МОТИВИ към ПРИСЪДА №19/19.02.2009г. по НОХД №814/2008г. по описа на РС-Г.:
Против подсъдимия Р.И.Е. *** е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130,
ал.2 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото
обвинение при фактическа обстановка подробно описана в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Пледира подсъдимият да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а
от НК в размер над минимума.
Назначеният служебен защитник на
подсъдимия – адв.Св.Ж. оспорва обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като счита, че не са събрани достатъчно
доказателства в подкрепа на обвинението.
Подсъдимият Р.И.Е. *** не
признава за виновен по повдигнатото му обвинение, твърди че не е извършвал
престъпление и моли да бъде оправдан.
Съдът, след като съобрази
събраните по делото доказателства във връзка с повдигнатото обвинение приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р.И.Е. е роден на
11.10.1985г. в гр.Д., живее в същия град, български гражданин, с основно
образование, не работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
На 18.09.2008г. подсъдимият Е.
бил на гости у свои познати в гр.Г. в кв.”Л.”. Той се познавал със св.Д., с
когото били в добри отношения.
На 18.09.2008г. около 21.30
часа подсъдимият Е. заедно със свидетелите Д., Д. и Г. в дома на св.Д.
консумирали алкохол. Четиримата решили да отидат до централната част на
гр.Гълъбово, където да посетят дискотека “Камелия”. До тази дискотека
четиримата били откарани с автомобил от техен познат. След като не харесали
обстановката в дискотеката, четиримата решили да се върнат в квартала, в който
живеят. По пътя за кв.”Лозенец” подсъдимият и свидетелите Д., Д. и Г. вървели
пеша, като пресекли железопътните линии в близост до ж.п. гарата. По същото
време и място св.С.Е. – гражданин на Република Турция, работещ в гр.Гълъбово на
новостроящата се ТЕЦ, като се движел пеша също пресякъл железопътните линии и
по пътя в близост до магазин за хранителни продукти настигнал и подминал
подсъдимия Е. и свидетелите Д., Д. и Г.. Св.Е. разговарял по мобилния си
телефон със своя позната. В момента, в който св.Е. минал покрай св.Д.
последният бързо се приближил към него като го хванал с лявата си ръка през
врата. Св.Д. нанесъл удар с юмрук в лицето на св.Е.. По същото време
подсъдимият също се приближил към св.Е. като му нанесъл удар с юмрук в тила.
Св.Е. успял да се откопчи от св.Д. и побягнал в обратна посока към
железопътните линии.
Гореописаната фактическа
обстановка се потвърждава от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Съдът кредитира с доверие показанията на св.С.Е., тъй като са безпротиворечиви и се подкрепят от изслушаната в хода на
съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза. Заключението на вещото лице
е, че при инцидента на 18.09.2008г. на пострадалия – С.Е. са причинени
травматични увреждания, както следва: кръвонасядане
на тила в дясно и кръвонасядане на дясната скула,
които отговарят да са получени по време и начин, описан от пострадалия.
Съдът не кредитира с доверие
показанията на свидетелите Д., Д. и Г.. Установено бе в хода на съдебното
следствие, че свидетелите се намират в близки отношения с подсъдимия, като св.Г.
е роднина по съребрена линия от ІV степен на подсъдимия. Свидетелските
показания са противоречиви – свидетелите Д. и Г. твърдят, че заедно с
подсъдимия и св.Д. ***, до дискотека “К.” с автомобила на свой приятел, а св.Д.
твърди, че са отишли пеша. Св.Д. твърди, че при съприкосновението му със св.Е.,
подсъдимият се отделил от другите двама свидетели – Д. и Г. и е задърпал св.Д.
да остави на мира св.Е.. Св.Д. и Г. изнасят в показанията си, че подсъдимият Е.
изобщо не се е отделял от тях и не се е приближавал до св.Д. и св.Е., дори
твърдят, че св.Д. не е удрял св.Е., което е безспорно установено в хода на
настоящото наказателно производство. Относно обстоятелството, че св.Д. е
нанесъл удар на св.Е. има влязло в сила определение на РС-Г.,
с което е одобрено споразумение и наложено наказание на Д. за извършено
престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
Обстоятелството, че именно
подсъдимият е нанесъл удар в областта на тила на св.Е. се подкрепя от
извършеното на досъдебното производство разпознаване
на лица на 23.10.2008г., протокола от което е прочетен в хода на съдебното
следствие. Св.Е. е видял подсъдимия Е. веднага след нанасянето на удара и е
разпознал именно него като лицето, което му е нанесло втория удар – в областта
на тила.
От заключението на назначената
съдебно-медицинска експертиза е видно, че нанесените на св.Е. травматични
увреждания са му причинили болка.
Подсъдимият Е. и св.Е. не са се
познавали преди да се срещнат на 18.09.2008г., поради което подсъдимият не е
имал никакъв мотив за нападението. Единствените предпоставки за нанесения удар
от подсъдимия са липсата на каквито и да било морални задръжки, незачитането на
обществения ред, което обосновава хулиганските подбуди за извършване на
деянието.
По описания начин, с деянието
си от обективна и субективна страна подсъдимият Е. е осъществил престъпният
състав на чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.2 от НК.
Деянието е осъществено от подсъдимия
виновно – при пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал обществено-опасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е
искал и целял тяхното настъпване. Като смегчаващо
отговорността обстоятелство следва да бъде отчетено чистото съдебно минало на
подсъдимия. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде взето
предвид липсата на критичност от страна на подсъдимия по отношение на
извършеното от него престъпление.
Причина за извършване на
престъплението е незачитането на законите на РБ., липсата на морално-волеви
задръжки и безпричинно проявена агресия.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ
Извършеното от подсъдимия Е.
деяние осъществява състава на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с
чл.130, ал.2 от НК.
По квалификацията не се спори от страните в
процеса, като престъплението е извършено с пряк умисъл.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата
основни принципа на наказателно-правната ни система, а именно принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на
наложеното наказание.
Съгласно първия принцип в
специалния текст на закона за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с
чл.130, ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една година
или пробация.
От доказателствата по делото се
установи, че подсъдимият Е. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност, по реда на чл.78А от НК, а също така
от деянието не са настъпили съставомерни имуществени
вреди.
Съгласно втория принцип - за
индивидуализация на наказанието, съдът обсъди обществената опасност на деянието
и дееца, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54 НК.
Смекчаващо отговорността
обстоятелство по отношение на подсъдимия е
чистото съдебно минало, а отегчаващо отговорността обстоятелството е
липсата на критичност към извършеното.
Като взе предвид степента на обществена опасност на
деянието и дееца, както и семейното и материално състояние на Е., съдът му
определи административно наказание към минимума, предвиден в закона, а именно –
глоба в размер на 500 лева.
На основание чл.189, ал.3 НПК
съдът осъди подсъдимия Р.И.Е. *** да заплати в полза на държавата по сметка на
Районен съд-Гълъбово сумата от 175 лева /сто седемдесет и пет лева/,
представляваща разноски по делото за възнаграждение за вещите лица.
По изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/