РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Ловеч, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на втори март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Търговско дело №
20214300900066 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.432 от Кодекса за застраховане.
Постъпила е искова молба вх. 3292/ 02.09.2021 година с клеймо 01.09.2021 г. от
Р. Ц. Й., ЕГН: ********** и Ц. Л. Б., ЕГН: ********** и двете с постоянен адрес: ***,
чрез адвокат Б. Т., САК, със служебен адрес: ***, против „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: *** с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД цена на исковете: 150 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди в полза на
Р. Ц. Й.; 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди в полза на Ц. Л. Б..
Посочват, че на 27.06.2019 г., около 4:50 ч., в с. Български извор, общ. Тетевен, на ул.
„Демокрация" № 30, настъпва ПТП: МПС л.а. „Ауди A3", с peг. № ******** излиза от
платното за движение и блъска намиращата се на тротоар пешеходка Н. Л. Х., ЕГН:
**********, за която произшествието има летален изход. Вследствие смъртта на Н. Л.
Х. неимуществени вреди търпят ищците Р. Ц. Й. - майка на починалата, и Ц. Л. Б. -
сестра на починалата. За л.а. „Ауди A3" с peг. № ******** е налице валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с ответника
по настоящото дело „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД. Във връзка с
произшествието е образувано ДП 178/2019 г. по описа на Районно управление
Тетевен. Внесен е обвинителен акт и е образувано НОХД, по което наказателното
производство приключва с постановяване на присъда, с която Х. Г. Д. е признат за
1
виновен в извършването на описаното по -горе престъпление, като изцяло призвана
вината си съгласно Глава XXVIII от НПК.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на първоначалната искова
молба с вх. № 2011/ 05.04.2022 година от Застрахователно Акционерно Дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве АД", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Ж.К. – заедно чрез
пълномощника си адв. В. П., със служебен адрес: ***. Счита така предявения иск за
допустим, но неосновтаелен, включително и в частта за претендираната законна лихва
от датата на предявяване на извънсъдебните застрахователни претенции - 29.07.2019 г.
Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отхвърлен изцяло
исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди поради
недоказаност на последните по основание и размер.
Евентуално, ако се приема, че искът е основателен, моли да бъде намален
размера на претендираното обезщетение поради прекомерност.
Не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение между
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД и Х. Г. Д., по силата на застрахователна полица
№ BG 30/119001754046, със срок на действие от 24.06.2019 до 24.06.2020 г., която е
била валидна към датата на застрахователното събитие.
Наведения са твърдения за съпричиняване, поради това, че Н. Л. Х. от една
страна се е движела по пътното платно към момента на сблъсъка, а не по тротоара,
както се твърди в исковата молба, като по този начин е допринесла за настъпването на
произшествието, а от друга страна е имала достатъчно време, за да предприеме
необходимите действия, за да съприкосновението с автомобила. Изразяват становище
по доказателствените искания на другата страна и съответно са представени
доказателства и направени доказателствени искания.
На основание чл.219, ал.1 от ГПК е направено искане за привличане по делото
на трето лице - помагач на Х. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.
С определение 90/ 21.04.2022година като трето лице-помагач, на страната на
ответника е конституиран Х. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.
Подадена е молба вх. № 2972/ 18.05.2022 година от Р. Ц. Й. и Ц. Л. Б., чрез
адвокат Б. Т., в която посочва, че след запознаване с отговора на исковата молба,
поддържат направеното искане на основание чл. 190, ал.1 от ГПК да бъде задължен
ответника да представи заверен препис от заведените при него щети 0801-002714/
2019-02 и 0801-002714/ 2019-03, тъй като същите са релевантни с оглед изискването на
чл. 380 от КЗ и спазената от тях извънсъдебна процедура, както и за началната дата на
дължимите лихви по чл. 429, ал.2 и чл. 497 от КЗ. Не поддържат доказателствените
искания в т.4 и 5 от исковата молба във връзка с чл. 300 от ГПК. Поддържат искането
за гласни доказателства, възразяват срещу искането по чл. 219 от ГПК.
2
Постъпил е отговор на допълнителна искова молба с вх. № 4537/ 01.08.2022 г.,
клеймо 29.07.2022 година от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД, чрез пълномощника си адвокат В. П. - САК,в която посочва, че
поддържат становището изразено в първоначалния отговор, поддържа всички
оспорвания и възражения, както направените доказателствени искания. Поддържа
искането си по чл. 219 от ГПК, противопоставя се на искането на насрещната страна да
представят по делото преписката, образувана по щетата, тъй като всички относими
документи са представени по делото, както и уведомлението, с което е отказано
плащане на обезщетение.
Подадена е искова молба от И. И. М., ЕГН **********, от *** чрез: адв. Д. Д. Н.
- ЛАК, със съдебен адрес: гр.Ловеч, ул."Търговска" №1, GSM: *** против „ЗАД
ДАЛЛБОГГЖИВОТ И ЗДРАВЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, е образувано т.д. № 1/ 2022 година по описа на ОД - Ловеч.
Моли да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, получени в резултат на ПТП от 27.06.2019г., при което е
загинала нейната майка Н. Л. Х., ЕГН ********** - б.ж. на с.Български извор, обл.
Ловеч. Посочва, че на 27.06.2019г. около 04.45 часа в с.Български извор, обл. Ловеч на
ул. „Демокрация"№30, при управление на л.а. марка „Ауди", модел „A3" с ДК №
********, Х. Г. Д., от ***, губи контрол върху управляваното от него МПС, излиза в
ляво извън пътното платно, удря се в предпазната мантинела, навлиза в тротоарната
площ, блъска последователно пешеходката Н. Л. Х., ЕГН ********** и бетонен стълб,
като по непредпазливост причинил смъртта на Н. Л. Х., ЕГН ********** - б.ж. на
с.Български извор, обл. Ловеч. След настъпване на злополуката същия напуска
местопроизшествието и опитва да се укрие в с.Петревене, обл.Ловеч, но своевременно
е бил установен и задържан от органите на МВР.
Моли, да бъдат призовани на съд и постановено решение, с което ответникът
бъде осъден да й заплати, сумата от 150 000 лева, представляващи обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от нея болки и
стР.ния от смъртта на майка й Н. Л. Х., ЕГН ********** - б.ж. на с.Български извор,
обл. Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная - 10.07.2019г. /датата
на уведомяване на ответника/ до окончателното й изплащане, както и да бъде осъден
на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с ал. 1, т.З от ЗА да заплати полагащия се
адвокатски хонорар по предявените искове в административната и първоинстанционна
съдебна фаза на процеса.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на първоначалната искова
молба с вх. № 1434/ 08.03.2022 година от Застрахователно Акционерно Дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве АД", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Ж.К. – заедно чрез
3
пълномощника си юриск. Красимира Ивановаq жебен адрес: ***. Счита, че предявения
иск е допустим, макар и неоснователен и не съществуват пречки същият да бъде
разгледан. Заявява, че оспорват така предявената искова молба за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди на ищците от смъртта на Н. Л. Х. при ПТП от
27.06.2019 г. в с. Български Извор като неоснователна и недоказана, включително
оспорват същата в частта за претендираната законна лихва от датата на предявяване на
извънсъдебните застрахователни претенции - 10.07.2019 г. Моли да бъде постановено
съдебно решение, с което да бъде отхвърлен изцяло исковата претенция за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди поради недоказаност на последните по
основание и размер.
Евентуално, ако се приема, че искът е основателен, моли да бъде намален
размера на претендираното обезщетение поради прекомерност.
Не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение между
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД и Х. Г. Д., по силата на застрахователна полица
№ BG 30/119001754046, със срок на действие от 24.06.2019 до 24.06.2020 г., която е
била валидна към датата на застрахователното събитие.
На основание чл.219, ал.1 от ГПК е направено искане за привличане по делото
на трето лице - помагач на Х. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.
Предявен е ОБРАТЕН РЕГРЕСЕН ИСК от Застрахователно Акционерно
Дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве АД", ЕИК *********, като ответник против Х.
Г. Д., ЕГН ********** с настоящ адрес: ***, с посочено правно основание: чл.500 ал.1
т.З КЗ и цена на иска: 26 000 лв., частичен от 150 000лв. Излага се, че на 27.06.2019
г. около 04.45ч. сутринта в с. Български Извор, обл. Ловеч, на ул. „Демокрация" № 30
при управлението на лек автомобил Ауди A3 с peг. № ******** Х. Г. Д. реализира
ПТП с намиращата се на тротоара пешеходка Н. Л. Х., при което по непредпазливост
причинява смъртта й. След причиняване на ПТП Х. Д. не изпълнява вменените му по
закон задължения да остане на мястото на ПТП и да изчака пристигането на
компетентните органи на МВР, чието посещение в конкретния случай е било
задължително, както и да окаже помощ на постР.лата от катастрофата. Вместо това
същият изоставя автомобила и напуска местопроизшествието, като се опитва да се
укрива при съседи.
За така описаното деяние Х. Г. Д. е признат за виновен с влязла в сила присъда
по НОХД № 401/2020 г. по описа на ОС Ловеч, в която изрично е посочено, че същият
е избягал от местопроизшествието.
Моли в случай, че дружеството бъде осъдено да заплати обезщетение на И. И.
М. със същото решение едновременно, да бъде осъден Х. Г. Д. да заплати на
дружеството сумата от 26 000 лв., като част от общо дължимата в размер на 150 000лв.,
ведно с лихвата за забава от датата на уведомяване на дружеството ни за процесното
4
ПТП - 10.07.2019 г. до датата на плащането й по сметка на пострадалата, както и
лихвата от датата на плащането й до датата на възстановяването й от ответника по
обратния регресен иск. Претендират и направените разноски във връзка с главния иск -
за експертизи, свидетели, юрисконсултско възнаграждение, във връзка с обратния иск
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и всички разноски, за
които бъдат осъдени да заплатят на ищцата и съда по главния иск.
С определение 54/ 11.03.2022 година като трето лице-помагач, на страната на
ответника е конституиран Х. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.
На основание чл. 372 от ГПК на ответника по предявения обратен иск Х. Г. Д.,
ЕГН **********, е изпратен препис от исковата молба и приложенията, както и препис
от определение 54/ 11.03.2022 година, с което е конституиран, като трето лице
помагач. Съобщението е връчено на 29.04.2022 година, като в законовия срок не е
постъпил отговор.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила ДОПЪЛНИТЕЛНА ИСКОВА МОЛБА
от И. И. М., против „ЗАД ДАЛЛБОГГ :ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" ЕАД, ЕИК *********, в
която се излага, че предвид заявеното в отговора на ответника, то счита, че за
безспорно обстоятелството в производството, следва да се приеме наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „ГО" между ответното дружество и
виновния водач на МПС.
С оглед направеното оспорване в отговора на исковата молба на исковата
претенция, по основание и размер, то счита същото за неоснователно.
Излагат се подробни съображения по възраженията на ответника.
Оспорват твърденията, че ответното дружество не дължи лихви за забава от
момента на уведомяването им за настъпилия деликт. Същите са дължими по силата на
закона, на основание чл.409 от КЗ във вр. с чл.496 от КЗ. Уведомлението до
застрахователя е изпратено по пощата на 10.07.2019г. /видно от товарителницата/,
поради което счита, че това следва да бъде началната дата за изпадане в забава на
ответника, а не 12.07.2019г., когато застрахователното дружество е завело в системата
си отправената от името на доверителката ми претенция за плащане на обезщетение.
С оглед на горното поддържат исковете така, както са предявени.
Не възразяват срещу направените доказателствени искания и искането на
ответника за привличане, като трето лице помагач на виновния водач Х. Г. Д., от ***,
като считаме, че същото е своевременно направено и същите имат правен интерес, с
оглед разпоредбата на чл.500, ал.1, т.З от КЗ.
Постъпил е допълнителен отговор на допълнителна искова молба от
Застрахователно Акционерно Дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве АД", ЕИК
*********.
5
Поддържат всички направени в отговора на исковата молба твърдения,
възражения, оспорвания и доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцата И. И. М. не се явява, представлява се от адв. Д. Н.,
ищците Р. Ц. Й. и Ц. Л. Х. не се явяват, и не се представляват. От името на
доверителката си адв. Н. поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена изцяло,
като бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.,
както и разноските по делото. Развива съображения в писмена защита.
Ответното дружество се представлява от юриск Каранлъкова, която моли да
бъдат отхвърлени предявените искове, в условията на евентуалност да не бъдат
присъждани в пълен размер. Претендират и присъждане на направените по делото
разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице-помагач Х. Г. Д. не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, в
съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
С присъда № 260011/ 02.12.2020 година по НОХД № 401/ 2020година по описа
на ОС – Ловеч, Х. Г. Д., е признат за виновен за това, че на 27.06.2019 г. около 04.50
часа в с. Български извор, Ловешка област, пред дом № 30 на ул. „Демокрация",
явяваща се част от първокласен път 1-4, при управлението на лек автомобил Ауди A3 с
peг. № ******** – собственост на Д.М. Д.а от с. Петревене, Ловешка област, нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал.1 от ЗДвП – не
изпълнил задължението се контролира непрекъснато пътното превозно средство, което
управлявал, като неправилно работел с уредите за управление – волан, поради което по
непредпазливост причинил смъртта на пешеходката Н. Л. Х., ЕГН **********, от с.
Български извор, след което избягал от местопроизшествието, престъпление по чл. 343,
ал.3, пр. 6, б.“б“, пр. 1-во, вр. чл. 343, ал.1, б.“в“ вр. чл. 342, ал.1 от НК. Присъдата е
влязла в сила на 17.12.2021 година.
Не се спори от страните по делото, че лек автомобил Ауди A3 с peг. № ********
към датата на ПТП-то има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество.
Представено е препис-извлечение от акт за смърт № 5/ 28.06.2019 г., издаден от
Община Тетевен, като и удостоверение за наследници и родствени връзки, от които се
установява, че ищците, съответно Р. Ц. Й. е майка, И. И. М. е дъщеря, а Ц. Л. Б. е
сестра на Н. Л. Х..
От представените писма изх. № 3181/ 19.08.2019г. и № 4086/ 29.10.2019г. на
„ЗАД ДАЛЛБОГГ :ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" ЕАД, ЕИК *********,се установява, че от
ищците Й. и Б. е направено искане аз изплащане на обезщетение на 29.07.2019 година.
С първото писмо са дадени указания за представяне на доказателства, а с второто е
отказано изплащане.
На 10.07.2019 година е изпратено искане от И. М., до застрахователното
6
дружество за изплащане на вреди. С уведомления изх. №№ 2962/ 02.08.2019 година,
3900/ 14.10.2019 година и 210/ 17.01.2020 година, съответно са изискани доказателства
и постановен отказ за изплащане на обезщетение. Представени са молби от М., с които
е представяла доказателства, съответно отказа на ОП – Ловеч да й предостави копия на
исканите документи.
С молба изх. № 2964/ 02.08.2019 година ответното дружество е поискало от ОП
– Ловеч конкретни документи във връзка с образуваната щета, която не е била
уважена, видно от писмо изх. № 1729/ 2019 г. от 06.08.2019 година.
По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите И. М.
М., Е. И. А. и А. Я. М..
Според св. И.М., баща на ищцата И., тя не живеела заедно с майка си, тъй като
били разведени от 2001 г., когато И. била на 9 г. Родителските права били
предоставени на него, но бил определен режим на лични отношения с майка й, като се
виждали и в останалото време. С дъщеря си живеели в Ловеч, а Н. живеела в с.
Български извор. Впоследствие И. работела в Плевен, а сега във Варна. Когато му се
обадили за произшествието, я изчакал да се върне от работата и тогава й съобщил.
Твърди, че му било много трудно да й каже за инцидента и се наложило да потърси
съдействието на личния лекар, за да даде някакво успокоително. После известно време
ги ползвала, за да преодолее кризата. Доста трудно й се отразило. Ходела на работа,
нямало начин да отсъства. В един период от време когато учела и я возел до Пловдив,
минавайки през Български извор, винаги се обаждали на майка й да се видят, да имат
контакт. Посочва, че в месеца може би 3-4 пъти по телефона са имали контакт, а се
виждали в зависимост от обстоятелствата, един път месечно или на няколко месеца.
Когато била дете, поддържаха тесен контакт, майка й правела всичко възможно и
идвала до Ловеч да се срещнат. Според него, връзката между тях е силна. След
инцидента, изпаднала в депресия, и потърсили личния лекар, който и предписал
лекарства, за да може да я преодолее. Не са търсили специализирана помощ. Твърди, че
и до днес не е преживяла загубата на майка си, като стане въпрос за нея, натъжава се. С
Н. си говорили, че като дойде този момент, когато И. ще се омъжва, че тя ще присъства
на сватбата, нищо че са разделени. Споделяла, с него, че е пригласила разни неща за
нея и за бъдещия й съпруг. След развода настоящата му съпруга отглеждала И., не я е
деляла по никакъв начин и я приемала като свое дете. И. и майка й се били виждали
през пролетта на 2019 г.
Свидетелката Е. А., сочи, че познава ищцата Р., тя била магазинерка в съседния
магазин, но преди това се познавали от около 20 години, ходили си на гости. Познавала
и Н. Х., почти всеки ден се отбивала при нея в магазина. Посочва, че Н. беше добро
дете, добра домакиня и добра дъщеря, преди около 17 години се прибрала при мака си
и баща си. След като баща й починал, тя останала да се грижи за майка си, тъй като Р.
много тежко понесла смъртта на мъжа си и Н. била плътно до нея. Заедно живеели, в
една къща, били много близки, постоянно били заедно. Н. изцяло се грижела за
домакинството. След инцидента с Н., майка й се сринала, изпаднала в депресия. За
злополуката разбрала на 27-ми юни сутринта към 6:30 часа. Р. е била първа смяна на
работа и ходи към 5 часа в магазина. Н. била с нея, вървели са по тротоара. На мястото
отишла по-късно и видяла Р. да плаче, плаче и около нея хора, била много зле,
наложило се да й „сложат инжекция“. Твърди, че и до настоящият момент е зле,
емоционално и физически е срината.
Ц. се прибрала от Испания за погребението. Н. била една година при Ц. в
7
Испания, били сплотено семейство, добро семейство. Посочва, че Р. била общителен
човек, магазинер, но сега не ходи на работа, затворила се е вкъщи, ходят с нея до
кафето, ако желае, но мълчи. Твърди, че мястото където е загинала дъщеря й ходи
всеки ден. Дъщеря й Ц. е в Испания. Твърди, че и до настоящия момент Р. не се е
възстановила и няма да се възстанови, не се е върнала към предишните си занимания.
Едва това лято я накарала да си насади чесън.
Свидетелят А. М. посочва, че със семейството на ищците са семейни приятели
над 20 години. Това е едно селско работливо семейство. Ищцата Ц. учела в М.град,
впоследствие там се омъжила, родила двама сина, след това се разделила със съпруга
си и си дошла на село. Сега е в Испания като си идвала 2-3 пъти в годината. Познавал
и Н. Х., тя си живеела с майка си и баща си. След смъртта на баща й, майка й се
сринала и Н. я подкрепяше много, сутрин я водела на работа, вечер я прибирала, за
всичко с грижела.
Отношенията между Ц. и Н. били сестрински, не са се карали и не са делили
нищо. Ц. като заминала в Испания, Н. отишла при нея и работила около една година.
Ц. приела като нормален човек смъртта на Н., голяма трагедия. След смъртта на баща
си, губи и сестра си, била в много лошо психическо състояние. Ц. си дойде за
погребението от Испания. Когато Ц. си дошла в България двете си правили ремонт на
къщата.
От заключението на назначената комплексна съдебно-психологична и
психиатрична експертиза се установява, че ищцата Р. Ц. Й. вследствие на настъпилото
ПТП и загубата на дъщеря й,кризисното състояние са развило до смесено тревожно-
депресивно разстройство. При Й. са констатирани промени в психологичното и
психиатричното състояние, изразяващи се с вегетативна симтоматика като замаяност,
вътрешно напрежение, епигастален дискомфорт, световъртеж, тремор и т.н., както и
депресивни оплаквания свързани с понижено настроение, чувства за безнадеждност и
безпереспективност, нарушение на съня, загуба на интереси, дезинтересираност, липса
на апетит, анхедония. Експертите считат, че е наложително да се извърши консултация
с психиатър и психолог и назначена терапия. С оглед тежестта на инцидента, връзката
на ищцата с пострадалата, както и това, че е била непосредствен свидетел на събитието
и не на последно място, че не е потърсила своевременно специализирана помощ е
утежнило състоянието и периодът на възстановяване може да продължи дълго време.
Заключението на назначената съдебно-психологична експертиза на И. И. М. е,
че ищцата е преживяла некомплицирана скръб като отговор на загубата на значим
близък при смърт с характерните преживявания и обичайно преминаване през
отделните фази на преработка на травмата. Дискомфорта и негативните емоционални
преживявания по време на траура са породили тревожност, безпокойство, несигурност,
страх от пътуване, смущения в съня. Внезапността на настъпилото събитие, неговото
естество, усещането за липсата на справедливост са довели до кумулирането на
негативи. Всичко това е в причинно-следствена връзка с преживяната загуба.
Експертът счита, че ищцата М. е успяла да отреагира на ситуацията в рамките на
типичното време за преработка на травматичното събитие. След острата фаза на
реакция, която обичайно продължава около един-два месеца, тя постепенно се е
върнала към нормалното си нива на функциониране преди трагичната загуба. Към
момента на освидетелстването негативните емоционални преживявания в основната си
част са деактуализирани, остатъчните такива са свързани със субективното усещане за
липса на справедливост.
8
В заключението се посочва, че преживяната психологична травма няма да доведе
до трайни проблеми и негативни последици за личността на подекспертната. М. има
нужния ресурс и е успяла да включи загубата на своята майка в личния си опит и да
продължи жизненото си развитие напред.
По отношение на пострадалата Н. Л. Х. е изготвена съдебно-психиатрична
експертиза по писмени данни, от чието заключение са установява, че тя е
диагностицирана с Параноидна шизофрения от 2007 година. Заболяването датира от 2
000 година, когато е била диагностицирана с друго заболяване и едва през 2007 година
категорично е поставена диагноза. Експертът посочва, че началото на стаданието при
Х. е с преобладаване на несъответно поведение, в съчетание с параноидни налудности
и халюцинации. С течение на времето се наблюдава пристъпно протичане, като е
приело хроничен ход на фона на непълни терапевтични ремисии поради отказа й да
приема в домашни условия назначената й поддържаща антипсихотична терапия, това
от своя страна е обострило психичното й заболяване, което е довело до
неколкократното й настаняване в психиатрично лечебно заведение, включително и по
задължителен ред. Между пристъпите, поведението на Н. Х. е адекватно на
ситуациите, свободно от психопатологични синдроми и симптоми. Посочва, че през
последните 2-3 години Х. не е приемала поддържаща терапия, но е посещавала
амбулаторно психиатър в гр.Тетевен. Експертът приема, че заболяването е било в
ремисия, тъй като от данните по делото и медицински документи от ДПБ – Ловеч не са
описани психотични психични деструкции/ налудности, халюцинации от която и да е
модалност, символно или паралогично мислене/ през този период, като поведението и
е било съответно, подредено, адекватно, не са наблюдавани причудливи или нелепи
действия, дезорганизирано поведение, апатия или абулия.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с пряк
иск от увредените лица Р. Ц. Й., ЕГН: **********, Ц. Л. Б., ЕГН: **********, и И. И.
М., ЕГН **********, срещу застрахователя за обезщетение на неимуществени вреди
против Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, да заплати:
на Р. Ц. Й. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта
при ПТП от 27.06.2019 г. на нейната дъщеря Н. Л. Х., ведно със законна лихва от
29.07.2019 г. до окончателното плащане;
на Ц. Л. Б. сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта при ПТП от 27.06,2019 г, на
нейната сестра Н. Л. Х., ведно със законна лихва от 29.07.2019 г. до окончателното
плащане.
на И. И. М., сумата от 150 000 лева, представляващи обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от нея болки и
9
страдания от смъртта на майка й Н. Л. Х., ЕГН ********** - б.ж. на с.Български извор,
обл. Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная - 10.07.2019г. /датата
на уведомяване на ответника/ до окончателното й изплащане, ведно с разноските по
делото и адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. При
действието на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при наличието на валиден
договор за застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на управлявания от
причинителя на деликта автомобил, при спазване изискванията на чл. 380 – да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция. За да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя по договора за застраховка, следва да бъдат
установени и елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45
ЗЗД по отношение на прекия причинител на вредите.
В конкретния казус не се спори, че е налице валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност”. По делото са представени доказателства, че е изпълнена
процедурата по чл. 380 от КЗ. От писма изх. № 3181/ 19.08.2019г. и № 4086/
29.10.2019г. на „ЗАД ДАЛЛБОГГ :ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" ЕАД, ЕИК *********, се
установява, че от ищците Й. и Б. е направено искане аз изплащане на обезщетение на
29.07.2019 година. С първото писмо са дадени указания за представяне на
доказателства, а с второто е отказано изплащане.
На 10.07.2019 година е изпратено искане от И. М., до застрахователното
дружество за изплащане на вреди. С уведомления изх. №№ 2962/ 02.08.2019 година,
3900/ 14.10.2019 година и 210/ 17.01.2020 година, съответно са изискани доказателства
и постановен отказ за изплащане на обезщетение. Представени са молби от М., с които
е представяла доказателства, съответно отказа на ОП – Ловеч да й предостави копия на
исканите документи.
Съгласно разпоредбата на чл. 496 от КЗ срокът за произнасяне по претенцията е
три месеца от нейното предявяване. Процесуална предпоставка увреденото лице да
предяви претенцията си за плащане по съдебен ред е: застрахователят да не плати в
срока по чл. 496; да откаже да плати обезщетение, или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на обезщетението – чл. 498, ал. 3 от КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по договор „Гражданска
отговорност”, следва да се установят кумулативните предпоставки за наличие на
деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД на застрахования - противоправно деяние
(действие или бездействие), вреда, причинна връзка и вина.
В конкретния случай тези елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД се
установяват от влязла в сила присъда № 260011/ 02.12.2029 година по НОХД № 401/
2020 година по описа на ОС – Ловеч, с която Х. Г. Д. е признат за виновен за това, че
на 27.06.2019 г. около 04.50 часа в с. Български извор, Ловешка област пред дом , пред
дом № 30 на ул. „Демокрация", явяваща се част от първокласен път 1-4, при
управлението на лек автомобил Ауди A3 с peг. № ******** – собственост на Д.М. Д.а
10
от с. Петревене, Ловешка област, нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в чл. 20, ал.1 от ЗДвП – не изпълнил задължението се контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал, като неправилно работел с
уредите за управление – волан, поради което по непредпазливост причинил смъртта на
пешеходката Н. Л. Х., ЕГН **********, от с. Български извор, след което избягал от
местопроизшествието, престъпление по чл. 343, ал.3, пр. 6, б.“б“, пр. 1-во, вр. чл. 343,
ал.1, б.“в“ вр. чл. 342, ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 17.12.2021 година.
Предвид наличието на валидна застраховка на автомобила, с който е причинено
процесното ПТП и доказаната деликтна отговорност на застрахования, са налице са
предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В конкретния случай
ищецът Р. Ц. Й. е предявила претенция за обезщетение на претърпени неимуществени
вреди в размер на 150 000 лева, а Ц. Л. Б. за сумата от 30 000 лева, а И. И. М. за сумата
от 150 000 лева.
Причинната връзка между деянието и вредите се установяват от заключенията
на изслушаните по делото експертизи, както и от събраните гласни доказателства.
Съгласно ТР№ 1/2016 година от 21.06.2018 година, постановено по т.д. №1/ 2016
година на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума
на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. Прието е, че това са лицата, за които
житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с починалия и пряко и
непосредствено търпят болки и страдания от загубата му - деца, родители, съпруг, вкл.
и фактическият, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и
низходящи от втора степен, както и всяко друго лице, при условие, че е доказано по
несъмнен начин, че търсещият обезщетение е изградил приживе с починалия особено
близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост, връзка, поради
която със смъртта търпи „изключителни” по интензитета си болки и страдания.
От мотивите на тълкувателното решение, може да се изведат следните елементи
за оценка на критерия „изключителни” - само тези отношения, при които смъртта на
единия е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет
и времетраене нормално присъщите за съответната връзка.
В конкретния случай Р. Ц. Й. е майка на пострадалата Н. Л. Х., а И. И. М. –
дъщеря, поради което несъмнено са от кръга на лицата, посочени в Постановление № 4
от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
11
като материално легитимирани да получат обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, причинена в настоящия казус от смъртта на майката.
При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на
обезщетението на неимуществени вреди на Р. Ц. Й., съдът следва да съобрази
относимите обстоятелства по всеки отделен случай, а именно характерът на
взаимоотношенията между майка и дъщеря, тяхната близост, естеството и
интензивността на претърпените морални болки и страдания, периода на пълното
възстановяване, обществено-икономическите условия и към момента на настъпване на
увреждането и др.
От данните по делото безспорно се установява, че вследствие на претърпяното
на 27.06.2019 година пътно-транспортно произшествие ищцата Р. Ц. Й. е загубила
дъщеря си. От събраните гласни доказателства е видно, че те са имали близки
отношения на взаимна привързаност и уважение, живеели са в едно домакинство. След
смъртта на съпруга си Р. Й. е изпаднала в състояние на депресия, като дъщеря й е
поела всички грижи по отношение на домакинството, била опора на майка си.
Внезапната и преждевременна загуба на дъщерята, както и начина по който се е
случило, фактът, че е присъствала на самия трагичен инцидент е довела до тъга по
загуба на обичан човек, негативни емоционални преживявания. От гласните
доказателства и заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза се установява, че кризисното състояние са развило до смесено тревожно-
депресивно разстройство. Констатирани промени в психологичното и психиатричното
състояние, изразяващи се с вегетативна симтоматика като замаяност, вътрешно
напрежение, епигастален дискомфорт, световъртеж, тремор и т.н., както и депресивни
оплаквания свързани с понижено настроение, чувства за безнадеждност и
безпереспективност, нарушение на съня, загуба на интереси, дезинтересираност, липса
на апетит, анхедония. Състоянието й изисква наложително да се извърши консултация
с психиатър и психолог и назначена терапия. С оглед тежестта на инцидента, връзката
на ищцата с пострадалата, както и това, че е била непосредствен свидетел на събитието
е утежнило състоянието и периодът на възстановяване.
При съобразяване тези обстоятелства, както и обществено-икономическите
условия към момента на настъпване на увреждането и общественото възприемане на
справедливостта, съдът счита, че адекватно за репариране на търпените от ищеца Р. Ц.
Й. неимуществени вреди е обезщетение в размер на 150 000 лева.
В хода на производството от ответника е направено възражение за
съпричиняване. Предпоставка за приложение разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ГПК е
увреденият да е допринесъл с поведението си за настъпване на вредите. В конкретния
случай от доказателствата по делото не се установява пострадалата с действията си да е
съпричинила вредоносния резултат.
Предвид тези съображения, съдът счита, че исковата претенция за присъждане
на неимуществени вреди е основателна и доказана в размер на сумата от 150 000 лева.
Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане
на законна лихва, претендирана от датата на изтичане на тримесечния срок от
10.07.2019 година - датата на отправяне на претенцията до ответното дружество, а
именно от 10.10.2019 година, която лихва се дължи от застрахователя при действието
на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ.
При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на
12
обезщетението на неимуществени вреди на И. И. М., съдът следва да съобрази
относимите обстоятелства по всеки отделен случай, а именно характерът на
взаимоотношенията между дъщеря и майка, тяхната близост, естеството и
интензивността на претърпените морални болки и страдания, периода на пълното
възстановяване, обществено-икономическите условия и към момента на настъпване на
увреждането и др.
От данните по делото безспорно се установява, че вследствие на претърпяното
на 27.06.2019 година пътно-транспортно произшествие ищцата И. И. М. е загубила
майка си. От събраните гласни доказателства е видно, че те са имали близки отношения
на взаимна привързаност и уважение, макар и да са живели в различни домакинства.
Внезапната и преждевременна загуба на майката, както и начина по който се е случило,
е довела до тъга по загуба на обичан човек, негативни емоционални преживявания. От
гласните доказателства и заключението на съдебно-психиатричната експертиза се
установява, че това страдание е в рамките на нормалното от загуба на близък човек, т.е.
не надхвърля рамките на обичайното. При съобразяване тези обстоятелства, както и
обществено-икономическите условия към момента на настъпване на увреждането и
общественото възприемане на справедливостта, съдът счита, че адекватно за
репариране на търпените от ищеца И. И. М. неимуществени вреди е обезщетение в
размер на 100 000 лева.
В хода на производството от ответника е направено възражение за
съпричиняване. Предпоставка за приложение разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ГПК е
увреденият да е допринесъл с поведението си за настъпване на вредите. В конкретния
случай от доказателствата по делото не се установява пострадалата с действията си да е
съпричинила вредоносния резултат.
Предвид тези съображения, съдът счита, че исковата претенция за присъждане
на неимуществени вреди е основателна и доказана в размер на сумата от 100 000 лева,
а в останалата част за 50 000 лева до пълния претендиран размер на сумата от 150 000
лева, като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане
на законна лихва, претендирана от датата на изтичане на тримесечния срок от
29.07.2019 година датата на отправяне на претенцията до ответното дружество, а
именно от 29.10.2019 година, която лихва се дължи от застрахователя при действието
на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ.
По отношение на предявения от ищцата Ц. Л. Б. иск в размер на сумата от 30
000 лева, за причинените й неимуществени вреди от смъртта на сестра й Н. Л. Х..
С оглед т.д.№1/2016г.на ОСНГТК на ВКС в случая следва да бъде извършена
преценка за наличието на критерия „изключителност“ на търпените по интензитета си
болки и страдания.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че връзката между
ищцата Б. и сестра й е била обичайната връзка между две сестри. Двете са живеели в
различни периоди от време в различни населени места. Били са в добри отношения. В
този смисъл не е доказано по несъмнен начин, че Ц. Б. е изградила приживе със сестра
си особено близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост,
връзка, поради което със смъртта на сестра си да търпи „изключителни” по
13
интензитета си болки и страдания – т.е. смъртта на пострадалата да е причинила на
ищцата морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната връзка.
Предвид изложеното и при действието на т.д.№1/2016г.на ОСНГТК на ВКС,
настоящата инстанция счита, че така предявеният иск е неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед акцесорния си характер неоснователен и недоказан е и искът за
присъждане на законна лихва, считано от 29.07.2019 година до окончателното
плащане.
Съдът е сезиран и с обратен иск по чл. 500, ал.1, т.3 от Кодекса за
застраховането от ответника ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК *********, по
първоначалния иск, в случай че дружеството бъде осъдено да заплати на И. И. М.
претендираното обезщетение, третото лице Х. Г. Д. да заплати им заплати сумата от 26
000 лева, като част от общо дължимата сума от 150 000 лева, ведно с лихвата за забава
от датата на уведомяване на дружеството за процесното ППТ - 10.07.2019 година до
датата на плащането й по сметка на пострадалата, както и лихвата от датата на
плащането й до датата на възстановяването й от ответника по обратния регресен иск.
Претендират и направените по делото разноски.
Обратният иск на ответника винаги е предявен като евентуален и разглеждането
му е поставено в зависимост от положителното произнасяне на съда по спора във
връзка с предявения първоначален иск. В конкретния случай, предвид на това, че
първоначалния иск предявен от И. И. М. против ответника Застрахователно
Акционерно Дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве АД", ЕИК *********, съдът
приема за основателен, в настоящото производство се дължи произнасяне и по
предявения от ответника срещу третото лице Х. Г. Д., обратен иск за присъждане на
сумата от 26 000 лева, като частичен от сумата от 150 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение, заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по
закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ
или по друга неотложна причина, като в този случай тежестта на доказване е на
виновния водач.
Видно от постановената и влязла в сила присъда, като елемент на фактическия
състав на престъплението, за което виновният водач е осъден, е и напускането на
местопроизшествието. В този смисъл при действието на чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда е задължителна за гражданския съд, като безспорно е установено, че водачът е
14
напуснал местопроизшествието.
Предвид изложеното съдът, счита, че е осъществен фактическия състав на чл.
500, ал.1, т.3 от Кодекса за застрахова и предявеният регресен иск, предявен като
обратен, следва да бъде уважен. Съдът като съобрази, че правото на ищеца по обратния
иск е обусловено от изпълнението на задължението му спрямо увреденото лице - ищец
по първоначалния иск, Х. Г. Д. -ответник по обратния иск, следва да бъде осъден да
плати сумата от 26 000 лева на застрахователното дружество, след като то изпълни
постановеното срещу него решение по първоначалния иск, ведно със законната лихва
от 10.10.2019 година до датата на плащането на сумата по първоначалния иск, както и
лихвата върху присъдената главница от 26 000 лева, от датата на плащането на
присъденото по първоначалния иск обезщетение.
При този изход на производството на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на Окръжен съд – Ловеч 10 000 лева държавна такса върху
размера на уважената сума, 493 лева възнаграждение за вещи лица.
Възнаграждението на адв. Б. Т., АК – София, следва да се определи съгласно чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА и при съобразяване на уважената част от иска, на основание чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС (ред. бр. 68/2020 г.), в размер на 4 530 лева, която се
възложи в тежест на ответника.
Възнаграждението на адв. Д. Д. Н., АК – Ловеч, следва да се определи съгласно
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и при съобразяване на уважената част от иска, на основание чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС (ред. бр. 68/2020 г.), в размер на 3 530 лева, която
се възложи в тежест на ответника.
Разноски в производството е направило и застрахователното дружество в размер
на 400 лева за психиатрична експертиза на Н. Л. Х., поради което ищецът И. И. М.
следва да заплати на ответника с оглед частичното уважаване на претенцията му
разноски в размер на 44.44 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на
33.33 лева, а ищецът Ц. Л. Б. следва да заплати сумата от 133.33 лева за
възнаграждение за вещи лица, както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева.
На основание чл. 78 от ГПК Х. Г. Д. следва да бъде осъден за заплати
направените от ответника разноски по обратния иск в размер на 1 040 лева държавна
такса и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, на основание
15
чл.432 от Кодекс за застраховането и чл.86 от ЗЗД, да заплати на Р. Ц. Й., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, съдебен адрес: ***, адвокат Б. Т., САК, сумата от
150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, търпени вследствие смъртта при ПТП от 27.06.2019 г. на нейната дъщеря Н. Л.
Х., ведно със законна лихва от 29.10.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, на основание
чл.432 от Кодекс за застраховането и чл.86 от ЗЗД, да заплати на И. И. М., ЕГН
**********, от ***, със съдебен адрес: гр.Ловеч, ул."Търговска" №1, адв. Д. Д. Н. -
ЛАК, сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта при ПТП от 27.06.2019 г. на
нейната майка Н. Л. Х., ведно със законна лихва от 10.10.2019 г. до окончателното
плащане, като искът за сумата от 50 000 лева, до пълния претендиран размер от
150 000 лева, като неоснователен и недоказан отхвърля.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от Ц. Л. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
чрез адвокат Б. Т., САК, със служебен адрес: ***, против „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, иск с основание чл.432 от Кодекс за
застраховането и чл.86 от ЗЗД, да бъде осъдено застрахователното дружество да й
заплати обезщетение на неимуществени вреди сумата от 30 000 (тридесет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие
смъртта при ПТП от 27.06.2019 г. на нейната сестра Н. Л. Х., ведно със законна лихва
от 29.07.2019 г. до окончателното плащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"
АД, ЕИК: *********, с горните данни, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, да заплати на
по сметка на Окръжен съд Ловеч, държавна такса в размер на 10 000 (десет хиляди)
лева върху размера на уважената сума и 493 (четиристотин деветдесет и три) лева -
възнаграждение на вещи лица.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"
АД, ЕИК: *********, с горните данни, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, да заплати на
адвокат Б. Т., АК – София, със служебен адрес: ***, адвокатски хонорар на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, в размер на 4 530 (четири хиляди петстотин
и тридесет) лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"
АД, ЕИК: *********, с горните данни, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, да заплати на
адвокат Д. Д. Н. - ЛАК, със съдебен адрес: гр.Ловеч, ул."Търговска" №1, адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, в размер на 3 530 (три
хиляди петстотин и тридесет) лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 от ГПК И. И. М., с горните данни, да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД,
ЕИК: *********, с горните данни, общо сумата от 77.77 лева (седемдесет и седем 0.77)
лева, разноски по делото, съобразно отхвърлената част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 от ГПК Ц. Л. Б., с горните данни, да заплати
на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК:
*********, с горните данни, сумата от общо 233.33 лева (двеста тридесет и три 0.33)
16
лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА Х. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, по предявен по
реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратен иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.3 от Кодекса
за застраховането, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева, представляваща
част от регресно вземане, като частичен от 150 000 лева на застраховател на
гражданска отговорност на делинквент срещу застраховано лице, след изплащане на
присъденото застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност"
към постР.ло лице И. И. М., ЕГН **********, от ***, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта при ПТП от 27.06.2019 г. на
нейната майка Н. Л. Х., ведно със законната лихва от 10.10.2019 година до датата на
плащането на сумата по първоначалния иск, както и лихвата върху присъдената
главница от 26 000 лева, от датата на изплащане на обезщетението от страна на
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК
*********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х. Г. Д., с горните данни, да заплати
на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК:
*********, с горните данни, сумата от 1 340 (хиляда триста и четиридесет) лева,
разноски в производството по разглеждането на обратния иск.
Решението е постановено при участието на Х. Г. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, трето лице помагач на страната на ответното дружество
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-
Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
17