№ 341
гр. Шумен , 30.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в закрито заседание на тридесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500357 по описа за 2021 година
Производство е образувано по частна жалба с вх. № 2422 от 08.07.2021г.
(пощ. кл. от 07.07.2021г.) депозирана от адв. В.Г. от САК, в качеството и на
пълномощник на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ********* срещу разпореждане №
554/16.06.2021г. на РС – Нови пазар, по ч.гр.д. № 20213620100814, с което
първоинстанционния съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираните разноски в размер на
180.00лева – адвокатско възнаграждение и 25.00 лева –държавна такса. В
жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно. За да отхвърли
заявлението, в частта за претендираните разноски, първоинстанционния съд е
приел, че след направена служебна проверка в деловодната програма на съда
се е установило, че заявителя „ЮБЦ“ ЕООД вече е предявил претенции за
неизплатени далекосъобщитетелни услуги спрямо същия длъжник на
основание същия договор с клиентски № 16774743001 от 13.09.2017г.
сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, по което
заявление, било образувано ч.гр.д. № 36/2021г. по описа на РС – Нови пазар и
въз основа на същото на заявителя, са били присъдени разноски в размер на
180.00лева – адвокатско възнаграждение и 25.00 лева – държавна такса. Сочи,
че процесното заявление, касае друга по вид и размер претенция, а именно за
неустойка за предсрочно прекратяване на договора на основание клаузите, с
които длъжника се е съгласил и както сам е приел първоинстанционния съд, е
допустимо и зависи изцяло от волята на заявителя, дали ще претендира в
отделно производство сумата за неустойка, подчинена на същия договор, въз
основа на който вече има издадена заповед за изпълнение по друго частно
гражданско дело или ще претендира всичките си вземания със завеждане на
едно производство, но в противоречие с това, е приел, че претенцията на
1
заявителя за разноски, по второто образувано ч. гр. д. № 20213620100814,
водело до натоварване на задълженията на длъжника и на осн. чл. 411, ал. 2,
т. 2 от ГПК е отхвърлил заявлението, в частта за претендираните разноски.
Излага, че разноските по делото са направени на осн. чл. 71, ал. 1 от ГПК и по
правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК същите се заплащат от ответника,
съразмерно на уважената част от иска и в случая, заповедния съд е превишил
своите правомощия, като е обсъдил по същество обстоятелства, стоящи извън
очертания предмет на проверката в заповедното производство и същите не
следвало да са повод за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК за претендираните от заявителя разноски. Отделно от това, твърди,
че никъде законодателя не е отредил изрично правомощие на съда, служебно
да осъществява проверка за дължимост или прекомерност на разноските за
адвокатска защита. С чл. 78, ал. 5 от ГПК било предвидено, че само страната
по делото, може да сезира съда с искане за намаляване на възнаграждението
за адвокатска услуга, дължимо като разноски, поради което моли съда да
отмени обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за
претендираните разноски, както и да укаже на първоинстанционния съд да
издаде заповед за изпълнение, за реално сторените от страна на заявителя
разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от
ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следното:
Производството пред РС – Нови пазар е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК депозирано от „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ********* чрез адв. В.Г. от САК
против М. П. К. с ЕГН ********** от с. Косово, ул. .... № 6, общ. Каспичан за
парично вземане в размер на 99.96 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски № 16774743001 от 13.09.2017г.
обективиран във фактура № **********/23.07.2018г. сключен между
длъжника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, което вземане е
прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с ЕИК ********* с договор за цесия от
16.10.2018г., впоследствие прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ********* с
договор за цесия от 01.10.2019г., както и за направените разноски в размер на
25.00 лева – държавна такса и 180.00 лева – адвокатски хонорар. В
заявлението се сочи, че вземането за неустойка, произтича от предсрочно
прекратяване на договора с мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, като сумата не надвишавала
трикратния размер (3 х 33.32 лева = 99.96 лева) и е обективирана във фактура
№ **********/23.07.2018г.
2
Първоинстанционния съд е уважил заявлението и е издал заповед №
258/16.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
само за посочената сума в размер на 99.96 лева – неустойка, като с
обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане на осн. чл. 411, ал. 2,
т. 2 от ГПК, е отхвърлил заявлението, в частта за претендираните разноски за
държавна такса в размер на 25.00 лева и за адвокатско възнаграждение в
размер на 180.00 лева.
За да отхвърли заявлението, в частта за претендираните разноски
първоинстанционния съд е констатирал (при направена служебна справка в
деловодната програма на съда), че заявителят, вече е предявил претенции
срещу същия длъжник на същото основание - договор № 16774743001 от
13.09.2017г. за заплащане на главница и лихви и на заявителя е издадена
заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми по ч.гр.д. №
36/2021г. по описа на РС – Нови пазар, като със същата заповед, са му
присъдени и разноски за държавна такса в размер на 25.00 лева и 180.00 лева
– адвокатски хонорар, както и че по подаденото заявление не е била
претендирана сумата за неустойка, произтичаща от същия договор. Приел е,
че претендирането в отделно производство на сумата за неустойка, подчинена
на същия договор въз основа на който вече има издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 36/2021г. на РС – Нови пазар е допустимо и зависи
изцяло от волята на заявителя, тъй като незаявяването й, може да се дължи на
пропуск от негова страна, но в конкретния случай, този подход на заявителя,
за претендиране на вземанията си в отделни производства се прилагал в
множество случаи, което превръщало поведението му в практика и очевидно
не се дължи на пропуск от негова страна. Процедирайки по този начин, с
претендиране повторно и на разноски (държавна такса и адвокатски хонорар),
заявителят не упражнявал права, а злоупотребявал с тях, тъй като
неоснователно натоварвал задълженията на длъжника.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на районния
съд. Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
със закона и добрите нрави - чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК. При тази преценка
съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат
субективните права, предмет на заявлението, със закона и с добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК заповед за
изпълнение не се издава, когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави и съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение ако
констатира нарушение на закона или на добрите нрави. Добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
3
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД).
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила,
а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването
им съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес и след като
нормата на чл. 411, ал. 2 от ГПК задължава съда в заповедното производство
да извърши тази преценка за съответствие на претендираното вземане с
императивни правни норми и добрите нрави, то в случая
първоинстанционния съд не е превишил правомощията си, каквито са
основните възражения на жалбоподателя в разглежданата жалба.
Извършването на тази преценка не противоречи и на принципа на
диспозитивното начало, т. к. законът не допуска съществуването на права,
които са в нарушение на установения правов ред, а призвание на съда е да
съблюдава за това. В случая на съда е служебно известно, че поведението на
заявителя, за претендиране на вземанията си срещу един длъжник,
произтичащи от едно договорно правоотношение в отделни заповедни
производства се прилага многократно (към настоящият момент в ОС –
Шумен са били на разглеждане 5 идентични дела). Без значение е дали това е
избор на заявителя или на упълномощения процесуален представител, но
налагащия се извод е, че отделното претендиране на неустойката е именно с
цел претендиране на ново адвокатско възнаграждение, което в пъти
превишава сумата на самата неустойката. Налице е неравноправно третиране
на икономически слаби участници в оборота, за да се облагодетелства друг.
Това означава, че е налице редовна практика, а не единичен пропуск и се цели
натоварване на длъжника с допълнителни разноски, които обогатяват
заявителя. Още повече, че процесуалният представител, упълномощен с общо
пълномощно е направил съответно искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение и държавна такса по ч.гр.д. № 27/2021г. на НПРС и те са му
били присъдени. Именно поради това ШОС приема, че претенцията на
заявителя, респ. процесуалния му представител за поредно присъждане на
адвокатско възнаграждение, както и следващата се с производството
държавна такса, във връзка с договор № 16774743001 от 13.09.2017г., по
който страна е М. П. К. с ЕГН **********, не съответства на закона и добрите
нрави и разноските следва да останат за негова сметка. За този си извод, на
основание чл. 278, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 272 от ГПК, Окръжен съд –
Шумен, препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, които са
правилни и законосъобразни.
Ето защо разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед
4
по чл.410 от ГПК е отхвърлено в обжалваната част е правилно и следва да
бъде потвърдено, а жалбата против същото, като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 554/16.06.2021г. на РС – Нови
пазар, по ч.гр.д. № 20213620100814, с което първоинстанционния съд е
отхвърлил заявлението на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. П. К. с ЕГН ********** за
сумите в размер на 25.00 лева - държавна такса и 180.00 лева – адвокатски
хонорар.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5