№ 302
гр. В., 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20241320200362 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Община
М., ЕИК: *********, с административен адрес на управление: с. М., общ. М.,
обл. В., ул. „Г.Б.“, № 88, представлявана от М. Л. А. - кмет, против
Наказателно постановление № НЯСС – 136/16.06.2021г., издадено от
Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор,
ЕИК: *********, с административен адрес на управление: гр. София, общ. С.,
бул. „Г. М. Д.“, № 52А., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 83 от ЗАНН, във вр. с чл. 201, ал.
12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите –„имуществена санкция“ в размер
на 1000 /хиляда/ лева за извършено административно нарушение по чл. 141,
ал. 1, т. 1 от Закона за водите.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се
уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да
се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му
представител моли в с. з. да се отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно и необосновано.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
1
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 05.11.2020г. е извършена проверка на язовир „К. 1“ на основание чл.
190, ал. 4, т. 1 от Закона за водите. Твърди се, че същият е разположен върху
имот с идентификатор 62004.241.803 /номер по предходен план № 000803/ по
кадастралната карта и регистри на с. Раковица и е собственост на Община М. /
акт за публична общинска собственост № 116/09.04.2009г./ . констатирано е,
че водния откос е с нарушена броня, въздушният откос е обрасъл с
храстовидна растителност и единични дървета, зоната около дренажната
призма, изходната шахта на основния изпускател е обрасла с гъста
храстовидна и дървесна растителност, бързотока след преливника е обрасъл с
храстовидна растителност и единични дървета. Прието, че е налице
предпоставка за нарушаване целостта на насипа и евентуална филтрация на
вода през него, а обрастването възпрепятства нормалното преминаване на
преливащите води през преливника,
Видно от заключението на вещото лице Б. Г. по извършената от нея
съдебно – техническа експертиза по делото и от разпита и в с.з. на
26.06.2024г., бързотока, енергогасителя, въздушния откос, дренажната призма
са частна собственост, а част от въздушния откос и дренажна призма, шахта и
спирателен кран на основния изпускател са държавна частна собственост.
Необезщетени части лица, чийто имоти попадат в границите на язовира и
съоръженията към него, са собственици на общо 15 986 кв. м. и нови
включени територии към територията на язовира. Имотите на територията на
язовира, които не са частна собственост, са обща площ от 9 870 кв. м.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля И. А. С. -
актосъставител, заключението на вещото лице Б. Г., и административно-
наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от
лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
2
Съгласно приетата за нарушена норма на чл. 141. (1) от Закона за водите
(Изм. – ДВ, бр. 58 от 2015 г., бр. 55 от 2018 г.), собствениците на
водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на
язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят: 1.
поддържането им в техническа изправност. В обстоятелствената част на АУАН
и НП са посочени констатациите от извършената проверка, но не и самото
административно нарушение. Нито актосъставителят, нито наказващият орган
са конкретизирали обвинението чрез посочване на това в какво точно се
изразява техническата неизправност на язовирната стена и на съоръженията
към нея, в частност кои изисквания за техническа и безопасна експлоатация,
регламентирани в Наредбата за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях, както и на контрол на техническото им състояние не са
спазени, както и съответно какви действия е следвало да бъдат предприети от
страна на задълженото лице. Прието, че е налице предпоставка за нарушаване
целостта на насипа и евентуална филтрация на вода през него, а обрастването
възпрепятства нормалното преминаване на преливащите води през
преливника, без въобще да е изследвано и установено има ли такава
предпоставка и каква е тя в необходимата конкретика. Неясно остава на каква
база са приети изводите за липса на техническа изправност на язовирната
стена и съоръженията към нея, като обвинението в АУАН и описанието на
нарушението в НП се базират на абстрактни предположения при извършен
единствено визуален оглед. Налице е несъответствие на съдържанието на НП
с императивните законови изисквания по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за пълно
описание на нарушението от фактическа страна, тъй като административно-
наказващият орган не е посочил всички релевантни факти и обстоятелства за
съставомерността на вмененото неизпълнение на задължение по чл. 141, ал.
1, т. 1 от Закона за водите, извършено чрез бездействие.
Съгласно чл. 57, т. 5 от ЗАНН описанието на нарушението е задължителен
реквизит на АУАН и НП. Въз основа на него се формира
административнонаказателното обвинение от правна страна, поради което и
непосочването му не може да бъде санирано впоследствие.
Освен това, в НП и АУАН се твърди, че Община М. е собственик на
елементите на язовирната стена и съоръженията към нея, разположени на
територията на язовир „К. 1“. Вписан е акт за публична общинска собственост
3
№ 116/09.04.2009г., с който Община - М. е актувала 21 074 кв. м. към датата на
съставяне на констативен протокол № 03-03-22/ 09.11.2020 г. , като част от
територията на язовир „К. 1“, посочена в АУАН и НП, не е общинска
собственост. Бързотока, енергогасителя, въздушния откос, дренажната призма
са частна собственост, а част от въздушния откос и дренажна призма, шахта и
спирателен кран на основния изпускател са държавна частна собственост.
Необезщетени части лица, чийто имоти попадат в границите на язовира и
съоръженията към него, са собственици на общо 15 986 кв. м. и нови
включени територии към територията на язовира. Имотите на територията на
язовира, които не са частна собственост, са обща площ от 9 870 кв. м. Актът за
публична общинска собственост няма правопораждащо действие, част от
територията на язовира, посочена в АУАН и НП, не е общинска собственост.
Налице е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма,
определени в закона. Същият документ удостоверява възникването,
изменението и погасяването на правото на собственост на общината върху
имоти с акт за общинска собственост. Следователно, в случая не е налице
съставомерно деяние по чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите.
Тежестта на доказване на нарушението и на авторството му лежи върху
АНО, като в случая не са доказани по безспорен и безпротиворечив начин
твърдените факти и обстоятелства досежно извършеното деяние по 141, ал. 1,
т. 1 от Закона за водите и извършителя да нарушението.
В този смисъл съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано
и ще следва да бъде отменено.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на
разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административно -
наказващият орган, а това е Държавна агенция за метрологичен и технически
4
надзор, ЕИК: *********, с административен адрес на управление: гр. София,
общ. С., бул. „Г. М. Д.“, № 52А.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, В.ският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС – 136/16.06.2021г.,
издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор, ЕИК: *********, с административен адрес на управление: гр. София,
общ. С., бул. „Г. М. Д.“, № 52А., с което на жалбоподателя Община М., ЕИК:
*********, с административен адрес на управление: с. М., общ. М., обл. В.,
ул. „Г.Б.“, № 88, представлявана от М. Л. А. - кмет е наложено
административно наказание на основание чл. 83 от ЗАНН, във вр. с чл. 201, ал.
12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите –„имуществена санкция“ в размер
на 1000 /хиляда/ лева за извършено административно нарушение по чл. 141,
ал. 1, т. 1 от Закона за водите.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, ЕИК:
*********, с административен адрес на управление: гр. София, общ. С., бул.
„Г. М. Д.“, № 52А, да заплати на Община М., ЕИК: *********, с
административен адрес на управление: с. М., общ. М., обл. В., ул. „Г.Б.“, № 88,
представлявана от М. Л. А. - кмет, сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един
адвокат и сумата от 500 /петстотин / лева внесен депозит за възнаграждение на
вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5