№ 3711
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20241110145253 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че оветниците В. П. П., Л. П. П. и П. В. П. са
наследници по закон на Д. Л. П., с която е бил в договорни отношения по повод
доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-апартамент
№36, находящ се в гр. ///////. Поддържа, че ответниците, в качеството им на
съсобственици на процесния имот са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ. Твърди, че е изправна страна по договора, а
ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят дължимата такса за дялово
разпределение. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди
ответниците да му заплатят разделно, както следва: В. П. П.-сумата от 5,51 лева,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.06.2021 год. до
м.04.2023 год. и сумата от 1,34 лева, представляваща лихва за забава за периода от
15.08.2021 год. до 16.07.2024 год., Л. П. П.- сумата от 5,51 лева, представляваща такса
за дялово разпределение за периода от м.06.2021 год. до м.04.2023 год. и сумата от
1,34 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2021 год. до 16.07.2024
год. и П. В. П.- сумата от 22,03 лева, представляваща такса за дялово разпределение за
периода от м.06.2021 год. до м.04.2023 год. и сумата от 5,36 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 15.08.2021 год. до 16.07.2024 год.. Претендира законната
лихва считано от предявяване на исковата молба в съда-31.07.2024 год. до
1
окончателното плащане на сумата, както и сторените в производството разноски.
Ответниците- В. П. П., Л. П. П. и П. В. П. са депозирали в срок отговор на
исковата молба, с който признават предявените искове и твърдят, че са платили
процесните суми.
Третото лице помагач-„Техем сървисис“ ЕООД не взема становище по
предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е платил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. Ответниците не оспорват
качеството си на потребители на топлинна енергия, поради което съдът приема този
факт за установен.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в
един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
Съгласно действащото законодателство-чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
Наредба №16-334 за топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
2
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай етажната собственост на сградата, находяща се в гр.
София, ж.к. „Овча купел“, бл.605 е възложила извършването на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода на „Техем сървисис” ЕООД.
В конкретния случай ответниците признават исковете, поради което настоящият
съдебен състав намира, че по делото е установено по категоричен начин, стойността на
услугата за дялово разпределение, както и дължимите лихви, а именно общо сумата от
33,05 лева, представляващи такса за дялово разпределение за периода м.06.2021 год.
до м.04.2023 год. и сумата от 8,04 лева, представляваща лихва за забава за периода от
15.08.2021 год. до 16.07.2024 год. В настоящия случай ответниците са ангажирали
доказтелства за извършено плащане на процесните суми-разписка от 10.11.2024 год., а
процесуалният представител на ищеца заявява, че процесните вземания са погасени с
плащане, като не е платено юрисконсултското възнаграждение, което претендира.
По горните съображения и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК съдът намира, че
ответниците към настоящия момент не дължат на ищцовото дружество процесните
суми, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради
извършено в хода на производството плащане.
По отношение отговорността за разноските, съдът приема, че са налице
предпоставките на чл. 78, ал.2 от ГПК. За да са налице предпоставките на чл. 78, ал.2
от ГПК, то следва ответникът да признава иска и с поведението си да не е дал повод за
завеждане на иска. В случая ответниците признават иска и са платили в срока за
отговор на исковата молба. По отношение на задължението за заплащане на такса
дялово разпределение обаче, не е предвиден срок за изпълнение, поради което
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на главното
вземане, поради което съдът приема, че ответниците не са станали повод за
предявяване на исковете респ. на ищеца не следва да се присъждат разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. ////// искове против В. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. /////////, искове с правно
3
основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за плащане на сумата от 5,51
лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.06.2021 год. до
м.04.2023 год. и сумата от 1,34 лева, представляваща лихва за забава за периода от
15.08.2021 год. до 16.07.2024 год., като неоснователни поради извършено плащане
в хода на производството.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. ////// искове против Л. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. /////////, искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за плащане на сумата от 5,51
лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.06.2021 год. до
м.04.2023 год. и сумата от 1,34 лева, представляваща лихва за забава за периода от
15.08.2021 год. до 16.07.2024 год., като неоснователни поради извършено плащане
в хода на производството.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. ////// искове против П. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. /////////, искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за плащане на сумата от 22,03
лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.06.2021 год. до
м.04.2023 год. и сумата от 5,36 лева, представляваща лихва за забава за периода от
15.08.2021 год. до 16.07.2024 год., като неоснователни поради извършено плащане
в хода на производството.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Техем
сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4