РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. ХАСКОВО, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р. З. Т.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20235600500350 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 185 от 29.03.2023 година, постановено по гр.дело №
2843/2022 година, Районен съд – Хасково е признал за незаконно
извършеното със заповед №1/16.09.2022г. на *** на ОУ „Любен Каравелов“,
гр.Хасково, прекратяване на трудовото правоотношение на С. В. Ш. с
ЕГН:********** от ****, на длъжността „****”, чрез налагане на наказание
„дисциплинарно уволнение“ на основание чл.195 ал. вр.чл.190 ал.1 т.1
вр.чл.188 т.3 от КТ, като е отменил заповедта, с която е прекратено трудовото
правоотношение и е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“, като
незаконосъобразна. Едновременно с това, С. В. Ш. е възстановена на
заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност, а
ответникът ОУ „Любен Каравелов“, гр.Хасково, е осъден да заплати на
ищцата обезщетение на основание чл.225 от КТ в размер на 9036лв. за
периода от 19.09.2022г. до 19.03.2023г. В останалата част до пълния предявен
размер, предявеният иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ е отхвърлен като
неоснователен. С оглед изхода на делото, сторените от ищцата разноски са
възложени в тежест на ответика.
Недоволни от постановеното решение са останали от ОУ „Любен
Каравелов“ - Хасково. Процесуалният представител на въззивника обжалва
решението с оплакванията за неправилност, изразяваща се в
1
незаконосъобразност. Прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт и
отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. Според
въззивника, работодателят е спазил всички изисквания на закона при
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Счита, че в
процедурата по налагане на дисциплинарното уволнение не са допуснати
визираните от съда нарушения. Установеният от законодателя срок, в който
работникът/служителят имал право да даде обяснения, бил тридневен. И тъй
като на ищцата била предоставена възможност да даде обяснения на
13.09.2022 година, то тридневният срок изтичал на 16.09.2022 година, ето
защо правилно работодателят бил издал заповедта за уволнение на 16.09.2022
година. Освен това, от цялостното поведение и изявления на **** Ш., **** на
училището останала с убеждението, че Ш. отказва да даде обяснения. В този
смисъл били и въведените от последната оплаквания срещу процесната
заповед – тя била неясна, ето защо Ш. нямала възможност да се защити
ефективо, като даде обяснения, а не срещу неспазен срок за обяснения, както
приемал районният съд. На следващо място въззивникът счита, че
допуснатите от ищцата нарушения - отсъствия на посочените дати и часове и
неуплътняване на работното време и преждевременното напускане на
работното място, - са доказани в хода на първоинстанционното производство
по несъмнен начин. В тази връзка въззивникът въвежда оплакване за
необоснованост на съдебния акт, като подлага на критика начина, по който
районният съд е ценил свидетелските показания. Въззивникът настоява, че
единствено показанията на св. К. не са в състояние да опровергаят
показанията на трима действащи към момента на уволнението учители, при
това добили преки впечатления относно присъствия и отсъствия на ищцата
след преглед на информацията, записана с помощта на монтирани в
училището системи за видеонаблюдение. Следващото оплакване е за
допусната от съда неточност при възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност. Въззивникък настоява, че преди да бъде
уволнена, ищцата е заемала длъжността „****“, а е била възстановена като
„****“, които длъжности не са идентични. Освен това, въззивникът твърди, че
в края на шестмесечния период след уволнението, ищцата е започнала работа,
но не е уведомила за това съда и така се е достигнало до присъждане на
обезщетение за оставане без работа за максималния период, установен в
закона. С тези и останалите доводи, изложени в жалбата, въззивникът прави
2
искане за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на ново, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на
деловодни разноски за двете инстанции.
Въззиваемата С. В. Ш., чрез упълномощен адвокат, подава писмен
отговор на въззивната жалба. Заема становище за правилност –
законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение. Поддържа
доводите си за пороци на атакуваната заповед - немотивираност и
противоречивост, непозволяващи да се разбере какво точно, според
работодателя, е извършеното от работника нарушение, налагащо
дисциплинарно уволнение. Намира за правилни изводите на съда и за
допуснати съществени нарушения на процедурата, предшестваща издаването
на заповедта - неспазване на срока за обяснения. На следващо място,
въззиваемата счита, че работодателят не е провел успешно доказване на
визираното в атакуваната заповед основание за дисциплинарно уволнение. С
тези и останалите доводи, изложени в отговора на въззивната жалба, се прави
искане за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на
атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се
деловодни разноски за въззивната инстанция.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните,
запозна се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна
преценка на тези доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съдът е сезиран с трудови искове, предявени от С. В. Ш. с
ЕГН:********** от ***** със съдебен адрес гр.Хасково, ул.“Цар
Освободител“ №2, адв.В. М. Т., против ОУ „Любен Каравелов“, гр.Хасково,
ул.“Видин“ №1, представлявано от ***** М. З., със съдебен адрес гр.Хасково,
ул.“Добруджа“ №30, адв.И. И., както следва: 1) с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на
ищцата, извършено със заповед №1/16.09.2022г. на директора на училището-
ответник; 2) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност „****“ и 3) с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 12000 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа, за
периода от 19.09.2022 година до 19.03.2023 година, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях
е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявените обективно
3
съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ вр. чл. 225
ал. 1 от КТ са основателни. На основание чл. 272 от ГПК ХОС препраща към
мотивите на РС-Хасково.
Безспорно е установено по делото, че страните са били в трудовоправни
отношения: по силата на трудов договор № 974/11.09.2019г. ищцата Ш. е
работела при ответника като „****“, като е била назначена да замества Е. С.,
****, до завръщането . Със заповед № **** година работодателят е наредил
на Ш. да предостави в тридневен срок писмени обяснения „…във връзка с
нарушение на трудовата дисциплина на 02.09.2022 година, 09.09.2022 година
и 12.09.2022 година, изразяващо се в неспазване на работното време…“. С
оглед направените от ищцата изявления, които в тази част кореспондират с
извършеноо върху последната заповед отбелязване, ХОС приема, че тази
заповед е връчена на Ш. на 13.09.2022 година. На 16.09.2022г. работодателят
е издал атакуваната заповед № 1, като е наложил на ищцата дисциплинарно
уволнение на основание чл.195 ал.1 вр.190 ал.1 т.1 вр.чл.188 т.3 от КТ и на
основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ е прекратил трудовото правоотношение,
считано от датата на връчване на заповедта.
По делото са събрани гласни доказателства, които са противоречиви.
Така, св. К. – **** в ОУ „Любен Каравелов“ към датата на процесната
заповед, а сега вече ****, твърди, че на 02.09.2022 година, от около 8 часа
сутринта, в продължение на поне час и половина, както и на 12.09.2022
година, от около 15 часа до края на работния ден, ищцата била на работа в
училището: на първата дата изпълнявала свои задачи, а на втората – помагала
на св. К. за подготовка за предаване на материалите в хранилището.
Показанията на свидетелите П., Г. и Д., съответно - „****“ и „****“ в
ответното училище, са в противоположен смисъл. Те твърдят, че на
01.09.2022 година, по заповед на **** на училището, те били включени в
комисия, която да следи за спазване на работното време и в частност да следи
отсъствията на ищцата – кога идва на работа и съответно си тръгва. За целта,
комисията прегледала наличните данни от монтираните в училището камери
за видеонаблюдение и конкретно тези, сочещи към входа/изхода на учебното
заведение. Така комисията констатирала и отразила съответните дати и
часове на идване и тръгване от училище на ищцата, което докладвали на
директора. Протоколите от тези проверки послужили на директора да издаде
атакуваната в настоящото производство заповед за налагане на
дисциплинарно уволнение на ищцата и прекратяване на трудовото
правоотношение.
В първоинстанционното производство е извършена съдебно-счетоводна
експертиза, заключението на която ХОС възприема изцяло. От него става
ясно, че последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен
месец, получено от ищцата по чл.228 ал.1 от КТ, на база на което да се
изчисли обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ, е за месец март 2022г. Вещото
лице изчислява в два варианта шестмесечния размер на брутното трудово
възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка РС е достигнал до извода
за незаконосъобразност на процесното дисциплинарно уволнение, като на
първо място е приел, че в процедурата, предшестваща издаването на
4
атакуваната заповед, са били допуснати нарушения, които я опорочават на
самостоятелно основание. РС се е позовал на задължението на работодателя -
преди налагане на дисциплинарното наказание да поиска обяснения от
работника/служителя за констатираните нарушения на трудовата дисциплина
на основание чл. 193 от КТ, както и да събере и оцени посочените от
последния доказателства. РС е изложил доводи в смисъл, че работодателят не
е изпълнил това задължение, доколкото не е спазил дадения от самия него
тридневен срок – обясненията са изискани на 13.09.2022 година, а още на
16.09.2022 година, преди да изтече работното време, до края на което ищцата
е имала възможността да депозира обясненията си, е издадена уволнителната
заповед. Относно тези изводи на РС-Хасково въззивникът възразява, че с
исковата молба ищцата не е въвела такова оплакване, а се е позовала на други
пороци на процедурата – неяснота на заповед № **** година, което е
попречило да даде обяснения и противоречивост до степен немотивираност
на атакуваната заповед за налагане на дисциплинарното уволнение.
Оплакванията на въззивника в тази част се явяват основателни, ето защо ХОС
дължи да отговори на доводите на ищцата за допуснати от работодателя
процесуални нарушения при извършване на уволнението, така, както те са
въведени с исковата молба, т.е. в преклузивния срок.
ХОС, след като на свой ред прецени съдържанието на заповед №
942/13.09.2022 година и я обсъди в съвкупност с останалите доказателства по
делото, приема, че работодателят не е изпълнил задължението си да
предостави на учителя Ш. реална възможност да се защити, като даде
обяснения за конкретни факти и обстоятелства и да представи доказателства
за тях, какъвто е смисълът на разпоредбата на чл. 193 от КТ. Заповедта за
изискване на обяснения не е изпълнена с конкретно съдържание – така, че
учителят Ш. да разбере, какви точно нарушения на трудовата дисциплина
се вменяват. Ето защо тя с основание е възразила, в това число и пред
работодателя, в предоставения тридневен срок за обяснения, че не разбира
указанията и не знае за какво следва да даде обяснение. Тук следва да се
отбележи, че се касае за период преди началото на учебната година -
15.09.2022 година, т.е. времето, което не е свързано с провеждане на учебни
занятия и спазване на свързаните с тях графици и ангажименти на учителя.
Освен издателя на заповедта, за това, че действията на Ш. са подложени на
специален контрол, са знаели само още трима служители, част от ръководния
екип на училището – двете **** и св. Д., също служител с ръководни
функции. Не е имало място някакво определено събитие или инцидент,
добили публичност и които Ш. да свърже с исканите от нея обяснения и
твърдените в тях нарушения на трудовата дисциплина. Т.е. *** е дължал да
даде на *** разяснения, които да позволят да се защити ефективно. Няма
спор по делото, че такива разяснения не са били дадени. Според ХОС, ****
на училището е подходил формалистично, като съдържанието на заповед №
*** година и последващите действия на *** дават основание за извода, че
задължението на работодателя по чл. 193 ал. 1 от КТ не е било изпълнено. Ето
защо намира приложение разпоредбата на чл. 193 ал. 2 от КТ - когато
работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не
5
е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание,
без да разглежда спора по същество. Т.е. налице е порок на атакуваната
заповед за дисциплинарно уволнение, който налага нейна отмяна на
самостоятелно основание. РС-Хасково е достигнал до същия краен извод,
макар и по различни съображения.
За пълнота следва да се отговори на доводите на въззиваемата относно
нарушение на изискването по чл. 195 ал. 1 от КТ за излагане на ясни мотиви в
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Това възражение е
отчасти основателно. В обстоятелствената част работодателят е допуснал
смесване на две самостоятелни основания за дисциплинарно уволнение – по
чл. 190 ал. 1 т. 1 от КТ – за три закъснения или преждевременно напускане на
работа в един календарен месец и състав по чл. 190 ал. 1 т. 3 от КТ – системни
нарушения на трудовата дисциплина. За последното основание в заповедта
въобще не са изложени факти. Но доколкото от съдържанието на заповедта
може да се изведе волята на работодателя и тя е – да накаже учителя Ш. за
нарушения при спазване на работното време (било поради несвоевременно
идване на работа, отсъствие от работа в определени часове или
преждевременно напускане на работа), то става ясно, че нарушението следва
да се квалифицира по чл. 190 ал. 1 т. 1 от КТ. Т.е. макар и при оформлението
на атакуваната заповед са допуснати нарушения, засягащи нейните мотиви,
то тези нарушения не са от естество изцяло да опорочат и да наложат отмяна
на процесния акт на работодателя.
Дори да не се възприемат доводите на ХОС за наличие на основание за
отмяна на атакуваното дисциплинарно уволнение, съдът счита, че
работодателят не е провел пълно и главно доказване на законосъобразността
на извършеното дисциплинарно уволнение. В случая, в тежест на въззивника
бе да установи, че ищцата е извършила визираните в заповедта за уволнение
нарушения на трудовата дисциплина на посочените дати. Ответникът не
представя в преклузивните срокове писмени доказателства, от които да се
установят конкретните констатации на назначената комисия за проверка на
работното време, като дори не се представи заповедта, с която е назначена
тази комисия. А само гласните доказателства, събрани чрез показанията на
свидетелите П., Г. и Д., не са достатъчни, за да убедят съда в достоверността
на тезата на ответното училище за проведена обективна и безпристрастна
проверка относно спазване на работното време от ищцата Ш. и резултатите от
тази проверка. Тук следва да се има предвид възможната заинтересованост на
свидетелите П., Г. и Д. Те не само се намират в служебна зависимост от ***
на училището, но и са част от ръководния му екип. Ето защо показанията на
тези свидетели следва да се обсъждат при условията на чл. 172 от ГПК. За
разлика от свидетелите П., Г. и Д., за св. К. не се установяват каквито и да
било обстоятелства, сочещи на нейна възможна заинтересованост. Тя вече е
***, т.е. напуснала е училището, т.е. няма връзка на власт и подчинение с
работодателя, а от друга страна, няма данни за някакъв вид близост с ищцата,
поради което тя да се счита мотивирана да подпомогне тезата на Ш.. Ето защо
съдът дава приоритет на показанията на св. К. и приема, че на две от датите –
02.09.2022 година и 12.09.2022 година, във визираните в заповедта часове,
6
ищцата е била на работа. Ето защо ХОС приема, че не е налице законово
основание за издаване на обжалваната заповед, тъй като не се доказват поне
три закъснения, респ. преждевременни напускания на работа за един
календарен месец. Поради гореизложените съображения следва да бъде
отменена атакуваната в настоящото производство заповед за налагане на
наказание „дисциплинарно уволнение“.
С оглед основателността на иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от
КТ съдът намира за основателни и предявените искове с правно основание
чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „*** и заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ за
оставане без работа поради незаконно уволнение, предвид техния акцесорен
характер спрямо главния иск. Неоснователни са оплакванията на въззивника
за това, че ищцата е възстановена на несъществуваща длъжност или такава,
каквато не е заемала преди уволмението. Меродавен в тази насока е
представеният и приет като доказателство по делото трудов договор на
ищцата, в който заеманата от нея длъжност е „****“. Именно на тази
длъжност РС-Хасково е възстановил ищцата с атакуваното решение.
От събраните във въззивното производство доказателства се установи,
че считано от 21.02.2023 година ищцата е започнала работа по трудово
правоотношение с „Хистори ЦХ“ ЕООД – Хасково. Т.е. тя е останала без
работа не в продължение на шест месеца, както приема РС, а в продължение
на 5 месеца. Ето защо и на основание чл.225 от КТ училището-ответник
следва да заплати обезщетение за оставане без работа, изчислено на база
брутно трудово възнаграждение за месец март 2022г., но за пет месеца. При
определяне на размера на възнаграждението съдът възприема втория вариант
от заключението на ССчЕ, т.к. вещото лице е включило основната заплата,
получавана от ищцата и допълнителните трудови възнаграждения към нея,
които имат траен характер. При брутно трудово възнаграждение за м. март
2022 година в размер на 1506 лева и 22 работни дни за периода,
среднодневният брутен размер е 68,45 лева. За периода от 19.09.2022 година
до 20.02.2023 година включително (5 мес. и 2 дни) размерът на обезщетението
по чл. 225 от КТ се дължи в размер на 7 666,90 лева. В тази част РС-Хасково е
стигнал до различен извод, който се дължи на представени във въззивното
производство нови доказателства. Ето защо атакуваното решение следва да
бъде отменено за разликата над 7666,90 лева до присъдения размер 9036 лева
и за периода от 21.02.2023 година до 19.03.2023 година.
С оглед изхода на делото и изводите за частична неоснователност на
иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ, а от там и неправилност на решението на
първоинстанционния съд, следва да бъде извършено ново разпределение на
разноските, понесени от страните за първоинстанционното производство.
Предвид изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна направените по делото пред настоящата инстанция
разноски, за които се представят писмени доказателства – договор за правна
защита и съдействие (л. 28). С оглед извода за частична основателност на
жалбата, в тежест на въззиваемата следва да се възложи част от понесените
7
от въззивника деловодни разноски, а именно сумата 125 лева.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 185 от 29.03.2023 година, постановено по гр.д.
№ 2843/2022 година по описа на РС – Хасково в частта за присъдено
обезщетение по чл.225 от КТ над сумата 7666,90 лева до присъдената сума
9036лв., както и за периода от 21.02.2023 година до 19.03.2023 година, както и
в частта за деловодните разноски и държавна такса, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. Ш. с ЕГН:********** от **** срещу
ОУ „Любен Каравелов“, гр.Хасково, ул.“Видин“ №1, представлявано от ****
М. З., иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ за обезщетение по чл.225
от КТ, за сумата над 7666,90 лева до сумата 9036 лева, както и за периода от
21.02.2023 година до 19.03.2023 година.
ОСЪЖДА ОУ „Любен Каравелов“, гр.Хасково, ул.“Видин“ №1,
представлявано от **** М. З., да заплати на С. В. Ш. с ЕГН:********** от
****, направените в първоинстанционното производство разноски в размер
на 675 за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОУ „Любен Каравелов“, гр.Хасково, ул.“Видин“ №1,
представлявано от *** М. З., да заплати в полза на съдебната власт, по
бюджетната сметка на Окръжен съд – Хасково, държавна такса в размер на
453 лева и разноски за вещо лице в размер на 150 лева.
ОСЪЖДА С. В. Ш. с ЕГН:********** от *** да заплати на ОУ „Любен
Каравелов“, гр.Хасково, ул.“Видин“ №1, представлявано от *** М. З.,
направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 106
лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 185 от 29.03.2023 година, постановено
по гр.д. № 2843/2022 година по описа на РС – Хасково в частта, в която са
уважени исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ.
В частта, в която е отхвърлен искът по чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 от
КТ за обезщетение над 9036 лева до пълния предявен размер 12000 лева,
решението е влязло в законна сила като необжалвано.
ОСЪЖДА ОУ „Любен Каравелов“, гр.Хасково, ул.“Видин“ №1,
представлявано от **** М. З., да заплати на С. В. Ш. с ЕГН:********** от
***, направените във въззивното производство разноски в размер на 670 лева
за адвокатско възнаграждение.
8
ОСЪЖДА С. В. Ш. с ЕГН:********** от **** да заплати на ОУ
„Любен Каравелов“, гр.Хасково, ул.“Видин“ №1, представлявано от *** М. З.,
направените във въззивното производство разноски в размер на 125 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок, считано от 01.11.2023 година – датата на обявяване на
съдебното решение, за което страните са уведомени в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9