РЕШЕНИЕ
№ 10624
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:К. СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от К. СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110140632 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ за сумата от 16 530.73
лв., представляващо регресно вземане, което е формирано, както следва от: 16 515.73 лв. за
заплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка (именувана "щета") №
********** за ПТП, настъпило на 11.07.2021 г. на АМ „Т.“ в района на км. 45+500, в
платното в посока [населено място], при което е увреден автомобил [Марка МПС], с рег.№
[Рег. № на МПС] поради противоправното поведение на водача на автомобил [Марка МПС]
с рег. № [Рег. № на МПС], който е застрахован по застраховка "Гражданска отговорност"
при ответника и 15 лв. за ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното плащане /размерът на претенцията е конкретизиран
с уточнителна молба с вх. № от 05.12.2022 г./.
Ищецът [фирма] твърди, че на 11.07.2021 г. около 19:30 ч. в района на 45,000 км. на
АМ Т. е настъпило ПТП, при което МПС с [Марка МПС] с рег. № [рег. № на МПС] било
ударено силно в задната част от автомобил [Марка МПС] с рег. № [Рег. № на МПС] с водач
Д. С.. От удара МПС [марка МПС] се преместило и се ударило в намиращия се пред него
автомобил [марка МПС] с рег. № [Рег. № на МПС] с водач Г. Я.. Поддържа, че за
настъпилите вреди по автомобил [марка МПС] с рег. № [Рег. № на МПС] вина имал водачът
на автомобил [Марка МПС] с рег. № [Рег. № на МПС]. Навежда доводи, че към датата на
ПТП-то [марка МПС] с рег. № [Рег. № на МПС] е било застраховано със застраховка
Автокаско с полица № Е21990010902. При ищеца била образувана щета под № **********.
Цената на ремонта била 16 515.73 лв. била изплатена от ищеца на сервиза, извършил
ремонта, на 02.11.2021 г.. Твърди, че с плащане на застрахователното обезщетение е встъпил
в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че към
момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит
застрахователен риск от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Ето защо предявява настоящия иск като моли ответникът да бъде осъден
да му заплати заплатеното застрахователно обезщетение и сумата от 15 лв. ликвидационни
1
разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.07.2022 г.
до окончателното изплащане. Претендира разноски. Сочи банкова сметка: IBAN:*****.
Ответникът [фирма] оспорва да е възникнало правоотношение по застраховка
Автокаско. Оспорва произшествието да настъпило по начина, посочен в исковата молба.
Липсвало противоправно поведение. Оспорва констатациите в представения по делото
констативен протокол. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва отговорен за ПТП-то да е
водачът на л. а. [Марка МПС] с рег. № [Рег. № на МПС]. Твърди, че виновен е водачът на л.
а. [марка МПС] с рег. № [рег. № на МПС]. Прави възражение за съпричиняване, тъй като
водачът на л.а. [марка МПС] не възприел своевременно ситуацията. Оспорва исковете по
размер. Моли за отхвърлянето на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ:
Основателността на иска предпоставя установяване на всички елементи от
фактическия състав на регресната претенция, а именно: че в срока на застрахователното
покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно
поведение на лице, чиито застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ е ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят по имуществената застраховка е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, които са в
непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото събитие.
С определение от 13.09.2022 г. като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика
на МПС [Марка МПС] с рег. № [Рег. № на МПС], извършеното от ищеца плащане на
застрахователното обезщетение, както и предявяването на регресна претенция от ищеца до
ответника.
Спорно между страните е обстоятелството дали към датата на процесното ПТП –
11.07.2021 г., ищецът е бил застраховател по имуществена застраховка за увредения
автомобил.
По делото е представена застрахователна полица № Е 21990010902 по имуществена
застраховка „Автокаско“, сключена между ищеца в качеството на застраховател и [фирма],
представлявано от Г. Я., с предмет – л.а. [марка МПС] с рег. [рег. № на МПС] с посочен
период на покритие от 23.06.2021 г. до 22.06.2022 г. От приложеното по делото копие от
свидетелство за регистрация – Част II пък е видно, че процесният автомобил е собственост
на [фирма].
Следва да се посочи и следното. Предвид обстоятелството, че договорът за застраховка
съобразно чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 286 ТЗ е абсолютна търговска сделка, същата следва да
бъде сключена в писмена форма – застрахователна полица или друг писмен акт – чл. 344, ал.
1 КЗ. Дори тази форма да не е спазена, то страната не може да се позовава на нищожността,
ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението /чл. 293, ал. 3 ТЗ/. В тази насока никоя от страните по застрахователната полица
няма основание да оспорва наличието на застрахователно правоотношение поради липса на
съгласие, ако от поведението й може да се заключи, че тя не е оспорвала действителността
на сделката. С извършените от страните конклудентни действия, като заплащане и приемане
на дължимата застрахователна премия, предявяване, приемане на претенция и изплащане на
застрахователно обезщетение, договорът безусловно се валидира. От представените по
2
делото писмени доказателства като приложения към уточнителна молба с вх. № от
02.12.2022 г., представляващи три броя сметки за платена премия по процесната
застрахователна полица, се установява, че в полза на ищеца от страна на [фирма] –
собственик на увреденото МПС, е внесена сума в общ размер от 3927 лв. при стойност на
застрахователната премия, посочена в представената полица на л. 8 от делото, от общо
3896.40 лв. /като 2, 3 и 4 премия са внесени наведнъж – виж л. 317/. Предвид това, както и
предвид представените описи-заключения по процесната щета и платежни нареждания за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът намира, че са налице редица
конклудентни действия на двете страни по застрахователния договор, които са го
валидирали по отношение на увредения процесен автомобил [марка МПС] с рег. № [Рег. №
на МПС]. Ето защо, след като никоя от страните по договора не може да твърди липса на
правоотношение, то такова възражение не може да прави и ответникът по регресното
вземане – виж в този смисъл решение № 115 от 23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г. на I т.
о. на ВКС, решение № 50 от 25.04.2012 г. по т. д. № 95/2011 г. на II т. о. на ВКС, решение
№ 71 от 22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г. на на II т. о. на ВКС, решение № 115 от
23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г. на II т. о. на ВКС, с които изрично е прието, „че
неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води
автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданско
право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското
право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг. на
чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така тази законова постановка
доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското
право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД /чл. 27 и сл./ или нищожността, при
неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде
преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ“.
Както се посочи, договорът за застраховка безспорно е от категорията на сделките,
посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, така нар. „абсолютни търговски сделки“, чийто търговски
характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското
качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Поради
това, че е търговска сделка, по отношение на договора за застраховка намира приложение
разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ, както и цитираната разпоредба на чл. 293, ал. 3 ТЗ. В
случая не е налице оспорване на договора за застраховка от никоя от страните по него
/възражението е направено от трето за договора лице – ответника/ и, както бе отбелязано по-
горе, от поведението на двете страни по договора за застраховка може да се заключи, че е
налице съвпадащо тяхно волеизявление за сключване на такъв и последващо упражняване
на права и изпълнение на насрещните задължения по него.
С оглед изложеното съдът приема, че е налице валидно сключен договор за
застраховка „Каско” по отношение на лек автомобил [марка МПС] с рег. № [Рег. № на
МПС] към датата на ПТП – 11.07.2021 г.
Оспорва се механизма на процесното ПТП. По делото е представен Констативен
протокол за ПТП от 12.07.2021 г., във връзка с който е било образувано ДП № 105/2021 г. по
описа на РУ МВР – гр. И. и пр. пр. № 567/2021 г. по описа на РП – И.. Последното е
прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство от 16.02.2022 г.,
поради констатация за липса на извършено престъпление.
Според приетото и неоспорено заключение на САТЕ, механизмът на ПТП-то е
следният: на 11.07.2021 г. около 19:30 часа, в условията на интензивно движение по АМ
„Т.“ в района на км. 45+500, в платното в посока [населено място] се образува задръстване
от бавно движещи се автомобили, които са заели всички пътни ленти. В същия район и по
същото време се налага автомобилите да спрат кратковременно. Най - отзад на колоната се
движи лек автомобил [марка МПС], с рег.№ [рег. № на МПС] в изпреварващата лента на
3
платното за движение, като водачът възприема своевременно образувалата се „тапа“ и спира
автомобила на безопасно разстояние зад другите моторни превозни средства. Зад лек
автомобил [марка МПС], с рег.№ [рег. № на МПС], се движи лек автомобил [марка МПС], с
рег.[рег. № на МПС], на който водачът също своевременно възприема спрелите автомобили
във всички ленти пред него, намаля скоростта и успява да спре управляваният от него
автомобил безопасно. В този момент зад лек автомобил [марка МПС], с рег.[рег. № на МПС]
се приближава лек автомобил [марка МПС], с peг. № [рег. № МПС], който се движи със
скорост около 96.8 км./час, на който водачът не успява да възприеме навреме създалата се
пътна обстановка, при която временно движението в платното е преустановено и се удря в
задната част на лек автомобил [марка МПС], с рег.[рег. № на МПС], след което лек
автомобил [марка МПС], с peг. № [рег. № МПС] се позиционира опрян с дясната си част в
лявата страна на лек автомобил [марка МПС], с рег.[рег. № на МПС], а с лявата си страна,
опрян в еластичната ограда вляво на платното. Вследствие на удара отзад, лек автомобил
[марка МПС], с рег.[рег. № на МПС] се придвижва от ускорението напред и удря
намиращия се пред него лек автомобил [марка МПС], с рег.№ [рег. № на МПС]. В същото
време и в същата лента се движи лек автомобил [Марка МПС], с рег.№ [Рег. № на МПС], на
който водачът успява навреме да възприеме произшествието пред себе си, да намали
скоростта и да спре автомобила си без да се удари в намиращите се пред него лек автомобил
[марка МПС], с рег.[рег. № на МПС] и лек автомобил [марка МПС], с peг. № [рег. № МПС].
Зад лек автомобил [Марка МПС], с рег.№ [Рег. № на МПС] се движи лек автомобил „[марка
МПС] ХЦ 90“, с рег.№ [рег. № МПС], на който водачът също успява да спре автомобила си,
без да се удари в спрелите пред него автомобили. След лек автомобил „[марка МПС] ХЦ
90“, с рег.№ [рег. № МПС] се приближава лек автомобил „[Марка МПС]“, с рег.№ [рег. №
МПС], който се движи със скорост от около 106 км./ч. Водачът не успява да възприеме на
време препятствията пред себе си /спрелите автомобили/ и не успява да спре своевременно
автомобила си, като се удря в задната част на лек автомобил „[марка МПС] ХЦ 90“, с рег.№
[рег. № МПС]. Вследствие на удара, лек автомобил „[марка МПС] ХЦ 90“, с рег.№ [рег. №
МПС] се премества напред, като на свой ред се удря в намиращия се пред него лек
автомобил [Марка МПС], с рег.№ [Рег. № на МПС], който също от силата се премества
напред и удря намиращия се пред него лек автомобил [марка МПС], с рег.[рег. № на МПС].
Накрая, след всички, се движи лек автомобил „[марка МПС]“, с рег.№ [рег. № МПС] със
скорост от около 80 км./час, на който водачът също не успява навреме да възприеме
спрелите МПС пред него и се удря с предната си част в задната част на лек автомобил
„[Марка МПС]“, с рег.№ [рег. № МПС].
От разпита на свидетеля Д. П. С. се установява, че свидетелят си спомня процесното
ПТП, настъпило на 11.07.2021 г. на АМ „Т.“. Свидетелят управлявал автомобил „[Марка
МПС]“ на посочената дата, привечер, в условията на приятно, сухо и слънчево време, при
много натоварена пътна обстановка. Сочи, че се е движил в лентата за изпреварване, имало
колона от автомобили, включително пред и зад управлявания от него л. а. Твърди, че
постепенно намалявал скоростта, докато изведнъж чул пред себе си звук от спирачен път,
натиснал рязко педала за спирачките, но не успял да предотврати настъпването на
процесното ПТП, въпреки, че се движил със скорост много под допустимото ограничение от
140 км/ч, а именно с около 80-100 км/ч. Свидетелят не помни дали той е ударил автомобила
пред него, или е спрял и впоследствие е бил ударен от идващия зад него автомобил, но
посочва, че резултатът от ситуацията бил, че управляваният от него автомобил се ударил в
този пред него. Твърди, че неговият автомобил бил сериозно увреден и неизползваем след
процесното ПТП.
При проведения разпит на свидетеля Г. И. Я., последният заявява, че през месец юли
2021 г. е участвал в ПТП преди мотел „И.“ на АМ „Т.“ във все още светлата част от
денонощието, при добра видимост и на прав участък, като е управлявал автомобил [марка
МПС]. Сочи, че е успял да спре, но бил ударен от движещия се след него автомобил, като
4
последвали 3-4 удара. Твърди, че бил ударен веднъж, но последвалите удари между
движещите се след него МПС довели до преместване напред и на управлявания от него л. а.
Посочва, че най-силен е бил първият удар от непосредствено движещият се след него
автомобил, при който се нанесли вреди по капака на [марка МПС].
От разпита на свидетеля К. Р. Н. се установява, че последният е пътувал по АМ „Т.“ с
посока [населено място] към момента на настъпване на процесното ПТП. Свидетелят не
помни детайли от събитието. Заявява, че управлявания от него автомобил е бил ударен от
движещото се след него МПС, като ударът бил много силен и въздушните възглавници на
колата се отворили. Твърди, че не е бързал, а и липсвала възможност за това, колата пред
него се движела нормално, след което предприела спиране с натискане на спирачки, като
същото сторил и свидетелят Н., тъй като имало време да се реагира. Сочи, че е управлявал л.
а. „[марка МПС]“.
Съдът, при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства намира, че
настъпилото ПТП в частта му, в която е реализирано съприкосновение между лек автомобил
[марка МПС], с рег.[рег. № на МПС] с лек автомобил [Марка МПС], с рег.№ [Рег. № на
МПС] от една страна и между лек автомобил [Марка МПС], с рег.№ [Рег. № на МПС] и лек
автомобил „[марка МПС] ХЦ 90“, с рег.№ [рег. № МПС] от друга страна, е по вина на
водача на лек автомобил „[Марка МПС]“, с рег.№ [рег. № МПС], тъй като последният е
нарушил правилата за движение по пътищата. Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. Според чл. 75, ал. 1 от ППЗДвП водачът в
зависимост от скоростта на движение, от състоянието на пътната повърхност и от
спирачните възможности на управляваното пътно превозно средство е длъжен да спазва
такава дистанция от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удар
в него, когато то намали скоростта или спре рязко. В настоящата хипотеза водачът на лек
автомобил „[Марка МПС]“, с рег.№ [рег. № МПС] не е съобразил скоростта на
управляваното от него превозно средство с интензитета на движението по АМ „Т.“ в
процесния участък, в който се е образувала т.нар. „тапа“. Самият водач – Д. С., в
показанията си пред съда заявява, че времето към момента на настъпване на процесното
ПТП е било ясно, все още участниците са се намирали в светлата част на денонощието, а
настилката е била суха, като водачът е възприел правилно затруднената пътна обстановка с
оглед натовареното движение на превозни средства в участъка от АМ „Т.“, в който е
реализирано ПТП. Последното обстоятелство се подкрепя и от изводите на вещото лице по
изготвеното, прието и неоспорено от страните по делото заключение на САТЕ, според което
лек автомобил „[Марка МПС]“, с рег.№ [рег. № МПС] се е движил с около 106 км/ч, като
опасната зона на спиране на МПС е била 100,03 м, а участниците в процесното ПТП са се
движили при условията на дневна светлина, сухо и топло време и добра видимост. Вещото
лице допълва, че четирима от участниците в произшествието са успели да предотвратят
удара в спрелите автомобили след възприемане на образувалия се застой на платното за
движение. Според експерта от техническа гледна точка и от приложените по делото
доказателства, следва извод, че причината за настъпване на ПТП, в резултат от което са
нанесени вреди на застрахованото при ищеца МПС [Марка МПС], с рег.№ [Рег. № на МПС],
е поведението на водача на лек автомобил „[Марка МПС]“, с рег.№ [рег. № МПС], който се
е движил със скорост и дистанция, при които не е имал възможност да спре в рамките на
опасната зона на превозното средство без да настъпи съприкосновение със спрелия пред
него лек автомобил „[марка МПС] ХЦ 90“, с рег.№ [рег. № МПС], който вследствие от удара
се измества напред и удря спрелия пред него л.а. [Марка МПС], с рег.№ [Рег. № на МПС],
5
който също се измества напред и последва удар с намиращия се пред него лек автомобил
[марка МПС], с рег.[рег. № на МПС]. Последното се подкрепя и от изложеното от вещото
лице в о. с. з., според което, както л.а. [Марка МПС], с рег.№ [Рег. № на МПС], така и лек
автомобил „[марка МПС] ХЦ 90“, с рег.№ [рег. № МПС], не са били в движение към
момента на реализиране на ПТП с приближаващия ги лек автомобил „[Марка МПС]“, с рег.
№ [рег. № МПС].
Неоснователно е и възражението на ответника, че водачът на лек автомобил „[Марка
МПС]“, с рег.№ [рег. № МПС] не е предизвикал съприкосновение, което да е довело до
нанасяне на увреждания на застрахования при ищеца автомобил, като доколкото има такива,
те са резултат изцяло от поведението на водача на лек автомобил „[марка МПС]“, с рег.№
[рег. № МПС]. Действително в хода на настоящото производство се установи, че водачът на
лек автомобил „[марка МПС]“, с рег.№ [рег. № МПС] също не е съобразил поведението си с
нормативните правила и пътната обстановка като се е движил със скорост от около 80 км/ч,
която не му е позволила да възприеме навреме образувалата се пред него „тапа“ от
автомобили, въпреки наличието на обективна възможност за това и да предприеме действия
по безопасно спиране, като е реализирал удар с намиращото се пред него МПС лек
автомобил „[Марка МПС]“, с рег.№ [рег. № МПС]. Съгласно заключението на вещото лице
по приетата по делото съдебно-автотехническата експертиза последният удар на практика е
бил непредотвратим за водача на лек автомобил „[Марка МПС]“, с рег.№ [рег. № МПС],
доколкото същият вече е бил участник в ПТП към момента на реализирания удар в задната
му част от лек автомобил „[марка МПС]“, с рег.№ [рег. № МПС]. В открито съдебно
заседание обаче вещото лице пояснява, че първият удар, който е предизвикан от лек
автомобил „[Марка МПС]“, с рег.№ [рег. № МПС], е бил най-силен /в която насока и
показанията на свидетеля Г. И. Я./, като всички останали деформации, които са били
получени, са били много по-малки, тъй като лек автомобил „[Марка МПС]“, с рег.№ [рег. №
МПС] се е движил с 26 км/ч по-висока скорост, отколкото лек автомобил „[марка МПС]“, с
рег.№ [рег. № МПС]. Вещото лице отбелязва още, че между лек автомобил „[марка МПС]“,
с рег.№ [рег. № МПС] и застрахованото при ищеца МПС е имало още два други автомобила,
които са демпферирали енергията при удара, което в комбинация с по-ниската скорост на
движение на последния автомобил – участник в процесното ПТП, води до обоснован извод
за това, че вредите по л. а. [Марка МПС], с рег.№ [Рег. № на МПС] са настъпили най-вече в
резултат от първоначалния удар от лек автомобил „[Марка МПС]“, с рег.№ [рег. № МПС].
Вещото лице по САТЕ е категорично, че не може да се установи с точност каква част
от уврежданията на л. а. Мерцедес са в резултат на първия удар на л. а. Мазда и каква част е
от последващите удари – л. 352. Настоящият съдебен състав намира, че подобно
установяване е ирелевантно за крайния изход на спора, като достатъчно за ангажирането
отговорността на ответника е установеното при условията на пълно и главно доказване
обстоятелство, че основна /преимуществена/ вина за настъпване на процесните щети по
застрахования при ищеца има водачът на лек автомобил „[Марка МПС]“, с рег.№ [рег. №
МПС]. Приложение намира разпоредбата на чл. 53 ЗЗД. Няма пречки искът за пълната
обезвреда /цялото вземане/ да се предяви само срещу единия от солидарно отговорните
съпричинители –виж решение № 51 от 28.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 536/2010 г., III г. о. С
оглед установената в чл. 53 ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата, всеки
от тях отговаря към увреденото лице в пълния им размер, а не съобразно приноса им, като
функционалната обусловеност на прякото право от деликтното, при съпричиняване по чл. 53
ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на
вредите, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент, в
който смисъл виж решение № 50153 от 09.11.2022 г. по т. д. № 1648/2021 г. на II т. о.,
решение № 60289 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 131/2021г. на III г. о., решение № 32 от
30.03.2020 г. по т. д. № 289/2019 г. на I т. о., решение № 52 от 28.05.2019 г. по т. д. №
6
1497/2018 г. на I т. о., решение 83 от 22.08.2016 г. по т. д 3426/2014 г. на I т. о. и др.
Застрахователят по имуществената застраховка е встъпил в правата на увредения, поради
което до размера на платеното обезщетение притежава същите права като увредения – може
да претендира пълния размер на вредите от застраховател „ГО“ на всеки един от
делинквентите в хипотеза на независимо съпричинителство.
Спорен по делото е и въпросът, касаещ уврежданията, настъпили във връзка с ПТП-то,
както и размера на вредите, причинени на застрахования при ищеца по застраховка „Каско
на МПС“ л.а. [Марка МПС], с рег.№ [Рег. № на МПС], респ. в какъв размер е възникнало
регресното вземане на ищеца.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза,
което като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област съдът
кредитира, се установява, че уврежданията по л.а. [Марка МПС], с рег.№ [Рег. № на МПС]
се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 11.07.2021 г. ПТП. В
САТЕ вещото лице е посочило, че към дата на застрахователно събитие – 11.07.2021 г.
процесният автомобил е бил в експлоатация 1 година, 3 месеца и 22 дни, считано от датата
на първоначалната регистрация – 19.03.2020 г. С оглед на това вещото лице е определило, че
стойността необходима за възстановяване на л. а. с рег.№ [Рег. № на МПС] изчислена на
база пазарни цени към датата на ПТП е 16 515.73 лв. Ответникът намира, че вредите следва
да се определят по средни пазарни цени, като е поставил въпрос на вещото лице да определи
размера на вредите и по средни пазарни цени. Видно от заключението, необходимата
стойност за възстановяване на не щетите по застрахования при ищеца лек автомобил,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 15 453.44 лв.
Процесният л.а. [Марка МПС], с рег.№ [Рег. № на МПС] е бил в експлоатация към
датата на ПТП от 1 година, 3 месеца и 22 дни, считано от първоначалната регистрация на
19.03.2020 г., което предполага същият да е отремонтиран в официалния сервиз на марката.
При имуществените застраховки, стойността на дължимото застрахователно обезщетение се
определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от
три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален фирмен
сервиз/ дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран автомобилът в
официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка
с ремонта фактури. При ремонт на нови автомобили се вземат предвид цените в оторизиран
сервиз – решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г., II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г., II т. о. Ако не бъде взето предвид това
обстоятелство, няма да може да се стигне до реално „възстановяване“ на автомобила към
състоянието преди увреждането – същият вече няма да може да бъде ремонтиран в
гаранционен сервиз, което намалява неговата стойност и пострадалото лице би загубило
правата си по гаранцията. При липса на посочените две условия, т. е. ако автомобилът е бил
пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в
официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната
пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото.
По делото се установява, че автомобилът е пуснат в експлоатация преди една година и
е отремонтиран в [фирма], който е официален сервиз на [марка МПС] – виж л. 29-30.
Ответникът не оспорва обстоятелството /посочено в исковата молба/, че [фирма] е
официален /оторизиран/ сервиз на автомобили Мерцедес на територията на Република
България, а и това представлява общоизвестно обстоятелство. Доколкото ПТП е настъпило в
гаранционния срок, съдът следва да вземе стойността, посочена в задача № 2 на САТЕ,
съобразно цените в официалния за марката сервиз - 16 515.73 лв.
Не се доказват при условията на пълно и главно доказване възраженията на ответника
за такова поведение на водача на л.а. [Марка МПС], с рег.№ [Рег. № на МПС], което да се
намира в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване
7
на вредоносния резултат. Процесуалното задължение /доказателствена тежест/ за
установяването на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която
навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно
/несъмнено, безспорно/ съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1
ГПК. Твърдението за съпричиняване е недоказано. Няма данни по делото водачът на л.а.
[Марка МПС], с рег.№ [Рег. № на МПС] да е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и/или чл. 75, ал.
1 от ППЗДвП. Напротив, по делото се установи, че настъпилото ПТП, довело до увреждане
на застрахования при ищеца автомобил, е по вина на водача на лек автомобил „[Марка
МПС]“, с рег.№ [рег. № МПС]. Както от показанията на свидетеля Н., така и от приетата по
делото съдебно-автотехническата експертиза се установява, че водачът на л. а. [Марка
МПС], с рег.№ [Рег. № на МПС] правилно е избрал скоростта си на движение, като
едновременно с това е спазил и необходимата дистанция спрямо намиращите се пред него
автомобили, което поведение, съобразено с нормативните изисквания, му е позволило да
възприеме навреме усложнената пътна обстановка и струпването на превозни средства в
процесния пътен участък и да предприеме безопасно спиране без да причини увреда на
своето или на други МПС. Нещо повече, по делото се установи и, че водачът на лек
автомобил „[Марка МПС]“, с рег.№ [рег. № МПС] се е движил със скорост от 106 км/ч,
която макар и да е в границите на максимално допустимата скорост за съответното трасе, е
довела до необходимост от 100,03 м за безопасно спиране, с които водачът не е разполагал.
Последният е имал обективна възможност да предотврати настъпването на съприкосновение
с намиращите се пред него автомобили, доколкото е разполагал с достатъчна видимост и
условия за навременно възприемане на пътната обстановка, при суха настилка в светлата
част на денонощието, и при движение с подходяща скорост и безопасна дистанция, при
която превозното средство ще спре в рамките на опасната зона при внезапно възникване на
опасност, но не е съобразил поведението си с правилата за движение в конкретната
ситуация.
При това положение съдът намира, че предявеният иск е основателен в пълен размер за
сумата от 16 530.73 лв., представляващо регресно вземане, което е формирано от 16 515.73
лв. за заплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка (именувана
"щета") № **********/13.07.2021 г. и ликвидационни разноски за определянето му в
обичаен размер на 15 лв.. Като законна последица от уважаване на иска върху уважения
размер следва да се присъди и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
иска /28.07.2022 г./ до окончателното ѝ изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда в полза на ищеца.
Ищецът доказва да е направил разноски в общ размер от 3241.23 лева /в т.ч. разноски
за държавна такса, адвокатско възнаграждение с ДДС, депозит за вещо лице и разноски за
депозит за свидетел /. Съдът намира възражението за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на 2270 лв. с
ДДС за неоснователно. Минималното възнаграждение с оглед размера на претенцията е
1887.76 лв. – виж чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно § 2а от Наредбата - за регистрираните по ЗДДС
адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху
добавената стойност. Процесуалният представител на ищеца е регистриран по ЗДДС, което
се установява, както от служебна справка в регистъра на НАП, така и от представената по
делото удостоверение за регистрация – л. 377. Ето защо и минималното възнаграждение
определено по Наредба с вкл. ДДС в случая е 2265.31 лв. /1887.76 лв.+ДДС от 377.55 лв./.
Следователно заплатеното адвокатско възнаграждение е с 4.69 лв. по-високо от
8
минималното или с 0.2 % повече от минималното възнаграждение. Предвид проведените
три открити съдебни заседания, извършените процесуални действия, съдът намира, че
адвокатско възнаграждение с 4.69 лв. по-високо от минималното в случая не се явява
прекомерно. В тежест на ответника ще се възложи за разноски общо сумата в размер на
3241.23 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК **** със седалище и адрес на управление: [населено място],
[адрес], да заплати на "[фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление [населено
място], [адрес], на основание чл. 411 КЗ сумата от 16 530.73 лв., представляващо регресно
вземане, което е формирано, както следва от: 16 515.73 лв. за заплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна преписка (именувана "щета") № ********** за ПТП,
настъпило на 11.07.2021 г. на АМ „Т.“ в района на км. 45+500, в платното в посока
[населено място], при което е увреден автомобил [Марка МПС], с рег.№ [Рег. № на МПС]
поради противоправното поведение на водача на автомобил [Марка МПС] с рег. № [Рег. №
на МПС], който е застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" при ответника и 15
лв. за ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 28.07.2022 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 3241.23 лева - представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9