Определение по дело №90/2017 на Окръжен съд - Перник

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е       №

                                                      

град Перник, 27.11.2017  г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговска колегия,  в закрито заседание на двадесети  седми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

като разгледа  докладваното от съдията Георгиева

търг.дело       № 90 по описа за 2017 г.  и  съобрази, че: 

 

Производството е по чл.389, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.

С исковата молба Д.В.П. иска да се допусне обезпечение на предявения против  “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД” ООД иск  с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК - отрицателен установителен иск, че не дължи сумата за главница и лихви по Договор за банков кредит № *** г. и Анекс от  20.12.2008 г., за които е издаден изпълнителния лист на 13.12.2010 г. по ч.гр.дело № 11764/2010 г. по описа на РС –П., 6 състав, и възоснова на който е образувано изп.дело № 20177510400247 по описа на ЧСИ Е.Д. с рег. № 751 на КЧСИ, тъй като са погасени по давност, чрез спиране на изпълнителното производство спрямо нея.

Съдът, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:

 

 

 

 

Съдът допуска обезпечение на иска, когато са налице предпоставките на чл.391, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, а именно искът да е допустим и вероятно основателен и ако без обезпечението ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване на правата по решението. В производството по допускане на обезпечение, съдът не може да навлиза по същество в правния спор, поради което дори и да не са налице достатъчно доказателства, от които да се установява вероятната основателност на иска, то представянето на парична гаранция осъществява предпоставките на чл.391, ал.1, т.2 от ГПК.

С предявеният по настоящето дело отрицателен установителен иск ищецът цели признаването за установено спрямо ответника, че не дължи  сумите, които е осъден да му заплати  в производство по реда на Глава „Тридесет и седма“ от ГПК в размер на 256 423, 62 лв. главница, 14805, 03 лв. лихва за периода от 20.06.2010 г. до 12.12.2010 г. , 643, 13 лв. такса за управление и администриране на кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2010 г. до окончателното й изплащане и 5128, 47 лв. разноски, по издаден въз основа документ по чл.417, т.2 от ГПК изпълнителен лист, поради погасяването им с изтичане на погасителния давностен срок  за вземанията. В случая е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, като предпоставка за допустимостта му,  поради недължимост на суми, погасени по давност.  

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение, като безспорно е в теорията и съдебната практика, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и на което й да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали неговото прилагане е заявено от самия взискател или е по инициатива на ЧСИ в съответствие с извършено възлагане от взискателя по чл. 18 ЗЧСИ. Съобразявайки това, както и задължителните разяснения, дадени в т.10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, относно това кои действия са изпълнителни, при данните от приложените към исковата молба писмени доказателства, че след предприетото изпълнително действие на насочване на изпълнението - чрез налагането на възбрана върху недвижим имот на длъжника (с покана за доброволно изпълнение от 16.06.2011 г., л.18),  следващо такова действие спрямо него не е било предприето до прекратяването на изпълнително дело № 418/2011 г. по описа на ЧСИ А.В. и в хода на новообразуваното изпълнително дело, съдът намира предявеният иск за вероятно основателен. В тази връзка следва да се посочи, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар."перемция" настъпва по силата на закона, с осъществяването на съответните юридически факти, а не въз основа на акт на съдебния изпълнител. Затова и актът на съдебния изпълнител за прекратяването му е само с декларативен характер и е без значение за началния момент на новата погасителна давност за вземанията, която започва да тече от предприемането на последното изпълнително действие. С оглед на изложените по-горе съображения, съдът намира, че отрицателния установителен иск е вероятно основателен, тъй като от датата на последното изпълнително действие, прекъсващо давността, са изтекли сроковете по чл.110, респ. по чл.111, б.”в” от ЗЗД относно процесните вземания.

За да се допусне обезпечението е необходимо и да е налице обезпечителна нужда от конкретната обезпечителна мярка, която ищецът иска да бъде допусната, който е налице с оглед на това, че се касае за изпълнение на парично вземане и спирането на изпълнителното производство е предвидена в чл.397, ал.1 т.3 от ГПК и възприета подходяща мярка за обезпечаване на реализиране на правата на ищеца по бъдещето евентуално положително решение по него. В производството по обезпечение молителят не е задължен да доказва, че без допускането на обезпечението ще бъде затруднено осъществяването на правата му по бъдещо положително за него решение, тъй като обезпечителната нужда съществува по презумпция.

Съгласно разпоредбата на чл.390, ал.4 от ГПК, която е приложима в случая независимо от това дали се касае за обезпечение на бъдещ, или на вече предявен иск, по който ответник е взискателя по изпълнителното дело, предпоставка за допускане на обезпечението чрез спиране на изпълнението е и представянето на гаранция. В този смисъл е и съдебната практика Определение № 596 от 17.10.2011 г. по ч.гр.д.№554/2011 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о. Ето защо следва да се задължи молителя да представи и парична гаранция в размер на 18 000 лева, съставляваща около 7 % от цената иска и съизмерима с размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи в случай на неоснователност на обезпечението.

Водим от изложеното,   съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ  на предявени искове от Д.В.П. с ЕГН ********** против  “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД с ЕИК *** с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предмет на търг. дело № 90/2017 г. по описа на Окръжен съд – П., Търговска колегия, чрез спиране на  принудителното изпълнение спрямо длъжника Д.В.П. по образуваното изп.дело № 20177510400247 по описа на ЧСИ Елена Добренова с рег. № 751 на КЧСИ.

 ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.390, ал.4 от Гражданския процесуален кодекс, молителят  да внесе парична гаранция в размер на 18 000  лв., вносима по сметка на Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от връчване на настоящето определение с представяне на копие от вносния документ в същия срок.

Въз основа на настоящето определение и след внасяне на определената гаранция да се издаде обезпечителна заповед.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на молителя и ответника на съобщение от съда за наложената обезпечителна мярка  /чл.396, ал.1 от ГПК/.

 

 

СЪДИЯ: