04.2014г. поради неплащане, а този от резервната мрежа - през
м.07.2014г. Правилно същите са били кредитирани пред тези на свидетеля, административен директор
на ответника - Шарабанска в частта им за връщане на
получените през м.01.2014г. карти и неползването на сигнала след Нова година,
тъй като задълженията на втория свидетел не е свързана с техническите въпроси
като приемането на картите, активирането и ползването на сигнал, а и същите са
изолирани и не кореспондират с другите писмени доказателства по делото - приемо-предавателни протоколи, електронна кореспонденция от
01.04.2014 г. между ищеца и контрахентите му ОУК НУ
PTC България и ЧелоМедия, съдържание на автентичните
според неоспореното заключение на СКЕ публикации в социалната мрежа Фейсбук от началото на м.04.2014г., съдържащи информация за
преустановяване на излъчването от 01.04.2014 г.
Предвид
гореизложеното настоящия състав намира за доказано пред първата инстанция
твърдението на ищеца за наличието на валидно облигационно правоотношения между
страните по лицензионен договор за Фокс Лайф, Фокс Крайм, Нешънъл Джиографик, Нат Джио Уайлд и Ютилисима от
08.03.2011 г. и допълнително споразумение от 24.01.2012 г. към него за периода
м. 01.2014 - м. 03.2014 г., съответно и възникнало задължение за ответника за
заплащане на дължими месечни такси за периода м. 01.2014 - м. 03.2014 г. съгласно
фактури №№ **********, ********** и **********, всички от 15.05.2014 г.
Доколкото ответникът не твърди, а и не доказва да е погасил процесните
вземания, законосъобразно и обосновано с обжалваното решение ищцовата претенция е била уважена, поради което въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 1085,00 лв., като с оглед материалния интерес на въззивната жалба, съдът намира за неоснователно релевираното от въззивника
възражение за прекомерност
Предвид
установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК правила и цената на
исковете, въззивното решение по настоящето търговско
дело не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №306432 от 05.01.2018 г. на СРС, 70 с-в, постановено по гр. д. №
58979/2016 г. в обжалваната част с правилна правна квалификация на уважения
главен иск чл.
587, ал. 1 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Ц.К.К.“
ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес *** - адвокатско дружество „Г. и Д.“, да
заплати на “Ф.Н.Г.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със съдебен адрес *** - адв. В.Т., на основание чл. 78, ал. 1, вр.
чл. 279 ГПК, сумата от по 1085,00 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: