Р Е Ш Е Н И Е
№ 4 14.02.2020 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение
на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪБИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ДОБРИН КЮЧУКОВ
Секретар Пенка Шивачева,
като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 433 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 366/01.10.2019 год. по гр.д. № 595/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на П. Х. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж.к. „З.“ № **, със съдебен адрес гр. Б., ул. „В. А.“ № **, ет. *, офис * – адв. П. В. сумата от 7000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради това, че на 07.11.2016 г. по ДП № 33/2015 г. на Софийска градска прокуратура, СЗ „Антикорупция“, неоснователно му било повдигнато обвинение за престъпление по чл.301, ал. 1, предл І и ІІ вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2019 г. до окончателно изплащане, както и съдебноделоводни разноски в размер на 2 /два/ лева. Отхвърлен е иска на П. Х. Х. против Прокуратурата на Република България в останалата част – над присъдения размер на главницата от 7000 лева до претендираната горница от 35000 лева, както и относно законната лихва за периода от 07.11.2016 г. до 06.03.2019 г. Осъдена е Прокуратурата на Република България да заплати на П. Й. В., ЕГН ********** - адвокат от АК – Б., с адрес гр. Б., ул. „В. А.” № **, ет. *, офис № * сумата от 316 /триста и шестнадесет/ лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца П. Х. Х. с ЕГН ********** по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Срещу решението в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата от 7000 лв., ведно със законната лихва считано от 06.03.2019 год. до окончателното и заплащане и са присъдени разноски в полза на ищеца, е постъпила въззивна жалба от ответника – Прокуратурата на Република България, чрез Г. Илиева - прокурор в Окръжна прокуратура-Бургас. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Твърди се, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 7000 лв. е необосновано завишено, тъй като не съответства на обема на доказаните вреди и на принципите на справедливостта. Цитирана е съдебна практика, съгласно която определянето на по-голямо от необходимото парично обезщетение е в дисхармония със справедливостта. Твърди се, че наказателното производство спрямо ищеца в двете му фази, предвид фактическата и правна сложност, не е продължило в неразумен срок. Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал показанията на единствената свидетелка – първа братовчедка на ищеца, без да отчете нейната евентуална предубеденост и заинтересованост от изхода на делото. Посочена е липсата на представени от ищеца медицински документи, за която липса се твърди, че не е взета предвид от окръжния съд. Цитирано е решение на ВКС в смисъл, че заеманата длъжност не е от обстоятелствата, които следва да оказват влияние за увеличаване на обезщетението. Твърди се, че прокуратурата не носи отговорност за публикациите в пресата и за информацията изнесена в различни медии. Сочи се, че забрана за заемане на длъжност “митнически инспектор“ по начина твърдян от ищеца е предвидена в закона считано от 07.01.2019 год., поради което обстоятелствата в този смисъл не могат да бъдат зачетени за релевантния период. Направено е искане за изменение на решението в обжалваната част и за намаляване на размера на присъденото обезщетение от 7000 лв. за неимуществените вреди претърпени от ищеца.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор по жалбата на ответника от насрещната страна П. Х. Х., ЕГН **********.
Срещу решението в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 7000 лв. до претендираните 35 000 лв.- т.е. за сумата от 28 000 лв., ведно с претенцията за законна лихва, считано от 06.03.2019 год. до окончателното плащане, е постъпила въззивна жалба от ищеца - П. Х. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж.к. „З.“ № **, със съдебен адрес гр. Б., ул. „В. А.“ № **, ет. *, офис * – адв. П. L=, чрез процесуален представител адв. П. В. Твърди се, че в обжалваната част решението е необосновано, постановено при процесуални нарушения, непълнота на доказателствата и неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД. Изложени са подробни съображения по оплакванията на жалбоподателя относно това, че окръжният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Твърди се, че размерът приет от окръжния съд за справедлив да обезщети всички неимуществени вреди претърпени от ищеца не отговаря на критериите за справедливо обезщетение по смисъла на закона и съдебната практика. Твърди се, че окръжният съд не е обсъдил общественото положение на ищеца, неговият професионален стаж на ниво експерт в държавна администрация, разбития професионален и личен живот на ищеца в резултат на повдигнатото обвинение, значителното му дискредитиране в личен, социален и професионален план. Твърди се, че окръжният съд не е обсъдил обстоятелствата относно засегнатата репутация на ищеца и публичното му злепоставяне чрез медиите. Твърди се, че не е отчетена степента на засягане на конституционно гарантираните права в резултат на непозволеното увреждане, невъзможността на ищеца да надмогне случилото се и накърнената психика. Твърди се, че не е отчетен продължителния период на воденото досъдебно производство. Сочи се, че в резултат на неотчитане на всички значими обстоятелства окръжният съд е постановил решението в обжалваната част в нарушение на материалния закон - чл.52 от ЗЗД, като необосновано е занижил размера на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на предявения иск до пълния претендиран размер от 35 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 06.03.2019 год. до окончателното плащане на сумата. Направено е искане по доказателствата за изискване и прилагане на служебното досие на ищеца за установяване на фактите и обстоятелствата относно освобождаването му втори път „по взаимно съгласие“ от Агенция Митници. Посочено е, че такова доказателствено искане е било направено пред районния съд, но не е било уважено.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор по жалбата подадена от ищеца от насрещната страна П. та на Република България.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани лица, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване, поради което са ДОПУСТИМИ.
С обжалваното решение Бургаският окръжен
съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която е отхвърлена претенцията за законна лихва върху главницата за периода от 07.11.2016 год. до 06.03.2019 год.
С определението си по чл.267 от ГПК въззивният съд не е уважил искането на въззивника
за събиране на доказателства - прилагане на служебното досие на ищеца към
делото, за установяване на обстоятелства относно причините за прекратяване на
служебното му правоотношение. Съдът е приел, че по делото е представена влязла
в сила заповед за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца /л.44/, в
която са посочени основанието и причините за това прекратяване, а в настоящото
производство е недопустимо обсъждането и приемането на различни от посочените в
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение основания и причини,
поради което поисканите от въззивника – ищец
доказателства са несъотносими към предмета на спора.
В открито съдебно заседание въззивникът-ищец, чрез процесуалния си представител поддържа изразеното становище, не ангажират нови доказателства.
В открито съдебно заседание въззивникът-ответник заявява, че поддържа въззивната жалба относно размера на присъденото обезщетение, който намира за завишен и моли да бъде намален.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Решението в обжалваните части е постановено по иска на ищеца П. Х. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж.к. „З.“ № **, със съдебен адрес гр. Б., ул. „В. А.“ № **, ет. *, офис * – адв. П. В. срещу ответника - Прокуратурата на Република България, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 35 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната лихва върху главницата считано от 06.03.2019 год. до окончателното изплащане на сумата /както вече беше посочено законната лихва за периода от 07.11.2016 год. до 05.03.2019 год. е извън обжалваната част от решението и не е предмет на произнасяне от страна на въззивния съд/.
Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди в посочения размер поради това, че на 07.11.2016 г. по ДП № 33/2015 г. на Софийска градска прокуратура, СЗ „Антикорупция“, неоснователно му било повдигнато обвинение за престъпление по чл.301, ал. 1, предл. І и ІІ вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, което ДП № 33/2015 г. на СГП е било преобразувано в ДП № 88/2018 на Специализираната прокуратура, а последното е било прекратено спрямо ищеца на основание чл. 243, ал. 1 т. 1 и 2 от НПК - поради това, че извършеното деяние не съставлява престъпление и поради недоказаност на обвинението, с прокурорско постановление от 15.02.2019 г., влязло в сила на 06.03.2019 г.
Ищецът сочи, че от 1997 год. работи в структурата на Агенция Митници, като е заемал различни служебни позиции на експертно ниво, а от 2004 год. е бил митнически служител-държавен служител с ранг V- инспектор при Митница-Бургас. Сочи, че по време на службата не са му налагани дисциплинарни наказания. Твърди, че поради високопрофесионалната му работа, дългогодишният професионален стаж от 20 години и натрупан опит се е ползвал с доверието на колегите и ръководството, а очакванията му са били да израсне кариерно. Твърди, че непосредствено след като бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по служба-„подкуп“, ръководството рязко променило отношението си към него, като първоначално ограничило драстично служебните му правомощия. Колегите и приятелите на ищеца започнали да странят от него, да го наблюдават с подозрение и възмущение, дори явно изразявали разочарованието си от него. Срещу него било образувано дисциплинарно производство, в резултат на което се стигнало до наложено дисциплинарно наказание-уволнение със заповед № 239/11.01.2017 год., за която ищецът сочи, че е била отменена с решение по адм.д. №145/2017 год. на БАдС, потвърдено с решение по адм.д. №6495/2017 год. на ВАС, след което бил възстановен на длъжност. Сочи, че след 19.07.2018 год. когато се е върнал на работа вече не можел да изпълнява задачите си както преди. Твърди, че поради неприключилото досъдебно производство срещу него служебното му правоотношение е било отново прекратено със заповед №4374/31.07.2018 год., считано от 01.08.2018 год. Твърди неоснователно забавяне на прокуратурата - че последващо прекратяване на служебното му правоотношение е нямало да се случи ако прокуратурата бе извършила в срок процесуалните действия, които да установяват несъстоятелността на обвинението спрямо него. Твърди, че обвинението срещу него, което е продължило 28 месеца е провалило кариерата му, възпрепятствало е възможността да упражнява знанията и уменията си и е преобърнало целия му живот. Спрямо ищеца били взети: мярка за неотклонение- „парична гаранция“ от 5000 лв. и мярка за процесуална принуда - „забрана за напускане пределите на РБ“. След привличането му като обвиняем името и честта на ищеца били опетнени, изживял силен стрес и шок, започнал да се срамува от себе си, вече не се гордеел с професията която упражнява, а намирал службата за неблагодарна. Твърди, че случаят по повдигнатото обвинение е бил силно медийно отразен, а името му е било сочено като символ на корупция в различни медийни публикации. Твърди, че освен колегите и приятелите му, от него се отдръпнали и най-близките му хора. Родителите му казали, че е унизил фамилията, съпругата му спряла да му говори, а големият му син не искал да ходи на училище, тъй като съучениците му се подигравали. Личният му и социален живот били разрушени за дълго време. Съпругата му се преместила да живее при родителите си, големият му син му казвал, че се срамува от него, не получавал подкрепа от никого. Ищецът твърди, че трябвали месеци на роднините му за да осъзнаят, че той не е извършил това, в което го обвиняват. Твърди, че след като останал без работа, без пари и без семейство, не можел да спи, рязко се повишило кръвното му налягане, започнал да злоупотребява с алкохол и цигари, нямал желание да се среща с никого, изпитвал огромно притеснение, несигурност и страх, чувствал се обречен и изпадал в паника. Сочи, че състоянието в което се намирал не му позволявало да работи на друго място, като за период от една година единствения доход за него и семейството му – съпруга в майчинство и две деца – на 3 и 12 години бил неговия доход от получавано обезщетение за безработица. Налегнали го разходи, които трудно поемал–включително за заплащане на наложената му гаранция като мярка за неотклонение от 5000 лв., която следвало да внесе. Сочи, че сега работи на ниско платена, непрестижна и несъответстваща на квалификацията му работа, като до края на живота си ще търпи неблагоприятните последици от незаконното обвинение. За всички преживени страдания, стрес, уронване на името, честта и достойнството му в семейството, сред близките и приятелите, в службата и в обществото ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в горепосочения размер.
Ищецът е поддържал предявения иск, ангажирал е доказателства, направил е искане за уважаване на претенцията и за присъждане на разноските по делото.
Ответникът - Прокуратурата на Република България с подадения писмен отговор е оспорил иска изцяло по основание и размер. Възразил е, че искът е недоказан, тъй като доказателствата не установяват ищецът да е претърпял твърдените от него неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от неоснователно повдигнатото обвинение. Оспорил е претенцията като силно завишена с оглед конкретните факти и обстоятелства, с икономическия стандарт в страната и практиката на ЕСПЧ. Отрекъл е твърденията на ищеца относно неразумен срок на наказателното производство, като е посочил, че в случая е налице правна и фактическа сложност, която е налагала извършване на множество процесуално-следствени действия. Изложил е твърдения, че наложената на ищеца мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределите на страната“ не е ограничила възможността при нужда той да напусне страната. Посочил е, че по направено от ищеца искане, с постановление от 05.01.2017 год. му е разрешено такова напускане. Изложил е възражение, че съгласно съдебната практика заеманата длъжност не е сред обстоятелствата даващи основание за увеличение на обезщетението. Твърдял е, че Прокуратурата не носи отговорност за медийните публикации които не са извършени от нея или с нейно съгласие, както и за воденото срещу ищеца дисциплинарно производство. Отрекъл е твърдението на ищеца, че неоснователно повдигнатото обвинение е довело до второто по ред прекратяване на служебното правоотношение с ищеца. Посочил е, че съгласно представената от ищеца заповед това е станало по взаимно съгласие. С отговора е направено искане за отхвърляне на иска, представени са доказателства.
При проверка по чл.269 от ГПК настоящият съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
От писмените доказателства приети от окръжния съд се установяват следните обстоятелства:
От представените копия от трудова книжка /л.79/ и служебна книжка /л.72/ се установява, че ищецът е започнал кариера в структурата на Агенция –Митници считано от 13.11.1997 год. като митнически полицай. В тези документи е отразено преназначаване на ищеца на различни длъжности сочещи кариерно израстване - бил е назначен последователно на длъжността „младши митнически специалист“, а след това на длъжността „митнически инспектор“. През 2016 год. ищецът е заемал длъжността „митнически инспектор“ в Митница-Бургас.
С постановление от 07.11.2016 г. по ДП № 33/2015 г. на Софийска градска прокуратура, СЗ „Антикорупция“ /л. 9/ ищецът П. Х. Х. е бил привлечен като обвиняем за това, че на 01.08.2016 г. на Митнически пункт „К. А.“ в качеството си на длъжностно лице - митнически инспектор, в съучастие като съизвършител с В. Х. К., поискал и приел от физическо лице /свидетел с тайна самоличност/ дар от 300 щатски долара, за да не подложи на митническа проверка управлявано от свидетеля моторно превозно средство - престъпление по чл.301, ал. 1, предл І и ІІ вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.
Видно от доказателствата ангажирани от прокуратурата-извлечение от материалите по преписка СП-1163/2019 год. на ОП-Хасково, на 07.11.2016 год. е извършен разпит на ищеца в качеството му на обвиняем. Спрямо него е взета мярка по чл.61 от НПК – „парична гаранция“ от 5000 лв. Наложена е и мярка за процесуална принуда по чл.68, ал.1 от НПК „забрана за напускане на пределите на страната“, действала за периода от момента на привличането му като обвиняем до 18.06.2018 год./л.112/, но по искане на ищеца с постановление от 05.01.2017 год. му е разрешено да напусне страната по направление България – Ш. Л. /Коломбо/ за периода от 01.02.2017 год. до 12.02.2017 год./л.101/.
ДП № 33/2015 г. на СГП е преобразувано в ДП № 88/2018 на Специализираната прокуратура. С прокурорско постановление от 15.02.2019 г., влязло в сила на 06.03.2019 г. /л. 130/, наказателното производство спрямо ищеца е прекратено на основание чл. 243, ал. 1 т. 1 и 2 от НПК – поради това, че извършеното деяние не съставлява престъпление и поради недоказаност на обвинението.
Към момента на привличането на ищеца като обвиняем той е бил на ** години, ***** с *** **** - на * и на ** години.
Ищецът е бил уволнен дисциплинарно със Заповед № 239 от 11.01.2017 г. на Директора на Агенция „М“ /л. 24/, но е бил възстановен на заеманата длъжност след отмяна на заповедта съгласно Решение № 538 от 27.03.2017 г. по адм. дело № 145/2017г. на Административен съд – Бургас / л.27/, потвърдено с Решение № 9* от 10.07.2018 г. по адм. дело № 6495/2017 г. на ВАС /л. 34/.
Ищецът е бил възстановен на длъжността „митнически инспектор“, длъжностно ниво 11, експертно ниво 7 , в Митница-Бургас , с ранг II младши, със Заповед № 4* от 26.07.2018 г. на Директора на Агенция „Митници“, считано от 19.07.2018 год. /л. 43/.
Видно от представената Заповед № 4* от 31.07.2018 г. на Директора на Агенция „Митници“ /л. 44/, считано от 01.08.2018 год. е прекратено служебното правоотношение с ищеца, на осн. чл.103, ал.1,т.1 от ЗДС, по взаимно съгласие на страните.
На базата на посочените по-горе писмени доказателства, поради липсата на оспорване от ответната страна, а и предвид изричното изявление на прокурора в проведеното пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание на 12.09.2019 год., настоящият съд намира за установени по делото обстоятелствата относно описаното в исковата молба кариерно израстване на ищеца през 20-годишния му професионален стаж в структурата на Агенция Митници, и липсата на наложени за периода дисциплинарни наказания. Тези обстоятелства сочат, че до предявяване на обвинението ищецът се е ползвал с обичайните професионален авторитет и доверие сред колегите и ръководителите си. Съгласно представени по делото удостоверения за участие в извършвани обучения /л.65,66/ се установява желанието на ищеца за подобряване на професионалните му качества.
По делото е представено извлечение от медийна публикация от 23.01.2017 год. със заглавие „Седем митничари аут за корупция“, в която е посочено името на ищеца при изброяване на уволнени лица поради уличаване в корупция. Статията има информационен характер и описва повдигнатите обвинения, извършените дисциплинарни уволнения и други съпътстващи тези събития факти за ищеца и негови колеги.
По делото е разпитана водена от ищеца свидетелка Г. Н. Д. - негова първа братовчедка. Свидетелката сочи, че има силна връзка с братовчед си и често се събират заедно със семействата, а тъй като живеят наблизо, през ден свидетелката разговаряла с ищеца. Свидетелката не знаела подробности за обвинението, разбрала, че ищецът е уволнен в началото на 2017 год. и след това говорила с него. В началото ищецът не бил притеснен, на Коледа /2016/ свидетелката „не разбрала, че той се притеснява“, но след това бил „видимо съсипан и притеснен“. Свидетелката сочи, че ищецът имал проблеми със семейството си, нямал доходи, поискал от нея пари на заем - голяма сума, която свидетелката твърди, че и до сега не й е върнал. Свидетелката сочи, че когато уволнили ищеца той вече имал две деца. Свидетелката не е била в течение на водените дела, но виждала, че въпреки че знаел че не е виновен, ищецът много се срамувал и вече не бил същият човек. Свидетелката сочи, че преди обвинението батко й П. бил контактен човек с много приятели, обичал да се забавлява а към момента няма почти никакви приятели и с почти никой не се събира. Свидетелката сочи, че работата на ищеца е била неговия живот, работел я с гордост и удоволствие, създал много приятелства с колегите си, които след обвинението се отдръпнали от него поради срам и страх. Свидетелката сочи, че след обвинението ищецът се затворил в себе си, в един момент започнал да злоупотребява с алкохол, видимо се състарил, имал уморен вид, сенки под очите, избледняла кожа. Свидетелката не знае дали е приемал медикаменти, но психически не се чувствал добре. Било му обидно, че са му съсипали живота. Свидетелката знае, че дълго време ищецът не можел да си намери работа, а сега работи такава, която не го удовлетворява към „С. з.“ на О. Б. Свидетелката сочи, че преди обвинението роднините уважавали ищеца и се допитвали до него, но след това баща му дълго време не му говорел и не искал да сяда с него на една маса, бил обиден затова, че обвиняват сина му. Три-четири месеца след повдигане на обвинението, от срам и поради липсата на доходи съпругата на ищеца взела децата и си тръгнала, след това се върнала но за кратко, като в момента съпрузите не живеят заедно, а ищецът рядко вижда децата си. Свидетелката лично не е чела публикации в средствата за масова информация, но е чувала от майка си и леля си, които са гледали репортажи по телевизията и са чели за случая във вестник.
Свидетелските показания на свидетелката Д. съдът преценява на осн. чл.172 от ГПК с оглед евентуалната й заинтересованост в полза на ищеца, но взема предвид също, че свидетелката описва пред съда личните си впечатления, поради което и доколкото показанията не противоречат на други установени по делото факти, няма пречка същите да бъдат кредитирани.
Изложената по-горе фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди / ЗОДОВ / е предвидена отговорност за държавата, за вреди причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
По делото се установи, че по отношение на ищеца е повдигнато обвинение в престъпление, като наказателно производство е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, поради липса на доказателства сочещи, че той е негов извършител.становена е твърдяната от ищеца хипотеза по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – т.е. установено е основанието за присъждане на обезщетение за вреди в полза на ищеца, настъпили като пряка и непосредствена последица на действията на ответника.
Ищецът претендира неимуществени вреди в резултат на действията на прокуратурата, изразяващи се в уронването на честта и достойнството му в личностен, професионален и социален план, изпитани неприятни емоции, душевни притеснения, стрес, неудобство, несигурност и други негативни преживявания. Горепосочените твърдения на ищеца се установяват от събраните по делото доказателства, най-вече от свидетелските показания на свидетелката Д. безспорно установените обстоятелства.становена е и причинно – следствената връзка на вредите с действията на ответника по повдигане на обвинението, като в този смисъл от свидетелските показания на свидетелката Д. се очертават промените в личността и живота на ищеца преди и след повдигнатото обвинение.
Съгласно Решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 273/2009 г., III г. о., ГК и други съдебни решения на ВКС цитирани в него, Определение № 293 от 1.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4062/2018 г., IV г. о., ГК, и др., по въпроса за доказването на вредите, причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение е формирана трайна и безпротиворечива съдебна практика, която приема, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, е притеснено и тревожно, чувства се несигурно, накърнява се социалното му общуване, като се търпят и неудобства от социален и битов характер. Ето защо, не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно преживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам и др. под. Само когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства или личността на увредения, те подлежат на обезвреда при съответното успешно проведено пълно главно доказване от ищцова страна.
Съдебната практика приема, че дори да не са представени доказателства за претендираните вреди, обезщетение за тях следва да се определи на осн. чл. 130 от ГПК /отм./. Нормално е наказателното преследване да се е отразило негативно на психиката и личния живот на ищеца. Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство.
Безспорно за периода на наказателното преследване ищецът има отрицателни изживявания от незаконното обвинение. То ограничава възможността му да води предишния начин на живот и му се отразява емоционално негативно. Ето защо дори само фактът на незаконното обвинение е достатъчен за да се приеме за установено, че ищецът е претърпял обичайните неимуществени вреди представляващи негативни преживявания - душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам и др., в резултат на негативното въздействие, което неоснователно повдигнатото обвинение е оказало върху сферите от неговия живот, а възражението на Прокуратурата, поддържано с въззивната жалба, за цялостна неоснователност и недоказаност на претенцията на ищеца, не може да бъде споделено.
Обхватът на неимуществените вреди не може да бъде изцяло формално съизмерен, тъй като се касае за субективно отражение върху личността и преживяванията на пострадалия. Законодателят въвежда принципа, че обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД. Както е посочено в ППВС № 4 / 23.12.1968 год., понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В множество свои актове ВКС също приема, че справедливото обезвъзмездяване се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. /Решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г. о., ГК и др./. Въпрос на преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди.
Съдебната практика е утвърдила като релевантни обстоятелства данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата му - как обвинението в извършване на престъпление се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения. Когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия, следва да се прецени как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист. При определени професии /магистрати, адвокати, военни, митнически служители и др./ очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. Незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, а в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионална реализация. /Решение № 344/24.11.2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г., IV г. о., Решение № 40/04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г., IV г. о., Решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о., и др./.
При преценка на отражението на обвинението върху личността на пострадалото лице, съдът взе предвид, че ищецът е с чисто съдебно минало, дългогодишен митнически служител ползващ се с обичайния авторитет и доверие в професионалния и социалния си живот. Постепенно се е изкачвал в служебната йерархия, с очаквания за кариерно израстване. Имал е характерното уважение на колегите, съпругата и децата, на родителите и приятелите си.
В случая ищецът е бил обвинен за тежко умишлено престъпление от общ характер от сферата на професионалната му реализация, което безспорно е рефлектирало със специфичен отрицателен знак върху професионалната му дейност, тъй като е внесло съмнение за липса на притежаване на изискуемите професионални и морални качества за заемане на длъжността “митнически инспектор“, като е разколебало доверието в него. Не може да бъде прието за установено обаче твърдението на ищеца, че обвинението е довело до невъзможност за в бъдеще той да упражнява професията си. След отмяната на заповедта за дисциплинарно уволнение и възстановяването на ищеца на заеманата длъжност на базата на съдебно решение, за който период той е имал право и на имуществено обезщетение, въпреки повдигнатото обвинение ищецът е можел отново да упражнява професията си. От последващата заповед за прекратяване на служебното правоотношение с ищеца считано от 01.08.2018 год. става ясно, че той сам е пожелал да прекрати служебното си правоотношение с Агенция-Митници. Ето защо липсва основание да се приеме, че обвинението е причина ищецът да се откаже от професията си, с произтеклите от това последици в професионалния му и личен живот.
Повдигнатото обвинение неминуемо е повлияло отрицателно върху цялостния начин на живот на ищеца – обидата, страха, несигурността са станали част от ежедневните му преживявания през периода, до прекратяване на наказателното производство. Ищецът се е чувствал унизен и огорчен. Промени са настъпили в отношението на близките на ищеца - те са се отдръпнали и са демонстрирали разочарование от него. Не може обаче да бъде прието за установено твърдението на ищеца, че единствено обвинението е станало причина за срива на отношенията с баща му, със съпругата и децата му, и с по-голяма част от приятелите му. Тъй като той е бил невинен по повдигнатото обвинение, при доказан авторитет на ищеца сред неговите близки преди това, недоверието, което същите са проявили спрямо него не би могло да се обясни само с действията на прокуратурата. Както сочи и разпитаната по делото свидетелка Д. съществено отражение в отношенията на ищеца със съпругата и децата му е дало оставането му без работа и свързания с това дефицит на парични средства, но това състояние не е в пряка връзка с повдигнатото обвинение.
В този смисъл съдът намира за неустановени твърденията на ищеца в исковата молба за преживени болки и страдания извън рамките на обичайното в професионалната и личната сфера.
Спрямо ищеца е било неоснователно повдигнато обвинение за периода от 07.11.2016 год. до 06.03.2019 год. – т.е. за период от 28 месеца, което се е развило само в досъдебна фаза. От отразените обстоятелства в постановлението за прекратяване и извлеченията от прокурорската преписка представени по делото става ясно, че досъдебното производство е било с правна и фактическа сложност, тъй като е изследвана дейността на множество лица, като са проведени процесуално-следствени действия - разпити, СРС, експертизи, разпознавания. Те са извършени както по отношение на ищеца, така и по отношение и множество други уличени лица, включително за установяване на връзки между тях при условията на престъпно сдружение, което е станало причина първоначално образуваното производство пред СГС да бъде изпратено на Специализираната прокуратура, а след прекратяването на производството по отношение на част от лицата, разследването на продължи в района на ОП-Хасково. Съдът приема, че с оглед горните обстоятелства, които очертават правна и фактическа сложност на досъдебното производство, продължителността на наказателното преследване спрямо ищеца не е извън рамките на разумния срок и не нарушава изискванията по чл.6 от ЕКЗПЧ, като не е накърнила по особено значим и прекомерен начин правата и законните интереси на ищеца, така че да налага присъждане на завишен размер на обезщетението.
Не е установено твърдението за силно медийно отразяване на обвинението, което да е предизвикало широк обществен отзвук с акцент върху личността на ищеца. Ищецът не твърди и не установява да е бил публична личност заемаща висок обществен пост във властта /каквато е личността заемаща длъжността „министър“, обезщетена съгласно представеното от процесуалния представител на ищеца по делото Решение № 51/23.06.2016 год., по гр.д. №3471/2015 год. на ВКС, 4 г.о./. Ищецът не е бил популярен в обществото, поради което отзвукът от повдигнатото обвинение, макар и медийно отразен се е проявил в много по-тесен кръг - семеен, приятелски и професионален. В този смисъл по делото е представена публикация единствено от една медия от 23.01.2017 год. – ел. вариант на вестник „Старият мост“, която към момента на разпечатването на хартиен носител - 22.04.2019 год. е прочетена 5304 пъти. Други доказателства за медийно отразяване на обвинението спрямо ищеца не са ангажирани. Както беше вече посочено представената по делото публикация има изцяло информационен характер, без журналистически интерпретации за лицата и събитията. Публикацията не слага акцент върху личността и работата на ищеца и не го сочи като символ на корупция както той твърди, а само отразява факти относно извършените от прокуратурата действия по отношение на множество длъжности лица и последвалите техни уволнения.
Обвинението е повлияло негативно на социалното, битово и общо житейско състояние на ищеца, но не в такава висока степен предвид обстоятелството, че спрямо него е била взета лека мярка за неотклонение „парична гаранция“, нямаща за резултат откъсване от обичайния бит и социално обкръжение. Мярката за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната“ по никакъв начин не е препятствала ищеца, с оглед заявеното от него желание, да му бъде разрешено да напусне страната по направление Б. – Ш. Л. /К./ за периода от 01.02.2017 год. до 12.02.2017 год./л.101/. В този смисъл не е установена и твърдяната от ищеца пълна липса на парични средства след повдигане на обвинението, тъй като няколко месеца след това той явно е можел да покрие разходите си по напускане на страната.
Отражението на незаконното наказателно преследване върху психиката и здравето на ищеца са други важни фактори, който съдът взе предвид. Свидетелката Д. сочи, че в резултат на повдигнатото обвинение за престъпление, ищецът първоначално не е изразявал притеснение, но след това е било видимо, че е стресиран и унизен. Не са ангажирани доказателства за влошено здравословно състояние на ищеца, налице са данни само за временни нарушения в емоционалното му състояние, без доказани сериозни психични проблеми. Не са представени доказателства за консултации с лекар и за проведено лечение. Липсват твърдения и доказателства, и за физически заболявания на ищеца, които да са последица от повдигнатото обвинение.
При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид също икономическата конюнктура в страната за периода 2016-2019 год. и до момента, в който интервал не са налице сериозни инфлационни процеси.
След като прецени всички изложени по-горе обстоятелства и степента на тяхната тежест, съдът приема, че не се установи по делото ищецът да е изпитал болки и страдания над обичайните за случая, които да мотивират присъждане на обезщетение в завишен размер.
При комплексна преценка на релевантните обстоятелства съдът приема за справедлив размер за обезвреда за неимуществените вреди претърпени от ищеца сумата от 7000 лв. Така определеният размер отговаря на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД с оглед конкретните факти по делото, поради което искът за неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен до този размер, като за разликата над 7000 лв. до предявения размер от 35 000 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно приетото по т. 4 от ТР № 3 / 22.04.2004 год. на ОСГК на ВКС по т.д. № 3 / 2004 год. началният момент на забавата, от който се дължи законна лихва е влизането в сила на постановлението, с която е прекратено наказателното производство по отношение на ищеца – т.е. законна лихва е дължима от 06.03.2019 год. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изложеното по-горе обжалваното решение се явява правилно като краен резултат, поради което същото следва да бъде потвърдено от настоящия съд, включително в частта за присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение от 316 лв. за оказана пред първоинстанционния съд безплатна адвокатска помощ, съобразно уважената част от иска.
Поради неоснователност и на двете въззивни жалби не се дължи присъждане на разноски пред настоящия съд.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 366/01.10.2019 год. по гр.д. № 595/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.