Р Е Ш Е Н И Е
№ 2032 23.12.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на тринадесети декември
две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 675 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.118, ал.1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Административното дело е
образувано по жалба от М.С.К., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.София, 1404, кв.“Стрелбище“ бл.26,
ет.6, ап.24, чрез адвокат Т.Р. от АК – Видин, против Решение №
1012-02-10-1/11.02.2021г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е
оставено в сила Разпореждане № Ц1023-02-94#1 от 10.12.2020г. на ръководителя на
пенсионното в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.97, ал.1 от КСО на М.С.К., ЕГН ********** *** е ОТКАЗАНО
възобновяването на личната ПЕНСИЯ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ.
Иска се отмяна на оспорения
административен акт и присъждане на направените по делото разноски.
По делото е представен акт за
смърт № 0032/25.03.2021г. на жалбоподателката К., от който се установява, че
същата е починала на 25.03.2021г.
С определение № 986/17.05.2021г. съдът е отказал да
конституира като страна в производството С.Я.К. – единствен син и наследник на
починалата М.К., като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил
производството по делото.
С определение № 10602/19.10.2021г., постановено по
адм.дело № 9191/2021г. на ВАС на РБ, е отменено определение № 986/17.05.2021г
на АдмС – Бургас и С.Я.К. е конституиран като страна по делото /жалбоподател/.
В съдебно заседание жалбоподателят
С.Я.К., редовно уведомен, не се явява и не се
представлява.
Ответната страна Директорът на ТП
на НОИ гр.Бургас се представлява от главен юрисконсулт К.В., която оспорва
жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Не претендира присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
По
делото не се спори, че М.С.К. е подала заявление вх. № МП-4674/30.01.2014г. (л.9-12 от делото) за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са представени 6 бр. документи за стаж – три трудови книжки (две от БДЖ „Георги
Димитров“ и от ДФ „Транстехника СО
Вагоностроене“), две
удостоверения УП-3 (от УКПЗ „Георги
Димитров“ и ДФ “Строймашинженеринг“)
и едно удостоверение УП-2 ДФ “Строймашинженеринг“. Представена е и
заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение № 409/02.01.2014г.
С разпореждане от № **********/26.02.2014г. (л.26) ръководител ПО е отпуснал ЛПОСВ на К. в размер на 719.96 лева.
Впоследствие К. е уведомена с писмо изх.№
94М-11714-3/12.05.2014г. (л.28) да се яви лично в ТД на НОИ-Бургас и да
носи всички документи, удостоверяващи придобития от нея осигурителен стаж в
оригинал. К. е написала и
подписала собственоръчно декларация от 19.06.2014
г. (л.39) за периодите, в
които е полагала труд в завод „Георги Димитров“-София, в СМИ “Строймашинженеринг“, „Москояни“ ЕООД и в СОУ „Любен Каравелов“.
С разпореждане изх.№
570112/26.09.2014г. (л.33) на ръководител ПО, на основание чл.95,
ал.2 от КСО е спряна ЛПОСВ на К. (считано от 01.10.2014г.).
Поради възникнали съмнения за неправомерно
облагодетелстване на граждани с пенсии по повод издадени документи от ДФ
„Строймашинженеринг” - София, директорът на ТП на НОИ-Бургас е уведомил
ОД МВР-Бургас, сектор „Икономическа полиция“ с писмо изх. № 94М-11714-8/24.10.2014 г. (л.34-35)
като е изпратил за проверка документите на 3 лица, сред които и М.С.К..
С писмо № 251000-6101/17.03.2015г. (л.52) началник отдел „Икономическа полиция“,
ОД МВР-Бургас е поискал информация от ТП на НОИ-Бургас дали за девет лица, между които
и М.С.К., се съхраняват оригинални трудови книжки и
удостоверения образци УП-2 и УП-3, удостоверяващи положен трудов стаж в завод „Георги Димитров“-София и ДФ “Строймашинженеринг“ - София. В отговор, с писмо изх. № МП-12876/1/02.04.2015г. (л.53),
директорът на ТП на НОИ-Бургас, в частта за К. е посочил, че се съхранява оригиналът на УП-2 № 204/30.11.2003г., издадено от ДФ
„Строймашинженеринг” - София.
С писмо № 66-21-169#/15.06.2015г. (л.54-55) управителят на НОИ е уведомил
директорите на няколко териториални поделения в страната относно необходимостта
от съдействие в полза на ДАНС във връзка с проверка на издадени от ДФ
“Строймашинженеринг“ – гр.София
документи, свързани с трудов/осигурителен стаж. Тази информация е представена
на ДАНС от директора на ТП на НОИ-Бургас с писмо изх. № 94М-11714-1/24.06.2015г. (л.57-61). В частта за М.С.К. е посочено следното: “ 7. Таня Георгиева (под №86),
ЕГН **********, е подала заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 30.01.2014г. Към заявлението е
представено и се съхранява в пенсионното досие оригинално удостоверение УП-2 № 204/30.11.2003г. изд. от ДФ
„Строймашинженеринг" - София. Отпусната е пенсия по § 4, ал.1 от ПЗР на
КСО, считано от 02.05.2013г. в размер на 719.96. Зачетен е осигурителен стаж за периодите
01.02.1972г. – 31.12.1976г. – 04 години и 11 месеца от първа категория труд и
31.01.1977г. – 31.10.1987г. – 10 години и 09 месеца от първа категория труд от
Железопътен завод „Георги Димитров“ – София, както и от ДФ „Строймашинженеринг“ София за периода 01.11.1988г.
-31.12.1996г. – 08 години и
02 месеца втора категория труд.
В административната преписка е представена
кореспонденция между ТП на НОИ – Бургас, ОД МВР – Бургас, НАП, Районна
прокуратура – Бургас и Софийска районна прокуратура (л.63-70), като в резултат на извършената от СРП проверка, с постановление от
29.03.2016г. (л.71-72), е образувано
досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.316,
вр. с чл.308, ал.1 от НК и по чл.316, вр. с чл.311 от НК.
На 03.09.2020
година М.С.К. е подала молба с вх.№ Ц1023-02-94/03.09.2020г. до
директора на ТП – Бургас на НОИ с искане за възобновяване на изплащането на
отпуснатата ЛПОСВ.
В молбата К. е
изложила съображения, че пенсията й е спряна за неоправдано дълъг период от
време, че това е недопустимо и представлява административен произвол, и „форма
на геноцид срещу един възрастен човек“, чиито „конституционно – установени
човешки права“ не се спазват (л.80).
След
като се запознал с молбата, ръководителят на ПО в ТП – Бургас на НОИ издал
разпореждане изх. № Ц1023-02-94#1/10.12.2020г., с
което отказал да възобнови ЛПОСВ на К. като се мотивирал, че
разследването продължава и то се отнася до истинността на документи, представени
от жалбоподателката,
въз основа на които е отпусната пенсия, а при установяване на тяхната
неистинност или невярно съдържание, разпореждането на отпускане на пенсия
следва да се отмени или измени, поради което не е отпаднало основанието за
спиране (л.81-82).
Разпореждането
е обжалвано по административен ред от К. с
жалба вх.№ 1012-02-10/12.01.2021г. (л.85) и с
решение изх. № 1012-02-10#1/11.02.2021
година директорът на ТП - Бургас на НОИ е отхвърлил жалбата, като е оставил в сила обжалваното разпореждане
- отказ изх. № Ц1023-02-94#1/10.12.2020г. (л.88-91).
Решението било връчено на К. с известие за доставяне по
пощата, получено на 26.02.2021г., която го оспорила пред Административен съд-Бургас, чрез
административния орган с жалба вх.№ 2103-02-5/17.03.2021г. по описа на ТП на
НОИ – Бургас, изпратена по пощата на 11.03.2021г., във връзка с която е
образувано настоящото дело.
Делото е само на писмени
доказателствени средства, съдържащи се в административната преписка, които не
са оспорени от страните. Всички те са непротиворечиви по съдържание,
последователни по хронология, като логично представят развилите се събития.
Съдът ги кредитира с доверие и основава на тях фактическите си констатации.
В хода на съдебното производство
по искане на жалбоподателя беше прието като доказателство определение №
585/18.05.2021г. на Апелативен съд – гр.София по ч.н.д. № 202110006000482 по
описа за 2021 година (л.119-121), а по искане на ответната страна – писмо изпратено от СРП
с изх.№ 11356/30.11.2021г., вх.№ 12359/03.12.2021г. по описа на съда (л.129)..
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата е неоснователна
поради следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Решение №
1012-02-10-1/11.02.2021г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено
в сила Разпореждане № Ц1023-02-94#1 от 10.12.2020г. на ръководителя на
пенсионното в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.97, ал.1 от КСО на М.С.К., ЕГН ********** *** е ОТКАЗАНО
възобновяването на личната ПЕНСИЯ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган - директор на ТП на НОИ гр.Бургас, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата
на чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, бук.”ж” от КСО, в съответната писмена форма и
съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Решението е мотивирано, тъй като в него се съдържат фактическите и правните основания за
издаването му. Волята на
административния орган е ясна и непротиворечива, като мотивите кореспондират
изцяло с диспозитива на решението.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният орган в
съответствие с чл.35 от АПК е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от
значения на случая, като по този начин е изпълнил задължението си по чл.36,
ал.1 от АПК да събере служебно всички доказателства относими към конкретния случай.
С оглед на изложеното при
осъществената проверка не се установяват отменителни основания по чл.146,
т.1, т.2 и т.3
от АПК.
Обжалваното решение е издадено в
съответствие с материалноправните разпоредби на закона, поради следното:
Спорът
между страните се свежда до установяване на факта дали към момента на подаване
на молба вх.№
Ц1023-02-94/03.09.2020г. от К. до директора на ТП на
НОИ-Бургас, са били налице обстоятелства, които да
обуславят възобновяването на ЛПОСВ на К..
От
изложената фактическа обстановка се установява, че с разпореждане изх.№ 570112/26.09.2014г. на ръководител ПО в ТП на
НОИ-Бургас на основание чл.95, ал.2 от КСО, ЛПОСВ на К. е спряна. Съгласно
тази норма (редакция ДВ, бр.107/24.12.2014г., в сила от 01.01.2015г.) длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен
институт, може да издаде разпореждане за спиране на пенсията, когато са
представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното
прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1. Разпореждането се издава в 14-дневен срок
от представяне на доказателствата. Ако
се установи, че няма основание за прекратяване на пенсията, тя се възобновява
от датата на спирането.
Към
датата на молбата, с която К. е сезирала
директора на ТП на НОИ - Бургас за възобновяване на ЛПОСВ, нормата
е действаща и нейното съдържание не е променяно. Отново към същия момент
продължава досъдебното производство за установяване истинността, респ.
неистинността на документи, свързани с удостоверяването на осигурителния и
трудовия стаж на К., за времето, през
което същата е полагала труд в ДФ “Строймашинженеринг“-София и Железопътен
завод “Георги Димитров” - София.
Както в обжалваното
решение, така и в събраните от съда (по молба на ответника) доказателства
безспорно се установява, че документите, издавани от ДФ “Строймашинженеринг“ - София
(по-точно тяхната неистинност) са предмет на проверка по образувано досъдебно
производство № 207/16г. по описа на СГП – Следствен отдел, пр.
пр. 11356/15г. по описа на СРП. От приложените писмени доказателства по
административната преписка безспорно се установява, че административният орган
активно е съдействал на компетентните органи във връзка с установяването на
истинността на документите, представени от К. и още 8 лица,
издадени от посочения осигурител. Изрично следва да се подчертае, че
ирелевантен за възобновяването на ЛПОСВ на К. е
фактът, че тя не е привлечена като обвиняемо лице. В случая значение има факта,
че документите, които тя ангажира като писмени доказателства за размера на
нейния трудов/осигурителен стаж, не могат еднозначно да се приемат като
истински.
В този смисъл
всички твърдения в жалбата до съда относно наличието на административен
произвол; на нарушаване на основни принципи в посочени международни актове и
национални нормативни актове; на специално отношение – геноцид към възрастни
хора и други подобни, не намира опора в установената фактическа обстановка.
Съдът не е
съгласен, че на К. е отказано правосъдие, напротив, както
административния орган, така и съдът прилагат действащото към
настоящия момент законодателство при съобразяване на всички доказателства.
Съдът не споделя въведеното в
жалбата твърдение, че основанието за спиране на ЛПОСВ на К. е отпаднало.
Съгласно чл.142,
ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му. Според алинея втора установяването на
нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента
на приключване на устните състезания.
В периода след
постановяване на разпореждане изх.
№ Ц1023-02-94#1/10.12.2020г. на ръководителя ПО, но преди обжалването на същото
пред директора на ТП на НОИ-Бургас (с жалба вх.№ 1012-02-10/12.01.2021г.) е настъпила
законодателна промяна, обнародвана в ДВ бр.103/04.12.2020г., в сила от
01.01.2021г., съгласно която нормата на чл.95, ал.2 от КСО е отменена. Текстът
на тази норма обаче имплементиран в чл.95, ал.1, т.6, съгласно която изплащането на пенсията се
спира с разпореждане на длъжностното лице по чл.98, ал.1,
когато са представени или се установят данни за обстоятелства, които могат да
доведат до нейното прекратяване на основанията по чл.96, ал.1
от КСО. Промяната е обнародвана в ДВ
бр.103/04.12.2020г., в сила от 01.01.2021г., т.е. едновременно с отмяната на
чл.95, ал.2 от КСО. В този смисъл, макар и означена по различен начин, правната
норма, която е основание за спиране на ЛПОСВ на К., съществува в
правния мир.
Съдът не споделя и възражението, изложено в жалбата, че с
оспорения отказ се нарушава основния принцип на съразмерност в административния
процес, както и че поради липса на приложима правна норма, ограничаваща във
времето спирането на ЛПОСВ от административния
орган, К. е
лишена от правосъдие.
В конкретния случай, спирането на
отпуснатата ПОСВ е временна (макар и продължаваща значителен период от време) мярка, имаща за цел предотвратяване на
възможността К. да получава
неправомерно пенсия, въз основа на документи за осигурителен стаж с
противоречащо си съдържание, които е представила пред НОИ и за които има данни,
че не са съставени от лицето, посочено като техен издател (т.е. че са
„неистински“ по смисъла на НК). Дали К.
е привлечена
в качеството на обвинаяем в
образуваното досъдебно производство или
не, е въпрос, който е ирелевантен за настоящия спор. За законосъобразността
на отказа е достатъчно да бъде
установено, че към момента на издаването му не е отпаднало основанието за
спиране на ПОСВ. Този отрицателен факт, констатиран от ответника не е
опроверган от жалбоподателя с доказателствените средства, допустими в процеса,
поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Съобразно изложеното съдът намира,
че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, при липса на съществени нарушения на
административно-производствените правила, в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, поради
което жалбата против него с искане за отмяната му се явява неоснователна и не
следва да бъде уважавана.
При този изход на делото и
предвид липсата на искане от ответната страна за разноски, такива не следва се присъждат.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХХ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.К., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.София,
1404, кв.“Стрелбище“ бл.26, ет.6, ап.24, чрез адвокат Т.Р. от АК – Видин,
против Решение № 1012-02-10-1/11.02.2021г. на директора на ТП на НОИ – Бургас,
с което е оставено в сила Разпореждане № Ц1023-02-94#1 от 10.12.2020г. на
ръководителя на пенсионното в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.97,
ал.1 от КСО на М.С.К., ЕГН **********
*** е ОТКАЗАНО възобновяването на личната ПЕНСИЯ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И
ВЪЗРАСТ.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.119 от КСО.
СЪДИЯ: