Решение по дело №5352/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 104
Дата: 12 януари 2022 г. (в сила от 11 февруари 2022 г.)
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20215330205352
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Пловдив, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330205352 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба,
подадена от Х. Г. Г., ЕГН:********** **** срещу Наказателно постановление
№21-1030-005672/18.06.2021г., издадено от Началник Група към с-р Пътна
Полиция при ОД на МВР Пловдив.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност
на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални
нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния
закон.
Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да
бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, представлява се от
адв. А..
Въззиваемата страна не изпраща представител, развива писмено
становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН
моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 13.12.2020 г. в 12:03 часа в гр.Пловдив на бул. Цариградско шосе –
пътен възел Скобелева майка северното платно посока запад, позиционирана
1
радарна система за видеоконтрол на скоростта в стационарен режим,
фиксираща отдалечаващите се автомобили, които превишават разрешената
скорост за движение в населено място, а именно 50 км/ч., около 12:03 часа,
радарната система засякла лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ с рег. №
****, който се движел със скорост от 106 км/ч. Поради движението си с
превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизираното техническо
средство – мобилна радарна система тип CORDON-M2 с № MD1196,
отчитащо толеранс на скоростта с -3% в полза на водача./наказуема скорост
102 км/ч/. От справка в централна база – КАТ била установена собствеността
на автомобила – същия бил собственост на жалбоподателя Х. Г. Г..
Жалбоподателят бил призован в сектор Пътна Полиция при ОДМВР
гр.Пловдив, където в декларация за предоставяне на информация, във вр. с
разпоредбата на чл.188 от ЗДвП на 16.04.2021 г. потвърдил, че на
инкриминираната дата и място той лично е управлявал лек автомобил лек
автомобил ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ с рег. № ****.
За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение бланков №819124 от
19.05.2021г., след получена покана на 11.05.21г да се яви в качеството на
водач на МПС за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП на дата
13.12.20г в 12.03часа в гр.Пловдив.
Въз основа, на така съставения акт е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което за извършено административно
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на
700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна
страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от
връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на
административнонаказващия орган).
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази
насока, съдът взе предвид следното:
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните
правила. Приложеният по делото АУАН може да бъде прочетен и ясно описва
отразените в него обстоятелства, с които, съгласно сведенията на разпитания
по делото актосъставител св. П., жалбоподателят е бил запознат, тъй като
АУАН е съставен в негово присъствие. В показанията си, свидетелят сочи, че
по цитирания АУАН свидетели са лицата, установили нарушението, които са
2
свалили и обработили снимковия материал от експлоатираното АТСС на
съответната дата и единият от тях е подписал АУАН в това му качество.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189,
ал.1 и 4 от ЗДвП съгласно Заповед №8121з-825/19.07.2019 г. на Министъра на
вътрешните работи. Видно от приложената по преписката покана до
жалбоподателя Г., изпратена от ОД на МВР Пловдив, се съдържа изявление
за явяване на водача за съставяне на АУАН за конкретно нарушение по ЗДвП,
извършено на 13.12.20 от 12:03 часа в гр.Пловдив.
При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са
спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да
налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си
по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията и представените по тях
доказателства.
Поради изложеното съдът счита направените възражения в жалбата за
допуснати съществени процесуални нарушение за неоснователни.
Безспорно се установи от доказателствата по делото, че на процесната
дата и час, жалбоподателят е управлявал МПС с рег.№*** в гр.Пловдив на
бул. Цариградско шосе – пътен възел Скобелева майка, северно платно
посока запад със скорост 102 км/ч /намалена предвид възможната грешка от 3
% съгласно техническата спецификация на мобилна радарна система тип
CORDON-M2 с № MD1196. С разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложена
забрана на водачите на МПС да ги управляват в населено място със скорост
над 50 км/ч.
От снимковия материал снимка №0035497 се установи – датата,
скоростта, рег. номер на автомобила, времето, мястото и
превишението. Показанията на свидетел П. съдът кредитира изцяло, като
обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че
същият е поел задължение за свидетелстване под страх от наказателна
отговорност по чл. 290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост.
Същите подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства и не са
противоречиви. При изпълнение на функциите си определените от министъра
на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на
правилата за движение по пътищата да използват технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на МПС /чл. 165, ал.2, т.6 от ЗДвП/, като нормата
на чл. 189, ал.15 от ЗДвП изрично определя като веществени доказателствени
средства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически
средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на МПС. Съгласно легалната
дефиниция по § 6, т.65 /нова, ДВ бр.19/ 2015 г./, "автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
3
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. На основание чл. 165, ал.3 от
ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн.
ДВ бр.36 от 19.05.2015 г./. При измерване, скоростта на движение чрез видео-
радарна система за контрол с вградено разпознаване на регистрационни
номера тип Cordon M2/разположена на триножник/ са спазени всички
изисквания на посочената Наредба, видно от приложените писмени
доказателства: протокол за използване на Автоматизирано Техническо
Средство или Система, снимков материал, докладна записка, протокол за
проверка на мобилна система за видеоконтрол.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното нарушение -
превишение от 102 км/ч при движение в населено място законодателят в
разпоредбата на ал. 1, т. 6 от същия текст е предвидил глоба от 700 лева и три
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Видът и
размера на санкциите е фиксиран такъв, поради което обсъждането на
въпроса за справедливост е безпредметно.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните
административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, което означава, че
отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на
самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно – отчетен
характер, което изпълнява предупредителна и информационно –
статистическа функция. Контролните точки се отнемат само въз основа на
влязло в сила наказателно постановление, а единствената възможност за
тяхното възстановяване е неговото успешно обжалване и отмяна на
наложеното наказание. При отнемане на контролни точки съответния
административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като
поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за
извършеното нарушение.
С оглед събраните по делото доказателства и конкретните
обстоятелства досежно персонализирането на нарушителя са потвърдени
посредством попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП от собственика на
управляваното МПС на 16.04.21г.,от който момент контролните органи е
следвало да проявят активност и да съставят АУАН в тримесечния срок, т.е.
не по-късно от 16.07.2021год. АУАН е съставен на 19.05.21г и е в
преклузивния давностен срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН и в унисон с
ТП№1/27.02.2015г. по т.д.№1/2014г. на ВКС.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно административно-
4
наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя за извършеното нарушение, поради което обжалваното НП
се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат
право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по
реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.
143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв. Приложението на този принцип с оглед изхода на делото води
до извод, че в случая се дължат разноски на въззиваемата страна, която
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи
техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във
вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че
такива следва да бъдат определени в размер на 80.00 лева и с оглед изхода на
делото следва да се присъдят в полза на ОДМВР-Пловдив.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ
наказателен състав, постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-1030-005672 от
18.06.2021г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив с-р Пътна полиция,
упълномощен с МЗ № 8121з-825 от 19.07.2019г. на МВР с което на Х. Г. Г.,
ЕГН:********** **** на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП са наложени
следните административни наказания: Глоба в размер на 700.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение по
чл.21 ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат
общо 12 точки на водача.
ОСЪЖДА Х. Г. Г., ЕГН:********** **** да заплати на ОДМВР
Пловдив сумата от 80.00 лв. представляваща направени разноски по делото
за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5