Р Е Ш Е
Н И Е № І-30
град Бургас
,17.03. 2021 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
........десети март...............………..през
две
хиляди двадесет и първа година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Детелина Димова
при секретаря А.
Цветанова като разгледа
докладваното
от съдията М.Карастанчева .в.гр.д. № 128 по
описа за
2021 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на Д.Т.Н.–ответник по гр.д. № 9749/2019 год. по описа на Бургаския
районен съд против
решение № 954/08.04.2020 год. постановено по същото дело, с което въззивницата е осъдена да заплати на ищцата М.Г.
сумата от общо 16 000 лв.-главница,представляваща наследствения й дял от остойностеното наследствено имущество на
общия наследодател на страните Т. Н. А., поч. 11.12.2016 г.,чийто наследник е
майката на страните –З. Т. Ч. ,поч.2018 г.,съгласно договорно споразумение
,наименовано „декларация“ от 28.09.2019 г.от които 3000 лв. – главница
,представляваща останалата част от полагащата й се парична стойност от размера на определения й
наследствен дялот 22 000 лв.,и сумата 13 000 лв.-главница,представляваща
половината от полагащата се на ищцата
парична стойност от 26 000
лв. –съобразно наследствения й дял от наследството ,ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане
,както и да заплати на ищцата 1640 лв. –разноски по делото .
Въззивницата изразява недоволство от решението ,като счита същото за недопустимо – постановено по непредявени
искове ,евентуално -неправилно ,незаконосъобразно и необосновано,постановено
при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Сочи се на
първо място,че решението е недопустимо
.Мотивите за това са ,че както при
изготвяне на проекта за доклад по делото на осн.чл. 146 вр.чл. 140 от ГПК ,така
и при докладване на делото в съдебно заседание на 16.01.2020 г. ,съдът е дал
правна кмалификация на предявените искове като такива с правно основание чл. 59
от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,докладвал е на страните
съгласно проекто-доклада ,изготвен с определение от 27.11.2019 г. тази
правна квалификация и срещу това не са
направени възражения от страните ,като
производството е продължило да се движи под
същата правна квалификация.Едва с решението на съда ,без това да е съобщено на
страните , е изменена правната квалификация на исковете и съдът ги е определил
като предявени с правно основание чл. 284 ал. 2 ЗЗД вр.чл. 5 ал. 1 ЗН и чл. 86 ЗЗД,като в мотивите си е посочил ,че
преквалифицирането на исковете не променяло подлежащите на доказване факти – с
оглед дадените указания и разпределената доказателствена тежест на страните
.Това обаче било невярно ,защото съдът е вменил в тежест на упълномощената Д.Н.
,че същата следвало да извърши отчетна сделка по мандатното правоотношение по
смисъла на чл. 284 от ЗЗД между нея и наследодателката , а след смъртта на
последната – по отношение на ищцата като наследник с равни на ответницата квоти от наследството на тяхната майка.В
случая,ако съдът е съобщил считаната от
него квалификация за правилна своевременно на страните ,ответницата е щяла да
организира защитата си и да направи
възражение срещу тази правна квалификация ,както и да представи доказателства
за извършена отчетна сделка .Счита се ,че правната природа на двата иска – този
по чл. 59 ЗЗД и по чл. 284 ал. 2 вр.чл. 5 ал. 1 ЗН не е една и съща,респ.
доказването и установяването на
фактическите предпоставки за уважаването им,респ.отхвърлянето ,в частност
вмененото от съда недоказване на
отчетната сделка ,тълкувана от съда по неблагоприятен начин за упълномощената, е довела до постановяване на неблагоприятно за
ответницата и недопустимо решение по непредявен иск .Тези нарушения на съда не
могат да бъдат преодолени или санирани
във въззивната инстанция ,поради което се настоява за обезсилване на решението
и връщане на делото на районния съд от друг състав.
Оспорва
се решението и по същество ,като се счита същото за
неправилно..Оспорва се приетото от съда
,че било недоказано възражението на Н. ,че няма оставени парични суми от
наследството на З. Ч.,тъй като приживе й ги е дарила ,както и приетите за недоказани твърдения за осъществено възнаградително дарение на
наследствения дял на Ч. от наследството на Т. А. Изгллагат се подробни
съображения ,че тези изводи на съда са направени при изопачаване и превратна
оценка на събраните по делото доказателства /подробно се анализират
свидетелските показания/Счита се ,че
съдът ,макар да е приел ,че грижи
за З. са полагани само от Н. ,не е
съобразил доводите на последната ,
обосноваващи промяната на волята й да надари паричното наследство само на нея
,като дарственото й намерение и воля да
надари само Н. възниква след м. май 2018 г. ,когато здравословното й
състояние се влошава и голямата дъщеря отказва да полага грижи за нея..Необосновано
съдът е приел ,че сумата от 26 000 лв. принадлежала на З. въз основа на
пълномощното от 25.07.2018 г.,както и че това изхождало от платежното
нареждане от 17.08.2018 г.,превеждайки я
по своя сметка ..Всъщност с това
платежно нареждане са извършени преводи между сметките на Н. , а дарението се е
осъществило в по-ранен момент с
предаването на парите от сметките на Т. А..Дори и да се приеме ,че дарението не
е доказано ,на друго самостоятелно основание
исковете следва да бъдат отхвърлени ,защото каквато и да е правната природа на тези суми
към датата на смъртта на З. Ч. в нейния
патримониум липсват както пари ,така и недвижимо имущество ,останали от
наследството на Т. А. Затова в нарушение на материалния закон съдът е вменил на
Н. ,че трябвало да извърши отчетна сделка към майка си ,а впоследствие и на
сестра си .Парите са изтеглени примиже
,преди смъртта на Ч. и отговор дали Н.
дължи отчетна сделка на майка си дава разпоредбата на чл.36 ал. 2 – и то при
положение ,че се приеме ,че дарение не е осъществено.Пари ,представляващи
наследство от Т. А. към 05.09.2018 г. в патримониума на Ч. липсват и поради
това след тази дата в партимониума на наследниците й –двете сестри ,няма как да премине преобразуваното по този
начин наследство на А. /според съда / в
такова на Ч. след 05.09.2018 г.Изводът ,че Н. не се противопоставила на сестра
си при превода на сумата от 19 000 лв. ,е без правно значение за настоящия
спор според въззивната страна ,тъй като към датата на превода тези пари ,както
в съзнанието на сестрите ,така и в това на 10-те първи братовчедки /на
които е било погрешно внушено ,че не са
наследници на Т. А. ,наследник е само З./ представляващи част от дела на М. ,но
на следващо място Н. се е противопоставила
на изплащането на погрешно
изплатения“наследствен дял“ на майка си
/защото само този дял на майката според погрешното становище на всички е могъл
да бъде предмет на дарение/.Що се отнася за неизплатените 3000 лв.,които Н. не
е изплатила на сестра си от нейния дял съгласно оспорената декларация,то същата
имала намерие да стори това ,но докато раззбрала ,че майка й е наследник на
цялото имущество на Т. А. и всичко й
принадлежи съгласно извършеното възнаградително дарение ,а не само части от
наследството -припадащ се дял на майка й.
Счита
се ,че по делото са допуснати множество процесуални нарушения ,включително при
събирането на доказателства,които неправилно са взети предвид при постановяване
на решението –така противната страна е
представила доказателства в нарушение на
сроковете по чл. 127 ал. 2 ГПК.Освен това и към настоящия момент съдът не се е
произнесъл по оспорването на декларацията,
подписана от „11 наследници „,която според въззивника е следвало да бъде
изключена от доказателствената съвкупност ,доколкото надлежно е била оспорена с
отговора на исковата молба , а противната страна не е отговорила по надлежния
ред дали ще се ползва от нея , или не .
Моли
се за обезсилване на решението като
недопустимо ,респ-отмяна на решението и за постановяване на ново ,с което се отхвърлят изцяло исковите претенции .Не се
сочат нови обстоятелства и нови доказателства по делото.
Въззивната жалба е
допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261
от ГПК .
Постъпила
е и частна жалба против определението от 02.07.2020 г. ,постановено по същата
дело по реда на чл. 248 ГПК ,в частта
относно разноските ,присъдени в полза на ищцата в решението .Излагат се
аргументи в подкрепа на искането за намаляване
размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ищцовата
страна .
Въззиваемият
ищец в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и
счита ,че при постановяване на съдебното решение в атакуваната част не са
допуснати сочените в нея нарушения .Оспорва се твърдението ,че съдът се е
произнесъл по непредявени искове и че е
налице промяна в правната квалификация на исковете ,което попречила на
ответницата да проведе адекватна защита .Подчертава се ,че петитумът на
исковите е ясен и безпротиворечив и
менно с оглед на тази претенция
ответникът е структурирал своя отговор
на исковата молба и е направил своите възражения и доказателствени искания .Не
е бил лишен от възможността да проведе адекватна защита ,а и с изпращането на
исковата молба съдът не прави квалификация на исковее ,не разпределя
доказателствена тежест , а предоставя възможност за отговор.Затова се счита ,че
исковите претенции били основателни и доказани от представените по делото
доказателства .Счита се за безспорно изяснено по делото ,че наследодателката на
страните е получила наследство от племенника си А. ,при което
правилно обективно съединените искове са
били квалифицирани с правно основание чл. 284 ал. 2 ЗЗД вр.чл. 5 ал. 1 ЗН и чл.
86 ЗЗД ,което с оглед дадените от съда указания и разпределена доказателствена
тежест не променя подлежащите на доказване
факти и обстоятелства .,Затова се счита
,че ответницата е била тази ,която е следвало да разпредели наследствената сума с ищцата ,която е получила в наследство от майка си /включваща и наследството на А./ само
19 000 лв.,а ответницата е получила
като свой личен дял сумата от 22 000 лв. ,както и 26 000 лв.
–определена като дължима на майка й .Счита се ,че правилно съдът е приел за
недоказани твърденията ,че в наследството на майката Ч. няма оставени парични
суми ,тъй като още приживе тя ги е дарила на ответницата .В случай били налице
и писмени доказателства – съдържанието на пълномощните от 16.05.2018 г. ,от
които ставало ясна волята на Ч. сумата
от наследството на А. да бъде разпределена по равно между децата й ,каквото намерение
се установявало и от разпитаните свидетели .Затова правилно съдът не бил
кредитирал показанията на ответниковите свидетели .
Моли се за оставяне без
уважение на въззивната жалба и
потвърждаване на решението .Също не се сочат нови доказателства.
С определение от 15.10.2020 г. постановено по настоящото дело същото е било прекратено и върнато на районния съд за произнасяне по
молбата за допълване на решението от 09.04.2020 г. по реда на чл. 250 от ГПК.С решение от 02.11.2020 г. по гр.д. № 9749/2019 г. на
БРС на осн.чл. 250 ГПК е допълнено
решението от 09.04.2020 г и признато за
недоказано направеното оспорване по реда на чл. 193 ат ГПК на автентичността на
писмената декларация от 28.09.2019 г. в
оспорената й част ,в която срещу графата „получил сумата „ за З. Ч. са изписани
трите имена и подписа на ответницата Д.Н. ,а е признат за документ с невярно
съдържание въпросната декларация в частта ,в която е отразено ,че посочените в
нея лица /с изключение на З. Ч. ,поч. на 05.09.2018 г. /,а след смъртта й
–нейните законни наследници – страните по делото ,са наследници на общия
наследодател Т. Н. А.,поч. 11.12.2016 г.
Това
решение също е обжалвано от ответницата Н.,като отново във въззивната
жалба се настоява за обезсилване на
решението и връщане на делото за
разглеждане от друг състав ,или обезсилване като недопустимо –и произнасяне по същество
,с което да се изключи от доказателствата по делото въпросната декларация от 28.09.2018 г.
Представителят
на въззиваемата ищца оспорва и тази
въззивна жалба и моли за потвърждаване
на решението .
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският
окръжен съд прие за установено следното :
Предявен
е бил иск за осъждане на ответницата
/сестра на ищцата / да заплати на ищцата
общо сумата от 16 000 лв. –главница ,представляваща получена от
ответницатасума от наследствения й
дял от остойностеното наследствено имущество на общия им
наследодател Т. Н. А. ,поч. на 11.12.2016 г.,съгласно постигнато доброволно
споразумение ,наименовано „декларация“ от 28.09.2019 г.,от която сумата 3000
лв.-главница ,представляваща останалата част от полагащата се на ищцата парична
стойност от размера на наследствения й
дял от 22000 лв. от наследството на А. и
13 000 лв.-полагащата се на ищцата
парична стойност съобразно
наследствения дял от ½ ид.част от
наследството на тяхната майка З. Ч.
,поч.на 05.09.2018 г. ,с които суми ищцата твърдяла ,че ответницата се е
обогатила за нейна сметка ,ведно със законната лихва върху главниците от
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане .
С
оглед на твърденията ,че отношенията между страните досежно претендираните суми произтичат от наследствено
правоприемство на майката на
страните от наследодателя й Т. А. ,а от
друга страна – от правоприемството между
страните и майка им ,след като последната е наследила племенника си Т. А. ,първоинстанционният
съд е приел ,че се касае до искове с правно основание чл. 284 ал. 2 ЗЗД вр.чл. 5 ал. 1 от ЗН и чл. 86 от ЗЗД ,при
което и като е счел ,че с оглед дадените указания и
разпределената доказателствена тежест на
страните ,не е необходимо ново
докладване на делото ,при все ,че с
изготвения проекто-доклад на
осн.чл. 146 вр.чл. 140 от ГПК/а по-късно и с окончателния си доклад по делото /
е приел ,че правната квалификация на исковете е
по чл.59 от ЗЗД .
В
тази връзка въззивникът –ответник счита ,че е допуснато процесуално нарушение
,водещо до недопустимост на постановеното решение -съдът в решението си е дал
правна квалификация на исковете ,без да е съобщил за това на страните и без да предостави възможност на ответната
страна да представи доказателства във връзка с
твърденията си,поради което се е
стигнало до произнасяне по непредявен иск .Затова се иска и обезсилване на
недопустимото съдебно решение.
С
оглед на това възражение следва да се подчертае ,че с решението си
първоинстанционният съд е дал правилна квалификация на така предявените искове.
По
делото е установено ,че страните са сестри ,които са наследици своята майка З. Т.
Ч. ,поч. на 05.09.2018 г./съгл.чл. 5 ал. 1 от ЗН са я наследили при равни квоти /.Устанвено е
също ,че към момента на смъртта си Т. Н.
А. ,поч. на 11.12.2016 г. не е
оставил низходящи ,възходящи ,съпруга
,братя и сестри и техни низходящи по
смисъла на чл.5-чл.8 от ЗН и към датата
на смъртта му единствената му наследница
е неговата жива леля по бащина линия –наследодателката на страните З. Ч.,макар
че в представеното по делото удостоверение за наследници на Т. А. като негови наследници са посочени и
наследниците по заместване на неговите
починали трима чичовци и едни леля /заедно с преживялата леля З. Ч. /.В
тази връзка настоящият съдебен състав
споделя изложените от
първоинстанционния съд съображения относно
установяване на кръга от наследници на Т. А. и препраща към мотивите.
От представените по делото доказателства
/включая и свидетелските показания / се
е установило ,че след смъртта на Т. А. неговите 10 първи бротовчеди ,като деца
на починалите преди него негови лели и чичовци,са взели решение за разпределяне
на имуществото му на общо 10 дяла,като впоследствие бил определен още един дял
-11-ти за З. Ч. /единствената преживяра леля/.Първите братовчеди и З. Ч.
са снабдили един от тях-Г. Т. с
пълномощно да осребри наследственото имущество на А. –вж. приложеното на лист 23-24 от първоинстанционното дело
пълномощно с нотариална заверка на подписите от 16.05.2018 г.В
пълномощното е вписана изрично волята на З. Ч.
нейният дял от осребреното имущество да се
подели поравно между двете й дъщери /в тази насока и показанията на св. Т. и
св.М./. Имуществото на Т. А. след
остойностяването му било разпределено на 11 дяла.Имуществото на Т. А. след остойностяването му било разпределено на
11 дяла,като с оглед изявленията на
страните на осн.чл. 146 ал. 1 т. 4 от ГПК съдът е приел за ненуждаещ се от
доказване /с протоколно определение от 16.01.2020 г. / факта,че от наследството на Т. А. е събрана сумата от 147928,08 лв. –от негови банкови
сметки и продажба на земеделски земи в с. Люляково ,кат тези суми са постъпили
по банковата сметка на ответницата на
части – на 14,15 и 17 .08.2018 г. ,както и че недвижимият имот в гр. Айтос реално е продаден за 140 000 лв./вместо
посочената цена в нот. акт /,която сума е приведена по банковата сметка на Т. Н.
/упълномощения първи бротовчет на страните / и от която сума 100 000 лв. са разпределени след
продажбата и 40 000 лв. – след
завеждане на настоящото дело .
С
пълномощно от 25.07.2018 г. с нотариална заверка на отпечатъка от палеца на З. Ч.
/която на 17.05.2018 г. е получила
инсулт и вече не е можела да се
подписва/ тя е упълномощила дъщеря
си Д.Н. да я представлява пред нотариус и пред държавни и общински
органи при продажба на собствените й ид.части от неследствения й имот в гр. Айтос – от
наследството на Т. А.,както и да я представлява
в качеството й на наследник на Т. А. пред всички банки в България
и да получи всички суми от наследството му в брой или по банков път.
С
нот. акт от 26.07.2018 г. З. Ч. ,заедно с останалите описани в акта лица –посочени като наследници
на Т. А. в удостоверението за наследници ,са продали на трети лица останалите от наследството на последния 2/3
ид.части от дворно място и сграда с
гараж в гр. Айтос слещу заплащане от
51 000 лв.,от които 11 000 лв. –приведени в общата сметка на З. Ч. и Г.
И. , а остатъка купувачът е следвало да
приведе до 31.07.2018 г.
Междувременно З. Ч. е починала на 05.09.2018 г.
С
писмена декларация от 28.09.2018 г.
ответницата Д.Н. и нейният първи братовчед Г. И. Т. са декларирали ,че остойностеното към този
момент наследствено имущество на Т. А.
възлиза на 247 860,64 лв.,от която сума по сметката на ответницата Н. е
постъпила сумата от 147 860,64 лв. , а по сметката на Г. И. Т. - сумата от 100000 лв.,като всеки от тях се
задължава да изплати дяловете на посочените
в декларацията „наследници „ на А. /в т.ч. и на страните по делото /,като 11-те дяла
са по 22 000 лв.-за всяко от посочените в декларацията лица срещу подпис..Безспорно е по делото ,че
всички посочени в тази декларация лица са получили по банков път
сумата от 22 000 лв. като наследствен дял ,като в деларацията се сочи ,че делът на ищцата
следва да се плати от сметката на ответницата .В декларацията ищцата е вписала
,че е получила 19 000 лв. и й е отнета неправомерно сумата от
3 000 лв./което кореспондира и с представеното банково извлечение от
сметката на ответницата ,от която е видно ,че на 19.09.2018 г. тя е изплатила
на ищцата по банков път 19 000 лв.
,а като основание за плащане е посочено „плащане на наследствен дял от
наследство „ и на същата дата ответницата изтеглила „на каса „ ,в брой,сумата от 3000 лв.,без посочено
основание за теглени и без доказателства
тази сума да е платена на ищцата .
В
декларацията е посочено също ,че сумата 26 000 лв. е изплатена по банкова
сметка на З. Ч. и тази сума според декларацията включва дела й от 22 000
лв. и авансово получената сума от 4000 лв. като част от деля й от общо 40000лв.
от продажбата на недвижимия имот в гр.Айтос .Не се спори ,че в графата „получил
сумата „ ответницата е изписала ръкописно
имената си и се е подписала.
Въпросната
декларация е била оспорена от ответната страна ,която счита ,че същата е с невярно съдържание -по съображения,че в същата невярно е
записано ,че З. Ч. се е подписала лично /след като вече е починала /.С
допълнителното решение от 02.11.2020
г. постановено по реда на чл. 250 ГПК
първоинстанционният съд съдът е признал
декларацията от 2809.2019 г. за документ
с невярно съдържание в частта ,с която е отразено ,че посочените в нея лица /с
изключение на З. Ч. ,а след смъртта й-нейните законни наследници –страните по
делото / са наследници на общия наследодател Т. А. и е признал за недоказано направеното
оспорване по реда на чл. 193 от ГПК на
декларацията в частта ,в която срещу графата „получил сумата „за З. Ч. са
изписани трите имена и подписа на ответницата Д.Н./това решение също е предмет
на обжалване /.Настоящият съдебен състав споделя напълно иложените в допълнителното решение от
районния съд съображения,че
оспорването на автентичността на
декларацията от 28.09.2019 г. в частта
,в която положеният подпис срещу графата „получил сумата „ на З. Ч. не е неин
,е правно ирелевантно ,доколкото
всъщност фактът ,че срещу графата
„получил сумата „за З. Ч. са изписани
трите имена и подписа на ответницата и
са изпълнени именно от ответницата , а не от починалата вече З. Ч..
Във
въззивната жалба против допълнителното решение от 02.11.2020 г. твърде голямо
внимание е обърнато на въпроса дали е
следвало оспорената декларация от 28.09.2020 г.
да бъде изключена от
доказателствената съвкупност по делото
,тъй като ищцата не била отговорила по
надлежния ред и в допустимия срок ,че
ще се ползва от нея ,че такова изявление е направил нейният процесуален представител ,който към
този момент не е имал представителна власт.Неизключването на оспорената
декларация като доказателство по делото и приравнено със съществено процесуално
нарушение ,водещо до недопустимост на постановения съдебен акт
.Първоинстанционният съд е изложил мотиви
по повод на това възражение в допълнителното си решение от 02.11.2020
г./които се споделят от настоящата инстанция /,но независимо от това съдът счита ,че следва да подчертае следното
:
В Решение № 961 от
22.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2533/2007 г., III г. о., и Решение № 134 от
24.03.2008 г. на ВКС по т. д. № 626/2007 г., I о., ТК, е застъпено становището,
че частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват
доказателство за изявленията, които се съдържат в тях и че са направени от тези
лица и в това се заключава тяхната формалната доказателствена сила, както и, че
при положение, че документът е подписан от оспорващата истинността на документа
страна, в нейна доказателствена тежест е да установи в процеса неистинност на
удостоверените обстоятелства.
Настоящият състав , споделя практиката,
изразена в приложеното решение на ВКС № 134 от 24.03.2008 г. по т. д. №
626/2007 г., I о., ТК. Следва да се посочи, че към настоящия момент има
множество съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е
възприето разрешението, дадено от постоянната съдебна практика, която е в
смисъл, че частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална
доказателствена сила, поради което при оспорване на отразеното в него не е
нужно откриване на производство по чл. 193 ГПК. Частният свидетелстващ документ
не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание,
нито датата и мястото на съставянето на документа. Съгласно чл. 180 ГПК
частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица. В този смисъл са Решение № 57 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. №
354/2012 г., IV г. о., ГК,; Решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. №
801/2009 г., IV г. о., ГК; решение № 506 от 8.09.10 г. по гр. дело № 705/09 г.
на IV г. о.Затова и районният съд е процедирал съобразно утвърдената съдебна
практика по приложението на чл. 193, ал. 3, пр. 2 ГПК, като е разпределил доказателствената тежест след
оспорването на въпросната декларация /дори е открил производство по проверка на
истинността на документа / . Материалната
доказателствена сила на документите не винаги е обвързана с оспорването на
истинността им от страните, поради което съдът, формирайки вътрешното си
убеждение, може да се позове на документите, като при частните документи - и да
счете за оборена доказателствената им сила или че удостоверените факти са
ирелевантни за спора. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди това
доказателство в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото, но не
и служебно да го изключва от последния.
В
случая не е имало спор по делото ,че към
момента на подписването на декларацията
наследодателката на страните З. Ч. е вече починала и подписът под
декрапацията срещу графата „получил
сумата „ не е неин Не е било спорно и че ответницата е изписала ръкописно
имената си под декларацията и се е подписала срещу имената си .Безспорно е било
установено ,че сумата от 26 000 лв. ,посочена в декларацията като наследствен дял на З. Ч. е преведена на ответницата Н. от общата
разплащателна сметка в личната й банкова сметка ***.08.2018 г.
При
тази фактическа обстановка правилни са
изводите на първостепенния съд ,че след
смъртта на майката на страните нейни наследници са именно те и че получените от
ответницата суми от осребреното имущество на Т. А. ,от името на майката , е
следвало да бъдат разпределени между двете сестри. И тъй като ищцата е получила от тези суми само 19 000 лв. от общо
35 000 лв.,правилно ответницата е
била осъдена да изплати на ищцата остатъка от общо 16 000 лв. на сестра си
–ищцата.
Възражението
на въззивната – ответната страна е било ,че
няма оставени парични суми от наследството на З. Ч. ,тъй като същата
приживе е дарила на ответницата всички суми ,които е следвало да получи от наследството на Т. А...Като
доказателство за извършеното дарение
ответната страна се позовава на показанията на разпитаната по делото
свидетелка П.Н.,както и на пълномощното от 25.07.2018 г. ,с което З. Ч.
упълномощава дъщеря си да я
представлява пред нотариуса при продажбата на наследствия недвижим имот в гр.
Айтос ,както и пред държавни и общински органи
във връзка с продажбата на този
имот /включая да подписва от нейно име
всякакви молби и декларации за издаване на необходимите документи за продажбата
/от нейно име и за нейна сметка ,както и да я представлява в качеството й на
наследник на Т. А. пред банките във
връзка с влоговете му ,като получи в брой или по банков път съответния й дял от наследството –пак от
нейно име и за нейна сметка .
С
оглед на тези твърдения и доказателства настоящият съдебен състав споделя направените
изводи от районния съд в атакуваното решение ,към които препраща на
осн.чл. 272 от ГПК .
Съгласно чл. 225 ЗЗД, с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на
дарения, който го приема. Дарението е договор, а не едностранна сделка,
откъдето следва, че дареният следва да е изразил съгласие, че приема дарението.
В случая, такова съгласие не е изразено. Ирелевантно е каква е целта на
дарението /например, че е като благодарност за грижите ,които е
положила ответницата за майка си /. На следващо място, дарението на движими
имущества трябва да стане в писмена форма с нотариална заверка на подписите или
чрез предаване, съгласно чл. 225 ЗЗД. В случая, липсва нотариална заверка на
подписите на дарител и дарен, както и липсва предаване, което е следвало да се
извърши чрез внасяне на сумата по банковата сметка ,тъй като към момента на смъртта на „дарителката „
такива суми не са постъпили в банковата й сметка . Съгласно чл. 226 ЗЗД, обещанието за дарение
не произвежда правно действие, което означава, че намерението да бъде надарен
друг правен субект е нищожно. С други
думи – дори да е имала намерение да
дари дъщеря си – ответницата със сумите
от наследствения си дял ,наследодателката Ч. не е успяла да го реализира ,тъй
като към момента на постъпването на
сумите по банков път и разпределянето тя вече е починала.Съдържанието на въпросното пълномощно от 25.07.2018 г. не може да бъде тълкувано като воля на
наследодателката да надари едната си
дъщеря.В пълномощното ясно е изразена волята й
за упълномощаване на ответницата
от нейно име и за нейна сметка да
продаде частите от наслественото й имущество
на Т. А. ,в т.ч. да получи продажната цена в брой или по банков път ,както и да
я представлява пред банките за
получаване на полагащите й се суми от съответния полагащ й се дял от
наследството на А. .Съдържанието на пълномощното в никакъв случай не сочи на
дарствено намерение у наследодателката
.В тази връзка правилно е отбелязъл районния съд и факта ,че
в платежното нареждане от 17.08.2018 г. за сумата от 26 000 лв.
,представляваща делът на З. Ч. съгласно
декларацията от 28.09.2018 г.,която ответницата е получила и превела по своя
лична сметка ,като основание е посочила „плащане на дял от наследство „,а не
дарение ,а сумата от 3000 лв. е
изтеглена в брой без посочено основание.Освен това наличието на твърдяното дарение на парични суми от Ч. не е обосновано и не е
противопостановимо на ищцата при изплащане на 19 000 лв. след подписването на декларацията от
28.09.2018 г.-щом като е считала,че всички суми от дела на майка й от
наследството на А. са й дарени ,не е ясно и нелогично е да изплаща част от тези суми на сестра си . Затова правилни са изводите на първоинстанционния съд и съответстват на установената
от Върховния касационен съд практика, според която ако пълномощникът в кръга на
учредената му представителна власт извърши правното действие, за което е
упълномощен, може да се приеме, че е налице договор за поръчка между тях
(решение № 136/03.08.2017 г. по т. д. № 901/2016 г., І т. о. и цитираните в
него). Упълномощаването е едностранна сделка, която поражда материалното
субективно право на представителя да ангажира със своето поведение (действия и
бездействия) чужда правна сфера, без да създава задължения за него. Упражни ли
обаче представителната си власт (преди прекратяване на пълномощието), пълномощникът
може да се обвърже от договор за мандат (със съдържание според извършените
действия в рамките на пълномощието), доколкото с конклудентните си действия той
изявява воля, която съвпада с изявената воля от упълномощителя (решение №
338/11.01.2016 г. по гр. д. № 1729/2015 г., ІV г. о., решение № 338/27.03.2018
г. по гр. д. № 706/2017 г., ІV г. о.). В този случай пълномощникът има
задълженията на довереник и следва да предаде на доверителя всичко, което е
получил в изпълнение на поръчката. Ако не е сторил това, доверителят разполага
с правото по чл. 284, ал. 2 ЗЗД да иска прехвърляне на резултатите от
изпълнителната сделка и връщане на всичко получено при изпълнение на поръчката
(решение № 323/06.01.2015 г. по гр. д. № 689/2014 г., ІV г. о.). В случая упълномощаването е от наследодателката е породило права на ответницата да ангажира с
поведението си правната сфера на майка
си ,без това да създава задължения за самата ответница .След упражняване на
тази си представителна власт обаче ,което е станало преди прекратяване на пълномощното със смъртта на
упълномощителя/тя е била задължена да
предаде в патримониума на наследството всичко ,което е получила ,за да може то
да бъде разпределено между наследниците на
упълномощителя.В никакъв случай въпросното пълномощно от 25.07.2018 г.
не може да се тълкува като договор за дарение ,при което ответницата ,получила цялата наследствена на майка си сума от 26 000 лв. след смъртта й дължи заплащане на половината на другия
наследник-нейната сестра .
Ето
защо атакуваните съдебни решения следва да бъдат потвърдени .Неоснователна е и
частната жалба против определението на
съда по делото от 02.07.2020 г.
постановено по реда на чл. 248 от ГПК по искане за изменение на
решението в частта за разноските .Страната може да възрази за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение на противната страна при условията на чл. 78 ал. 5 от ГПК.В случая правилна е преценката на
съда ,че с оглед фактическата и правна сложност на делото платеното от ицщата на адвокат възнаграждение за
процесуално представително по делото не е прекомерно.Става дума за
цялостно процесуално представителство ,без за е нужно разграничаване на всяко
процесуално действие ,извършено от
адвоката .Обвиненията ,че съдът е придал ретроактивно действие на договора за
правна помощ ,признавайки ,че ищцата е ползвала такава и преди сключването
му и „изготвяйки сама исковата молба „/за което действие не се дължи
възнаграждение според частния жалбоподател /е несъстоятелно .
По
тези съображения Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 954/08.04.2020 г. постановено по гр.д. № 9749/2019 г. по описа на
Бургаския районен съд ,както и допълнително решение от 02.11.2020 г. по същото дело постановено по реда на чл. 250
от ГПК .
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх. №
28158/21.07.2020 г. на Д.Т.Н. ,ЕГН ********** ,подадена от процесуалния й
представител адв. Л.Донев ,съдебен адрес – Бургас ,ул.“Цар Иван Шишман „ № 8
,ет. 5 ,оф.2-чрез адв.Донев против определение № 4652/02.07.2020 г. по реда на
чл. 248 от ГПК постановено по гр.д. №
9749/2019 г. по описа на Бургаския районен съд в за изменение на решението от 08.04.2020 г. в частта за
разноските .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховия
касационен съд в едномесечен срок от
съобщението на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
: ЧЛЕНОВЕ :1.
2.