№ 434
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20231001000381 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 232/20.02.2023 г. по т.д.№ 2809/2021 г., СГС, ТО, VI-20 състав е
осъдил „Аква тим БГ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „Национална електрическа
компания“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД
сумата от 90 908.30 лв., представляваща възнаграждение, дължимо за осъществена в периода
ноември 2019 г. – октомври 2021 г. услуга „водоподаване“ по договор № 19ИД-Х60В041 от
12.07.2019 г., ведно със законната лихва от 21.12.2021 г. до погасяването, на основание чл.
86 ЗЗД сумата от 9 232.12 лв., представляваща лихва за забава от падежа на всяко месечно
вземане до 20.12.2021 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4 945.62 лв.
разноски.
Срещу решението е подадена жалба, по която е образувано настоящото
производство, от „Аква тим БГ“ ЕООД, с която се иска решението да бъде отменено и
исковете срежу жалбоподателя – отхвърлени. Въззивникът твърди, че съдът е постановил
решението в нарушение на процесуалните правила, тъй като не допуснал привличането на
посочените от ответника 11 лица като трети страни помагачи на негова страна в процеса.
Поддържа, че решението е постановено в нарушение на чл.236, ал.1 и ал.2 от ГПК, тъй като
съдът не обсъдил всички възражения на ответника – не било обсъдено възражението за
нищожност на договора поради невъзможен предмет. Решението било постановено в
нарушение на материалния закон, тъй като ищецът не бил лице, оторизирано да предоставя
услугата водоползване, тъй като не бил собственик на водите, които били публична
държавна собственост. Претенцията на „Национална електрическа компания“ ЕАД била
1
неоснователна, тъй като от договора между страните се установявало, че услугата
водоподаване се предоставяла единствено за производство на електрическа енергия от
водно-електрическа централа, а „Аква тим БГ“ ЕООД нямало водно-електрическа централа
за производство на ел.енергия, за която да се ползва водата. Тъй като договорът бил
сключен единствено с основание предоставяне на услугата водоподаване единствено за
производство на електрическа енергия от водно-електрическа централа, то договорът се
явявал сключен без основание. По делото не било доказано изпълнение от страна на
„Национална електрическа компания“ ЕАД на услугата водоподаване. Липсвали
доказателства, че по договора са подадени количествата вода, за които НЕК претендирало
заплащане. Решението било необосновано, тъй като изводите на съда не следвали от
събраните по делото доказатества.
Въззиваемият „Национална електрическа компания“ ЕАД оспорва въззивната
жалба. Оспорва да са налице посочените във въззивната жалба пороци на постановеното
решение. Съдът бил разгледал и се е произнесъл по всички наведени от ответника
възражения като съобразил всички представени по делото доказателства.
Съставът на Софийски апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 от ГПК и като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните,
намира от фактическа страна следното :
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
„Национална електрическа компания“ ЕАД срещу „Аква тим БГ“ ЕООД с предявени искове
с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че по силата на
договор № 19ИД-Х60В041/12.07.2019 г., сключен с ответника за срок от пет години,
осъществявал услуга по водоподаване с цел осигуряване на водни маси, необходими на
„Аква тим БГ“ ЕООД за производство на електроенергия от МВЕЦ и за промишлено
водоснабдяване съгласно разрешително от 20.05.2014 г. Услугата представлявала
съхраняване и провеждане на воден ресурс чрез хидротехническите съоръжения на язовир
„Кърджали“, които се стопанисвали от „Национална електрическа компания“ ЕАД чрез
експлоатационното му предприятие „Язовири и каскади“, чиито активи и пасиви били
придобити от ищеца съгласно РМС № 46/1991 г. Цената, която следвало да заплаща „Аква
тим БГ“ ЕООД съгласно договора била в размер от 0.00237 лв/куб.м без ДДС. Подаденото
през съответния месец водно количество следвало да се отчита по монтиран от ответника
водомер, а при липса или неизправност на измервателното устройство водното количество
се определяло на база съгласно условията на договора. За осъществените в периода ноември
2019 г. – октомври 2021 г. услуги били съставени протоколи, въз основа на които ищецът
издал и връчил на възложителя фактури на обща стойност 90 908.30 лв. с ДДС. Ответникът
не погасил фактурираните задължения в уговорения срок и изпаднал в забава, за която
дължал лихва, считано от изтичане на 15 дни от получаване на съответната фактура. За
периода до предявяване на иска дължимото обезщетение за забава върху всички месечни
задължения за процесния период възлизало на 9 232.12 лв. - съгласно изменение на иска,
допуснато в о.с.з. на 10.02.2023 г. „Национална електрическа компания“ ЕАД моли съда да
осъди „Аква тим БГ“ ЕООД да му заплати сумата 90 908.30 лева главница и сумата 9 232.12
лева лихва за забава, 9 232.12 лв. /цената на иска е увеличена в о.с.з. на 10.02.2023 г./ ведно
със законна лихва до погасяване на главницата и направените по делото съдебни разноски.
Ответникът „Аква тим БГ“ ЕООД оспорва исковете. Възразява ищецът да е
собственик на водите и на язовира, както и да е оправомощен да стопанисва процесния
водоем, доколкото такова право не му е предоставено с акт на Министерския съвет,
съгласно изискването на § 31 ПЗР ЗИДЗВ /обн. ДВ бр. 47/2009 г./. Счита, че процесният
договор е нищожен поради невъзможен предмет - ищецът не можел да предоставя услуга
2
„водоподаване“ на води, публична държавна собственост, от воден обект – публична
държавна собственост. Извод за невъзможността на престацията следвал и от
обстоятелството, че в императивните разпоредби на Закона за водите липсвала
регламентация на подобен вид услуга. Ответникът сочи, че няма изградена
електроцентрала, за която да ползва водата, като услугата по водоподаване, предмет на
договора, била уговорена именно с цел производство на електрическа енергия от ВЕЦ,
според обема на издаденото му разрешение. Това водело до липса на основание на
сключения договор. Оспорва да е получил водни количества във фактурирания обем.
Твърди, че представените от ищеца протоколи били подписани за него от лице без надлежна
представителна власт, а за значителна част от процесния период количествата вода не били
измерени с измервателно устройство. Въз основа на всичко изложено ответникът моли съда
да отхвърли предявените искове и да му присъди сторените съдебни разноски.
По делото е представен договор № 19ИД-Х60В041 от 12.07.2019 г., сключен
между „Аква тим БГ“ ЕООД , в качеството на възложител и „Национална електрическа
компания“ ЕАД в качеството на изпълнител, по силата на който изпълнителят се е
задължил да предоставя услуга „водоподаване“ при условията на издадено в полза на
възложителя разрешително чрез отклонение от напорния тръбопровод на ВЕЦ „Кърджали“.
Договорът е със срок от 20.05.2019 г. до 31.12.2023 г. В раздел II „Цена и начин на
плащане“, чл.3 е уговорено възнаграждение в размер от 0.00237 лв./куб.м. без ДДС /чл.3 от
договора/, като е предвидена възможност за индексиране съобразно средногодишната
инфлация. Възнаграждението е дължимо месечно , след отчитане на водните обеми от
изпълнителя по измервателно устройство, за което се съставя протокол. Изпълнителят има
задължение в 7-дневен срок от съставянетона протокола да изпрати на възложителя данъчна
фактура за заплащане на извършената услуга, като задължението на възложителя е в 7-
дневен срок от получаване на фактурата да преведе дължимата сума на изпълнителя по
посочената в договора сметка. Предвидено е, че в случай, че не е монтиран водомер,
изразходваните водни обеми се определят на максимално разрешеното водно
количество.Съгласно чл.21 от договора при забава на плащанията повече от 15 дни от
получаване на фактурата се прилагат разпоредбите на чл.86 от ЗЗД.
Представено е Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект №
01440023/20.05.2014 г., с което на „Аква тим БГ“ ЕООД е разрешено да водовзема от язовир
„Кърджали“ водни количества с цел производство на електроенергия посредством ВЕЦ при
определено място и режим на водовземане и лимит на ползваната вода.
Представено е извлечение от дневник продажби на „Национална електрическа
компания“ ЕАД, предприятие „Язовири и каскади“ и справка клиент за периода от
м.ноември 2019 г. до м.октомври 2021 г.
Представени са 24 бр. данъчни фактури, издадени от „Национална
електрическа компания“ ЕАД към „Аква тим БГ“ ЕООД за цената на услугата по договора в
периода ноември 2019 г. – октомври 2021 г., заедно с приложени към тях справки за
подадените водни обеми от Язовир Кърджали и протоколите, подписани между страните за
разходените количества вода за месеците в периода. Протоколите са подписани от името на
„Аква тим БГ“ ЕООД от Х. И.. Представени са обратните разписки за получаване на
изпратените до „Аква тим БГ“ ЕООД фактури. В съставените двустранни протоколи е
удостоверен обемът на подадената в периода ноември 2019 г. – юни 2020 г. вода съгласно
данните от измервателното устройство, а от юли 2020 г. до октомври 2021 г. в протоколите е
посочена разходна норма, изчислена на база действително изразходваните водни обеми за
съответния период през предходната година поради неработещо измервателно устройство
/обяснение в забележката към протоколите/.
3
Представено е Разпореждане на Министерски съвет № 46/07.11.1991 г., с което
е взето решение за преобразуване на обединения, комбинати и предприятия от системата на
Комитета по енергетика, сред които и предприятие „Язовири и каскади“, в ново еднолично
акционерно дружество с държавно имущество, а именно – „Национална електрическа
компания“ ЕАД с предмет на дейност: производство, пренос, разпределение и пласмент на
ел.анаргия. В т.15 от разпореждането е посочено, че „Национална електрическа компания“
ЕАД поема активите и пасивите на преобразуваните стопански организации, в което число е
предприятие „Язовири и каскади. Това обстоятелство е отразено в решение от 28.12.1991 г.
на Софийски градски съд, в качеството му на регистърен съд, по ф.д.№ 29969/1991 г. /също
посочено, че „Национална електрическа компания“ ЕАД поема активите и пасивите на
преобразуващите се стопански единици, вкл. правото на стопанисване на язовирите,
включени в преобразувалото се предприятие „Язовири и каскади“.
Представени са графиците за използване на водите на комплексните и значими
язовири, съставени от министерство на околната среда и водите. В тях е включено и
използването на водите на язовир Кърджали за месеците, включени в процесния период
ноември 2019 г. – октомври 2021 г. Във всеки график за съответния месец е изрично
посочено, че ползването на водата в границите на разрешения лимит де извършва по график,
съгласуван между „Национална електрическа компания“ ЕАД и „Аква тим БГ“ ЕООД.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е изчислила
размера на дължимите суми и ДДС по издадените и приложени по делото данъчни фактури
като общата дължима сума е 90 908.30 лева. Всички фактури са отразени в счетоводните
регистри на „Аква тим БГ“ ЕООД по дебит на сметка 602 „Разходи за външни услуги като
върху данъчната им основа е начислен ДДС 20%.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
следното от правна страна:
I./ По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на възнаграждение за предоставена услуга „водоползване“ по силатана договор.
Фактическият състав, от който ищецът извежда своето вземане изисква по
делото да бъде установено валидно възникнало между страните правоотношение, част от
което е задължение на ищеца да предоставя услугата „водоподаване“ и насрещно
задължение на ответника за заплащане на тази услуга; размер на цената на услугата;
настъпила изискуемост на задължението и липса на изпълнение от страна на ответника.
Между страните не се спори и видно от представените писмени доказателства
същите са сключили писмен договор, по силата на който по възлагане на ответника ищецът
се е задължил да му предоставя услугата „водоподаване“ при условията на издадено в полза
на възложителя разрешително чрез отклонение от напорния тръбопровод на ВЕЦ
„Кърджали“ срещу задължение на ответника да му заплаща договорената цена по начина,
уговорен в сключения договор.
Ответникът е направил възражение за нищожност на сключения договор
поради невъзможен предмет, което настоящата инстанция намира неоснователно.
Действително субективните права и задължения могат да възникнат само за нещо, което е
възможно. За да доведе до нищожност на договора невъзможността следва да е начална – да
съществува към сключването на договора или да е невъзможно осъществяването на
предмета. Невъзможността следва от обективни и непреодолими пречки. В процесния
случай това не е налице. Предметът на договора е и фактически осъществим, поради което и
възражението е неоснователно. От друга страна съдът не установява наличие на правна
забрана за осъществяване на предмета на процесната сделка. Съдът отчита, че дейността
„водоподаване“ не е регламентирана и не е легално дефинирана в Закона за водите. Законът
4
за водите урежда легално правото на водовземане и ползване на водите /чл.39, чл.50 и др./.
Решаващият състав намира, че възможността за извършване водоподаване е част от легално
уреденото право на титулярите на разрешителни да водовземат от водния обект, тъй като
това са елементи на една и съща дейност. Не съществува възможността водата да бъде
ползвана без преди това същата да е подадена /доставена/ до ползвателя й.
Ответникът е въвел като основание за нищожност на договора това, че е
сключен без основание като се е позовал на липсата на въведена в експлоатация
водноелектрическа централа, за чиято дейност по договора е предвидено да се ползва
подадената от ищеца вода. Основание е онази типична, традиционна, многократно
повтаряща се цел, заради която едно лице се задължава към друго, която цел е общоприета
за сключването на даден вид сделка. Основанието представлява типичната цел, която се
преследва при придобиването на едно имуществено право. Под "основание" в областта на
неоснователното обогатяване се разбира съществуването на валидно правоотношение, което
оправдава разместването на имуществени блага. Липсата на основание за престирането
представлява основание на престиралия да търси обратно предмета на престацията.
Първоинстанционният съд правилно е посочил, че каузата на договора като негово
основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД не зависи от правилната или грешната
преценка на кредитора относно наличието на подлежащ на задоволяване интерес. При
възмездните договори, какъвто е процесният, основанието на задължаването на ответника
стои в насрещно поетата от ищеца престация. Обстоятелството, че интересът от
получаването й е липсвал към момента на сключване на договора или в последствие е
отпаднал за кредитора представлява факт, който не влияе върху валидността на договора.
Липсата на интерес у една от страните за сключване или продължаване на действието на
договора може едностранно да бъде противопоставен на насрещната страна единствено
чрез изявление за едностранно прекратяване на договора, в случай че такава възможност е
предвидена в него. Следователно липсата на интерес от получаване на престацията следва
да бъде въведена в отношенията между страните по договора чрез предприемане на
действия от страна на кредитора на престацията, по отношение на получаването на която
липсва интерес, чрез предприемане на действия по прекратяване на договора. До момента на
неговото прекратяване обаче страните са обвързани от договора. В процесния случай
липсата на изградена електроцентрала не представлява обстоятелство, водещо до
нищожност на договора за воподаване. От една страна това не е единствената цел на
договора, а същата е посочена наред с промишленото водоснабдяване. Дори обаче
производството на електроенергия да беше посочено като единствената цел на
водоподаването, то договорът отново би бил действителен. С процесният договор
действително е разширена целта на водоползването като в него е вписана допълнителна цел,
различна от разрешената. Това обаче не се отразява на валидността на договора, а върху
възможността на кредитора да получи престацията.
Предвид изложеното въззивният съд приема, че между страните е възникнало
валидно правоотношение по силата на процесния договор за воподаване и същото е било
действащо към процесния период.
Ответникът поддържа, че „Национална електрическа компания“ ЕАД не е
собственик на язовир Кърджали, поради което не може да предоставя услугата
водоподаване, предмет на договора. В допълнителният отговор на допълнителната искова
молба се позовава на § 31 ПЗР ЗИД Закон за водите, обн. ДВ бр. 47/2009 г., с който се
определя стопанисването на комплексните и значими язовири, включително техните
водохранилища и условията и реда за неговото предоставяне. Следва да се има предвид, че
Закон за водите е влязъл в сила на 28.01.2000 г. Ищцовото дружество е образувано по
решение на Министерски съвет, взето с Разпореждане на Министерски съвет №
46/07.11.1991 г., с което са преобразувани обединения, комбинати и предприятия от
системата на Комитета по енергетика, сред които и предприятие „Язовири и каскади“, в
ново еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Национална електрическа
5
компания“ ЕАД, което е регистрирано с решение от 28.12.1991 г. Ищецът е поел активите и
пасивите на преобразуващите се стопански единици, вкл. правото на стопанисване на
язворите, включени в преобразувалото се предприятие. Това право се отнася и до язовир
Кърджали, което се установява от представените утвърдени на основание чл. 53 ЗВ от
МОСВ графици за използване на водите на комплексните и значими язовир. В
потвърждение на този извод е обстоятелството, че с разпоредбата на чл.139а от Закона за
водите е образувано Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири", чиято
дейност е комплексното управление на язовири – публична и частна държавна собственост,
но по силата на чл.139а, ал.7 от Закона за водите извън обхвата на неговата дейност са
поставени язовирите, които се стопанисват и управляват от "Национална електрическа
компания" – ЕАД. Следователно язовир Кърджали се стопанисва от ищеца и в неговите
правомощия е сключването на процесния договор.
По делото е установено, че ищецът е изпълнил своето договорно задължение
да водоподава договорените количества вода с ответника. Количествата подадена вода са
отчитани ежемесечно съобразно чл. 5 от договора между страните, което се установява от
двустранно подписаните между страните протоколи. В съставените двустранни протоколи е
удостоверен обемът на подадената в периода ноември 2019 г. – юни 2020 г. вода съгласно
данните от измервателното устройство, а от юли 2020 г. до октомври 2021 г. в протоколите е
посочена разходна норма на база действително изразходваните водни обеми за съответния
период през предходната година поради неработещо измервателно устройство.
Ответникът е възразил, че протоколите не са подписани от лице, което има
представителна власт. Съдът съобразява обстоятелството, че представените по делото и
осчетоводени от ответника фактури са съставени въз основа на протоколите и
представителната власт на лицето е призната с включването на фактурите в търговските
книги на ответника без да са налице данни по делото за неговото противопоставяне. С това
ответникът е заявил своето съгласие, че приема предоставената му от ищеца услуга. В
своето заключение съдебно-счетоводната експертиза е установила, че количествата вода,
удостоверени от протоколите съответстват на количествата, за които са издадени
процесните фактури, както и че фактурите са надлежно осчетоводени от ответника и са
включени в дневниците на покупките по ЗДДС с право на ползване на данъчен кредит по
тях. При тези данни съдът приема, че работата в обема, обективиран във фактурите, е приета
от възложителя. Следователно за извършването й той дължи възнаграждение.
Договореното между страните възнаграждение по договора е в размер от
0,00237 лв/куб.м без ДДС. От представените по делото фактури се установява, че
процесните задължения са формирани въз основа на тази единична цена. При изчисляването
на месечните възнаграждения е съобразен установения с представените по делото
протоколи обем доставени водни количества и съответно базата, определена за месеците,
през които измервателното устройство не е работело. Общият размер на дължимото за
процесния период възнаграждение, който е установен и от изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза е 90 908.30 лв. По делото липсват твърдения и доказателства тази сума да е
заплатена от ответника на ищеца, поради което искът е основателен.
Решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
II./ По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Падежът на задължението за заплащане на дължимото по договора
възнаграждение е определен в договора и настъпва в седемдневен срок от получаване на
фактурата. Начисляването на обезщетението за забава вплащане на възнаграждението е
отложено с разпоредбата на чл. 21 от договора, в който е посочено, че обезщетение за забава
в размер на законната лихва е дължимо в случай че забавата продължи повече от 15 дни.
6
От представените по делото известия за доставяне на пощенски пратки се
установяват датите на които са доставени месечните фактури на ответника. Вещото лице,
извършило съдебно-счетоводната експертиза е изчислило размера на дължимата законна
лихва лихва върху всяко месечно вземане като изчислението е извършено за период от
изтичане на 15 дни от връчване на съответната фактура до 20.12.2021 г.. Същата възлиза на
общата сума от 9 232.12 лв., до която искът по чл. 86 е увеличен в о.с.з. на 10.02.2023 г.
Поради това същият следва да бъде изцяло уважен.
Искът е основателен и първоинстанционният съд законосъобразно го е
уважил, поради което обжалваното решение в тази му част следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото отговорността за разноските следва да се носи от
въззивника, който дължи и тези направени от въззиваемия. Въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр.
чл.25, ал.1 вр. чл.25, ал.2 от НЗПП сумата 400 лева разноски по делото по представен
списък.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 232/20.02.2023 г. по т.д.№ 2809/2021 г., СГС,
ТО, VI-20 състав.
ОСЪЖДА „Аква тим БГ“ ЕООД да заплати на „Национална електрическа
компания“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.25, ал.1 вр.
чл.25, ал.2 от НЗПП сумата 400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7