Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 230          Дата   03.08.2020   година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Пловдивски апелативен съд -търговско отделение,  Трети  търговски  състав 

                                                       Председател: Красимир  Коларов

                                                               Членове:        Георги  Чамбов

                                                                                            Емил Митев

 

 Секретар:   Златка Стойчева

открито съдебно заседание на  08.07. 2020 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

 въззивно търг. дело  номер №   227/ 2020   г. на ПАС

 

         Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

Образувано е по въззивна жалба  на  Н. а. за п. –С.,представлявана от изпълнителния директор  В. П. против  Решение  № 676/2019 г.,постановено от Пловдивският окръжен съд   по  търг.дело № 586/2019 г..

По  силата на  обжалваното  решение съдът  е отхвърлил  предявеният от Н.А.П- С. против  „П.“ЕООД/ в несъстоятелност/ ЕИК..-  за признаване за установено по отношение на ответното дружество и  синдика му  Д.Н.М.,че  публичните вземания в общ  размер от 53 428.87 лева, установени с Ревизионни актове от 08.04.2014 г и от 25.05.2015 г. на Т.Д –Н.А.П-П. и декларация  по чл.92 ЗКПО от 08.02.2010 г.,предявени в  срока по чл.685 ТЗ и включени в  списъка на приетите от синдика вземания в производството по несъстоятелност по  търг.д.№ 638/2018 г. по описа на ПОС следва да бъдат удовлетворени с поредност по чл.722,ал., т.1 ТЗ   като обезпечени вземания.

Във въззивната жалба се поддържа  оплакването ,че Държавата е обезпечен кредитор в производството по чл.193 ДОПК, тъй като публичните вземания  са обезпечени със запор,      вписан в ЦРОЗ,а  обстоятелството ,че  запорът е вписан в специалния регистър след решението за откриване на производството по несъстоятелност  не  лишава кредитора от тази привилегия.  Претендира се отмяната на  обжалваното  решение и постановяване на  въззивно  решение по   съществото на спора, с което да се уважи иска, като бъде признато за  установено  по отношение на „П.“ЕООД/ в несъстоятелност/ и синдика  на дружеството, че НАП е  обезпечен кредитор  с поредност на  удовлетворяване по чл.722,ал.1т.1 ТЗ.

          Въззиваемата страна „П. „ЕООД / в несъстоятелност/ не взема  становище по  въззивната жалба .

             Синдика Д.М. също не се ангажира със становище.

          Пловдивският  апелативен съд  след преценка на изложените  във въззивната жалба оплаквания и  доводи , приема за  установено  следното:

          Предявеният иск е по чл.694,ал. ТЗ- за признаване на поредност на удовлетворяване  по чл.722,ал.1 т.1  ТЗ по  отношение на публични  вземания,предявени от НАП  в производството по  несъстоятелност.

          Процесните публични вземания  са включени  в Списъка на приетите от синдика  вземания,обявен в търговския регистър на 15.04.2019 г. Отразено е в списъка, че вземането за   главницата в размер  на 24 698 лева е включено с поредност  на удовлетворяване по  чл.722,ал.1 т.6  ТЗ, както и вземане за лихва в размер на 28 301.60 лева с поредност по чл.722,ал.1 т.9  ТЗ.

           И в двата  случая  се касае до публичноправни  вземания,възникнали преди датата на решението за откриване на производството по  несъстоятелност.

           Предявеният  установителен  иск е  по   чл.694,ал.1 ТЗ е допустим и правният интерес от  неговото предявяване  е преценен от законодателя. Съгласно  разпоредбата на  чл.726,ал.2  ТЗ е допустимо да се оспори само обезпечението или привилегията на едно вземане,като до  решаване на спора  вземането се включва като необезпечено.   Задължително обаче в сметката за разпределение се  заделя  сума, която  кредиторът би получил за  едно  обезпечено вземане.

           Н.А.П  основава претенцията си  на кредитор  с обезпечено вземане поради наложен запор от публичния изпълнител при ТД на Н.А.П-  П. върху банковите сметки  на длъжника в  двадесет и пет търговски банки. Наложеният  с Постановление от 29.08.2018 г. запор  е вписан в  ЦРОЗ  под №2019030600121.т.е на дата 06.03.2019 г.

          Съгласно чл.722,ал.1т. ТЗ при извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в определен ред, като най-първо се изплащат, вземанията, обезпечени със залог  или ипотека, или  запор или  възбрана,вписани по реда на Закона за особените залози /ЗОЗ/- от получената сума при  реализация на обезпечението.

          Правилно първоинстанционният съд е тълкувал  посочената   разпоредба корективно, като е отчел факта, че по реда на ЗОЗ не е предвидено вписване на  възбрана.  Това е така, тъй като съгласно чл.4 ЗОЗ   обект на особен залог не могат  да  бъдат  недвижими имоти  и кораби. Правилно съдът е  отчел разликата между  вписаните по реда на ЗОЗ  запори,което по своя характер са обезпечителни мерки,а не обезпечения,каквито са залога и ипотеката. С наложените обезпечителни мерки се забранява на длъжника  да  извършва  разпоредителни действия  с определено имущество, като  тези  действия са  непотивопоставими на другите кредитори -чл.451 ГПК. Различни са правните последици на  обезпечителните мерки  и на обезпеченията, като  при обезпечителните мерки не  възниква право на предпочтително удовлетворяване на кредитора при осребряване на имуществото.

             Съгласно чл.195,ал.2 ДОПК целта на налагането на обезпечителните мерки е да обезпечат събирането на публичните задължения в хода на  производството по събирането им по реда на ДОПК. Така  съдът е достигнал до правилния и  съобразен със закона извод, че запорът, вписан по ЗОЗ не  дава на кредитора привилегията за  предпочтително удовлетворяване на неговите вземания.

           Съдът правилно се  е  позовал на разпоредбата на чл.638,ал.4 ТЗ,съобразно която наложените в  изпълнителното производство  запори и възбрани са  непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Съгласно чл.638,ал.4  предл. последно ТЗ не се допуска  налагане на обезпечителни мерки по реда на ГПК или ДОПК върху имущество на длъжника след  откриване на производството по несъстоятелност.

 

 

               От  цитираната разпоредба следва,че вземанията с поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1 т.1  ТЗ  - трябва да са  не само възникнали ,но и да са обезпечени задължително преди датата на решението за откриване на   производството  по несъстоятелност. След тази дата обезпечителните мерки, наложени по реда на ГПК  или ДОПК са недопустими.

          Това се отнася в пълна степен за  вписания  по реда на  ЗОЗ запор, който трябва да е вписан преди  датата на решението , с което се открива  производството по несъстоятелност.

           По делото е безспорно установено, че с Решение от 14.02.2019г.,постановено от Пловдивският окръжен съд по т.д.№ 638/2018 г.  е открито производството по несъстоятелност против „П.“ЕООД. Решението  е обявено в търговския регистър на дата 19.02.2019 г.,докато запорът наложен от Н.А.П върху  банковите сметки на длъжника е вписан в ЦРОЗ  на 06.03.2019 г.,т.е. след обявяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

           Основният аргумент обаче е, че запорът е обезпечителна мярка, която само обезпечава  събирането на  публичните вземания в случая. Но разликата с  обезпеченията като залог и ипотека е, че  запорът не се ползва с правото на предпочтително удовлетворяване, поради което и  Н.А.П не е кредитор на  обезпечено вземане с поредност на  удовлетворяване по чл.722,ал.1 т. ТЗ.

           Следва да се потвърди  обжалваното решение като законосъобразно  без да се присъждат разноски за  въззиваемата страна, за което не е направено  искане.

            По  тези съображения  Пловдивският  апелативен съд

 

                                     Р    Е   Ш    И  :

 

              ПОТВЪРЖДАВА Решение № 675 от 09.12.2019 г., постановено от  Пловдивският  окръжен съд по  търговско дело № 586/2019 г.

           Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ:1.          2.