Присъда по дело №677/2020 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 260012
Дата: 31 март 2021 г. (в сила от 16 април 2021 г.)
Съдия: Христо Георчев Георчев
Дело: 20205620200677
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  А    

 

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

град Свиленград, 31.03.2021 година

 

                 СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия,  втори състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи март  две хиляди и двадесет и първа година , в състав:

                                          

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ХРИСТО ГЕОРЧЕВ

                                                       Съдебни заседатели:

 

                при секретаря Ангелина Добрева  в присъствието на Прокурор Цветослав Лазаров ,като разгледа докладваното от Председателя НОХД № 677 по описа на Съда за 2020 година,

 

                                                     П Р И С Ъ Д И :

 

                 ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Ю.К., роден на *** год. в гр. Гюргево, Р. Румъния, румънец, с румънско гражданство, адрес за призоваване в страната: гр. Свиленград, ул. „Георги Бенковски“ №3, неженен, безработен, средно образование, не осъждан

 

                ЗА ВИНОВЕН В  ТОВА, ЧЕ

 

                На 23.06.2008 г. на ГКПП „Капитан Андреево“-шосе, гр. Свиленград, като водач на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с румънски per. № В 79 ВКН без съгласието на притежателите на изключителните права върху марките „Adidas“, Nike“ и „Рита“, а именно: „Adidas AG, DE, Herzogenaurach 91074 adi Dasler Plaz 1-2“ и „Adidas International Marketing B.V. Амстердам, Холандия“, двете представлявани на територията на Република България от „Арсис консултант“ ЕООД с представител М.И.М. ***, „Nike International Ltd US Oregon 97005-6453 Beaverton One Bowerman Drive“ представлявана на територията на Република България от „Петошевич“ ЕООД с представител М.Д.Х. *** и „PUMA AG, Rudolf Dasslert, DE, 91074 Herzogenaurach 91074,13WURZBURGER Str“представлявана на територията на Република България от „Турку, Т. и Турку“ ООД с представител А.С.Т. ***, използвал без правно основание в търговската си дейност съгласно чл.13, ал.2, т.З от ЗМГО /„използване в търговската дейност е вносът на стоките с този знак...“/ и § 1, т.12 от Допълнителните разпоредби от ЗМГО /"вносът на стоки” е фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим“/, чрез внос на стоки идентични на регистрираните марки от Република Турция в Република България, а именно: 350 броя тениски марка „Adidas“, 350 броя тениски марка „Nike“, 75 броя тениски марка „Рита“, 800 броя къси панталони марка „Adidas“, 380 броя къси панталони марка „Nike“, 8 броя спортни комплекти марка „Nike“, 8 броя анцукови комплекта „Nike“, 12 броя анцукови комплекта „Adidas“, 20 броя спортни комплекти марка „Adidas“ и 25 броя анцукови комплекта „Рита“, всичко на обща стойност 47 380,00 лева, които са обект на тези изключителни права - престъпление по чл.172б, ал.1 от Наказателния кодекс,поради което и на основание чл.172б,ал.1, вр.чл.54 ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ наказание и  ГО ОСЪЖДА  на „лишаване от свобода „ за срок от 5 /пет / месеца  и на наказание „Глоба” в размер на  1 500  лева.         

              На основание чл. 66 ал. от НК ОТЛАГА  изпълнението на наложеното наказание  за срок от 3 / три / години.         

             На основание чл.189, ал.3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия Д.Ю.К., да заплати направените по делото разноски в общ размер на 200 лева...произтичащи от възнаграждение на вещи лица в полза на Държавата  по сметката на ОД на МВР Хасково и 50 лева пътни разходи  на свидетел в полза на ВСС по сметката на РССвиленград.

             РАЗПОРЕЖДА на основание чл. 189 ал.2 от НПК    направените по делото разноски за преводач в размер на 125 лева  да останат за сметка на съответния орган.

             На основание чл.172б ал.3 от НК ОТНЕМА  в полза на Държавата предмета на престъплението,а именно: 350 броя тениски марка „Adidas“, 350 броя тениски марка „Nike“, 75 броя тениски марка „Рита“, 800 броя къси панталони марка „Adidas“, 380 броя къси панталони марка „Nike“, 8 броя спортни комплекти марка „Nike“, 8 броя анцукови комплекта „Nike“, 12 броя анцукови комплекта „Adidas“, 20 броя спортни комплекти марка „Adidas“ и 25 броя анцукови комплекта „Рита“, и РАЗПОРЕЖДА  да се унищожи.

 

            Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15 - дневен срок, считано от днес пред Окръжен съд - Хасково.

 

                               

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ            

Съдържание на мотивите

 

 

        МОТИВИ към ПРИСЪДА № 260012 постановена по

        НОХД № 677 по описа на Районен Съд-Свиленград  -  20.04.2021г. 

                      

        Против подсъдимия Д.Ю.К., роден на *** год. в гр. Гюргево, Р. Румъния, румънец, с румънско гражданство, адрес за призоваване в страната: гр. Свиленград, ул. „Георги Бенковски“ № 3, неженен, безработен, средно образование, не осъждан, е повдигнато и предявено обвинение за това ,че  на 23.06.2008 г. на ГКПП „Капитан Андреево“-шосе, гр. Свиленград, като водач на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с румънски per. № В 79 ВКН без съгласието на притежателите на изключителните права върху марките „Adidas“, Nike“ и „Рита“, а именно: „Adidas AG, DE, Herzogenaurach 91074 adi Dasler Plaz 1-2“ и „Adidas International Marketing B.V. Амстердам, Холандия“, двете представлявани на територията на Република България от „Арсис консултант“ ЕООД с представител М.И.М. ***, „Nike International Ltd US Oregon 97005-6453 Beaverton One Bowerman Drive“ представлявана на територията на Република България от „Петошевич“ ЕООД с представител М.Д.Х. *** и „PUMA AG, Rudolf Dasslert, DE, 91074 Herzogenaurach 91074,13WURZBURGER Str“представлявана на територията на Република България от „Турку, Т. и Турку“ ООД с представител А.С.Т. ***, използвал без правно основание в търговската си дейност съгласно чл.13, ал.2, т.З от ЗМГО /„използване в търговската дейност е вносът на стоките с този знак...“/ и § 1, т.12 от Допълнителните разпоредби от ЗМГО /"вносът на стоки” е фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим“/, чрез внос на стоки идентични на регистрираните марки от Република Турция в Република България, а именно: 350 броя тениски марка „Adidas“, 350 броя тениски марка „Nike“, 75 броя тениски марка „Рита“, 800 броя къси панталони марка „Adidas“, 380 броя къси панталони марка „Nike“, 8 броя спортни комплекти марка „Nike“, 8 броя анцукови комплекта „Nike“, 12 броя анцукови комплекта „Adidas“, 20 броя спортни комплекти марка „Adidas“ и 25 броя анцукови комплекта „Рита“, всичко на обща стойност 47 380,00 лева, които са обект на тези изключителни права - престъпление по чл.172б, ал.1 от Наказателния кодекс.

 

       Страна Районна прокуратура - Хасково, Териториално отделение Свиленград, редовно уведомени, изпраща представител - прокурор Цветослав Лазаров.

       Подсъдимият Д.Ю.К., редовно уведомен, чрез защитника си адв.Й., не се явява. За него се явява адв. А.Й., упълномощен защитник от ДП.

       Свидетел Л.С., нередовно призован, не се явява.

       Свидетел Н.П., нередовно призован, не се явява.

       Свидетел О.Г.Г., уведомен от предходното съдебно заседание, не се явява.

       Свидетел М.И.М., уведомен от предходното съдебно заседание, не се явява.

       Свидетел М.Д.Х., редовно призован, не се явява.

       Свидетел А.С.Т., редовно призована, не се явява.

       Вещо лице К.Д.Г., редовно призован, се явява.

       Вещо лице В.И.В., редовно призован, не се явява.

      Преди да вземе становище по хода на делото, Съдът е  докладвал, че  е постъпило писмо с вх.рег.№263485/26.03.2021г. под формата на молба от адвокат А.Т.. Същата заявява, че  е в невъзможност да присъства в съдебно заседание, поради служебна ангажираност, като свидетел в Софийски районен съд. Отделно от това посочва, че  не е непосредствен очевидец на извършеното престъпление и на основание чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.5 от НПК моли да й бъдат прочетени показанията дадени на ДП, които изцяло поддържа. Освен това като представител на ощетените юридически лица заявява, че няма да предявява граждански искове спрямо подсъдимия. Входирана е справка с вх.№263547/29.03.2021г. от  деловодител Александра Георгиева която посочва, че  на 29.03.2021г. в 10.05часа в деловодството на РС Свиленград е  позвънило вещото лице В.И.В., който е  съобщил, че се намира в болница, поради корона вирус заболяване  и не може да се яви в съдебното  заседание на 31.03.2021г.Постъпила е и молба с вх.№263551/29.03.2021г. от адвокат М.  М., който  заявява, че предвид  служебните си  ангажименти по т.д. №2340/2019г. по описа на СГС и т.д. №2156/2019г. по описа на ВКС на тази дата няма възможност да  присъства в съдебна зала. Посочва също в молбата, че се  касае за деяние от 2008година и  няма ясен  спомен за конкретния случай и моли да бъдат прочетени показанията му по съответния ред дадени на ДП,  които поддържа. Съдът е докладвал, че относно  Л.С.  и Н.П. по съответния надлежен ред  са изпратени призовките  с превод на румънски език и са върнати в цялост като същите се явяват нередовно призовани.На основание чл. 271, ал. 9 от НПК,  във  всички случаи на неявяване на призовани лица от Списъка на лицата за призоваване, Съдът изслуша становищата на страните по въпроса, следва ли да бъде даден ход на насроченото разпоредително заседание.

       Съдът като взе предвид становищата на представителя  на обвинението и на защитата на подсъдимия счете  следното: съдът е положил необходимите процесуални усилия и  изчерпал целия кръг от процесуални  способи и методи възможни такива за да  осигури както подсъдимия,  така и свидетелите  в съдебна зала. Проведено е разпоредително заседание при условията на чл.269, ал.3, т.1 от НПК. тъй като са налице  данни, че подсъдимия не е намерен въпреки положените усилия на посочения от него адрес, както и изпълнена и втората алтернатива на тази точка, да е променил адреса си без да е уведомил за това съответния орган.Предходното съдебно  заседание  е било  отложено предвид кратния период за призоваване на румънските граждани - свидетели по делото  и към тази дата съдът счете, че всички основания са налице да бъде даден ход на делото при условията на чл.269, ал.3, т.1 от НПК.

      Съдът, след като внимателно обсъди събраните писмени и гласни доказателства по делото, съобразно закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа страна:

      На 23.06.2008 година румънския гражданин - Д.Ю.К. /Daniel Tulian Cretescu/ влязъл от Р. Турция в Р. България през трасе „Влизащи леки автомобили и автобуси” на ГКШ1 „Капитан Андреево”, общ. Свиленград с лек автомобил „Дачия Логан“ с румънски per. № В 79 ВКН. Подс. К. пътувал сам в автомобила и след като преминал през паспортния контрол и бил допуснат да влезне в страната ни, спрял в близост до тоалетните, за да си почине преди да премине и през задължителната митническа проверка и да продължи към родината си.

      Междувременно св. О.Г. - полицейски служител от ОД на МВР гр. Хасково изпълнявал служебните си задължения във връзка с провеждане на специализирана полицейска операция на територията на ГКПП „Капитан Андреево”-шосе, за предотвратяване на незаконен внос на стоки от Р. Турция. Св. Г. забелязал, че непосредствено преди линията на митническата проверка били спрени три автомобила с румънски регистрационни номера. Автомобилите стоели там от дълго време и затова св. Г. се приближил към тях. Два от автомобилите били „Дачия Логан“, едната с която бил влезнал в страната подс. К.. И в двата автомобила нямало лица и вратите им били заключени. През прозорците им ясно се виждало, че вътре и в двата, е натоварено голямо количество текстилно изделия - дрехи, носещи защитените търговски марки „Адидса“, „Найк“ и „Пума“. Св. Г., видял, че в третия автомобил с румънска регистрация спял мъж. Събудил го за да разбере къде *са шофьорите на двата л.а. „Дачия Логан“. В този момент се появили две лица, румънски граждани, като едното от тях бил подс.  К.. Св. Г. поканил обв. К. към линията за митническа проверка за да бъде проверен л.а. Дачия Логан“ с румънски per. № В 79 ВКН, с който пътувал.  К. придвижил автомобила. Още при отваряне на вратите на багажното отделение, ясно се видяло, че автомобила е натоварен със стока — дрехи носещи защитените търговски марки „Адидса“, „Найк“ и „Пума“, опаковани в прозрачни полиетиленови опаковки. Били преброени артикулите, като се установило, че са 350 броя тениски марка „Adidas“, 350 броя тениски марка „Nike“, 75 броя тениски марка „Рита“, 800 броя къси панталони марка „Adidas“, 380 броя къси панталони марка „Nike“, 8 броя спортни комплекти марка „Nike“, 8 броя анцукови комплекта „Nike“, 12 броя анцукови комплекта „Adidas“, 20 броя спортни комплекти марка „Adidas“ и 25 броя анцукови комплекта „Рита“. Попитан от св. Г. „дали притежава документи за превозваната от него стока“,подс. К. заявил, че не разполага с такива документи /разрешение от правопритежателите на марките да извършва с тези марки търговска дейност/ и стоката не била негова, а му я дал човек в гр. Истанбул за да я пренесе през границата от Р. Турция в Р. България. За случая била уведомена оперативно следствената група при РУ-Свиленград и било образувано настоящето досъдебно производство по реда на чл.212, ал.2 от НПК, в случаите на неотложност.  К. чрез протокол за доброволно предаване от 24.06.2008 год. предал превозваната от него стока, която била приобщена като веществено доказателство и оставена на съхранение в ТД „Южна морска“ гр. Бургас при Агенция „Митници“.

    От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство експертиза за нарушаване на права по регистрирани на територията на Р. България търговски марки е видно, че марката ,,Adidas“e притежание на Adidas AG, DE, Herzogenaurach 91074 adi Dasler Plaz 1-2“ и „Adidas International Marketing B.V. Амстердам, Холандия“; марката Nike“ е притежание на „Nike International Ltd US Oregon 97005-6453 Beaverton One Bowerman Drive“ и марката „Puma“ е притежание на „PUMA AG, Rudolf Dasslert, DE, 91074 Herzogenaurach 91074, 13 WURZBURGER Str“.И трите описани марки са регистрирана по национален ред, като марки на Общността-имат действие от датата на присъединяване на страната ни към ЕС по силата на параграф 26 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗМГО, обн.ДВ бр.73/2006 г. в сила от 06.10.2006 год. и марка регистрирана в страната по Мадридската спогодба, на която България е страна. От заключението на изготвената експертиза и извършената справка в регистъра на Патентно ведомство е видно, че няма данни за сключени лицензионни договори за трите марки с обвиняемия, а марките и изображенията по задържаните артикули са идентични с тези обект на регистрираните търговски марки описани в експертизата и приложени в приложението.

     Упълномощен представител на правопритежателя „Adidas AG, DE, Herzogenaurach 91074 adi Dasler Plaz 1-2“ и „Adidas International Marketing B.V. Амстердам, Холандия“ за Р. България за защита на техните права и интереси Във връзка с ползването на притежаваната от тях търговска марка е М.И.М., в качеството си на представител на „Арсис Консултинг“ гр. София, който в разпита си в качеството на свидетел заявява, че задържаните дрехи с марката „Adidas“ не са произведени и не се разпространяват със съгласието на правопритежателя им или на упълномощено от него лице.      Правопритежателят не е предоставял под никаква форма своето съгласие, търговската му марка, която притежават да бъде използвана под каквото и да е форма в търговската дейност от подс.К..

      Упълномощен представител на правопритежателя „PUMA AG, Rudolf Dasslert, DE, 91074 Herzogenaurach 91074, 13 WURZBURGER Str“ за P. България за защита на техните права и интереси във връзка с ползването на притежаваната от тях търговска марка е А.С.Т. в качеството на представител на „Турку,Т. и Турку“ООД, която в разпита си в качеството на свидетел заявява, че задържаните дрехи с марката „Рита“ не са произведени и не се разпространяват със съгласието на правопритежателя им или на упълномощено от него лице. Правопритежателят не е предоставял под никаква форма своето съгласие, търговската му марка която притежават да бъде използвана под каквото и да е форма в търговската дейност от подс. К..Упълномощен представител на правопритежателя „Nike International Ltd US Oregon 97005-6453 Beaverton One Bowerman Drive“ за P. България за защита на техните права и интереси във връзка с ползването на притежаваната от тях търговска марка към момента на извършване на деянието /23.06.2008 г./ е бил М.И.М., в качеството си на представител на „Арсис Консултинг“ гр. София, който в разпита си в качеството на свидетел заявява, че задържаните дрехи с марката „Nike“ не са произведени и не се разпространяват със съгласието на правопритежателя им или на упълномощено от него лице. Правопритежателят не е предоставял под никаква форма своето съгласие, търговската му марка, която притежават да бъде използвана под каквото и да е форма в търговската дейност от подс. К.. Към настоящия момент правопритежателя „Nike International Ltd US Oregon 97005-6453 Beaverton One Bowerman Drive“ марката се представлява в Р. България от „Петошевич“ ЕООД гр. София.

       От заключението на изготвената оценъчна експертиза е видно, че реалната пазарна стойност към момента на извършване на деянието /23.06.2008 г./ на стоката превозвана от подс. К., като маркова стока възлиза на обща стойност 47 380 лева.

       В чл.13, ал.2 от ЗМГО е посочено какво е „Използване в търговската дейност” по смисъла на този закон, а в т.З изрично е предвидено, че вносът или износът на защитени стоки е такава дейност. Понятието внос е определено в параграф I т.12 от ДР на ЗМГО. От събраните доказателства по делото е установено по безспорен начин, че обвиняемия е осъществил внос на стоки, на които има поставени марки обект на защита, установено е, че тези стоки не са оригинални, поставената на тях марка може да въведе в заблуждение потребителя и няма съгласие на притежателя им т.е налице внос по смисъла на параграф I т. 12 от ДР на ЗМГО.

      Фактическата обстановка по обвинителния акт, както и самото прес­тъпление се доказва от показанията на разпитаните по делото свидетели О.Г.Г., румънските граждани Л.С. и Н.П., А.С.Т., М.И.М. и М.Д.Х., които са еднопосочни и напълно кореспондират с останалите доказателства по делото, от заключенията на Експертиза за нарушаване на правата по регистрирана на територията на Р. България търговска марка и Оценъчната експертиза, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на местопроизшествие, свидетелството за съдимост, декларация за семейно и материално положение, карта за обвиняемо лице и характеристика.

       Предвид събраните в хода на досъдебното производство доказателства, считам че е доказано по несъмнен и категоричен начин, че подс. Д.Ю.К. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 172 б, ал. 1 от Наказателния кодекс.

      От обективна страна подс.  Д.Ю.К. на 23.06.2008 г. на ГКПП „Капитан Андреево“-шосе, гр. Свиленград, като водач на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с румънски per. № В 79 ВКН без съгласието на притежателите на изключителните права върху марките „Adidas“, Nike“ и „Рита“, а именно: „Adidas AG, DE, Herzogenaurach 91074 adi Dasler Plaz 1-2“ и „Adidas International Marketing B.V. Амстердам, Холандия“, двете представлявани на територията на Република България от „Арсис консултинг“ ЕООД с представител М.И.М. ***, „Nike International Ltd US Oregon 97005-6453 Beaverton One Bowerman Drive“ представлявана на територията на Република България от „Петошевич“ ЕООД с представител М.Д.Х. *** и „PUMA AG, Rudolf Dasslert, DE, 91074 Herzogenaurach 91074, 13 WURZBURGER Str“ представлявана на територията на Република България от „Турку, Т. и Турку“ ООД с представител А.С.Т. ***, използвал без правно основание в търговската си дейност съгласно чл.13, ал.2, т.З от ЗМГО /„използване в търговската дейност е вносът на стоките с този знак...“/ и § 1, т.12 от Допълнителните разпоредби от ЗМГО /"вносът на стоки" е фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим“/, чрез внос на стоки идентични на регистрираните марки от Република Турция в Република България, а именно: 350 броя тениски марка „Adidas“, 350 броя тениски марка „Nike“, 75 броя тениски марка „Рита“, 800 броя къси панталони марка „Adidas“, 380 броя къси панталони марка „Nike“, 8 броя спортни комплекти марка „Nike“, 8 броя анцукови комплекта „Nike“, 12 броя анцукови комплекта „Adidas“, 20 броя спортни комплекти марка „Adidas“ и 25 броя анцукови комплекта „Рита“, всичко на обща стойност 47 380,00 лева, които са обект на тези изключителни права.

       От субективна страна деянието е извършено от подс. при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, хипотеза 1-ва от НК, като същия е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е общественоопасните последици и е йскал настъпването им. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че подс.  е знаел, че всички дрехи, които е превозвал и внесъл от Р. Турция имат поставен знак на запазени търговски марки и че няма съгласие на правопритежателя на марките да ги използва, т.е съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

       Д.Ю.К. е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице с постановление от 25.06.2008 г. за извършено престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, което му е било предявено лично в присъствието на упълномощения му защитник адв. А.Й.. В последствие с постановление от 15.09.2020 год. Д.Ю.К. отново е привлечен в качеството на обвиняемо лице за извършено престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, при условията на чл.206 вр. с чл.269, ал.З, т.1,т.2 и т.4, букви А и Б от НПК - в отсъствие на обвиняемия.

Д.Ю.К. е роден на *** год. в гр. Гюргево, Р. Румъния, румънец, с румънско гражданство, адрес за призоваване в страната: гр. Свиленград, ул. „Георги Бенковски“ №3, неженен, безработен, средно образование, не осъждан.

      Като смекчаващи отговорността обстоятелства при индивидуализация на наказанието, следва да бъде взето предвид чистото съдебно минало на обвиняемия, а отегчаващи отговорността обстоятелства не се събраха.

      На основание чл.172б ал.З от НК предмета на престъплението - 350 броя тениски марка „Adidas“, 350 броя тениски марка „Nike“, 75 броя тениски марка „Рита“, 800 броя къси панталони марка „Adidas“, 380 броя къси панталони марка „Nike“, 8 броя спортни комплекти марка „Nike“, 8 броя анцукови комплекта „Nike“, 12 броя анцукови комплекта „Adidas“, 20 броя спортни комплекти марка „Adidas“ и 25 броя анцукови комплекта „Рита“, следва да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени.

На основание чл. 276, ал. 1 от НПК, Председателят на състава докладва делото, като посочи, че основанието за образуване за настоящото съдебно производство е чл. 247, ал.1, т. 1 от НПК.На основание чл. 276, ал. 2 от НПК, се предостави възможност на Прокурор Цветослав Лазарова да изложи обстоятелствата, включени в обвинението, който ги посочи.

      На основание чл.282, ал.1  от НПК, съдът прочете  заключението на вещото лице Г. по  назначената оценъчна експертиза.Дадени бяха допълнителни устни пояснения ,нямаше въпроси на страните и с определение бе прието заключението  и приобщено към доказателствата по делото.Съдът счете, че следва да вземе становище от страните относно депозираното  и находящо се в ДП заключение  на експертизата за нарушаване  на права по регистрирана на територията на Република България търговска марка от Васко В., предвид разпоредбата на чл. 282,  ал.3 от НПК която сочи, че разпит на вещо лице може да се проведе ако то не се яви  и страните са съгласни с това. Съдът като взе предвид становище на страните намери, че следва   заключението на вещото лице от 22.08.2008 година да бъде прочетено и приобщено към доказателствения материал по делото. Съдът счете същото за компетентно и безпристрастно дадено, съобразно поставената му задача, поради което  с определение го прие и приобщи към доказателствения материал.Съдът счете, че на основание  чл.279, ал.2, предложение последно  във вр. с ал.1 т.2 от НПК, следва да бъдат прочетени  обясненията на обвиняемия дадени на Досъдебното производство в присъствието на защитника му, поради което с определение прочете обясненията дадени от подсъдимия в процесуалното качество на обвиняем на досъдебното производство и оформени в протокол за разпит от 25.06.2008 година в присъствието на защитник и ги приобщи към доказателствата по делото.На основание чл. 280, ал.1 от НПК се пристъпи към разпит на свидетелите.В съдебната зала се въведе свидетеля О.Г.Г.. Свидетелят О.Г.Г. – е участвал в Специализирана полицейска операция (СПО) на ГКПП „Капитан Андреево”. Били  забелязани три автомобила  с румънска регистрация,  които били паркирали непосредствено преди линията на митническа проверка. Направили му впечатление тези коли и  отишъл да ги огледа.  Видял, че в едната кола има спящо лице, а другите две коли били заключени и  пълни със стока само седалките на шофьора били свободни. Събудил лицето което спяло, легитимирал се и го попитал за къде пътува. През това време до колите пристигнали  две лица, които говорели на румънски език. Поканил лицата да се качат в автомобилите и да дойдат на линията на митническа проверка. При проверката от митническите служители на два от автомобилите се оказало, че първия автомобил е празен, а втория автомобил, който бил на Д.Ю.К. бил пълен със стока, имаща характер на запазена търговска марка. За този автомобил съставил искане за ЩМП. След което при съвместна проверка на същия било открито наличие на над 2000 броя стоки с надписи „Адидас“, „Найк“ и „Пума“, които били подредени в автомобила, не били опаковани в торби. Съдът счете, че на основание чл.281, ал.5 вр с ал.7 от НПК следва да прочете дадените пред органа на ДП със съгласието на подсъдимия и защитника показанията на Н.П., като на основание ал.7 преди получаване на съгласието на защитника на подсъдимия за прочитане на показанията разясни, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата.Съдът с определение  прочете и приобщи към доказателствата  дадените показания  в процесуалното качество на свидетел на досъдебното производство и оформени в протоколи за разпит от 25.06.2008г., по ДП 295/2008г. по описа на РПУ Свиленград.

      Съдът счете, че на основание чл.281, ал.5 вр с ал.7 от НПК следва да прочете дадените пред органа на ДП със съгласието на подсъдимия и защитника показанията на Л.С., като на основание ал.7 преди получаване на съгласието на защитника на подсъдимия за прочитане на показанията разясни, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. Съдът с определение  прочете и приобщи към доказателствата  дадените показания  в процесуалното качество на свидетел на досъдебното производство и оформени в протоколи за разпит от 25.06.2008г., по ДП 295/2008г. по описа на РПУ Свиленград.

      Съдът счете, че на основание чл.281, ал.5 вр с ал.7 от НПК следва да прочете дадените пред органа на ДП със съгласието на подсъдимия и защитника показанията на М.И.М., като на основание ал.7 преди получаване на съгласието на защитника на подсъдимия за прочитане на показанията разясни, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. Съдът с определение  прочете и приобщи към доказателствата  дадените показания  в процесуалното качество на свидетел на досъдебното производство и оформени в протоколи за разпит от 21.07.2008г., по ДП 295/2008г. по описа на РПУ Свиленград. Съдът счете, че на основание чл.281, ал.5 вр с ал.7 от НПК следва да прочете дадените пред органа на ДП със съгласието на подсъдимия и защитника показанията на А.С.Т., като на основание ал.7 преди получаване на съгласието на защитника на подсъдимия за прочитане на показанията разясни, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. Съдът с определение  прочете и приобщи към доказателствата  дадените показания  в процесуалното качество на свидетел на досъдебното производство и оформени в протоколи за разпит от 14.08.2008г., по ДП 295/2008г. по описа на РПУ Свиленград.Съдът счете, че на основание чл.281, ал.5 вр с ал.7 от НПК следва да прочете дадените пред органа на ДП със съгласието на подсъдимия и защитника показанията на М.Д.Х., като на основание ал.7 преди получаване на съгласието на защитника на подсъдимия за прочитане на показанията разясни, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. Съдът с определение  прочете и приобщи към доказателствата  дадените показания  в процесуалното качество на свидетел на досъдебното производство и оформени в протоколи за разпит от 15.07.2020г., по ДП 295/2008г. по описа на РПУ Свиленград.

          Фактическата обстановка по обвинителния акт, както и самото престъпление се доказват по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите, от обясненията на подсъдимия, от характеристичните данни; справка за съдимост.

      Съдът изгради своите обосновани изводи въз основа на събраните по делото доказателства и другите писмени материали и документи  прочетени и приобщени на основание чл.283 от НПК .Именно въз основа на тези данни се налага правно обоснования и категоричен извод кореспондиращ на данните по делото , че подсъдимия е осъществил , както от обективна , така и от субективна страна признаците от състава на престъплението , за което му е повдигнато и предявено обвинение.одсъдимият е имал ясното съзнание, че върши престъпление. Причина за извършване на престъплението е незачитане на законовия и правов ред в страната ни.

      Органа по разследването правилно е преценил ограничения кръг от доказателствени източници за да разчита приоритетно на гласните доказателствени средства , като  е провел разпитите  по начин такъв , че да изпълняват отредените им от закона функции - да възпроизвеждат доказателства.

       Показанията на свидетелите се открояват с подчертана  последователност  безпротиворечивост и логическа обоснованост, поради което,съдът ги цени като убедителни и откровено дадени.Те се покриват напълно с фактическата обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт.         

       След внимателен  анализ на събраните доказателства обсъдени поотделно и в съвкупност,съдът постанови присъдата. Обсъдените  и коментирани по -горе кредитирани от съда доказателства в своята цялост, взаимна връзка и зависимост установяват по категоричен начин авторството,времето, мястото и начина на извършване, но  на деянието, като акт на  съзнателна волева дейност на подсъдимият,което е вменено от прокуратурата за престъпление ,като е повдигнато и предявено обвинение  по чл.172 б от НК.

       Съдът, счете, че събрания доказателствен материал е напълно достатъчен за постигане на обективната истина и анализирайки го ,прецизно, поотделно и в съвкупност, следва да се изгради обоснования и кореспондиращ на данните в делото извод , че подсъдимия е осъществил, както от обективна , така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 172б от НК.На първо място наказанието, което може да се наложи на конкретния деец за извършеното от него престъпление, трябва да бъде определено в пределите на предвиденото от съответната норма на особената част.Това всъщност е началото за законоустановеност на наказанието.Така установеното ограничение е абсолютно, що се касае до възможно максимално наказание за даден вид престъпление. По отношение на минимума, обаче съобразно с изразените в принципа на индивидуализацията изисквания за хуманност и демократизъм е възможно при предпоставките на чл.55 да се слезе под минимума и по-ниско респ. да се наложи по-леко по вид наказание. Съдът , счете ,че не са налице предпоставките обуславящи приложението на чл. 55 от НК.

      Степента на обществена опасност се определя от:  обществената значимост на обекта на престъплението; начинът и средствата за извършване на деянието; конкретните условия  – време, място, обстановка, при които е извършено деянието ; личността на престъпния деец: съдебно минало, трудова и обществена характеристика, здравословно състояние, семейно положение и материално състояние, признава ли се за виновен; форми и степен на вината;/ цел на деянието и мотиви/подбуди, които са движили дееца. Преценката на елементите от съвкупността определяща степента на обществена опасност, сочи на една открояваща се сравнително висока  степен на обществена опасност.Осъществени са всички признаци и елементи  от обективна и субективна страна на престъплението за което на подсъдимият му е повдигнато и предявено съответно обвинение от Наказателния Кодекс.От субективна страна очевидни са елементите на прекия умисъл  обективиран в действията и поведението на подсъдимият.Обективните обстоятелства безспорно  установени и доказани по делото, сочат и за субективния елемент от състава на престъплението за което на подсъдимият е повдигнато и предявено обвинение. От субективна страна наличието на прекия умисъл, отразен в съзнанието на дееца и обективиран в неговите действия не подлежи на съмнение и е доказан по безспорен и категоричен начин. Касае се за деяние със сравнително  висока степен на обществена опасност Изхождайки от характера и динамиката на този вид престъпления показващи  една открояваща се и стабилна тенденция към завишение, не само се наблюдава особен обществен интерес, но и те ерозират нормалното функциониране на дейността на държавните органи  и установения ред на държавно управление.Тези престъпления не само застрашават и увреждат определен вид обществени отношения , но и влошават  и без това  сложната криминогенна обстановка в региона.За да обоснове извод за авторство на деянието  и неговата съставомерност, съдът  се базира на събраната достатъчно по обем доказателствена сэъвкупност Съдът намира за безспорно и по несъмнен начин доказано, авторството на подсъдимият.

     При индивидуализация на наказателната отговорност следва да бъдат взети предвид, като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на предишни осъждания, а като отегчаващи престъпната упоритост и целенасоченост, проявени от подсъдимия за постигане на съставомерния резултат, както и незачитането на законите и установения правов ред в страната.Съдът , счете , че така определеното  и наложено наказание  , както и наказанието глоба , ще допринесе за постигане на целите на чл. 36 от НК.

 

      Мотивиран от горното , съдът постанови присъдата.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ