Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./11.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19209
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от „Е.п.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу
Х.Н.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 365.53 лв. (триста шестдесет и пет лева и петдесет и три стотинки), представляваща
главница за незаплатена ел. енергия и такса възстановяване по 7 бр. фактури №№ ***/07.08.2017г.,
***/11.08.2017г., ***/12.09.2017г., ***/04.10.2017г., ***/11.10.2017г., ***/13.11.2017г.
и ***/13.12.2017г., издадени в периода от 07.08.2017г. до 13.12.2017г., за
обект с абонатен номер *** с адрес ***и клиентски № ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано
от 03.10.2018 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане,
сумата от 33.53 лв. (тридесет и три лева
и петдесет и три стотинки), представляваща обща стойност на мораторната лихва,
върху главниците
за незаплатена ел. енергия, считано от падежа на всяко едно вземане до 14.09.2018г..
Твърди
се в исковата молба, че ответникът и ищцовото
дружество се намирали в облигационни отношения, регламентирани от Общите
условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.п.” АД и в изпълнение на
договора е доставяна ел.енергия за обект с абонатен номер *** с адрес ***и клиентски №
***. В нарушение на договорните си задължения, ответникът не е заплатил
консумираната ел.енергия по фактури, издадени през периода от 07.08.2017г. до
13.12.2017г., в която стойност се
включвала и сума в размер на по 19 лева – такса за възстановяване на
преустановено ел. захранване. Потребителят е следвало да заплати консумираната
ел. енргия в сроковете, определени в ОУ, като в
противен случай изпада в забава и дължи обезщетение, считано от падежа на
главното задължение, на основание чл.38 от ОУДПЕЕ. Предвид неизпълнение на
поетите задължения, по негова инициатива е учредено заповедно производство по
образуваното ч.гр.д. № 15039/2018г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца
е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Срещу така издадената
в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок,
поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма
на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените
искове.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорва иска като
неоснователен. Оспорва се предоставянето на твърдяното количество ел. енергия в
негова полза и реалното й потребление. Твърди, че е бил в договорни отношения с
ищеца, като е ползвал имота, който е бил семейно жилище на ответника, съпругата
му и тяхното дете. С влязло в сила Решение № 3099/28.07.2016г., постановено по
гр.д. № 15214/2015г. на ВРС е прието, че съпрузите са били във фактическа
раздяла от м.09.2015г., а от 28.07.2016г. ответникът не е ползвател на имота,
тъй като го е напуснал. С искане вх.№ ***/13.05.2016г. уведомил ищеца, че
прекратява договорните отношения за доставка на ел. енергия в обекта с адрес ***и
клиентски № ***, както и е поискал да бъде заличен като титуляр на партидата,
тъй като не е ползвател. Отправил повторно искане до ищеца с идентично
съдържание на 09.02.2017г. вх. № ***. Навежда доводи, че доколкото не е
ползвател на обекта, задължението за заплащане на доставяна в него ел. енергия,
не следва да се възлага в неговия патримониум.
Отговорност за претендираните вземания следва да носи
действителния ползвател на обекта – бившата му съпруга. Моли за отхвърляне на
иска.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК
събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От приобщеното в настоящото производство
ч.гр.д.№15039/2018г. на ВРС се установява, че същото е образувано по подадено
от Е.п.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** срещу Х.Н.К. с ЕГН **********, с адрес: *** заявление
за сумата от
365.53 лв. (триста шестдесет и пет лева и петдесет и три стотинки),
представляваща главница за незаплатена ел. енергия по 7 бр. фактури №№ ***/07.08.2017г.,
***/11.08.2017г., ***/12.09.2017г., ***/04.10.2017г., ***/11.10.2017г., ***/13.11.2017г.
и ***/13.12.2017г., издадени за периода от 07.08.2017г. до 13.12.2017г. за
обект с абонатен номер *** с адрес ***и клиентски № ***, сумата от 33.53 лв.
(тридесет и три лева и петдесет и три стотинки), представляваща обща стойност
на мораторната лихва, върху всяка от главниците, считано от падежа на всяко едно вземане до 14.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.10.2018 г. – датата на
депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева) – държавна такса, както и сумата от 50.00 лв.
(петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.
В
срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, което
обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск.
В о.с.з. проведено на
10.05.2019г., съдът на основание чл.146, ал.1 т.3 ГПК е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните, че в рамките на исковия период, за който са издадени процесните фактури, ответникът Х.Н. к. не е бил ползвател
на обекта на потребление.
Представено е като доказателство по делото
извлечение от сметка към 14.09.2018г., издадено от „Е.п.” АД по кл.№ *** за сумата от 365.53 лв. – главница по 7 броя
фактури, издадени на 07.08.2017; 11.08.2017г., 12.09.2017г., 04.10.2017г., 11.10.2017г.,
13.11.2017г. и 13.12.2017г., и лихва в общ размер на 33.53 лева върху
главниците, както и справка за консумирана електроенергия по кл. № *** към дата 21.11.2018г. и справка за платени и
неплатени фактури.
Приложени са и 7 броя фактури, вземанията по
които се претендират: Фактура №***/11.08.2017г.;
Фактура №***/12.09.2017г.; Фактура №***/04.10.2017г.; Фактура №***/11.10.2017г.;
Фактура №***/13.11.2017г.; Фактура №***/13.12.2017г..
Представени са ОУ на договорите за продажба на
електрическа енергия на Е.п. АД.
С решение №3099/28.07.2016г., постановено по гр. дело
№ 15214/2015г., влязло в законна сила на 13.01.2017г., семейното жилище, находящо се на адрес: гр. Варна, ул. Топра
Хисар № 11, вх.Б, ет.4, ап.17 е предоставено на Диана Й. Варимезова
– Кеманаджиева.
По делото е приложена кореспонденция между страните
във връзка с преустановяване на договорните отношения между тях, тъй като
ответникът Х. к. е изгубил качеството ползвател на обекта на потребление.
Представени са искане от 09.02.2017г. /л.62/ и от
10.03.2017г. /л.63/, изходящи от Х.К. до Енерго – про за преустановяване на взаимоотношенията относно имота в
гр. Варна, ул. Топра
Хисар № 11, вх.Б, ет.4, ап.17.
Ангажирани са специални знания чрез провеждане на СТЕ
за установяване количеството ел. енергия, отчетено в обекта за месеците
06-10.2017г.. Ел. захранването в обекта е изключено на 04.10.2017г., поради
неплатени задължения.
От заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че фактурите са издадени въз основа на
реален отчет. Общият размер на задълженията е 365.53 лева, а размерът на
лихвата възлиза 33.53 лева. Сумата от 19 лева по Фактура № ***/04.10.2017г.
представлява начислена такса за възстановяване на електрозахранването.
При така установените факти и обстоятелства
по делото, съдът възприе следните правни изводи:
Производството е образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, като
от ч.гр.д.№ 15039/2018г. по описа на ВРС се установяват предпоставките за
допустимост на исковите претенции – в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, длъжникът в заповедното
производство е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК и исковата молба е
подадена от ищеца в законоустановения едномесечен
срок.
С оглед
изложените от страните фактически твърдения доказателствената
тежест по делото бе разпределена между тях, като в тежест на ищцовото дружество бе да докаже издаването на процесната заповед за изпълнение и постъпването на
възражение срещу дължимостта на сумите по нея в срока
по чл.414, ал.2 ГПК; доставянето на ел.енергия на претендираната
стойност в обект
на потребление с адрес: ***и клиентски № ***, в
периода от 28.06.2017г.
до 27.11.2017г., в който потребител на доставената
ел. енергия е бил ответникът, както и изпадането на ответника в забава по
отношение дължимите за процесния период плащания за потребена от него ел. енергия и размера на дължимото
обезщетение за забава. В тежест на ответника бе да докаже твърденията си, че е отпаднало
качеството му на ползвател на обекта на потребление по посочения в отговора на
исковата молба начин.
Между страните е спорно наличието на
договорни отношения между тях за доставка на електроенергия за обект на
потребление с адрес: гр. Варна, ул. Топра хисар № 11, вх. Б, ап. 17, клиентски № ***, в периода от 28.06.2017г. до 27.11.2017г..
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 ОУ на Договора за снабдяване
и разпределение на ел.енергия, потребител
на ел. енергия за битови
нужди е физическо лице - собственикът или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго про-мрежи” АД, което
ползва ел.енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енерго про-продажби“ АД.
По делото за безспорно на основание чл.146, ал.1 т.3 ГПК в отношенията между страните е прието, че в рамките на исковия период, за който са издадени процесните фактури, ответникът Х.Н.К. не е бил ползвател на
обекта на потребление.
В случая се установени, че ответникът е изгубил качеството ползвател на
13.01.2017г./влизане в сила на решението по гр.д. № 15214/2015г. на ВОС/, като
е уведомил за това ищеца на 09.02.2017г. /л.62/. и на 10.03.2017г. /л.63/.
След като ищецът не
ангажира доказателства, че начисленото количество
ел.енергия е реално потребено
от ответника, обратно ответникът доказа, че друг е потребител на електрическа енергия, поради което съдът приема, че в негова тежест не е възникнало задължение за
заплащането й. В този смисъл е и Решение № 1081/07.02.2008 г. по търг.дело №
657/2007 г. на ВКС, в мотивите
на което се приема, че купувачът
на ел.енергия като вид движима
вещ дължи заплащане на продажната
й цена винаги за реално предоставена
стока съгласно общите условия на договора за
продажба.
Отделно от
горното, от заключението по допуснатата СТЕ се установи, че считано от
04.10.2017г. ел. захранването в обекта на потребление е преустановено, поради
което липсва основание за начисляване на сумите по Фактура №***/04.10.2017г.; Фактура №***/11.10.2017г.; Фактура
№***/13.11.2017г.; Фактура №***/13.12.2017г..
Съдът счете за недоказано, че ответникът има качеството на потребител на ел. енергия, поради което и не дължи сумите за
потребена ел. енергия
за целия процесен период. Липсата на главни вземания прави
неоснователни и претенциите за мораторни лихви върху
тях.
Въз основа на горното съдът намира, че
предявените установителни искове се явяват
неоснователни изцяло и следва да бъдат отхвърлени само на това основание.
С оглед представени от ответника
доказателства за действително извършени разноски и отправеното искане, съдът
присъжда такива, на основание чл.78, ал.3 ГПК в общ размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени на
ищеца.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от „Е.п.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу
Х.Н.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 365.53 лв. (триста шестдесет и пет лева и петдесет и три стотинки), представляваща
главница за незаплатена ел. енергия и такса възстановяване по 7 бр. фактури №№ ***/07.08.2017г.,
***/11.08.2017г., ***/12.09.2017г., ***/04.10.2017г., ***/11.10.2017г., ***/13.11.2017г.
и ***/13.12.2017г., издадени в периода от 07.08.2017г. до 13.12.2017г., за обект
с абонатен номер *** с адрес ***и клиентски № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2018 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане,
сумата от 33.53 лв. (тридесет и три лева
и петдесет и три стотинки), представляваща обща стойност на мораторната лихва,
върху главниците
за незаплатена ел. енергия, считано от падежа на всяко едно вземане до 14.09.2018г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Е.п.” АД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Н.К. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 300 лв.
/триста лева/ разноски по делото за възнаграждение за защита и съдействие
от един адвокат, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: