МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД № 1249/2014Г НА ДРС
Районна прокуратура гр.Дупница е предявила обвинение срещу:
К.Р.К. за престъпление по чл.195,
ал.1,т.4, пр.І и ІІ –ро във вр.
с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК,
И.Г.Р. за престъпление по чл.195,
ал.1,т.4, пр.І във вр. с чл.194, ал.1,във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с
чл.63, ал.1,т.3 от НК и
Х.К.Ф. за престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, пр. ІІ –ро и т. 7, във вр. с чл. 194,
ал.1, вр. с чл. 20 , ал.2 във вр
с чл. 28, ал.1 вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК.
В обвинителния акт се сочи,че:
Подсъдимият К.Р.К. в периода от
неустановена дата в началото на месец февруари 2014г. до 14.02.2014г. в
гр.Сапарева баня, при условията продължавано престъпление при една и съща обстановка и при еднородност на вината в съучастие с Х.К.Ф. и И.Г.Р.
***, от сграда намираща се в бившия стопански двор е отнел чужди движими вещи,
а именно -100 м.
гумиран кабел с винилова обвивка, пет жилен тип СВТ 5х35 кв.мм на стойност 1810лв.; 50л.
домашна ракия „Мускатова” на стойност 400лв.; 2 бр. пластмасови туби от 20л. на
стойност 12лв., 1 бр.пластмасова туба от 10 л. на стойност 4 лв.; всички вещи на обща
стойност 2226 лв.от владението на Л.Г.М. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои , като за извършване на кражбата е използвал МПС –
л.а. „Волво В 40” с ДК № КН 5941 КА и техническо
средство за срязване на кабелите на
инсталацията;
Подсъдимият И.Г.Р. ***, в
съучастие като съизвършител с К. Р.К. ***, от сграда намилаща се бившия стопански двор е отнел чужди движими
вещи, а именно: 50 л.
домашна ракия „Мускатова” на стойност 400 лв.; 2 бр.пластмасови туби от 20 л. на стойност 12 лв.; 1
бр. пластмасова туба от 10 л.
на стойност 4.00 лв., всички вещи на обща стойност 416 лв. от владението на Л.Г.М.
***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като за
извършване на кражбата е използвам МПС – л.а.”Волво
В 40” с
ДК№ КН 59 41 КА, като макар и непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;
Подсъдимият Х.К.Ф. на неустановена дата в началното на м. февруари 2014г. в
гр. Сапарева баня в съучастие като съизвършител с К.Р.К. *** от сграда намираща се в бившия
стопански двор е отнел чужди движими вещи, а именно : 100 м.
гумиран кабел с винилова обвивка, пет жилен тип СВТ 5х 35 кв.мм на стойност 1810лв. от
владението на Л.Г.М. *** без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги
присвои, като за извършване на кражбата е използвал техническо средство за срязване на кабелите от
инсталацията и деянието е извършено повторно в немаловажен случаи /предвид
високата стойност на откраднатите
вещи и предишните осъждания на
подсъдимия /след като с присъда № 104/20.04.2012г. по НОХД № 522/2012г. на
Районен съд Дупница влязла в сила на 20.04.2012г. за
извършено на 08.02.2012г. престъпление по чл.195, ал.1,т.3, във вр. с чл. 194, ал.1,във вр. с чл.
63, ал.1, т.3 от НК при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му е
наложено наказание „Пробация” за срок от 6 месеца и
преди изтичане на петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК като макар и непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си.
Производството по делото е проведено по реда на глава
ХХVІІ от НПК-”Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция
По искане на подсъдимите и техните защитници,съдът е разпоредил предварително
изслушване на страните.
В съдебно заседание на 21.10.2015г. съдът е разяснил на подсъдимите К. ,Р. и Ф. възможността
да се приложи процедурата за приключване на наказателното производство,а именно
съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция, предвидена в
глава 27 от НПК. Подсъдимите изрично са
заявили в
горепосоченото съдебно заседание, че са запознати с разяснената им възможност и желаят делото да се приключи чрез съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл. 371, т.
2 от НПК.
Подсъдимите К. ,Р. и
Ф. са заявили, че се признават за виновни в извършване на престъплението,за което им е повдигнато обвинение, признават фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и са
дали съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
Предвид горното съдът е приложил
диференцираната процедура, предвидена в разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК и на основание чл. 372, ал. 4
от НПК, е констатирал, че самопризнанията на подсъдимите К. ,Р. и Ф. се подкрепя от събраните доказателства в хода
на досъдебното производство, приобщил ги е като годен
доказателствен материал и с протоколно определение е обявил, че при
постановяване на присъдата ще се ползва от направеното самопризнание и от
доказателствата, които са събрани в хода на досъдебното
производство и го подкрепят.
В съдебното
заседание представителят на ДРП поддържа обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства
подсъдимите К. ,Р. и Ф. с деянията си на
инкриминираните дати са
осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъпленията за които им е
повдигнато обвинение. Поддържа
становището, че деянията са извършени от субективна страна при форма на
вината - пряк умисъл, уредена в чл. 11, ал. 2 от НК. Представителят на
държавното обвинение е поискал подсъдимите К. ,Р. и Ф. да бъдат
признати за виновни в извършване на престъплението,
за което им е
повдигнато обвинение,
като при индивидуализацията на наказанието съдът да наложи наказание „лишаване
от свобода”, предвид
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК във вр. с чл.58а,ал.1 от НК,с оглед обстоятелството, че наказателното
производство е приключило по глава 27 "Съкратено съдебно следствие в
производството пред първа инстанция" при условията на чл. 371, т. 2 от НПК,
което на осн. чл.69 от НК за подсъдимите Р. и Ф. да бъде отложено от изтърпяване, предвид
чистото им съдебно минало, а на осн.чл.66 ал.1 от НК
за подс. К. да
бъде отложено от изтърпяване предвид предишното му осъждане на”Пробация”
В хода на съдебното производство подсъдимия К. е редовно призован, явява се лично.
Представлява се от защитник - адв.Р., който в хода на съдебните прения е заявил, че подзащитният му се признава за виновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и признава
изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласие да не се събират
доказателства за тези факти с оглед разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК.
Поискал е от съда
също така да наложи наказание„лишаване от свобода” при условията на чл. 58а,ал.1 от НК в минимален размер с оглед
императивното изискването на чл. 373, ал. 2 от НПК,което да бъде
отложено от изтърпяване предвид чистото съдебно минало на подсъдимия.
Подсъдимият К. в хода на съдебното следствие е заявил,че е запознат с повдигнатото обвинение
и се признава за виновен в
извършването на
престъплението по чл.195,
ал.1,т.4, пр.І и ІІ –ро във вр.
с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. В съдебна зала е изразил становище, че ще се ползва от
правото си по чл. 115, ал. 4 от НПК и няма да дава обяснения по повдигнатото му обвинение. В хода на съдебните прения подсъдимият
е изразил съжаление за
случилото се и се е разкаял за
извършеното престъпление, като е посочил отново, че се признава за виновен и поддържа казаното от
защитника си. В
последната си дума подсъдимия К. е поискал от съда да му наложи справедливо наказание в
минимален размер и е
проявил критично отношение към извършените деяния.
В хода на съдебното производство подсъдимия Р. е редовно призован, явява се лично.
Представлява се от служебен си
защитник - адв.К.Д., която в
хода на съдебните прения е заявила, че подзащитният
й се признава за виновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и признава
изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласие да не се събират
доказателства за тези факти с оглед разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК.
Поискала е от съда
също така да наложи наказание„лишаване от свобода” при условията на чл. 58а от НК в минимален размер с оглед императивното
изискването на чл. 373, ал. 2 от НПК,което да бъде отложено от
изтърпяване предвид чистото съдебно минало на подсъдимия.
Подсъдимият Р. в хода на съдебното следствие е заявил,че е запознат с повдигнатото обвинение
и се признава за виновен в
извършването на
престъплението по чл.195, ал.1,т.4, пр.І във вр.
с чл.194, ал.1,във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал.1,т.3 от НК. В съдебна зала е изразил становище, че ще се ползва от
правото си по чл. 115, ал. 4 от НПК и няма да дава обяснения по повдигнатото му обвинение. В хода на съдебните прения подсъдимият
е изразил съжаление за
случилото се и се е разкаял за
извършеното престъпление, като е посочил отново, че се признава за виновен и поддържа казаното от
защитника си. В
последната си дума подсъдимия Р. е поискал от съда да му наложи справедливо наказание в
минимален размер и е
проявил критично отношение към извършените деяния.
В хода на съдебното производство подсъдимия
Ф. е редовно
призован, явява се лично. Представлява се от защитник - адв.А., който в хода на съдебните прения е заявил, че подзащитният му се признава за виновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и признава
изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласие да не се събират
доказателства за тези факти с оглед разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК.
Поискал е от съда
също така да наложи наказание„лишаване от свобода” при условията на чл. 58а,ал.1 от НК в минимален размер с оглед
императивното изискването на чл. 373, ал. 2 от НПК,което да бъде
отложено от изтърпяване предвид чистото съдебно минало на подсъдимия от
осъждане на „лишаване от свобода”.
Подсъдимият Ф.
в хода на съдебното
следствие е заявил,че
е запознат с
повдигнатото обвинение и се признава за виновен в извършването на престъплението по чл.195, ал.1, т.4,
пр. ІІ –ро и т. 7,
във вр. с чл. 194, ал.1, вр.
с чл. 20 , ал.2 във вр с чл. 28, ал.1 вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК. В съдебна зала е изразил становище, че ще се ползва от правото
си по чл. 115, ал. 4 от НПК и няма да дава обяснения по повдигнатото му обвинение. В хода на съдебните прения подсъдимият
е изразил съжаление за
случилото се и се е разкаял за
извършеното престъпление, като е посочил отново, че се признава за виновен и поддържа казаното от
защитника си. В
последната си дума подсъдимия Ф. е поискал от съда да му наложи справедливо наказание в
минимален размер и е
проявил критично отношение към извършените деяния.
Граждански иск няма предявен.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид самопризнанията на подсъдимите К. ,Р. и Ф., които
се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства-показанията на разпитаните
свидетели, оценителната експертиза, и
писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
К.Р.К. е роден на ***г. в
гр.Дупница, живущ ***, българин, гражданин на Р.България, с основно
образование, женен, безработен, не
осъждан с ЕГН **********
И.Г.Р. е роден на ***г. в
гр.Дупница, живущ ***, българин, гражданин на Р.България, с начално
образование, не женен, не учи и не работи, не осъждан, с ЕГН **********
Х.К.Ф. е роден на *** г. в
гр. Дупница, живущ ***, българин,
гражданин на Р.България, с основно образование, неженен, ученик в ПГТА”
Алеко Константинов” – Сапарева баня,
осъждан, с ЕГН **********
С постигнато и одобрено споразумение по НОХД №522/2012 год. по
описа на ДРС , в сила на
20.04.2012 год.,подсъдимият Х.К.Ф.
е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.195 ал.1 ,т.З във
вр. с чл.194 ал.1и
чл.63 ал. 1,т.З от НК ,като му е наложено наказание „Пробация”,със следните
пробационни мерки по чл.42а
,ал.2,т.1 и 2 от НК: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”
спериодичност два пъти
седмично за срок от шест месеца
и„Задължителни периодични
срещи с пробационен служител”
за срок от шест месеца.
От
изтърпяване на наказанието
на 02.11.2012 год. до извършване
на настоящото
деяние не е изтекъл пет годишния срок съгласно чл.30 ал.1 от НК ,поради
което
по отношение на подс.Ф. са
налице предпоставките на чл.28 ал.1
от НК.
Св.М. притежавал недвижим
имот - сграда ,находяща се в бившия
стопански двор в гр.Сапарева
баня,на ул.’Трети март” №3 .В
нея св.М.
съхранявал различен инвентар.Сградата била необитаема ,т.к св.М. живеел
на друго място.
В началото на месец
февруари 2014 год. на неустановена
дата
подсъдимите К. и Ф. заедно
отишли до сградата ,собственост на
св.Л.М..Подсъдимият К. носел
със себе си инструмент за рязане на
кабели ,като отивайки на мястото подс.К. казал на Ф.
,че трябва
да срежат кабела захранващ сградата с електричество и след като го срежат ще го продадат и ще се снабдят
с пари.С помощта на инструмента двамата подсъдими успели да срежат 100м.гумиран
кабел с винилова обвивка пет жилен тип СВТ 5x35
кв.мм. от сградата ,собственост на св.М..Срязаният кабел двамата поставили в
найлонови чували и го укрили в храсти намиращи се в близост до черквата „Света
Петка”.На следващият ден подс.К. предал кабела на
вторични суровини.
На 14.02.2014г.подс.К. след обяд управлявал лек автомобил
марка „Волво” с рег.МКН 5941 ВА.В двора на училището
в гр.Сапарева баня видял подс.Р..К. предложил на Р.
да отидат до бившия стопански двор.Подсъдимите Р. и К. с лекият автомобил отишли
в сградата собстевност на св.М..Двамата успели да
отворят металната врата и влезли вътре ,където видели бидон с вместимост от 50
л.пълен с ракия.Двамата изнесли бидона извън халето до автомобила.След това подс К. взел от халето 2 бр. туби от 20л. и една от 10 литра.Двамата
започнали да преливат ракията от бидона в тубите.Като ги напълнили, поставили
тубите с ракия в автомобила и в този момент били забелязани от св. Д..Той
започнал да вика ,при което двамата подсъдими се качили в автомобила и тръгнали
в посока кв.Гюргево на гр.Сапарева баня.
От заключението на назначената по ДП , съдебноа-оценителна експертиза , неоспорена
от страните и приета от съда е видно че общата стойност на отнетите вещи е 2226 лв..
Горната фактическа обстановка се , потвърждава от
показанията на свидетелите Л.М. и Е.Д.,който кореспондират с дадените от
подсъдимите обяснения в хода на досъдебното
производство и направените от тях
самопризнания , от заключението на оценителната експертиза,от протокола за
оглед на местопроизшествието и от свидетелството за съдимост на подсъдимите.
След
анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, съдът
намира, че направените самопризнания от подсъдимия по чл. 371, т.2 от НПК се
подкрепят изцяло от събраните на досъдебното
производство доказателства-показанията на разпитаните по делото свидетелите,
както и от всички приобщени по делото писмени доказателства. Всички
доказателства са безпротиворечиви, логични и
последователни, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по
безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на
извършване на престъплението и напълно подкрепят направените самопризнания.
С оглед на така установеното, съдът прие, че подсъдимите К.К. ,И.Р. и Х.Ф. при условията
на съучастие са осъществили от обективна и субективна страна, следното:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА
Обект на престъплението са
обществени отношения, свързани със собствеността. Подсъдимите действайки в
съучастие помежду си като извършители са осъществили две отделни деяния, осъществяващи състава на едно и също
престъпление, през непродължителен период от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, като последващото деяние се явява продължение на
първото. Осъществили са изпълнителните деяния чрез действие- като са
установили своя фактическа власт върху
вещите, предмет на престъплението.Отнемането е извършено противозаконно-без
знанието и съгласието на собственика-св. Л.М.. За осъществяване на
изпълнителното деяние на престъплението от 14.02.2014г., подсъдимите К. и Р. са използвали МПС– л.а. „Волво В 40” с ДК № КН 5941 ВА,а за
осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението от началото на
м.02.2014г.- подсъдимите Ф. и К. са използвали
техническо средство за срязване на
кабелите на инсталацията,като по отношение на подс. Ф. деянието е извършено повторно и в
немаловажен случай.
Случаят
е немаловажен с оглед квалифициращите го белези, стойността на откраднатите
вещи ,макар и ниската обществена опасност на извършителите и липсата на
критичност към престъпната им дейност.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА
Деянието е извършено от всеки един
от подсъдимите умишлено-при пряк умисъл. Субекти на престъплението са подсъдимите.Към
момента на извършване на деянието подсъдимите Ф. и Р. макар и
непълнолетни са могли да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководят постъпките си,а подсъдимият К.
е бил пълнолетен, наказателно отговорен,т.е.могли са да разбират свойството и
значението на деянието и да ръководят постъпките си.
Всеки от подсъдимите е имал съзнание,че извършва
престъпление, че го извършва виновно , при форма
на вината- пряк
умисъл по смисъла
на чл. 11 ал.2 от НК .Всеки от тях сам за себе си е съзнавал
относно всички фактически
обстоятелства на престъпния състав относно това ,
че се
касае за чужди
движими вещи, че те
се намират във
владение на определено
лице ,че със своето деяние отнема тези вещи, като
прекъсва досегашното владение
върху тях и
установяват свое такова. Подсъдимите са съзнавали обществената
опасност на деянието, всеки от тях е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване ,
нещо повече съзнавал е този умисъл и у другия подсъдим , но не е направил нищо
за предотвратяване на настъпването на
вредни последици ,напротив участвал е дейно в общия умисъл към
престъпление.
Мотивите за извършване на престъплението са
користни,а причините са слаби морално-волеви задръжки,незачитане на чуждата
собственост и законите на страната,нисък оценъчен критерий на поведение, липса
на изградени трудови навици и стремеж към бързо и лесно ползване на обществени
блага.
С оглед гореизложеното, съдът прие, че:
подсъдимият К.Р.К. е осъществил състава на престъплението по чл.195, ал.1,т.4, пр.І и ІІ –ро във вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.
26, ал.1 от НК;
подсъдимият И.Г.Р. е
осъществил състава на престъплението по чл.195, ал.1,т.4, пр.І във вр. с чл.194, ал.1,във вр. с
чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал.1,т.3 от НК ,а
подсъдимият Х.К.Ф. е осъществил състава на престъплението по чл.195, ал.1,
т.4, пр. ІІ –ро и т. 7, във вр. с чл. 194,
ал.1, вр. с чл. 20 , ал.2 във вр
с чл. 28, ал.1 вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК,призна ги
за виновни и им наложи наказание.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
Несъмнено е, че с оглед на извършеното престъпление, деецът следва да
понесе съответната наказателна отговорност и подлежи на наказание за извършеното от него деяние.
По отношение на подсъдимия К.Р.К..
Съдът определи наказанието на подсъдимия К.,съобразно
изискванията на чл.373, ал.2 НПК във вр. с чл.58а НК
в сл. чл.54 ал.1 т.1 НК ,като взе предвид вида и пределите на наказанието,
визирани в чл.195, ал.1,т.4,
пр.І и ІІ –ро във вр. с
чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК,
степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и
останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За престъплението по чл.195, ал.1,т.4, пр.І и ІІ –ро във вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20,
ал.2, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК се предвижда
наказание “лишаване от свобода”от една
до десет години.
На първо място, следва да се съобрази степента на обществена опасност на
деянието. Съдът приема, че то е с висока степен на обществена опасност, защото
с него се накърняват обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване на правото на собственост или правото на владение или
държане върху движими вещи и обществени отношения, които осигуряват на човека
възможност свободно да формира воля и да избира поведение.
Степента
на обществена опасност на подсъдимия е ниска-същият не е осъждан.
Смекчаващи вината обстоятелства съдът
отчита направените от подсъдимия К. самопризнания
и изразеното от него разкаяние.
При определяне вида и размера на
наложеното на подс. К. наказание съдът отчете като
отегчаващи вината обстоятелства високата обществена опасност на престъплението
и ниската обществена
опасност на личността на подсъдимия с оглед чистото му съдебно минало. Като смекчаващи вината
обстоятелства отчете направените самопризнания и осъзнаване на вината.
С
оглед изложеното, съдът определи вида на
наложеното наказание , като отчете,това че подсъдимия К. не е бил осъждан
на”Лишаване от свобода”,като прецени,че изтърпяването на такова наказание не е
необходимо да бъде ефективно за да се постигне превъзпитателен ефект спрямо
него.
С оглед изложените по-горе
обстоятелства,съдът наложи наказание на подс. К.,определено при условията
на чл.54,ал.1,т.1от НК-„Лишаване от свобода” за срок от 3 (ТРИ) ГОДИНИ.
Предвид императивното изискване на чл.373,
ал.2 НПК за приложението разпоредбите на чл.58а НК , съдът намали с 1/3 така
определеното наказание,а именно-с 1/ЕДНА/ ГОДИНА.Наказанието,което подс. К. следва да изтърпи реално след приспадането на 1/3,
е „Лишаване от свобода” за срок от 2/ДВЕ/ ГОДИНИ.
Изтърпяването на наказанието на
основание чл. 66, ал.1 от НК съдът отложи за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
Съдът
счете,че така наложеното наказание ще
постигне целите на същото,
визирани в чл.36 НК, да се поправи и превъзпита подсъдимия, както и да се
въздейства предупредително и възпитателно и на останалите членове на
обществото.
По делото не е предявен граждански
иск от пострадалото лице и то не е конституирано като граждански ищец, поради
което съдът не следва да се произнася по този въпрос
В хода на досъдебното
производство са направени разноски в размер на 55 лв. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 3 от НПК, когато съдът признае за виновен подсъдимия, че е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, го осъжда да заплати
направените по делото разноски, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК. Ето защо, съдът
осъди подсъдимия К. да заплати по сметка на ОД на МВР
гр.Кюстендил припадащата му се 1/3 част от направените по делото разноски,а именно 18.30лв,
представляващи възнаграждение за вещо лице на досъдебното
производство.
По отношение на подсъдимия
И.Г.Р..
Съдът определи наказанието на подсъдимия Р.,съобразно изискванията на чл.373,
ал.2 НПК във вр. с чл.58а НК в сл. чл.54 ал.1 т.1 НК
,като взе предвид вида и пределите на наказанието, визирани в чл.195,
ал.1,т.4, пр.І във вр. с чл.194, ал.1,във вр. с чл.20, ал.2 от НК във вр. с
чл. 63, ал.1,т.3 от НК,
степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и
останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За
престъплението по чл.195, ал.1,т.4, пр.І във вр. с
чл.194, ал.1от НК се предвижда наказание “лишаване от свобода” от една до десет
години.
За престъплението по чл.195,
ал.1,т.4, пр.І във вр. с чл.194, ал.1,във вр. с чл.20, ал.2 , във вр. с чл.
63, ал.1,т.3 от НК се предвижда редуцирано наказание “лишаване от свобода”до три
години.
На първо
място, следва да се съобрази степента на обществена опасност на деянието. Съдът
приема, че то е с висока степен на обществена опасност, защото с него се
накърняват обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване
на правото на собственост или правото на владение или държане върху движими
вещи и обществени отношения, които осигуряват на човека възможност свободно да
формира воля и да избира поведение.
Степента
на обществена опасност на подсъдимия е ниска-същият не е осъждан.
Смекчаващи вината обстоятелства съдът
отчита направените от подсъдимия Р.
самопризнания и изразеното от него разкаяние.
При определяне вида и размера на
наложеното на подс. Р. наказание съдът отчете като
отегчаващи вината обстоятелства високата обществена опасност на престъплението
и ниската обществена
опасност на личността на подсъдимия с оглед чистото му съдебно минало. Като смекчаващи вината
обстоятелства отчете направените самопризнания и осъзнаване на вината.
С
оглед изложеното, съдът определи вида на
наложеното наказание , като отчете,това че подсъдимия Р. не е бил осъждан
на”Лишаване от свобода”,като прецени,че изтърпяването на такова наказание не е
необходимо да бъде ефективно за да се постигне превъзпитателен ефект спрямо
него.
С оглед изложените по-горе
обстоятелства,съдът наложи наказание на подс. Р.,определено при условията
на чл.54,ал.1,т.1от НК-„Лишаване от свобода” за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
Предвид императивното изискване на чл.373,
ал.2 НПК за приложението разпоредбите на чл.58а НК , съдът намали с 1/3 така
определеното наказание,а именно-с ТРИ месеца.Наказанието,което подс. Р. следва да изтърпи реално след приспадането на 1/3
е „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Изтърпяването на
наказанието на основание чл. 69, ал.1 от
НК съдът отложи за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
Съдът счете,че така наложеното наказание
ще постигне целите на същото, визирани в чл.36 НК, да се
поправи и превъзпита подсъдимия, както и да се въздейства предупредително и
възпитателно и на останалите членове на обществото.
По делото не е предявен граждански
иск от пострадалото лице и то не е конституирано като граждански ищец, поради
което съдът не следва да се произнася по този въпрос
В хода на досъдебното
производство са направени разноски в размер на 55 лв. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 3 от НПК, когато съдът признае за виновен подсъдимия, че е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, го осъжда да заплати
направените по делото разноски, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК. Ето защо, съдът
осъди подсъдимия Р. да
заплати чрез родителите си
по сметка на ОД на
МВР гр.Кюстендил припадащата му се 1/3 част от
направените по делото
разноски,а именно 18.30лв, представляващи възнаграждение за вещо лице на
досъдебното производство.
По отношение
на подсъдимия Х.К.Ф.
Съдът
определи наказанието на подсъдимия Ф.,съобразно изискванията на чл.373,
ал.2 НПК във вр. с чл.58а НК в сл. чл.54 ал.1 т.1 НК
,като взе предвид вида и пределите на наказанието, визирани в чл. 195,
ал.1, т.4, пр. ІІ –ро и т. 7, във вр. с чл. 194,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр
с чл. 28, ал.1 във вр. с чл. 63, ал.1,т.3 от НК, степента на обществена опасност на
деянието и дееца, подбудите за
извършване на престъплението и останалите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
За
престъплението по чл.195, ал.1,т.4, пр.І във вр. с
чл.194, ал.1от НК се предвижда наказание “лишаване от свобода” от една до десет
години.
За престъплението по чл.195,
ал.1,т.4, пр.І във вр. с чл.194, ал.1,във вр. с чл.20, ал.2 , във вр с чл.
28, ал.1, във вр. с чл. 63, ал.1,т.3 от НК се
предвижда редуцирано наказание “лишаване от свобода”до три години.
На първо
място, следва да се съобрази степента на обществена опасност на деянието. Съдът
приема, че то е с висока степен на обществена опасност, защото с него се
накърняват обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за
упражняване на правото на собственост или правото на владение или държане върху
движими вещи и обществени отношения, които осигуряват на човека възможност
свободно да формира воля и да избира поведение.
Степента
на обществена опасност на подсъдимия е по-ниска-същият не е осъждан на
„лишаване от свобода”.
Смекчаващи вината обстоятелства съдът
отчита направените от подсъдимия Ф. самопризнания
и изразеното от него разкаяние.
При определяне вида и размера на
наложеното на подс. Ф. наказание съдът отчете като
отегчаващи вината обстоятелства високата обществена опасност на престъплението
и по-ниската обществена
опасност на личността на подсъдимия с оглед предишното му осъждане на
наказание”Пробация”.Като смекчаващи вината обстоятелства отчете
направените самопризнания и осъзнаване на вината.
С
оглед изложеното, съдът определи вида на
наложеното наказание , като отчете,това че подсъдимия Ф. не е бил осъждан
на”Лишаване от свобода”,като прецени,че изтърпяването на такова наказание не е
необходимо да бъде ефективно за да се постигне превъзпитателен ефект спрямо
него.
С оглед изложените по-горе
обстоятелства,съдът наложи наказание на подс. Ф.,определено при условията
на чл.54,ал.1,т.1от НК-„Лишаване от свобода” за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
Предвид императивното изискване на чл.373,
ал.2 НПК за приложението разпоредбите на чл.58а НК , съдът намали с 1/3 така
определеното наказание,а именно-с ЧЕТИРИ месеца.Наказанието,което подс. Ф. следва да изтърпи реално след приспадането на 1/3
е „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА и от него приспадна
времето през което спрямо Ф.
е била в сила мярка за неотклонение „Задържане под стража „считано от
06.08.2015г.. Изтърпяването на
наказанието на основание чл. 69, ал.1 от
НК съдът отложи за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
Съдът
счете,че така наложеното наказание ще
постигне целите на същото,
визирани в чл.36 НК, да се поправи и превъзпита подсъдимия, както и да се
въздейства предупредително и възпитателно и на останалите членове на
обществото.
По делото не е предявен граждански
иск от пострадалото лице и то не е конституирано като граждански ищец, поради
което съдът не следва да се произнася по този въпрос
В хода на досъдебното
производство са направени разноски в размер на 55 лв. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 3 от НПК, когато съдът признае за виновен подсъдимия, че е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, го осъжда да заплати
направените по делото разноски, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК. Ето защо, съдът
осъди подсъдимия Ф. да
заплати по сметка на ОД
на МВР гр.Кюстендил припадащата му се 1/3 част от
направените по делото
разноски,а именно 18.30лв, представляващи възнаграждение за вещо лице на
досъдебното производство.
По горните
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: