Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.235 от ГПК Ищецът”Ф. –А.” О. с ЕИК114634510 със седалище и адрес на управление гр. П. ж.к.”С.”..., представлявано от управителя Й. К. В.е предявил против ответника „Ю.”О. с ЕИК104611563, със седалище и адрес на управление с.С.,Община П. Т. ,оБ. В. Т. ул.”П.” №... иск за заплащане на сумата 33 877.52лв.,представляваща стойността на доставени стоки и продукти подробно описани в издадените от ищеца на ответника фактури: № *4/23.02.2012г.;№*8/06.04.2012г.; №*/14.06.2012г.; №*/22.06.2012г.; №40000014 71/08.08.2012г.;№*/13.09.2012г.;*/08. 10.2012г.; №*/19.11.2012г. и №*/29.01.2013г., и иск за сумата 2 614.24лв.,представляваща изтекла лихва за забава върху главницата от датата на възникване на задължението за плащане по всяка от фактурите до датата на предявяването на иска Ищецът твърди ,че на датите на издаване на фактурите е доставил и предал на ответника стоките описани във фактурите и същия е бил длъжен да плати цената при предаване на стоките, но не изпълнил това си задължение по нито една от фактурите и към датата на предявяване на иска дължи главница-цена на стоките доставени по всички фактури общо за сумата 33 263.28лв. Освен това ответника му дължал и лихва за забава по всяка една от главниците по посочените фактури от деня на съставянето на фактурите и предаване на стоката до датата на завеждането на исковата молба или общо в размер на сумата 2 614.24лв. С петитума на исковата молба е направено искане да се осъди ответното дружество да заплати на ищцовото дружество сумата 33 263.28лв. главница и сумата 2 614.24лв.мораторна лихва ,ведно със законната лихва върху тези суми до окончателното им изплащане. Като доказателства по делото са приложени 9-те описани в исковата молба фактури с лихвен лист към всяка от тях и счетоводна справка изходяща от счетоводството на ищеца №458/15.02.2013г. С исковата молба е направено искане за назначаване на съдебно счетоводна експертиза, която да даде заключение за следното:1/ осчетоводени ли са описаните в исковата молба фактури в счетоводствата на ищеца и ответника;2/Извършени ли са плащания от ответника по фактурите,кога и в какъв размер;3.Какъв е размера на законните лихви за забава върху главниците по фактурите, и 4/ Редовно и съобразно изискванията на закона ли е водено счетоводството на ищеца. В срока по закон е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва основателността на иска. С отговора са направени следните възражения: Между страните бил сключен на 31.08.2012г. само един единствен дистрибуторски договор, с предмет закупуване от ответника „Ю.ВТ”О. продукти произведени от „Ф.-А.”О..Съгласно уговореното в договора на 08.09.2010г. с платежно нареждане,„. ВТ”О. чрез „.” превежда сумата от 60 000 евро.,представляваща аванс по договора.С писмо Изх.№388/25.11.2011г. ищецът „Ф.-А.”О. гр.П. потвърдил,че е получил авансово по договора сумата и текущото салдо към 25.11.2012г. е в размер на 108 589.74лв. Ответното дружество решило да прекрати договора в следствие на голямото забавяне на доставката и отпадане необходимост от нейното извършване и заради неосчетоводяване на направено от него авансово плащане в размер на 99 393.10лв. неосчетоводено от ищеца по ф-ра №* /01.02.2011г.Решението за прекратяване на договора било съобщено на ищеца с писмо № 130/05.07.2012г.Със същото писмо ищецът бил поканен да върна авансово преведената му сума по договора.Въпреки полученото писмо сумата от 60 000 евро не била възстановена. За връщане на сумата 60 000 евро ответникът „Ю.ВТ”О. предявил иск против ищеца „”Ф.- А.”О. пред Арбитражния съд при БТПП,, а в отговор на иска последния предявил по образуваното по иска в.а.д№394/2012г. по описа на Ас при БТПП насрещен иск срещу „Ю.”за сумата 50 000 евро неустойка за неизпълнение на сключения договор.С решение на АС били отхвърлени както предявения иск за връщане на авансово платената сума така и за неустойката по съображения ,че договора не е развален, поради липса на основание за развалянето му. След влизане в сила на арбитражното решение ответникът извършил извънсъдебно прихващане на задължението по процесните фактури в размер на 33 263.28лв. с вземането си по платените авансово 60 000 евро до размера на по малкото, което прихващане било осчетоводено от ответника”Юнигаз–ВТ”О.. Задължението за лихви за забава върху главниците на отделните фактури не било прихващано,защото такова задължение не съществувало, тъй като по фактурите е направено авансово плащане от ответника и сумата била на разположение на ищеца. С отговора е направено при условията на евентуалност искане ако съдът приеме ,че не е направено извънсъдебно прихващане на горепосоените вземания и задължения , то ответника с отговора заявява ,че прави съдебно прихващане/ възражение за прихващане/ на претендираната с иска сума на главницата . С отговора е направено искане за допълване задачата на съдебно-счетоводната експертиза, като вещото лице отговори на въпроса: Какви са салдата по взаимните разчети в двете счетоводства? Като доказателство е приложена счетоводна справка извлечение от счетоводството на „Ю.”О., писмо Изх. № 557/05.11.2013г.,изходящо от ищеца,заявление за прихващане №83/24.10.2013г. и уведомление за прихващане Изх.№84 от същата дата и писмо Изх. № 557/05.11.2013г. от ищеца. С допълнителна искова молба ищецът е заявил ,че оспорва изцяло отговора на ответника.Заявил е,че отношенията между страните по сключен договор за дистрибуция от 31.08.2010г. не са предмет на настоящия спор.Исковата претенция на ищца се основавала единствено на търговските отношения между страните , а именно продажбите на стоките по процесните фактури. Според ищеца направеното възражение за прихващане било недопустимо, тъй като със сключения договор за дистрибуция споровете по този договор са от компетентност на АС при БТПП. Освен това възражението за прихващане било неоснователно защото не били налице условията за материално-правно изявление за прихващане , а именно вземането на прихващащия не е нито изискуемо нито ликвидно.На второ място липсвали и изискванията за погасяване на вземането на ищеца в резултат на упражненото от ответника възражение за прихващане, тъй като вземането от 60 000 евро на ответника съгласно приложеното към делото арбитражно решение по в.а.д.№394/2012г. на АС при ВТПП било спорно ,което го правело неликвидно, възражението за прихващане не можело да се осъществи чрез прихващането на задължението предмет на правния спор с неликвидно вземане на ответника.Самото възражение за прихващане било преклудирано поради формалната сила на присъдено нещо на арбитражното решение с което е отхвърлено направеното по делото възражение за прихващане вземането на ищеца със същото вземане ,произтичащо от заплатената авансово сума по договора за дистрибуция. С допълнителната искова молба е оспорено приложеното към исковата молба писмо за уведомяване на ищеца за извършеното извънсъдебно прихващане №83/24.10.2013г. и уведомление №84 за извършеното прихващане от същата дата. Направено е искане за допълване задачата на вещото лице както и възражение за недопустимост на свидетелски показания по делото. В съдебно заседание по делото на 04.11.2013г. съдът е назначил поисканата съдебно счетоводна експертиза с поставените от страните задачи. С доклад по делото направен в съдебно заседание на 16.12.2013г. съдът е докладвал делото ,приел е,че същото се развива по правилата на глава 32 от ГПК,приел е становището си от заседанието от 04.11.2013г. че исковете са редовно предявени и следва да бъдат разгледани по същество.С доклада по делото е разпределил доказателствената тежест по отношение на обстоятелствата на които всяка от страните основава своите искания и възражения , приел е представените писмени доказателства , и е открил производство по оспорване на посочените в допълнителната искова молба писмени доказателства. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: Между страните е сключен договор от 31.08.2010г., с който е уговорено ищецът като производител да представя на ответника като дистрибутор произведени от него продукти срещу задължението за плащане на уговорена цена и за разпространението им в уговорени територии в чужбина. Видно от съдържанието на анексите към договора и заключението на вещото лице формата на отношенията по дистрибуцията е продажбена. С Анекс №1/30.08.2010 г.страните са договорили и очертали ексклозивната територия на правото на дистрибуция, а именно териториите на държавите Румъния, Гърция и Турция. С анекс №2 от същата дата са договорили график на доставките, а с Анекс № №3 от 01.09.2010г. са уточнили артикулите комплекти предмет на договора за дистрибуция и елементите от които се състоят. От описаните в исковата молба фактури са документирани доставки на производи на ищеца или производителя по договора за дистрибуция,за доставени стоки на ответника както следва: 1/ Ф-ра № № *4/23.02.2012г.-1500 бр. сензор температура и 30 бр. комуникационни кабели, на стойност 4 378.32лв. 2/ Ф-ра №*8/06.04.2012г. 1500 бр. сензор температура,600бр. компект конектори и 10 бр. интегрални сензори на обща стойност 3 942.96лв. 3/ Ф-ра №*/14.06.2012г.1000 бр. сензор температура на стойност 1 944.00лв. 4/Ф-ф-ра№*/22.06.2012г. 1500 бр. сензор температура. На стойност 2 916.00лв. 5/Ф-ра№*/08.08.2012г.-2000бр.сензор температура на стойност 3 888лв. 6/Ф-ра №*/13.09.2012г. 2 500бр. сензор температура, както и 300бр. конектори на стойност 5 209.20лв. 7/ Ф-ра №*/08.10.2012г. -200бр. водни колена за редуктор BRS DT90E с гумени рингове и 80 бр. водни колена за редуктор LovatoRGE92 с гумени рингове.на обща стойност 292.80лв. 8/Ф-ра №*/19.11.2012г. -2000бр. сензор температура на стойност 4 860лв., и 9/Ф-ра№*/29.01.2013- 3000бр. сензор температура на стойност 5 832.00лв. Производите описани в деветте фактури ,като предмет на доставката, представляват елементи от комплектите по анекс №3, което е очевидно при съпоставка на съдържанието на фактурите със съдържанието на отделните комплекти и техните съставки по посочения анекс.С оглед това обстоятелство съдът приема ,че доставките по процесните фактури не представляват изпълнение на задължения по други правоотношения,различни от договора за дистрибуция.Създадените между страните търговски отношения са в такава юридическа рамка при която всяка една от доставките не съставлява юридически факт на отделна нова самостоятелна търговска продажбена сделка различна от сключения договор за дистрибуция, нито отделните сделки представляват отделно самостоятелно правоотношение различни от този договор. Видно от разпоредбите на чл.14.2 от договора, страните са сключили арбитражно споразумение според което са определили правораздавателен орган, който е компетентен да разрешава споровете относно: сключването,валидността,действието и изпълнението на договора за дистрибуция.С предявените искове и направеното възражение за прихващане съдът е сезиран по правен спор,който не е от неговата компетентност.Ето защо съдът намира, че не следва да се произнася по този спор, тъй като това може да доведе до постановяване на невалидно решение.Затова производството по делото следва да бъде прекратено. Водим от горното,съдът, РЕШИ : ПРЕКРАТЯВА производството по т. д.№1077 по описа на ВТОС за 2013г., поради липса на компетентност за разрешаването му от съда. Решението с характер на определение подлежи на обжалване пред ВТАС в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |