№ 7
гр. София, 04.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Доротея Кехайова
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100605638 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на подс. Г. С. Г., адв. Н.А., срещу
протоколно определение от 08.11.2022г. по НОХД № 6444/2021 г. по описа на СРС. С
атакуваното определение, произнесено в открито разпоредително заседание съдът е
оставил без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и за
връщане на делото на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения.
Срещу определението на основание чл. 249, ал. 3 от НПК, вр. чл. 341, ал.2 от
НПК е подадена жалба от подс. Г. чрез защитника му в лицето на адв. Н.А., с която се
иска въззивната инстанция да отмени атакувания съдебен акт като неправилен, както и
се прави искане за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му
на СРП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. В жалбата се сочи, че описаното в обвинителния акт е неясно в частта относно
начина на причиняване на телесни повреди на пострадалия, за които се твърди от
държавното обвинение, че са извън съставомерните, доколкото прокурорът не е
посочил да е било налице съприкосновение между подсъдимия и пострадалия, в
резултат на което да е било възможно причиняването на такива. В тази връзка приема,
че липсата на твърдения във внесения в съда ОА, касаещи начина на причиняване на
телесни увреждания извън съставомерните, а се отправя искане за отчитането им при
индивидуализацията на наказанието, представлява съществено процесуално
нарушение, което препятства правото на подс. Г. на защита.
Въззивният съд след запознаване с материалите по делото, намери за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в установения от закона срок (на
15.11.2022г.), с правно основание чл. 249, ал. 3 от НПК срещу определение на СРС,
постановено в открито разпоредително съдебно заседание, след внасяне на
обвинителния акт, с което е оставено без уважение искането на защитника на подс. Г.
за прекратяване на съдебното производство по образувано НОХД № 6444/2021 г. по
1
описа на СРС, поради допуснати съществени процесуални нарушения и връщане на
делото на СРП за отстраняване на същите.
При разглеждане на жалбата по същество настоящият съдебен състав намери
същата за неоснователна, поради следните съображения:
В обжалваното определение съдът е приел, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение, водещо до ограничаване на правото на защита на подсъдимия
с мотива, че обвинителният акт, с който е сезиран съда отговаря на изискванията на
чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК и на задължителните указания, дадени в ТР № 2/2002 г. на
ОСНК на ВКС. Приел е още, че в ОА деянието е описано достатъчно пълно и ясно,
като са посочени всички елементи от фактическия състав на престъплението, поради
което и не е нарушено правото на защита на подсъдимото лице.
Въззивният съд, за да прецени основателността на жалбата срещу атакуваното
определение от 08.11.2022 г., обсъди изложените в последното основания за оставяне
без уважение на искането на защитата за прекратяване на съдебното производство.
По отношение на обсъдените от районния съд и твърдени от защитата на подс. Г.
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита
на подсъдимия, настоящият въззивен състав намира следното:
Обвинението е ясно и точно формулирано включително и по отношение на
обстоятелствата, които според държавното обвинение обуславят извод за извършване
на деянието по посочената в обвинителния акт правна квалификация. Изцяло в
правомощията на прокуратурата е преценката срещу кого и какво обвинение следва да
се предяви. Съдът не може да излиза извън тези рамки, а само да проверява дали не са
били допуснати съществени процесуални нарушения, каквито в настоящия случай не
са налице. Налице е достатъчно описание на действията на подс. Г., с които се твърди
от държавното обвинение, че е осъществен състава на престъплението по чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК. Изследването на въпросите за формата на вината, при която е
причинена инкриминираната телесна повреда, обстоятелството дали редом с нея са
били причинени и други телесни повреди на пострадалия, респ. по какъв механизъм и
от кого е било сторено това, е предмет на централната фаза на наказателното
производство – съдебната, а в случай, че тезата на защитата бъде потвърдена, това би
могло да намери отражение при постановяване на крайния съдебен акт.
С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че внесеният пред районния
съд обвинителен акт е годен да изпълни главното си предназначение - да формулира
обвинението така, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. Посочени са в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактите, които според СРП обуславят
съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в осъществяването му.
Липсва неяснота относно времето, начина и мястото на извършване на престъплението
и пълните данни за личността на подсъдимия. Изводът на държавното обвинение за
завишена обществената опасност на деянието, обусловена от твърдения за причинени
от подсъдимия телесни повреди извън съставомерните, не може да се подлага на
анализ в тази процесуална фаза. Самата обществена опасност е неюридическо свойство
на престъплението и не представлява елемент от състава на престъплението по чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1 НК. Дали преценката на прокурора е правилна, е въпрос, който подлежи
на изследване в актуалната съдебна фаза на наказателното производство. В случай, че
не бъде установена с нужния стандарт на доказване такава завишена обществена
опасност на деянието, изводите на държавното обвинение следва да намерят корекция
2
в централната съдебна фаза на наказателното производство.
В обобщение, налага се извод, че не са налице изтъкнатите от защитата
съществени процесуални нарушения. Настоящият състав намира, че не са налице и
други такива, които да са довели до накърняване правото на защита на Г., тъй като от
обвинителния акт, внесен в съда, става ясно какво е конкретното повдигнато
обвинение срещу него, като той може пълноценно да организира защитата си така, че
да съответства на повдигнатото му обвинение.
Предвид изложеното по-горе настоящият състав намира, че обжалваното
определение на СРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 341, ал. 1 вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК,
чл. 345, ал. 1 от НПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 08.11.2022г. по НОХД № 6444/2021 г. по
описа на СРС, с което е оставено без уважение искането защитата на подс. Г. С. Г. -
адв. Н.А., за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 6444/2021 г. по
описа на СРС, НО, 102 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за разглеждането му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3