П Р
О Т О
К О Л
Град София, 14 май 2019 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, 4 – ти състав в публично съдебно заседание на четиринадесети
май две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
|
СЪДИЯ: |
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
ВАНЯ
ГАДЖЕВА |
|
|
Прокурор: |
ЛЮДМИЛА
НИКОЛОВА |
|
Сложи за разглеждане докладваното от
съдия КРЪНЧЕВА ЧНД № 1074 по описа за 2019 година.
На именното повикване /поради изчакване на зала, делото започна в 11.10 ч./ се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ
К.К.П. – редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява лично.
НАЧАЛНИКЪТ
на ЗАТВОРА – гр.София
– редовно призован, изпраща процесуален
представител М.В.Г.– Инспектор V степен „Режимна дейност“ в Затвора – гр.София.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и
наличието на законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното
съдебно заседание,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА
ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА постъпил писмен отговор от ГД „ИН“,
както и актуално свидетелство за съдимост по отношение на осъдения П., които
ПРЕДЯВИ на страните – за запознаване и становище.
СТРАНИТЕ
/поотделно/:
Да се приемат доказателствата.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.Г.: Представям актуална справка,
относно изтърпяната и неизтърпяна част от наказанието на осъденото лице.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да
се приеме писменото доказателство.
СЪДЪТ, с оглед относимостта както на изисканите
от съда и постъпили писмени доказателства от ГД „ИН“ и от СРС, така и на
представената справка от процесуалния представител на Началника на Затвора –
гр. София – към предмета на делото, счита, че същите следва да бъдат приобщени
към доказателствения материал по воденото производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмени доказателства – постъпил писмен отговор от ГД „ИН“, рег.№ 6457 от 09.05.2019 г., актуално свидетелство за съдимост по отношение
на осъдения К.К.П., рег.№ 6667 от 23.04.2019 г., издадено от СРС, както и актуална справка от Затвора – гр. София – рег. №
74/14.05.2019 г., относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по
отношение на осъдения П. наказание „Лишаване от свобода“.
СТРАНИТЕ
/поотделно/:
Няма да сочим доказателствени искания.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА
приложените в съвкупност по делото писмени доказателства.
След като съобрази становището на
страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат доказателствени искания,
както и че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма пречки молбата на
осъдения за УПО, да бъде уважена. Налице са и двете предпоставки затова, а
именно – осъденият е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му
наказание, а видно от всички доклади и становища за него, процесът на поправяне
и превъзпитание е завършил. Моля за остатъка от наложеното му наказание, да
бъде определена пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на
Началника на Затвора – гр. София М.Г.: Становището на затворническата
администрация е, че са налице и двете изискуеми от закона предпоставки,
доколкото осъденият е изтърпял както повече от ½ от наложеното му
наказание, така също и са налице достатъчно доказателства за поправяне в
рамките на пенетенциарното заведение. От приложените становища и доклади се
установява, че същият е многократно награждаван, не е наказван, спазва
режимните изисквания и условия в затвора, оценката на риска от рецидив е
занижена повече от 12 пункта, като в момента е в ниски стойности и не се
констатира наличие на дефицитни зони, а в така отразените дефицити в началото
на присъдата, се наблюдава положителна оценка. Установява се също, че П. полага
труд от самото си постъпване в Затвора, на различни длъжности, като към
настоящият момент работи като чистач на затворническата администрация. В случай,
че постановите УПО в рамките на целия неизтърпян остатък от наложеното му
наказание, моля да приложите пробационен надзор, така както е отразено в
доклада на пробационния служител, а именно – „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ по чл.42а, ал.2, т.2 НК.
ОСЪДЕНИЯТ К.К.П.: Придържам се към казаното от
представителите на СГП и СЦЗ.
СЪДЪТ
ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения
К.К.П.: Моля да ми дадете възможност да се
върна при семейството си и съжалявам за грешките си.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази
доводите на страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и
доказателствените материали по делото, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл.437,
ал.2 и следващите от НПК, вр. чл.70, ал.1, т.1 от НК.
Образувано е по повод депозирана
молба от осъдения К.К.П., с правно основание чл.70, ал.1 и следващите НК, за
постановяване на условно предсрочно освобождаване по отношение на осъденото
лице, от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване
от свобода“, в размер на 4 години.
В днешното съдебно заседание, представителите на СГП и СЦЗ, пледираха
тъждествени становища относно наличието на двете предпоставки, за уважаване
молбата на осъденото лице.
В тази връзка, прокурорът пледира, че са налице достатъчно доказателства,
че П. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание,
каквото е изискването на закона за приложение института на УПО като първа
формална предпоставка, а така също и, че са налице необходимите доказателства
за оказан положителен процес по поправяне и превъзпитание на осъденото лице в
рамките на пенетенциарното заведение. Моли, за остатъка от наказанието което
следва да бъде търпяно от осъденото лице, да бъде наложена пробационна мярка
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
Идентично становище от страна на представителя
на СЦЗ, се изразява касателно наличието и на двете формални предпоставки за
приложение института на УПО, като пледира, че осъденият е многократно
награждаван в местата за лишаване от свобода, не е наказван, спазва режимните
изисквания и условия в затвора, рискът от рецидив заложен в началото на
присъдата, е с намалени повече от 12 пункта, като с оглед корекционната дейност
по отношение на осъдения, не се установяват към момента дефицитни зони в
поведението на същия. Посочва и, че П. полага труд от постъпването си в
Затвора, на различни длъжности, като към настоящият момент работи като чистач
на затворническата администрация, с което е доказал положителното отношение към
труда. Моли, за срока на остатъка от наложеното спрямо П. наказание, да бъде
определена пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“, което мнение е съответно на отразеното такова в доклада на пробационния
служител.
В своя защита и в последната си
дума, П. се солидализира със становищата на СГП и СЦЗ, като съжалява за
стореното от него и моли да бъде уважена молбата му, за да се прибере при
семейството си.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
СЪДЪТ прецени, че осъденият П. е постъпил
в Затвора – гр.София на 23.02.2017 г., когато по отношение на същия, на основание
чл.68, ал.1 НК, е приведено в изпълнение наложено му общо наказание в размер на
2 години „Лишаване от свобода“, измежду наложените му по НОХД № И – 745/10 г.
по описа на СРС, НО 16 състав, НОХД № 9396/10 г. по описа на СРС, НО, 20
състав, НОХД № 3867/10 г. по описа на СРС, НО, 102 състав и по НОХД № 9074/10
г. по описа на СРС, НО, 11 състав, което общо наказание в размер на 2 години
„лишаване от свобода“ е изтърпяно на 22.08.2018 г. От последно цитираната дата,
осъденият П. търпи определеното му по НЧД № 3407/18 г. по описа на СРС, НО, 12
състав наказание, в размер на 4 години „Лишаване от свобода“, определено като
групирано едно общо наказание във връзка с постановените спрямо него осъдителни
присъди по НОХД № 24027/14 г. по описа на СРС, НО, 95 състав и по НОХД № 2088/18
г. по описа на СРС, НО, 12 състав.
Въз основа на приложените по делото
материали, в частност – представената в днешното съдебно заседание актуална
справка от Затвора – гр.София, а така също и въз основа на приетия в днешното
с.з. като писмено доказателство отговор от ГД „ИН“ се установява, че П. към настоящият момент е изтърпял наказание всичко
в размер на 2 години, 10 месеца 29 дни, фактически от което – 2 години, 7
месеца и 15 дни, като остатъкът, който следва да търпи, се равнява на 1 година,
1 месец и 1 ден. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК, УПО може да бъде
постановено от изтърпяване на останалата част от наказанието „Лишаване от
свобода“ по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне
и е изтърпял фактически не по – малко от ½ от наложеното спрямо него
наказание. Съпоставяйки визирания срок в нормата на чл.70, ал.1, т.1 НК,
приложима в конкретния случай с оглед данните за съдимостта на П., спрямо
изтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода“, СЪДЪТ установява, че е налице първата формална предпоставка за
приложение института на УПО по отношение на конкретното осъдено лице, доколкото
П. е изтърпял много повече от половината от наложеното му общо наказание, фактически
в размер на 2 години, 7 месеца и 15 дни, като остатъкът, който следва да търпи,
се равнява на 1 година, 1 месец и 1 ден.
Що се отнася до останалите
предпоставки регламентирани в закона, във връзка с преценка дали са налице
основания за УПО на осъдения П., следва да се имат предвид обстоятелствата,
визирани в нормата на чл.439а, ал.1 НПК, а именно – тези доказателства, които
сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“, като добро поведение, участие в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, специализирани програми за
въздействие, обществено полезни прояви. Освен това, положителни данни и
доказателства за поправяне на осъдения, следва да се установят и от оценката на
същия по реда на чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“.
В конкретният случай, настоящият
съдебен състав приема, че предвид представените по делото доказателства, са
приложени изискуемите по закон такива – доклади, становища и оценки, които
дават основание на съда да счете, че е налице и другата предпоставка, визирана
в закона, за УПО по отношение осъдения П..
В
тази връзка, СЪДЪТ ОТЧИТА, че в
приложените множество
становища от затворническата администрация, а именно – становище от ИФЗ НС
СДВР, както и на Началника на Затвора–гр.София се установява, че проведената по
отношение на осъдения възпитателна работа и оказаната социална дейност, са дали
положителни тенденции в развитието на П.. Рискът от вреди не индикира данни от
сериозни вреди за другите лишени от свобода, за себе си и за служителите в
периода на изтърпяване на наказанието. Посочва се, че рискът от вреди за
обществото е нисък, като вследствие провежданата възпитателна работа,
договорена в плана на присъдата, се наблюдава повишение на усвоените адекватни
социално–приемливи модели. Акцентира се, че при осъденото лице няма зависимости
към алкохол и наркотици, както и, че по време на престоя си в местата за
лишаване от свобода, П. е дал убедителни доказателства за успешно проведен и
приключил процес на поправяне; налице е добро поведение, положително отношение
към труда, коректност към другите лишени от свобода и към служители в
затворническата администрация; налице е и стриктно изпълнение на разпореждания,
съобразяване с дадени насоки и съвети, снижена оценка на риска от рецидив и вреди
в достатъчна степен.
В приложения доклад на ИСДВР, който
дава една обилна доказателствена информация по отношение житейската история на
лишения от свобода, неговото здравословно състояние, психологически статус и
поведенческо проявление, впрочем се съдържат достатъчно красноречиви
доказателства за оказания положителен корекционен процес по отношение на
осъденото лице и поправянето на същия, вследствие този процес. Посочва се, че независимо
от постановените в предходен момент осъдителни присъди за други извършени
престъпления, личността на осъдения се очертава като такава с висок интелект и
добър социално–комуникативен репертоар за общността, в която се намира. Изтъква
се, че осъдения демонстрира добра социална компетентност; с преобладаваща
лидерска нагласа е, но в позитивна насоченост; способен е да се защити, с оглед
обществено полезните норми на поведение. Посочва се, че в различните групи, в които
П. е пребивавал, е демонстрирал изрядно поведение както към останалите лишени
от свобода, така и към всички служители от пенетенциарното заведение. Във връзка
с показано старание и дисциплинираност, добра трудова характеристика и спазване
на трудовата и личностна хигиена, П. е преназначен на щат със Заповед № 623/624
от 10.10.2017 г. като „хигиенист“ към администрацията на Затвора – София. Впрочем,
посочената заповед е приложена към затворническото досие и същата действително отразява
като мотив за постановяването й стриктното спазване от осъдения на правилата за
поведение в местата за лишаване от свобода и подчертаната дисциплинираност на
същия при изпълнение на поставените му трудови задължения. Същевременно, в
доклада на ИСДВР се отразява, че П. изпълнява заложените в присъдата цели и
задачи, спазва установените правила в изрядност на поведение, режимните
изисквания и ЗИНЗС. Конкретизира се, че П. през целия престой в местата за
лишаване от свобода не е наказван, а напротив – награждаван е, като
действително, СЪДЪТ констатира, че с оглед приложените множество заповеди от
Началника на Затвора–гр.София, същият е награждаван многократно за подчертана
дисциплинираност, съвестно и отговорно отношение към служебните ангажименти в
изпълнение плана на присъдата, в който е заложено и стимулиране на социалните
контакти с близките на осъденото лице и респективно – необходимост от добър
обществен статус на същия, с оглед това поведение в местата за лишаване от
свобода, поради което и предоставените му награди са градирали, с оглед тези
мотиви на затворническата администрация, по отношение положителното устойчиво поведение
на осъденото лице, до степен, че последната е такава, за разрешени 5 денонощия
„Домашен отпуск“, считано от 12.02.2019 г. до 17.02.2019 г. В приложения доклад
на ИСДВР се посочва също, че личностната характеристика на осъдения, е напълно
позитивна. В тази връзка се конкретизира, че П. е контактен и добронамерен,
контактува без проблем с всички от затворническата общност, ползва се с много
добро име в средата в която се намира, не е претенциозен и адекватно приема
ситуацията, с оглед неговото положение. През периода, в който осъденият се
намира на територията на затвора, се отчита емоционално–волева стабилност, добронамереност,
избягва конфликтните ситуации. При осъдения е налице реалистична позиция към
извършените от него криминални деяния в миналото, като П. не омаловажава вината
си и не търси оправдание. Избягва проблеми и неприятности, не се поддава на
манипулации и внушения, няма агресивни прояви. Акцентира се и върху
изпълнителността на осъденото лице в рамките на пенетенциарното заведение, с
нагласа за законосъобразно спазване на правилата там и пребиваване в затвора. От
първоначално зададените точки, съставляващи оценката на риск, се установява, че
към момента рискът от рецидив е с намалени 12 пункта, а именно – в ниски стойности
от 27 точки. Независимо от първоначално установените проблемни зони в
поведението на осъденото лице, се очертава, че е налице изцяло промяна в тези
зони и към настоящият момент, П. е преосмислил по–голямата част от факторите,
мотивирали го да извършва противоправни деяния в миналото, в голяма степен
разпознава вредите, които е причинил на жертвите и на техните семейства, не се
влияе от криминално обкръжение, интегриран е в обществото напълно, полага и
необходимия труд с подчертана дисциплинираност и сериозност. Не са констатирани
никакви агресивни и автоагресивни прояви при осъденото лице, няма
дискриминационни нагласи, с напълно овладян и подобрен самоконтрол е. Конкретизира
се, че П. поставя реални цели в живота си и работи системно за тяхното
постигане. Впрочем, изложеното в този доклад, според настоящия съдебен състав
дава убедителни доказателства, в смисъл, че планът на присъдата, с който П. се
е запознал към дата 15.04.2018 г., е изцяло изпълнен, с оглед заложените в него
цели и задачи, в насока подкрепа и мобилизиране на нагласите за начин на живот,
в посока подобряване на самоконтрола, недопускане на импулсивни и безразсъдни
прояви, промяна на криминалния тип и начин на мислене, работата по отношение
изграждане на социално приемливи модели е напълно овладяна и респективно – са
налице достатъчно доказателства за решаване по приемлив и законосъобразен начин
на живот на възникнали проблеми в ситуация спрямо осъденото лице.
В приложения доклад от Инспектор „Пробация“
при Затвора–гр.София, също се съдържат достатъчно красноречиви и меродавни доказателства
за положителната личност на осъденото лице и неговото поведенческо проявление в
местата за лишаване от свобода. Конкретизира се, че П. участва във всички
социално–възпитателни дейности, показва желание за промяна, с последователно
поведение в посока спазване на обществените норми и стабилизиране на неговата
личност; съдейства на администрацията при изпълнение на съответните цели и
задачи. Тук отново се акцентира, че П. не е наказван, поощряван е многократно,
с напълно добро поведение, положително отношение към труда, коректност към
другите лишени от свобода и към служителите в затвора. Налице са трудови навици
и умения, семейна подкрепа, демонстрирана нагласа за законосъобразно пребиваване
и начин на живот, липса на регистрирани психологически проблеми и зависимости.
В този смисъл и с оглед наличието на
стабилизирана личност и напълно осъществена корекционна дейност по отношение
поведението на осъденото лице, инспектор „Пробация“ счита, че молбата на
осъдения следва да бъде уважена, с оглед наличието на социално–приемлив ресурс
за ресоциализация, като в рамките на остатъка, който следва да търпи осъденото
лице, предлага да бъде наложена пробационна мярка „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за този срок от наказанието.
Настоящият съдебен състав прие, че позитивната
характеристика на осъдения, впрочем се очертава във всички доказателствени
материали приложени по делото, като не се отчитат каквито и да било отрицателни
нагласи, мнения и оценки по отношение личността и поведението на осъденото
лице, напротив – налице са достатъчно убедителни доказателства, че
корекционната работа спрямо П. е напълно положителна и е оказала необходимото
поправително и превъзпитателно въздействие върху него. Подчертано ориентиран е
към контактите си, със съхранено поведение, позитивно при това в местата за
лишаване от свобода, поема необходимата отговорност и осъществява поетите
ангажименти, като в полза на доказателствената съвкупност, която сочи за
утвърдителни доказателства за поправяне на осъденото лице, СЪДЪТ ЦЕНИ и това, че същият до настоящият момент осъществява
трудовата си дейност като „чистач“ на администрацията на Затвора – София, която
функция следва да бъде отчетена като такава, с определено доверително отношение
касателно осъденото лице, доколкото изисква напълно овладяно поведение и
самоконтрол от същия.
В този смисъл и като съобрази
гореизложените обстоятелства, настоящият съдебен състав прие, че по отношение
на осъдения са налице достатъчно авторитетни доказателства, които да водят до
убеждението на съда, че наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“,
към настоящият момент е изпълнило своя особен, предупредителен и въздействащ
ефект, до степен, че същият да може да се ресоциализира напълно в обществото
като пълноправен гражданин. Установява се не само от полагания труд от осъденото
лице, а и от цялостното му поведение му в местата за лишаване от свобода, че целите
на наложеното спрямо него наказание са изцяло изпълнени, като в тази връзка, СЪДЪТ ОТЧИТА напълно положителна
тенденция към развитие на осъдения, към стабилизиране на неговата личност, към
спазване на всички обществено приемливи норми и към демонстриране на възможност
за законосъобразен начин на живот. Установява се, както бе отчетено, че
осъденият не е наказван през целия престой в местата за лишаване от свобода,
независимо че същият не е малък – повече от 2 години, като оценките от риск от
вреди са в напълно занижени стойности, с оглед на което, СЪДЪТ ПРИЕМА, че осъденият отчита отговорността за собственото си
поведение по начин, който е изиграл наложеното му наказание чрез възпитателен
ефект върху неговата личност. Налице е положителна оценка касателно всички
дейности в които П. се е включвал, не само в трудовите си задължения, но и в
провежданите социални дейности на територията на затвора, като с оглед всичко
това, настоящият съдебен състав отчита, че скринингът на риск от вреди не
индикира данни за вреди по отношение както на другите лишени от свобода, така и
не се индикират фактори, които да обуславят риск от сериозни вреди спрямо
обществото, като непосредствен в условията на контролирана среда.
В тази връзка, СЪДЪТ СЧИТА, че дадената напълно утвърдителна и позитивна
характеристика на осъденото лице от затворническата администрация, поддържана в
днешното с.з. от представителя на СЦЗ, добрите ресурси и възможности за
ресоциализация на П. в свободни условия, вследствие на проведената напълно
позитивна корекционна дейност по отношение на осъденото лице и съобразно нея, положителни
промени в това поведение, позитивна нагласа за бъдещ законосъобразен начин на
живот, обосновават у съда основателност на подадената от П. молба, с оглед на
което, СЪДЪТ ПРИЕ, че тази
положителна промяна в поведението и личността на осъдения, който с оглед на
всички свои характеристики е показал в достатъчна степен, че наложеното спрямо
него наказание, изтърпяно до този момент е изпълнило своите цели и задачи, дава
възможност това поведение да бъде спазвано и занапред, в условията на свободен,
нормален, обществен живот.
Действително, настоящият съдебен
състав отчита, че с оглед приложеното актуално свидетелство за съдимост, П. е
осъждан не един път за различни престъпления, но пък това обстоятелство е в
обратна насока на изложените становища от затворническата администрация, които
оказват в необходимата степен мотив, че всъщност са налице данни за целеното
поправяне на осъденото лице. В тази връзка, независимо от съдимостта на П., се
установява, че той за първи път пребивава в местата за лишаване от свобода и
независимо от факта на сравнително голям остатък от наложеното му наказание, който
остатък е в размер на 1 година, 1 месец и 1 ден, приложените доклади, оценки и
становища в тяхната заключителна част, напълно убедително доказват, че е налице
изискваната от закона положителна поведенческа проявеност от страна на
осъденото лице и че са изпълнени целите на наложеното наказание, до степен, че
не се налага остатъкът от наложеното спрямо него наказание, да бъде ефективно
търпян и занапред.
В тази връзка, СЪДЪТ като съобрази, че са налице напълно позитивни промени в
мисленето, личността и поведението на осъденото лице, като същият е
демонстрирал осъзнатата необходимост от спазване на законите и нормите в
страната, респективно – от неизвършване на бъдещи противообществени прояви и
криминални деятелности, съдебният състав счете, че молбата на осъдения следва
да бъде уважена в цялост, като с оглед становищата на пробационния служител от
СЦЗ, а така също и на прокурора и на представителя на СЦЗ в днешното с.з., СЪДЪТ СЧИТА, че следва да приложи
разпоредбата на чл.70, ал.6, вр.чл.42а, ал.2, т.2 НК и да постанови
изпълнението на пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за остатъка от наказанието спрямо П., за да бъде отразена в цялост
положителната промяна в неговото поведение и занапред, и на същия да бъде
предоставена възможност за отговорно обществено поведение, спазване на законите
и добрите нрави в Р България.
Воден от горното и на основание чл.440,
ал.1 НПК, вр.чл.70, ал.1 НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСВОБОЖДАВА
УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО
осъдения К.К.П. – роден на *** ***, ЕГН – **********, българин, българско
гражданство, неженен, осъждан, със средно образование, месторабота – в
транспортна фирма като автомонтьор, жител и живущ *** –
от изтърпяване на останалата част от
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, в размер на 4 години „Лишаване
от свобода“, а именно – остатък в размер
на 1 година, 1 месец и 1 ден.
На основание чл.70, ал.6 НК, ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на остатъка от наказанието, а именно – 1 година, 1 месец и 1 ден.
На основание чл.70, ал.6, вр.
чл.42а, ал.2, т.2 НК, НАЛАГА по
отношение на осъдения К.К.П.
пробационна мярка „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и
на протест в 7 – дневен срок от днес
пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО следва да бъде изпълнено незабавно след изтичане
срока на обжалване и/или на протестиране, освен ако подаденият протест и жалба,
не са в интерес на осъденото лице.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 11.40
ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: