Присъда по дело №210/2022 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 26
Дата: 9 ноември 2022 г.
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20225620200210
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 12 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 26
гр. Свиленград, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. К.
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Добринка Д. К. Наказателно дело частен
характер № 20225620200210 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
І.ПРИЗНАВА подсъдимата О. Ю. П., родена на ********** година в
град Екатеринбург, Свердловска област, Руска федерация, рускиня, руска
гражданка със статут на постоянно пребиваване в Република България ,
живуща в град **************, със средно специално образование,
разведена, ЕГН ********** и ЛНЧ **********, неосъждана
за ВИНОВНА в това, че:
На 01.08.2021 година в град Свиленград,ул.Петко Славейков №1, област
Хасково, причинила на Ж. К. В. с ЕГН ********** от град
Свиленград,обл.Хасково-лека телесна повреда,изразяваща се в причиняване
на страдание без разстройство на здравето –кръвонасядане с форма на
пръстен по лявата предмишница -престъпление по чл.130,ал.2 от НК.
поради което и на основание чл.130, ал.2 от НК вр. с чл. 305, ал. 5 от
НПК във вр с чл.78а,ал.1 от НК я освобождава от наказателна
отговорност, като й НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 1000/хиляда/ лева, ведно с 5 лв. (пет лева) – държавна такса, в
случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, като я ОПРАВДАВА по
първоначално повдигнатото обвинение, касаещо лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на страдание без разстройство на здравето -
кръвонасядане на дясната подбедрица.
УВАЖАВА предявения на основание чл.84 ал.1 от НПК граждански иск,
1
като ОСЪЖДА подсъдимата О. Ю. П., родена на ********** година в град
Екатеринбург, Свердловска област, Руска федерация с ЕГН ********** и
ЛНЧ **********, със снета по – горе самоличност ДА ЗАПЛАТИ на
гражданския ищец Ж. К. В. с ЕГН ********** от град
Свиленград,обл.Хасково, сумата от 300,00 /триста/ лева, ведно със законната
лихва за забава,считано от 01.08.2021г. до окончателното им заплащане,
представляваща обезщетение за претърпени от престъплението по чл.130,ал.2
от НК неимуществени вреди ,като иска в останалата му част за разликата над
300,00 лв. до пълния предявен размер от 2000 лв., ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимата О. Ю. П., родена на ********** година в град
Екатеринбург, Свердловска област, Руска федерация с ЕГН ********** и
ЛНЧ **********, със снета по – горе самоличност ДА ЗАПЛАТИ на
гражданския ищец Ж. К. В. с ЕГН ********** от град
Свиленград,обл.Хасково сумата в общ размер на 2012лева/две хиляди и
дванадесет лева/ за направените по настоящото производство –НЧХД
№210/2022г. по описа на РС Свиленград и по НЧХД №680/2021г. по описа на
РС Свиленград - разноски за заплатена ДТ, адвокатско възнаграждение и
възнаграждения за вещо лице.
ОСЪЖДА подсъдимата О. Ю. П., родена на ********** година в град
Екатеринбург, Свердловска област, Руска федерация с ЕГН ********** и
ЛНЧ **********, със снета по – горе самоличност ДА ЗАПЛАТИ в полза на
ВСС по сметка на РС Свиленград държавна такса за уважения граждански
иск в размер на 50,00 лева/петдесет лева/, ведно с 5лева/пет лева/ в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на въззивно обжалване пред Хасковски окръжен
съд в 15-дневен срок,считано от днес.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 26 от 09.11.2022 година
по НЧХД № 210/2022 година на Районен съд – Свиленград

Първоначално по внесена тъжба от ********** с ЕГН ********** от
град Свиленград, област Хасково против подсъдимата **************,
родена на *********** година в град Екатиринбург, Руска федерация е било
образувано НЧХД №680/ 2021г. по описа на РС Свиленград,за извършено от
подсъдимата престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
С Присъда №19/14.12.2021г. последната е била призната за виновна в
това, че на 01.08.2021 година в град Свиленград, ул.„ Петко Славейков” № 1,
област Хасково, причинила на ********** лека телесна повреда, изразяваща
се в причиняване на страдание без разстройство на здравето – кръвонасядане
с форма на пръстен по лявата предмишница - престъпление по чл. 130, ал. 2 от
НК, поради което и на основание чл. 78а от НК е била освободена от
наказателна отговорност, като и е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1 000 лева. Подсъдимата е оправдана по първоначално
предявеното частно обвинение – за причинена лека телесна повреда,
изразяваща се в страдание без разстройство на здравето - кръвонасядане на
дясната подбедрица. Със същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати
на ********** сумата от 300 лв. - обезщетение за причинените от
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
01.08.2021 година до окончателното й заплащане, като искът с правно
основание чл. 45 ЗЗД за сумата над 300 лв. до 2 000 лв. е отхвърлен. В тежест
на подсъдимата са поставени разноски - 50 лв. ДТ, както и разноски, сторени
от тъжителя в размер на 330 лв.
Недоволен от постановената присъда е останал защитникът на
подсъдимата, който я е обжалвал в законовия срок с оплаквания за
постановяването й при съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост, доколкото не било доказано по несъмнен начин виновно
извършено от подсъдимата престъпление и незакосъобразност. В жалбата е
изложил твърдения за нарушения свързани с правото на защита на
подсъдимата и конкретно – правото й на писмен и устен превод в
наказателното производство, свързан и с отказа на първоинстанционният съд
да се произнесе с определение по реда на гл. XXX „А“ от НПК. В
допълнителните писмени съображения защитникът се позовава на допуснато
друго нарушение от районният съд, който не прекратил производството,
въпреки неявяването на тъжителят и негов повереник в с.з от 02.11.2021г. за
което страните били уведомени.
По така подадената жалба е било образувано ВНЧХД №75/2022г. по
описа на ОС Хасково, като въззивната инстанция е констатирала наличието на
основания, налагащи отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, поради
1
допуснати в съдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила,в частност особените правила за разглеждане на дела
за престъпления, извършени от лица, които не владеят български език - глава
тридесета "а" от НПК. Прието,че първоинастнционният съд не е изследвал
обстоятелството дали привлеченото към наказателна отговорност лице владее
български език и респективно не е изложил констатацията за това следва с
изричното определение, подлежащо на въззивен контрол,поради което съдът
е отменил обжалвана Присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на РС Свиленград.
След връщане на делото е образувано настоящото произовдство,като с
Разпореждане №397/12.05.2022г. ,съдът е предал на съд по частно обвинение
подс.**************, родена на *********** година в град Екатеринбург,
Свердловска област, Руска федерация, рускиня, руска гражданка със статут на
постоянно пребиваване в Република България , живуща в град
*************, със средно специално образование, разведена, ЕГН
********** и ЛНЧ **********, неосъждана, за това, че на 01.08.2021 година
в град Свиленград, ул.„Петко Славейков” № 1, област Хасково, причинила на
********** с ЕГН ********** от град Свиленград, област Хасково, лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на страдание без разстройство
на здравето – кръвонасядане с форма на пръстен по лявата предмишница и
кръвонасядане на дясната подбедрица - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК,
за което НК предвижда наказание „Лишаване от свобода” до шест месеца или
наказание „Пробация”, или наказание „Глоба” от 100 лв. до 300 лв.
С Определение, постановено в открито съдебно заседние, на основание
чл. 84 и сл. от НПК е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
гражданският иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, предявен от **********
с ЕГН ********** от град Свиленград, ул.„Христо Ботев” № 24, област
Хасково, срещу подс.************** за сумата от 2 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на деянието до окончателното им изплащане.
В съдебно заседание, редовно призована, респ.уведомена, частният
тъжител и граждански ищец **********, се явява. За нея се явява и
процесуален представител (повереник) – адвокат Мария Аргилашка, която
поддържа Тъжбата против **************, счита че престъплението е
безспорно доказано и пледира Съда да признае подсъдимия ********** за
виновна, както и да уважи предявения граждански иск в пълния му размер и
да бъдат присъдени направените разноски по делото.
В съдебно заседание редовно призована, респ. уведомена,
подс.************** се явява. Заявява,че не разбира обвинението,тъй като не
било направило нищо лошо. Станало и ясно,че я обвиняват за датата
посочена в тъжбата,но оспорва изложеното в нея,като излага своя версия за
случилото се през процесния ден. В правото си на последна дума иска от съда
да прецени добре доказателства и да се което да се произнесе по претенцията
2
на частния тъжител.
Процесуалният й представител (упълномощеният адвокат Димитър
Николов) пледира за оправдаване на подсъдимия ********** поради
недоказаност на обвинението.Излага съображения относно доказателствената
тежест на показанията на разпитаните по делото свидетели ,както от страна на
обвинението,така и от страна на защита. Пледира да бъде отхвърлен
предявения граждански иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди. Претендират се разноски по делото.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подс.************** е руска гражданка,рускиня по произход, родена
на *********** година в град Екатеринбург, Свердловска област, Руска
федерация.Същата има статут на постоянно пребиваване в Република
България със средно специално образование, разведена, ЕГН ********** и
ЛНЧ **********, неосъждана.
Живее в град *************.
Подс.************** и св. ************** били сключили граждански
брак на 31.01.2015 година в град Свиленград,като преимуществено заживели
в България в гр.Свиленград,като по време на брака им се родили две деца * и
*****.
С времето отношенията в семейството на подсъдимата и св.
************** се влошили,поради което гражданският им брак бил
прекаратен с Решение № 260020 от 12.02.2021 година по гр.д.№ 445/2020
година на Районен съд – Свиленград, влязло в сила на 30.03.2021 година, като
дълбоко и непоправимо разстроен, поради вина на съпругата-
подс.**************.
Съдът предоставил упражняването на родителските права върху децата
* * **, с ЕГН: **********, и ***** * **, с ЕГН: **********, на бащата
св.**************, с ЕГН: **********, при когото опредилил и
местоживеенето на децата.Със същото Решение съдът определи майката-
подс.************** да осъществява лични отношения с децата * * ** и
***** * **, при следния режим: всеки първи и трети петък, събота и неделя от
месеца за времето от 17.00 часа на петъчния ден до 17.00 часа на неделния
ден, с преспиване при майката; един месец през лятото, несъвпадащ с
годишния отпуск на бащата, за което последният да уведомява майката до
края на месец май на съответната година; всяка нечетна година – за
Коледните празници, за рождени и имени дни на децата, с преспиване, а
четна година – за Великденските празници и за Новогодишните празници, с
преспиване. Майката се задължава да взема децата от бащата и да ги връща
при него след изтичане на определеното време.
След допускането на развода между двамата,отношенията между
подс.************** от една страна и бившия й съпруг и семейството му от
3
друга страна , се обтегнали изключително много,като за предаването на
децата от бащата на майката било образувано изп.дело по описа на ЧСИ
Самуил Пеев с район на действие ОС Хасково,въз основа на ИЛ от
29.04.2021г. издаден по гр.д.№ 445/2020 година на Районен съд – Свиленград
в полза на подсъдимата.
Във връзка с определения от съда режим на лични отношения на децата с
тяхната майка –подс. ************** на 01.08.2021 година (неделя) сутринта,
около 09.00 – 09.15 часа, в град Свиленград, област Хасково, в дома на св.**
**, находящ се на улица „Петко Славейков” № 1, пристигнал свидетеля
*********** – Помощник на Частния съдебен изпълнител Самуил Пеев за да
осъществи предаването на децата * и ***** от бащата – св. **************,
на майката – подс. **************.
Тъй като при първоначалното предаване на децата имало напрежение
между бившите съпрузи, св. *********** поискал съдействие от РУ
Свиленград,като на место заварил двама полицаи –св.********** и свидетеля
**********,както и самата подсъдима и длъжника по изпълнението, както и
част от неговото семейство.
Подс. ************** на същата дата отишла до дома на бившия си
съпруг ,със своята приятелка св.************ с нейния лек автомобил .
Св. *********** поговорил на кратко с присъстващите полицейски
служители,като им разяснил естеството на действията ,които ще се извършат
и запитал св.************** дали предава децата на подсъдимата
доброволно,при което същият отговорил утвърдително и поканил свидетеля
,подсъдимата и двамата полицейски служители да влезнат и да вземат децата.
В дома на бащата /**************/,освен децата,присъствали още и
св.********** **а/настояща съпруга на св.**************/,бащата му,брат
му и майка му- частният тъжител и граждански ищец **********.
При влизането в дома, подс. ************** започнала да обикаля из
стаите да търси децата,които в този момент се намирали в детската и след
откриването им , двете деца започнали да бягат от майка си и да плачат,тъй
като не искали да тръгват с нея,но подсъдимата успяла да вземе по- малкото
дете-***** и излезнала от дома на бившия си съпруг,като оставила детето на
своята приятелка- свидетелката ************, която закарала детето в дома
си и се върнала да чака подсъдимата да вземе и по - голямото дете.
След като подс. ************** се върнала повторно в къщата се
насочила и към по –голямото дете-*,което се намирало все още в детската
стая , в която освен детето били и останалите възрастни/бащата св.**
**,неговата настояща съпруга св.****** **а,бащата на св.**,брат му,майката-
частната тъжителка и гр.ищца **** **а,двама полицаи и св.***********/.
Тъй като детето не искало да тръгва с майка си и продължило да плаче и
да се крие от нея,като търсело помощ от възрастните, подсъдимата се опитала
да го хване,за да го изведе,но същото се сгушило в баба си/частната
тъжителка/ и я прегърнало. В желанието си да вземе детето и да напусне
4
къщата на бившия си съпруг, подс. ************** бутнала частната
тъжителка **** **а на леглото,която паднала заедно с детето *,което се било
вкопчило в баба си е не я изпускало.
След което частната тъжителка **** **а се изправила от леглото заедно
с детето, но тъй като то се било вкопчило здраво за нея ,подсъдимата не могла
да го издърпа и захапала баба му **** **а по предмишницата на лявата ръка.
Почувствала внезапна болка частната тъжителка **** **а изпищяла, като
детето-*,което плачело в този момент се стреснало и млъкнало, което дало
възможност на подс. ************** да вземе детето * и да го изведе от
къщата.
Блъскането от страна на подсъдимата на частната тъжителка/когато
паднала на леглото/,захапването по ръката й,било забелязано ,както от св.**
** ,така и от св.****** **а и св. ***********, а непосредствено след
захапването ,реакцията на пострадалата и следите от това били забелязани и
от св.********** ,който след реакцията на частната тъжителка,забелязал,че
по ръката й има зачервавяне , като единствено до нея била подсъдимата,която
след като взела детето излезнала навън. Следите от захапването били
констатирани и от св. ***********,който след приключване на предаването
на децата,вече в хола при нормален разговор, тъжителката му показала
нараняването,което свидетеля помислил,че е предизвикано от детето,но
тъжителката уточнила,че подсъдимата я захапала, при което била посъветвана
да посети лечебно заведение за да се снабди с медицинско удостоверение.
След като всичко приключило,частната тъжителка на същата дата
/01.08.2021г./ посетила център за спешна медицинска помощ и след като
била прегледана и бил издаден фиш ,в който било отразено ,че е налице
отпечатък от ухапване в средната трета на лява предмишница по латералната
страна и била насочена към преглед от съдебен лекар.
На следващият ден 02.08.2021г. частната тъжителка посетила д-р
Еленски и след извършен преглед било издадено съдебно медицинско
удостоверение №276/2021г.,в което било отразено констатираните
увреждания.
След случилото се частната тъжителка станала затворена,притеснявала
се да не стане известно сред обществото случката,прикривала следите от
ухапването по ръката й,въпреки че било лятно време. Показвала очевиден от
страх от бившата си снаха. Отделно от това здравословното и състояние се
влошило,тъй като имала множество заболявания,вкл. и диабет, който се
обострил след инцидента,като и до настоящият момент същата не се
чувствала добре,отделно страхът от бившата й снаха продължавал.
За изясняване на делото от фактическа и правна страна бе допусната и
изслушана Съдебномедицинска експертиза, като от видно от приобщеното по
делото Заключение с вх.№8950/30.09.2022г./л.101 от делото/ става ясно, че
вещото лице след запознаване с материалите и с медицинската
документация, касаеща процесните наранявания, приложени в кориците на
5
делото, е стигнало до извода, че ********** е получила кръвонасядане с
форма на пръстен по лявата предмишница и кръвонасядане на дясната
подбедрица, описаните увреждания са причинени от твърди тъпи предмети и
могат да се получат при ухапване от човек по отношение на кръвонасядането
на лявата мишница и от удар с ръка по отношение на кръвонасяданто на
дясната подбедрица, причинено било страдание без разстройство на
здравето,като срокът за възстановяване е бил до 15 дни.
В съдебно заседание вещото лице ********** поддържа Заключението
си като допълва, че кръвонасядането на лявата предмишница е причинено от
захапка на възрастен човек, тъй като средната захапка на възрастен човек е
между 3.5 – 4 см диаметър. Заключението е прието без възражения от
страните.
Видно от Характеристичната справка/л.47 от делото/, изготвена от
Инспектор Георги Кондев – служител в РУ - Свиленград, става ясно, че подс.
************** няма кримина и съдебна регистрирации, не се издирва от
органите на реда и срещу нея има издадени Заповеди за незабавна защита
спрямо бившия й съпруг – свидетеля ** ** и двете й деца.
Съгласно справка за съдимост с рег.№17278/18.05.2022г. на
Министерството на правосъдието, подс. ************** не е осъждана.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните доказателства- отчасти от обясненията на подсъдимия и
основно от показанията на свидетелите ************** , ********** **а,
*********** , ********** и *********** и частично от показанията на св.
************ както и от приобщените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства и заключението на вещото лице.
Не е налице противоречие в събрания по делото доказателствен материал
относно датата и мястото на процесното деяние. Същите се установяват
безпротиворечиво от показанията на всички разпитани по делото свидетели и
от обясненията на самата подсъдима. От показанията на свидетелите
************** , ********** **а, *********** , ********** ,*********** и
************,както и от обясненията на самата подсъдима дадени пред
настоящия съдебен състав се установява,че на 01.08.2021г. рано сутринта
подсъдимата ,заедно с нейната приятелка св. ************ са отишли с
колата на ******* до дома на св.** **,където следвало да се пристъпи към
изпълнение за предаване на двете й деца от длъжника по изп.дело ,като било
поискано съдействие от РУ Свиленград от св.*-помощник ЧСИ. Установява
се още от горните показания на свидетелите,че св.******* останал в лекият си
автомобил,а подсъдимата,св.*,заедно със свидетелите *********** ,
********** и ************** влезнали в дома на последния за да се изпълни
решението на съда по гражданското дело/по които факти страните не спорят/.
Свидетелите ************** , ********** **а, *********** , ********** и
*********** установяват,че децата при влизането на подсъдимата
започнали да плачат и да бягат от нея,което обстоятелство не се оспорва от
6
самата подсъдима,а напротив в своите обяснения сочи,че децата бягали и
плачели,което било много болезнено за нея,като майка.Липсват разминавания
в показанията на ************** , ********** **а, *********** ,
********** и *********** и обясненията на подсъдимата ,що се отнася до
извеждането на малкото дете ***** от къщата на св.** **, като противоречия
се констатираха от съда в показанията на горните свидетели и обясненията на
подсъдимата при извеждането на детето * и действията на самата подсъдима
при вземането му от баба му-частната тъжителка по делото.
Спорни по делото са фактите относно това дали подсъдимата е
причинила посочените в тъжбата телесни повреди-леки по своя характер.
По отношение на горните/спорни/ се оформят две групи свидетели. От
една страна са показанията на свидетелите ************** , ********** **а
и ***********, които непосредствено са възприели , че при вземането на
детето *,подсъдимата е захапала за ръката частната тъжителка. Косвено в
подкрепа на показанията на горепосочените трима свидетели ,съотносими в
тази група показания ,са и показанията на св.********** и
св.***********,които установяват,че по ръката на частната тъжителка е
имало следи от захапка от зъби след предаването на детето на
подсъдимата,като св.*** е чул,как при вземането на детето * от
подсъдимата,бабата изпискала , след като съобщила,че подсъдимата я
ухапала и показала ръката си,която била видимо зачервена,а св. * установил
следите от захапка по ръката на частната тъжителка в един по късен
момент,когато подсъдимата вече била напуснала дома на бившия си съпруг и
при неформален разговор , тъжителката се оплакала,че била ухапана,след
което уточнила,че не детето,а подсъдимата била сторила това.
От друга страна са показанията на свидетеля ************, която
отрича по ръката на частната тъжителка да е имало видими белези от
наранявания след предаването на голямото дете.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите ************** ,
********** **а, *********** , ********** и *********** , като
последователни, логични, безпротиворечиви вътрешно и помежду си,
взаимнодопълващи се, както и в съответствие с останалите събрани по делото
доказателства от обективен характер, поради което намери, че са
добросъвестно дадени.
Съществени за установяване на правнорелевантните за делото факти са
показанията на свидетелите ************** , ********** **а и
***********, които са непосредствени очевидеци на настъпилия инцидент.
От показанията им се установява, че при вземането на голямото дете
*,подсъдимата е захапала за ръката частната тъжителка, което обстоятелство
дало възможност на подсъдимата да вземе детето и да излезне от къщата на
бившия си съпруг. За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че макар
формално за част от същите да е налице хипотетична заинтересованост от
крайния изход на делото, доколкото свидетелите ************** и
7
********** **а са първият син,а втория снаха на частния тъжител
**********, поради което и двамата свидетели имат интерес с показанията си
да благоприятстват процесуалното положение на **********,то анализът на
съдържанието на техните показания, сочи на едно добросъвестно
пресъздаване на фактите, които са възприели. Преди всичко следва да се
посочи, че тези показания не намират опровержение в събраната
доказателствена съвкупност, на която Съдът дава вяра. Същите се явяват
изключително подробни, последователни, логични, еднопосочни, вътрешно
безпротиворечиви и кореспондиращи едни с други. Ето защо Съдът оцени
тези свидетели като достоверен и надежден източник на информация, т.е.
като убедителни. При това положение няма основание да се откаже
кредитиране на показанията на ангажираните от частния тъжител и
граждански ищец **** **а свидетели, макар същите да са в близки родствени
връзки като разбира се взе предвид тяхната заинтересованост.
В подкрепа на този извод на съда са показанията на другият пряк
очевидец на стореното от подсъдимата,а именно показанията на разпитания
по делото полицейски служител св.***********. Съдът кредитира и
показанията на свидетеля – полицейски служител, тъй като той не е
заинтересован от изхода на делото и това, което възпроизведе пред
настоящия Съдебен състав му е станало известно във връзка със службата му
и то не е в противоречие с показанията на т.нар. първа група от свидетели,
чиито показания Съдът кредитира. От друга страна при отсъствие на индиции
за предубеденост на свидетеля – полицейски служител не възникват
съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните
показания. Не се установява посочения свидетел – полицейски служител да
има личностно отношение към частния тъжител или към подсъдимия, което
да го провокира да пресъздаде превратно или недостоверно обстоятелствата
от случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. С тези
съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на посочения
свидетел – полицейски служител, считайки ги обективни и достоверни.
Косвено в подкрепа на доказвания факт са и показанията на св.
********** и ***********,които макар и не преки очевидци/на причинената
лека телесна повреда/,същите са установили видими белези по ръката на
частната тъжителка проявили се след предаването на голямото дете на
подсъдимата. Фактът, че посочените двама свидетели пряко не са възприели
осъщественото изпълнително деяние от страна на подсъдимата, не променя
изводите на Съда, тъй като съпоставяйки ги с останалите събрани по делото
доказателства,следва да се приеме,че липсват основания за тяхната критика,
тъй като те не се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите
гласни и писмени доказателства, кредитирани от Съда, обратно, убедително
се подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции за
предубеденост на свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност
или необективност на депозираните показания.
Не се установява посочените по-горе свидетели да имат личностно
8
отношение към посъдимия, което да ги провокира да дадат именно такива
показания. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на
посочените свидетели, считайки ги обективни и достоверни. А досежно
доказателствената им стойност, те са пряко относими към изпълнителното
деяние на процесното престъпление, авторството и времето на извършването
му, състоянието на тажителя след ицидента, като потвърждават и
фактическото му осъществяване от подсъдимия по косвен път, установявайки
обективните елементи от състава на процесното престъпление.Същите са
изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените
твърдения относно основните факти от предмета на доказване. От тук
предпоставена е преценката за достоверност. В този смисъл обосновано е и
правдивото им звучене. Опровергаващи от страна на подсъдимия
доказателства не се ангажираха.
С оглед цялостния доказателствен материал по делото Съдът не даде
вяра на показанията на свидетеля Ирина *******, разпитана по искане на
подсъдимия **********, изключая частта, касаеща датата, часа и мястото на
деянието. Последните /в частта в която свидетелката отрича да е имало
видими белези по ръката на частната тъжителка след предаването на детето */
Съдът намира за необективни, респ. противоречащи на останалия събран по
делото доказателствен материал, поради което не ги кредитира.
Разглеждайки през призмата тези показания с показанията на
останалите разпитани по делото свидетели/посочени по горе в мотивите на
съда/ ,то твърдението на свидетелката,че на ръката на частната тъжителка
липсвали белези след предаването на голямото дете на подсъдимата,като
изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал не следва
да се кредитират от съда с доверие. Изложеното води до извод за
заинтересованост от изхода на настоящото дело, респ. че показанията на
свидетеля Ирина ******* са дадени с една единствена цел – да се избегне
понасянето на наказателна отговорност от страна на подсъдимата. Ето защо
при формиране на фактическата обстановка по делото Съдът не взе предвид
тези показания, изключая частта, касаеща датата, часа и мястото на деянието.
В посочената част показанията се кредитират, тъй като кореспондират на
другите събрани по делото доказателства, на които Съдът дава вяра.
В унисон с гласните и писмени доказателствени средства/кредитирани
от съда/ е представеното съдебномедицинско удостоверение, както и
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска
експертиза, което се кредитира от съда, като издадено от компетентно и
безпристрастно лице и мотивирано.От същото се установява, че на тъжителя
е приченено кръвонасядане с форма на пръстен по лявата предмишница и
кръвонасядане на дясната подбедрица,като описаните увреждания са
причинени от твърди тъпи предмети и могат да се получат при ухапване от
човек по отношение на кръвонасядането на лявата мишница и от удар с ръка
по отношение на кръвонасяданто на дясната подбедрица. Причинено било
страдание без разстройство на здравето,а като механизъм на
9
причиняване,вещото лице е посочило,че е от действието на твърди тъпи
предмети и могат да се получат при ухапване от човек по отношение на
кръвонасядането на лявата мишница и от удар с ръка по отношение на
кръвонасяданто на дясната подбедрица по начина и обстоятелства описани в
делото,а срокът за въстановяване на причиненото страдание е до 15дни.
Противовес на изложената по-горе и приета за установена фактология
са част от обясненията на подсъдимата ,касателно дали подсъдимата е
осъществила наведеното в тъжбата изпълнително деяние,причинило лека
телесна повреда на частната тъжителка **** **а.
В обясненията си пред съда подсъдимата отрича да е ухапала по ръката
частната тъжителка **** **а по времето в което се твърди в тъжбата.В
подкрепа на защитната теза на подсъдимата са дадените в съдебно заседание
показания на свидетелят Ирина ******* ,която твърди ,че при тръгване с
лекият автомобил след вземането на голямото дете,частната тъжителка била
хванала прозореца на МПС и тя ясно видяла ,че липсват белези по ръката й.
Разглеждайки през призмата тези и показания и обясненията на подсъдимата
в тази част с показанията на св. ************** , ********** **а,
*********** , ********** и ***********,които свидетели установяват
,първите трима,че именно подсъдимата е ухапала тъжителката по ръката,така
както е посочено в тъжбата,а вторите двама са забелязали нараняването ,едва
след предаването на детото и съобразно приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице ,водят до единствено
възможния извод,че именно подсъдимата е причинила на тъжителя на
процесната дата ,час и място - лека телесна повреда,изразяваща се в
причиняване на страдание без разстройство на здравето –кръвонасядане с
форма на пръстен по лявата предмишница, посредством осъществени активни
действия-ухапване от нейна страна на ръката на частната тъжителка,така
както е възприето от съда по горе. В тази връзка е и констатираното
непосредствено на същата дата от спешния екип в гр.Свиленград извършил
преглед на частната тъжителка ,материализиран във фиш за спешна
медицинска помощ и констатираното на следващия ден от съдебния лекар
извършил преглед на пострадалата удостоверено в съдебно медицинско
удостоверение №276/21 . Имено по тези съображения съдът не кредитира
обясненията на подсъдимата в тази им част,а в останалата им част,доколкото
не противоречат на останалия събран по делото доказателствена материал се
кредитират от съда.
Като се прецени и обсъди всичко гореизложено, настоящата инстанция
намира, че са събрани достатъчно доказателства за нанесена телесна повреда
на частния тъжител **** **а на инкриминираните по Тъжбата време и място,
при който й е било причинено едно от инкриминираните увреждания, а
именно: това на лявата предмишница.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и
писмените доказателства, приложени в кориците на делото, приобщени по
10
реда на чл. 283 от НПК, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса (с изключение на Докладната записка, приложена към Тъжбата,
чиято доказателствена сила не се опроверга от събраните по делото
доказателства). Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти. Представеното Съдебномедицинско
удостоверение е официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от
Допълнителната разпоредба на НК и удостоверява определени обстоятелства,
констатирани от оторизирано медицинско лице в кръга на службата му при
извършен личен преглед на частния тъжител. Данните, отразени в този
документ установяват механизма на причиняване на увреждането и самото
увреждане. Съдебният лекар (д-р Христо Еленски), е установил, че
полученото увреждане – кръвонасядане с форма на пръстен по лявата
предмишница, отговаря да е получено по начина, описван от частния
тъжител, а именно от ухапване от човек.
Съдът, кредитира и назначената в хода на съдебното
производство експертиза, тъй като е изготвена от вещото лице след
извършване на преглед на документите, приложени в кориците на делото.
Експертизата е изготвена от експерт – специалист в областа на съдебната
медицина, включен в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица
съгласно Закона за съдебната власт за 2021 година, поради което няма
основание за каквото и да е съмнение относно неговата квалификация на
специалист, а и такива не бяха наведени от страните. С тези съображения,
Съдът приема експертизата за извършена от компетентно вещо лице –
специалист с необходимата квалификация и знания, изготвена е
добросъвестно и съобразно поставените задачи, липсват индиции за
предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено заключение
обективира необходимите данни, ползвани за оценката и фактически
констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, с оглед
което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност.
Заключението на вещото лице Съдът намира за обосновано и правилно и
ползва същото при формирането на фактическите и правните си изводи.
Възприетата по–горе фактическа обстановка, описана от свидетелите ** и
****** **и и *********** и косвено от свидетелите ********** и ** *, е в
синхрон със заключението на вещото лице, което бе прието без възражение от
страните.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до
извода, че от обективна и субективна страна подс. ************** е
осъществила състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК.
Принципно положение в наказателния процес е забраната за reformatio
in pejus, съгласно която при липса на протест от прокурора или жалба от
частния обвинител първата инстанция, на която е върнато делото за ново
разглеждане, няма право да приложи закон за по-тежко наказуемо
престъпление, да увеличи наказанието или да осъди оправдан подсъдим. Тази
забрана е важна гаранция за осъществяване от подсъдимия на правото му да
11
обжалва присъдата, без да се страхува, че упражняването на това право може
да отежни положението му. В съгласие с принципа за reformation in pejus,
Пленумът на ВС в своето постановление № 1/81 г. е посочил, че когато
разглежда делото по жалба на подсъдимия и констатира, че то е решено при
непълнота на доказателствата, втората инстанция следва да отмени присъдата
и върне делото за допълнително разследване само в пределите на това
обвинение, за което той е бил признат за виновен и осъден. Тя не може да
дава указания за разследване на друга дейност и за изясняване на
обстоятелства, които ще отежнят положението му. / Решение №22/2017г.
постановено по н.д.№1303/2016г. на второ наказателно отделение,Решение
№216/2018г. постановено по н.д.№833/2017г. на първо наказателно отделение
и др./.
Съгласно посоченото и вземайки предвид забраната за reformatio in
pejus и доколкото при първоначалното гледане на производството пред
първоинстанционния съд,подсъдимата е била призната за невиновна по част
от обвинението касаещо лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване
на страдание без разстройство на здравето - кръвонасядане на дясната
подбедрица /като присъдата е била обжалвана единствено от подсъдимата,но
не и от частния тъжител / ,настоящият съдебен състав намира,че не може да
утежни положението на подсъдимата,поради което оправда подсъдимата по
повдигнатото срещу нея обвинение в тази му част.
За пълнота на съдебният акт,следва да се посочи,че съдът споделя
доводът изложени от предходния съдия докладчик ,що се отнася до
значението на понятията „подбедрица” и „предмишница”. Подбедрицата
представляват две дълги тръбести кости малък и голям пищял, които
принадлежат към зевгоподиума на тазовия крайник; а предмишницата е
частта от ръката, разположена между лакътя и китката.
Само за пълнота извън горепосочените мотиви относно забраната за
reformatio in pejus,следва да се посочи,че в хода на производството не
бяха събрани категорични и безспорни доказателства, че подс.
************** е причинила на ч.т.********** лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на страдание без разстройство на здравето, а
именно: кръвонасядане на дясната подбедрица. По наказателни дела от
частен характер в тежест на частния тъжител е да докаже обвинението,
повдигнато в Тъжбата. В конкретния случай - това, повдигнато в Тъжбата на
********** по отношение на кръвонасядане на дясната й подбедрица остана
неподкрепено от доказателствения материал. Не се събраха доказателства,
които категорично, по безсъмнен начин да сочат, че подс. ************** е
нанесла лека телесна повреда на ч.т.**********, изразяваща се в
кръвонасядане на дясната подбедрица. При така установената фактическа
обстановка и при така събраните доказателства Съдът намира, че
обвинителната теза в тази част, изложена в Тъжбата и поддържана в процеса
е разколебана и обвинението не е доказано по несъмнен начин по отношение
твърдяната лека телесна повреда - кръвонасядане на дясната подбедрица,
12
каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК и предвид правилото на чл.
303, ал. 1 от НПК, че Присъдата не може да почива на предположения и
изискването по ал. 2 на същия текст за несъмнена доказаност на обвинението,
Съдът счита, че е налице една от хипотезите на чл. 304 от НПК, а именно, че
подс. ************** не е извършила деянието - предмет на обвинението,
повдигнато с Тъжбата, поради което на основание чл. 304 от НПК я признава
за невинна, като я оправдава по така повдигнатото първоначално обвинение,
касаещо кръвонасядане на дясната подбедрица.
Поради гореизложеното и при така събрания доказателствен материал
кредитиран от настоящият състав и коментиран по горе, съдът приема, че
подс. ************** е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 130, ал.2 от НК.
Телесната повреда е „противоправно и виновно увреждане на здравето
на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните
функции на тъканите,органите или системите на човешкия организъм или
причиняване на болка или страдания. Причинена е лека телесна повреда, под
формата на кръвонасядане с форма на пръстен по лявата предмишница
изразяваща се в страдание без разстройство на здравето на частния тъжител
по смисъла на чл.130,ал.2 от НК.
Наличието на причинно-следствена връзка между осъщественото
физическо въздействие и неговото отражение в действителността се
потвърждава от събраните по делото гласни доказателства /показанията на
св.** **,св.****** **а и *********** /,приобщените по делото писмени
доказателства и от съдебно-медицинската експертиза, която приема, че
наличните увреждания могат да бъдат причинени по описания от пострадалия
начин ,както и от резултати отразени в фиш за спешна медицинска помощ.
Деянието е осъществено чрез действие-захапване от подсъдимия на
ръката на тъжителя, в областта на лявата предмишница , в резултат на което е
причинено на тъжителя страдание без разстройство на здравето. Действайки
по описания в настоящите мотиви начин-целенасочено ухапване на ръката на
тъжителя, подс. ************** е реализирал от обективна страна състава на
цитираното деяние, като е предприел всички необходими действия за
причиняване на увреждане здравето на пострадалато лице. Така извършеното
пък е имало за пряка и непосредствена последица изменение в
здравословното състояние на пострадалият тъжител. Изменение в
здравословното състояние, според мнението на съдебно-медицинския
експерт, се изразява в страдание без разстройство на здравето.
Доказателствената информация, съдържаща се в показанията на св.**
**,св.****** **а и *********** и от приобщените по делото фиш за спешна
медицинска помощ и съдебно медицинско удостоверение №276/21 ,
конкретизират отделните действия на подсъдимият и водят до извода,че
подсъдимия е захапал ръката на тъжителя ,с който е причинено на
пострадалия ,страдание без разстройство на здравето по смисъла на
13
чл.130,ал.2 от НК.
От субективна страна деянието е осъществено чрез пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си/че
причинява непозволено от закона телесно увреждане /, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от него и е желаел
настъпването им. Този извод се налага от показанията на разпитаният по
делото свидетели ** **,****** **а и *********** и от приобщените по
делото фиш за спешна медицинска помощ и съдебно медицинско
удостоверение №276/21 ,заключението на вещото лице, така и се извлича и
от непосредствените действия на подсъдимия при осъществяване на
деянието, описано подробно от горе посочените свидетели.
Ето защо съдът прие за осъществено от обективна и субективна страна
от страна на подсъдимия престъплението по чл.130 ал.2 от НК -изразяващо се
в причиняване на страдание без разстройство на здравето – кръвонасядане с
форма на пръстен по лявата предмишница.

От обектива страна - на 01.08.2021 година в град Свиленград, ул.„Петко
Славейков” № 1, област Хасково, подс. ************** е причинила на
**********, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на страдание
без разстройство на здравето – кръвонасядане с форма на пръстен по лявата
предмишница.
Уточнени са видът и характерът на телесната повреда, причинена на
**** **а, която е лека такива по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като се
доказа, че причиненото кръвонасядане с форма на пръстен по лявата
предмишница на **** **а е довело до причиняване на страдание без
разстройство на здравето, в каквато насока е и константната съдебна практика
относно този вид телесна повреда. В тази насока е и заключението на вещото
лице, което както вече бе посочено Съдът кредитира, както и другите
доказателства по делото.
От субективна страна деянието е извършено от подс. **************
при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Действала
е в състояние на вменяемост; разбирала е свойството и значението на
извършеното и е могла да ръководи постъпките си; съзнавала е
общественоопасния характер на извършеното от нея деяние, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното
настъпване. Била е наясно, осъзнавала е, че захапвайки пострадалата **** **а
с оглед на силата и твърдостта на челюстта на устата ще причини телесна
повреда на пострадалата и е целяла именно това.
Субектът на престъплението има качеството на наказателноотговорно
лице - пълнолетен и вменяем. Авторът на деянието е установен по безспорен
начин в производството, както и изпълнителното деяние по време, начин,
мястото и механизъм на извършване.
Причините за извършване на престъплението се коренят в ниското
14
правосъзнание на подсъдимия, незачитането на законите в Република
България и установените правов и обществен ред, пренебрежителното
отношение към телесната неприкосновеност на личността и слабите морални
задръжки.
Налице е противоправност и наказуемост, които са обективни
елементи от състава на посоченото престъпление, както и причинна връзка
между изпълнителното деяние и настъпилите общественоопасни последици,
поради което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на дееца.
По вида и размера на наказанието:
При определяне вида и размера на наказанието на подс.
**************, Съдът се съобрази с двата основни принципа на
наказателноправната ни система, а именно принципът на законоустановеност
и принципът на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 130, ал.
2 от НК, законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” до 6
месеца или наказание „Пробация”, или наказание „Глоба” от 100 лв. до 300
лв.
По делото няма законна пречка при реализирането на отговорността на
подсъдимия за извършеното деяние да се приложи чл. 78а от НК, тъй като са
налице материалноправните предпоставки, даващи основание за прилагане на
посочената разпоредба за освобождаване на подс. ************** от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като
за извършеното от нея умишлено деяние, инкриминирано като престъпление
по чл. 130, ал. 2 от НК, както вече бе посочено, се предвижда наказание
„Лишаване от свобода” до 6 месеца или наказание „Пробация”, или наказание
„Глоба” от 100 лв. до 300 лв.; подс. ************** не е осъждана за
престъпление от общ характер; не е осъждана за престъпление от общ
характер и към релевантния момент – датата на извършване на процесното
престъпно деяние; тя не е била освобождавана от наказателна отговорност по
реда на Глава VIII, раздел IV от НК, като именно към този момент според
правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на условията
от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно неговото
приложение и в резултат на извършеното престъпление не са причинени на
трети лица имуществени вреди. Не са налице и фактически обстоятелства,
субсумиращи което е и да е от ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от
НК, като изключващи неговото приложение. Поради това и при
кумулативното наличие на посочените предпоставки подс. **************
следва да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 130,
ал. 2 от НК, за което да бъде освободена от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание - Глоба.
При определяне размера на наказанието, Съдът се съобрази с т. 6 от
Постановление № 7 от 04.11.1985 година по н.д.№ 4/1985 година на Пленума
на ВС. Според цитираното Постановление след освобождаването от
15
наказателна отговорност, когато Съдът ще налага административното
наказание по чл. 78а от НК, се прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително
и чл. 27. В чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
При индивидуализацията и конкретизацията на административната
отговорност на подс. **************, Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства липсата на наложени административни наказания,
младата й възраст, сравнително добрите й характеристични данни,
изключително влошените и обтегнати отношение с бившия й съпруг и
семейството му и краткият срок за възстановяване на нанесеното на частния
тъжител увреждане. Фактът, че подс. ************** не е осъждана е
основание за прилагане на чл. 78а от НК. По тази причина няма как да бъде
взето предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство това, че е
неосъждана. По делото се констатира отегчаващо вината обстоятелство,
изразяващо се в липсата на каквато й да е самокритичност у подсъдимата във
връзка с осъщественото от нея.
Обществената опасност на деянието и на дееца не са завишени с оглед
изложеното по-горе.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското
правно съзнание на подсъдимата и липсата на морално-волеви задръжки
относно спазването на законодателството на Република България, регулиращо
обществени отношения, свързани с човешкото здраве и телесна
неприкосновеност, чието накърняване води до поставяне в опасност или
реално увреждане на живота и здравето на личността.
При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се
съобрази с финансовото състояние на подсъдимата – няма данни към момента
на постановяване на присъдата да работи по трудово правоотношение, дължи
издръжка на ненавършили пълнолетие две деца. При определяне на размера
на наказанието се съобрази и цялостното поведение на подсъдимата от
началото да конфликта до прекратяването му. Тези действия илюстрират
ниско ниво на задръжки, отказ от съобразяване на собственото поведение с
очакванията на обществото, а и с правните норми.
С оглед на гореизложеното, при наличие на изключителен превес на
смекчаващите вината обстоятелства и при незавишена обществена опасност
на деянието и на дееца, Съдът постанови Присъдата си, с която призна подс.
************** за виновна, освободи я от наказателна отговорност и й
наложи справедливо административно наказание при условията на чл. 78а от
НК за престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК в минималния размер, а именно:
„Глоба” в размер на 1 000 лв. В този смисъл, Глобата в наложения размер
според Съда се явява справедливо наказание по отношение на подс.
**************, съответно на тежестта на извършеното от нея.
16
Така индивидуализираното наказание Глоба, ще въздейства в
достатъчна степен върху личността на подс. ************** като предизвика
положителни промени в съзнанието и я мотивира към правомерно поведение
в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността
на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК. В случая наказанието би допринесло
със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него подс.
************** бъде предупредена, че подобно поведение не може да бъде
толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще й даде възможност да
преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши
чувството й за отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска
занапред подобни нарушения на законовия ред. От друга страна определеното
при горепосочените съображения наказание на подсъдимия **********,
Съдът намира за една адекватна на извършеното от нея престъпление санкция
и необходимо за постигане на предвидените в чл. 36 от НК цели и на
генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че дори и да се
констатират превес на оттегчаващи вината обстоятелства ,които да
обосновават налагането на по голям размер на наказанието глоба,то с оглед
забраната да не се влошава положението на подсъдимия при повторно
разглеждане на делото/върнато по негова жалба/,то съдът не би могъл да
излезне извън рамките на предходното наказание.
Подсъдимият следва да заплати и 5 лв. – държавна такса в случай на
служебно издаване на Изпълнителен лист.
Относно гражданския иск:
При така приетата за установена фактическа обстановка и във връзка с
признаването на подсъдимия за виновен в причиняването на разстройство на
здравето на пострадалия-лека телесна повреда, то предявеният от последния
граждански иск за обезвреда на причинените му неимуществени вреди, се
явява доказан по основание.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за
ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимият за извършените от
него деликт по отношение на личността на гражданския ищец. Деянието на
подсъдимият е противоправно и виновно. На гражданския ищец са
причинени неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с
извършеното от подсъдимият деяние. Установи се по делото, че в резултат на
приетото от съда виновно противоправно деяние от страна на подсъдимия , на
пострадалият тъжител са причинени страдание,чувство на страх и
унижения,като в тази насока съдът кредитира показанията на разпитаните по
делото свидетели -св.** ** и св. ****** Влъкова,които установяват ,както
следва ,че непосредствено след инцидента тъжителя е бил притеснен и
уплашен, здравословното му състояние се влошило , страхувал от
17
подсъдимия, изпитвал е неудобство от приятелите си и колегите си ,както и е
изпитвал болки в резултат от нанесената му от подсъдимия телесна повреда.
При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът изходи от
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, свързана с критерия за справедливост.
Претърпените болки и психични травми от пострадалия от причиненото му
телесно увреждане и причинения страх в предвид ,че пострадалия е в една
средна възраст -54 годишен към датата на инцидента,като същият е
претърпял действия,които унижават себеоценката и себеуважението на едно
нормално човешко същество. Също така следва да се отчете характер на
претенцията-репариране на причинените на тъжителя болки и страдания. С
оглед характера на причинените наранявания в специфична област на тялото
на тъжителя- ръката, както и отчитайки факта ,че се касае за човек на средна
възраст,в не добра здравословна физическа форма, то се налага извода, че
същият е преживял сравнително неголеми по характер и продължителност
страдания във връзка с уврежданията, нанесени му от подсъдимия,
изразяващи се в чувство за дискомфорт и болка, затрудняване на нормалното
общуване с останалите членове на обществото/съгласно разпитаните по
делото син и снаха на тъжителя/,мотивират съдът да приеме, че определеното
обезщетения в размер на 300 лева е съобразено с критерия за справедливост
,съобразявайки и възрастта на подсъдимият, като до пълният предявен
размер на иска от 2000лева , отхвърли като неоснователен и недоказан.
Пак за пълнота следва да се посочи,че дори и да се приеме,че
обезщетението следва да надвишава тази сума,то с оглед забраната да не се
влошава положението на подсъдимия при повторно разглеждане на
делото/върнато по негова жалба/,то съдът не би могъл да излезне извън
рамките на предходното определения размер на обезщетението.
Върху тази сума/300лева/, се дължи заплащане на законна лихва,
считано от датата на уврежданието- 01.08.2021г., до окончателното
изплащане, каквото е предписанието на чл.84 ал.3 от ЗЗД.
Относно разноските:
По делото се констатираха да са направени действително разноски от
страна на частния тъжител и граждански ищец в общ размер на 2 012 лв. – 12
лв. за държавна такса, възнаграждение на вещото лице в размер на 2х300 лв. и
видно от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие,
договореното възнаграждение между частния тъжител и адвокат Аргилашка е
в размер на 2х700 лв., като действително е платена цялата договорена сума/
НЧХД №210/2022г. по описа на РС Свиленград и по НЧХД №680/2021г. по
описа на РС Свиленград/. С оглед изхода на спора и в предвид,че съдът
призна подсъдимата за виновна , съдът осъди последната да заплати на
частния тъжител и граждански ищец направените от нея разноски по НЧХД
№210/2022г. по описа на РС Свиленград и по НЧХД №680/2021г. по описа на
РС Свиленград .
Относно държавната такса във връзка с гражданския иск:
Подс. ************** следва да бъде осъдена да заплати и следващата
18
се по закон държавна такса върху присъденото обезщетение в размер на 50
лв. съгласно чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК,съгласно която разпоредба за граждански иск по
наказателно дело се събира такса 4 на сто върху уважения иск,но не по -
малко от 50лева.
Мотивиран от изложеното, Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………
19