Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 85 16.11.2020 г.
Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на десети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова, с участието на
прокурора Сезгин Османов разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов КАН дело № 93 по описа за 2020 год. и, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс във чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Д. Р. К.
с ЕГН ********** със съдебен адрес *****, чрез адв. А. Т. от САК, срещу Решение № 259 от 05.08.2020 год.,
постановено по АНД № 179/2020 год. по описа на районен съд Разград в частта, с
която е потвърдено НП № 19-1075-001977 от 14.02.2020 год. на Началник сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР Разград. В останалата част решението като необжалвано
е влязло в сила. С потвърдената част на наказателното постановление на
жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по
пътищата е наложена глоба от 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон. Жалбоподателят
твърди, че решението на съда е неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи,
че съдът е постановил решението си при
неизяснена фактическа обстановка, неправилно е приел, че не е налице хипотезата
на чл. 34, ал. 1 от НК, че скоростта е измерена с годно техническо средство.
Излага доводи, че в производството по издаване на НП са нарушени чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Твърди, че не е установено по безспорен начин
мястото на извършване на нарушението. Жалбоподателят иска от съда да отмени
решението в обжалваната му част и да постанови ново, с което да отмени
наказателното постановление в потвърдената му част. При условията на
алтернативност иска от съда да върне делото за ново разглеждане от друг състав
на същия съд.
Ответникът по касационната жалба – ОДМВР - Разград, чрез процесуалния си
представител – главен юрисконсулт С. М., оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да
потвърди решението на районния съд.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и
доказателствата по делото, и след като
извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима.
Районният съд е приел от фактическа страна, че на
01.08.2019г. около 09:50 ч., в гр. Разград, по ул. „Търговищко шосе” до спортна база „Гнездо на орли” в посока гр. Търговище, била позиционирана
мобилна видеосистема за контрол TFR1-M с фабр. № 635. Същата засякла л.а. „Мерцедес ГЛ 350” с рег. № ********, който при ограничение на скоростта за
населено място – 50км./ч. преминал със скорост 101км./ч., т.е. превишение
51км./ч. Системата автоматично генерирала видеоклип № 6019. По случая била
извършена проверка, при която се установило, че собственик на процесния
автомобил е ЕТ „И. - Р
– Л. К.” - Р.
Собственикът на ЕТ бил поканен и попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в
която посочил, че на процесната дата, място и време, автомобилът бил управляван
от жалбоподателя Д. Р. К. с ЕГН **********, който от своя страна попълнил декларация
по чл. 188 от ЗДвП, в която заявил, че в посочения ден и час той е управлявал
процесния автомобил. Въз основа на тези декларации, на същата дата - 12.19.2019
г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 375130, в който е посочено, че
на 01.08.2019 г. около 09,50 ч., в гр. Разград, по ул. „Търговищко шосе”
до спортна база „Гнездо на орли” посока гр. Търговище,
управлява л.а. „Мерцедес ГЛ 350” с рег. № *********,
като при ограничение на скоростта за населено място – 50 км./ч. се движи със
скорост 101 км./ч., превишавайки разрешената скорост с 51км./ч. Посочено
е че нарушението е установено
с TFR1-M с инв. № 603, клип 6019, скоростта е намалена с
допустимата грешка на АТСС – 3 %.” Деянието била квалифицирано като
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Екземпляр от АУАН бил връчен на
жалбоподателя, който го подписал без възражения. Въз основа на акта било издадено
и обжалваното НП, в което деянието е описано и квалифицирано по идентичен с
АУАН начин.
При така установените факти районният съд е приел от
правна страна, че НП, и АУАН са съставени в предвидените за това срокове, и при спазване на посочените в закона
изисквания за тяхната валидност, форма и
съдържание. Административното нарушение е правилно квалифицирано и индивидуализирано. С оглед на това, съдът намира, че обжалваното НП
отговаря на изискванията на чл.57,ал.1 от ЗАНН от формална страна. Въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства и веществено доказателствено средство по делото съдът е приел, че
нарушението и неговият автор са безспорно установени. Приел е също, че са
наложени предвидените в закона наказания, като размерът на глобата е правилно
изчислен. Отхвърлил е възраженията на жалбоподателя, че в НП не е посочено точно мястото на
нарушението и че същото е издадено в нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН като е
изложил ясни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Разградският административен съд намира, решението на
районния съд за правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка след
като е събрал относимите към правния спор
писмени доказателства и веществени доказателствени средства, които е
обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на съда е основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и
въз основа на закона. Съдът е отговорил на всички възражения на жалбоподателя,
като е изложил мотиви защо не ги
приема. Не е нарушил правото на защита
на нарушителя в съдебното производство, поради което твърдението на
жалбоподателя, че решението е постановено при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила е неоснователно и
недоказано.
Възможността за установяване на нарушения посредством
мобилни АТСС е уредена в Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /
обн. ДВ, бр.36/19.05.2015 г./, издадена на основание чл.165, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес.
В настоящия случай на жалбоподателя е наложено
административно наказание с НП, издадено
въз основа на АУАН, съставен от своя страна въз основа на веществено
доказателствено средство, с което нарушението е установено по време и място и
декларация по чл. 188 от ЗДвП. Техническото средство, с което е установено и
заснето нарушението е годно с оглед на събраните по делото доказателства –
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за проверка на
мобилна система за видеоконтрол. В АУАН нарушението е описано ясно и точно по
време, място и начин на извършване, посочено е въз основа на кои документи и
доказателствени средства е съставен, както и с кое точно техническо средство е
установено. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗАНН редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В жалбата си до
районния съд жалбоподателят не оспорва мястото на нарушението, посочено в НП, а
само твърди, че не е установено с годно техническо средство. Не е представил доказателства, които да оборят
отразеното в АУАН точно място на нарушението – гр. Разград, ул. „Търговищко
шосе”, до спортна база „Гнездо на орлите”. Наред с това следва да се има
предвид, че в случая ограничението на
скоростта е въведено с норма от ЗДвП за цялото населено място, а не с пътен
знак за определен пътен участък, в които случаи точното място до метри е от
значение. Ето защо твърденията на жалбоподателя, че решението е постановено без
пълно изясняване на фактическите обстоятелства по делото, а нарушението е
установено с негодно техническо средство, са неоснователни и недоказани.
Неоснователно е
и твърдението, че НП е издадено в нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Нарушението е извършено на 01.08.2019 год., нарушителят е открит на 19.12.2019
год. въз основа на попълнена от него декларация, АУАН е съставен на 19.12.2019
год., а НП е издадено на 14.02.2020 год. Следователно АУАН е съставен преди да
изтече предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на
нарушителя, а НП - преди да изтече 1 година от извършване на нарушението,
предвидено в същата норма.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо
и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата
касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде
оставено в сила като правилно.
Водим от горното, Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 259 от 05.08.2020 год.,
постановено по АНД № 179/2020 год. по описа на районен съд Разград в частта, с
която е потвърдено НП № 19-1075-001977 от 14.02.2020 год. на Началник сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/ 2./п/