Разпореждане по дело №1690/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260712
Дата: 22 март 2022 г.
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20183100901690
Тип на делото: Частно търговско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

№…………./…….03.2022г.,

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията търговско дело №1690 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е с правно основание чл.245, ал.3 ГПК.

            Постъпила е молба вх.№260823/08.02.2022г. на АГРОПОЛ С ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощник адв.В.С. от ВАК, с искане за издаване на обратен изпълнителен лист за събраните в изпълнението по изп.дело №96/2019г. на ЧСИ Станислава Янкова, рег.№719, ВОС, суми в полза на взискателя СТАВЕН АД, ЕИК *********, след отмяната на изпълнителното основание – решение по арб.дело №2/2017г. на Арбитражен съд –гр.Велико Търново с решение на ВКС по т.дело №838/2020г., Второ отделение. Твърдят се основанията на чл.245, ал.3 ГПК за отпадане на изпълнителното основание, представляващо основание за издаване на обратен изпълнителен лист.

            С разпореждане на съда рег.№260621/11.03.2022г. съдът е уважил искането и постановил издаване на молителя обратен изпълнителен лист за поисканите суми. В молбата не се съдържа искане за присъждане на законните лихви от плащането на взискателя. Едва с молба вх.№261691/17.03.2022г. пълномощникът на страната адв.С. е направил искане за „допълване“ акта на съда с присъждане и на законните лихви върху сумата, считано от 29.11.2019г. /насочване на средствата от сметка на Агропол С ЕООД към сметката на ЧСИ Янкова/ до окончателното изплащане на сумата.

            Съгласно чл.245, ал.3 ГПК, при отмяна на изпълнителното основание, както е в случая, се издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. Действително, съгласно практика на ВКС, обективирана в: определение №11/2010г. по ЧГД №520/2009г. на ВКС, IV г.о. както и в други – напр.опр.1061/2011г. по ЧТД №575/2011г. на Второ т.о. и др., кредиторът, удовлетворен въз основа на предварително изпълняемо право или влязло в сила решение, които са били отменени (уваженият осъдителен иск е бил отхвърлен), трябва да върне на длъжника полученото. В този случай, длъжникът не се нуждае от осъдителен иск срещу взискателя за връщане на полученото - съгласно 309, ал. 2 ГПК и чл.245, ал.3 ГПК, като съдът, постановил решението издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение или въз основа на влязлото в сила решение, които са били отменени. При издаване на обратния изпълнителен лист, съдът следва да присъди и законната лихва върху дължимата от взискателя сума до окончателното и изплащане - арг. от 499 ГПК, което вземане е безспорно и не налага установяване в отделен иск. По въпроса "дължима ли е законната лихва върху вземането на кредитора по обратния изпълнителен лист до пълното изплащане на задължението от длъжника" е налице съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл.274, ал.3 ГПК, обективирана в акта по ч. гр. дело № 520/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., с която е прието, че длъжникът не се нуждае от осъдителен иск срещу взискателя за връщане на полученото на основание чл.245, ал.3 ГПК. Предмет на обратния изпълнителен лист са сумите, които са събрани по изпълнителното дело и предадени на кредитора, като върху тях се дължи и законната лихва, считано от момента на плащане на кредитора /взискател/ до окончателното им изплащане, което вземане е безспорно и не се налага установяването му в отделен исков процес.

            Съдът възприема тази практика, но констатира, че доколкото вземането за законна лихва не е обективирано като последица от издаването на листа, за разлика от чл.499 ГПК /цит.по-горе/, е налице необходимост от сезиране на съда с акцесорното вземане. В молбата по чл.245, ал.3 ГПК от 08.02.2022г., предмет на произнасяне, а така и по-късно, няма искане за присъждане на законните лихви. От друга страна, не са събрани и представени и доказателства за периода на забавата и вземането за законна лихва не е безспорно по размер и период. Напротив, от приложеното удостоверение се установява евентуална дата 29.09.2020г. /влязло в сила разпределение на постъпилите суми/ Посочената от молителя дата в молбата от 17.03.2022г. – 29.11.2019г. – не следва от приложените удостоверения на ЧСИ и не удостоверява датата на плащане на взискателя по изпълнението Ставен АД. Съдът не е събирал доказателства за горното с оглед липсата на сезиране от молителя за законната лихва. Същевременно, както бе посочено по-горе , разпоредбата предвижда връщане на платеното, в това число такси и разноски, но не визира изрична последица – изчисляване на законната лихва. Поради изложеното, страната не може да постигне присъждане на сумата /обезщетение за забавено изпълнение/ по реда на чл.245, ал.3 ГПК, каквото искане е следвало да отправи до съда. Молбата за допълване на разпореждането се явява неоснователна.

            Воден от горното, съдът

Р А З П О Р Е Ж Д А:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на АГРОПОЛ С ЕООД, чрез адв.В.С. за допълване разпореждането на съда рег.№260621/11.03.2022г. с присъждане на законната лихва върху сумата, считано от 29.11.2019г. до окончателното изплащане, на основание чл.250 вр.чл.245, ал.3 ГПК.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от връчването му на страната с ЧЖ пред ВнАС.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: