РЕШЕНИЕ
№ 1298
гр. Бургас, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20212120102783 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***,
представлявано от управителя Ю. Б. Ц., чрез адв. В. Г., СРЕЩУ Д. И. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр.Б., ***, чрез особен представител адв. Х.К. – БАК, със
служебен адрес: гр. Б., ***.
От съда се иска да постанови решение, въз основа на което да се приеме
за установено в отношенията между страните, че Д. И. Л. дължи на ищцовото
дружество сумата от 53.85 лв. (петдесет и три лева и осемдесет и пет
стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за
периода от 22.01.2018 г. до 21.04.2018 г., дължими по повод на валидно
действал договор с клиентски номер **********, сключен между ответника и
мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД на
16.05.2017г., за което са издадени следните фактури:
№**********/22.02.2018 г. за отчетен период 22.01.2018 - 21.02.2018г. на
стойност 21,88 лв. с падеж 11.03.2018г.; фактура №**********/22.03.2018 г.
за отчетен период 22.02.2018 – 21.03.2018 на стойност 19,98 лв. с падеж
08.04.2018 г. и фактура № **********/22.04.2018 г. за отчетен период
22.03.2018 – 21.04.2018 г. на стойност 19,98 лв. с падеж 09.05.2018 г.
1
Абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за три
последователни месеца на обща стойност 61.84 лв., от които ищецът
претендира частично сумата за която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. №8246/2020г. по описа на PC Бургас – 53.85 лв.
Претендира присъждане на разноските в исковото и заповедното
производство.
Изрично заявява, че се отказва от претенцията за мораторна лихва за
забава в размер на 13.98 лв. по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. №8246/2020г. по описа на PC Бургас.
В исковата молба се твърди, че на 16.05.2017 г. между ответника и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** за
ползване на мобилна услуга при условията на тарифен план VIVACOM i-
Traffic L с месечен абонамент 19,99 лв., за срок на ползване на услугата 24
месеца. За предоставените мобилни услуги за периода от 22.01.2018 г. до
21.04.2018 г. били издадени процесните 3 фактури на обща стойност 61,84
лв., от които в настоящото производство се претендират частично 53.85 лв. и
които не били заплатени от ответника. Предвид това операторът упражнил
правата си по чл. 50 от Общите условия и прекратил договора едностранно,
като издал крайна фактура № **********/22.06.2018 г. Датата на автоматична
деактивация на процесния абонамент е 15.06.2018 г.
С договор за цесия от 16.10.2018г. „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД прехвърлила на „С.Г. Груп“ ООД вземанията си спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1, сред
които и вземането спрямо Д. И. Л.. Последното дружество от своя страна
прехвърлило процесните вземания на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019
г.
Счита, че ответникът е уведомен за двете цесии с получаването на
препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление за двете
цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп“ ООД, което
дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от
16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Посочва, че в чл.6 от договора от 01.10.2019 г. е налице уговорка между
страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за
2
извършено прехвърляне.
Ищецът инициирал производство по чл. 410 от ГПК до Районен съд -
Бургас, въз основа на което е образувано частно гражданско дело №
8246/2020 г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
В месечния срок е постъпил писмен отговор от особения представител
на ответната страна. Претенцията се оспорва по основание и размер.
На първо място прави възражение ответникът да е бил в договорни
отношения с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, като оспорва
авторството и съдържанието на сключения договор, както и дължимостта на
сумите по фактурите, тъй като последните не били документи по смисъла на
закона, поради липсата на подпис. На следващо място се твърди, че услугите
не са ползвани. Счита, че фактурите сами по себе си не са доказателство за
реално потребление. Прави възражение за нищожност на договора поради
наличие на неравноправни клаузи в него, а също и поради непредоставяне на
Общите условия към договора за подпис от абоната и непредставяне на
подписан екземпляр от последните на ответника. В тази връзка, моли съда да
задължи ищеца да представи в оригинал подписани от ответника екземпляри
от договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
********** и от Общите условия. На следващо място оспорва цесията да е
валидно извършена, тъй като липсват данни за извършено плащане от ищеца
на цедента. На последно място прави възражение за изтекла погасителна
давност.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
В настоящото производство са претендирани суми по фактури
№**********/22.02.2018 г. за отчетен период 22.01.2018 - 21.02.2018г. на
стойност 21,88 лв. с падеж 11.03.2018г.; фактура №**********/22.03.2018 г.
за отчетен период 22.02.2018 – 21.03.2018 на стойност 19,98 лв. с падеж
08.04.2018 г. и фактура № **********/22.04.2018 г. за отчетен период
22.03.2018 – 21.04.2018 г. на стойност 19,98 лв. с падеж 09.05.2018 г.
В хода на делото са приети: Договор за цесия от 16.10.2018г. със
„С.Г.Груп“ ООД; Договор за цесия от 01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ ООД и
настоящия ищец.; пълномощни; извлечение от Приложение №1 към договор
3
за цесия от 01.10.2019г.; заверен препис от договор за мобилни услуги;
заверени копия на фактури; общи условия на мобилния оператор –
неподписани от ответника; уведомление за цесия; декларация от ответника.
Тъй като въпреки задължаването му от съда по чл. 184, ал. 1, изр. 2
ГПК, по искане на особения представител на ответника, ищецът не представи
в оригинал на електронен носител договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от 16.05.2017г.,
посочен в исковата му молба, съдът на основание чл. 183, изр. 2, във вр. с чл.
184, ал. 1, изр. 2 ГПК, изключва от доказателствата по делото представения с
исковата молба препис от същия. При това процесуално бездействие на
ищеца не би могло да се приеме, че възпроизведения на хартиен носител като
препис документ, наименуван договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ********** от 16.05.2017г., оспорен от особения
представител на ответника, съставлява доказателство за потвърждаване от
страна на ищеца за сключването на валидни облигационни отношение между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Д. ИВ. Л., тъй като не се
установява, че такъв документ въобще съществува. Ето защо съдът не може
да основе своите изводи на преписа, който не е годно доказателствено
средство.
Следва да се отбележи, че в случая няма данни и доказателства
ответникът да е получил екземпляр от общите условия и действително да е
приел същите като част от евентуално сключен между страните договор.
Представената от ищеца декларация, подписана от ответника, че е запознат и
приема общите условия не доказва действително приемането им, предвид
разпоредбата на чл. 147а ал. 5 от ЗЗП. С оглед на това и клаузите на Общите
условия нямат действие в отношенията между страните.
Във връзка с направените възражения от страна на особения
представител на ответника съдът споделя становището, че саморъчният
подпис положен върху таблет не представлява електронен подпис по смисъла
на чл. 13, ал.1 от Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги във вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
Следователно, след като ищецът не доказва при условията на пълно и
главно доказване спорните факти от значение за решаване на делото и
връзките между тях, съдът приема, че исковата му претенция се явява
4
неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед на горното, съдът намира иска за неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на спора, претенцията на ищеца за присъждане на
разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ***, представлявано от Ю. Б. Ц., с пълномощник адв. В. Г.,
представител на Адвокатско дружество „***“ САК срещу Д. И. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр.Б., ***, за приемане за установено, че ответникът Д.
И. Л., с ЕГН: ********** дължи на ищцовото дружество ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*** сума в размер на: 53,85 лв. (петдесет и три лв. и 85 ст.) – незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода 22.01.2018г. до 21.04.2018г., за което
са издадени фактури фактури №**********/22.02.2018 г. за отчетен период
22.01.2018 - 21.02.2018г.; фактура №**********/22.03.2018 г. за отчетен
период 22.02.2018 – 21.03.2018 и фактура № **********/22.04.2018 г. за
отчетен период 22.03.2018 – 21.04.2018 г., за което вземане е издадена
Заповед № 261421 от 21.12.2020г. по частно гражданско дело № 8246/2020
г.по описа на РС Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок
от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния
акт.
Вярно с оригинала: РТ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
5