№ 19708
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря К. АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20221110165506 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 265302/30.11.2022 г. на „.“ („ЗАД ОЗК - .“ АД),
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5,
представлявано заедно от . чрез Адвокатско дружество „Г. и партньори“, представлявано от
адв. С. Е. С., със съдебен адрес гр. София, район Слатина, ул. . № 1, срещу М. Б. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. Левски, зона В, бл. 8, вх. Б, ет. 2, ап. 29, представлявана
от особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК – адв. К. Г. К.– Т. – САК, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „Княгиня М.-Луиза“ № 67, вх. А, ет. 2, ап.8, с която е предявен е
положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във вр. чл. 500, ал.1, т. 1 от КЗ за
установяване вземането на ищеца от ответника в размер на 528,36 лв. (петстотин двадесет и
осем лева и тридесет и шест стотинки, представляващи регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК – 13.10.2022 г. по ч.гр.д. № 55489/2022 г.
на СРС, 120 състав, до окончателното плащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 08.09.2017 г., около 16:05 часа, в гр. София, по ул.
Околовръстен път, в посока от с. Лозен към бул. Самоковско шосе се движило МПС марка
„Мазда“, модел „323“, с рег. № СА 1961 КХ, управлявано от ответника. Твърди се, че на
кръстовището на ул. Околовръстен път и ул. П. Герман, движейки се с несъобразена с
интензитета на движението скорост, ответникът е ударил в задната част спрял на червен
сигнал на светофарната уредба автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № СВ . КК,
управлявано от Й. Ц. И.. Сочи се че са нанесени материални щети, вследствие от
настъпилото ПТП.
След осъществилото се ПТП е бил съставен Протокол за ПТП № ./08.09.2017 г. по
описа на ОПП към СДВР, както и издаден АУАН, серия „Г“ №./08.09.2017 г. по описа на
ОПП към СДВР. Твърди се, че в протокола е описано, че водачът на МПС марка „Мазда“,
модел „323“, с рег. № СА 1961 КХ, е виновен за настъпването на ПТП. Ищецът твърди че
шофьорът на МПС-то, ответник по настоящото дело, е управлявал същото с концентрация
1
на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда промила, а именно 1,4 на хиляда промила, за което
признат за виновен за извършено деяние по чл. 343б, ал. 1 НК с присъда № 51468/25.02. 2020
г., постановена по НОХД № 18023/2017 г., по описа на СРС, 108 състав.
Ищецът твърди, че към датата на застрахователното събитие, собственикът на МПС
марка „Шкода“ модел „Фабия“, с рег. № СВ . КК е имал валидна застраховка „Каско“,
сключена със „ЗАД А. България“ АД – полица № 17-0300/**********, валидна от 03.04.2017
г. до 02.04.2018 г. Твърди, че е изплатил претендирано от увредено лице обезщетение по
застрахователно събитие, за което е била заведена щета № 0300/17/777/506599. Сочи, че след
като е извършен оглед на автомобила е бил възложен ремонт на сервиз „Еуратек Ауто“
ООД, въз основа на който е било изплатено обезщетение в размер на 513,36 лв. Твърди се че
е била преведена сума 19 963, 80 лв., включваща обезщетителната сума по щета
№ 0300/17/777/506599. Твърди се още, че собственикът на увредения автомобил с марка
„Мазда“ модел „323“, с рег. № СА 1961 КХ е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена със „ЗАД ОЗК – .“ АД – полица № ., валидна от 22.10.2016 г. до
21.10.2017 г. Във връзка с извършеното плащане, „ЗАД А. България“ АД е изпратил Покана
за доброволно изпълнение на регресна претенция, за възстановяване на сумата от 528,36 лв.,
представляваща 513,36 лв. - изплатено застрахователно обезщетение и 15 лв. -
ликвидационни разноски до ищцовото дружество. Била образувана щета № 0410-110-1205-
2018, по описа на „ЗАД ОЗК – .“ АД. От доклада на процесната щета, е било одобрено от
дружеството сума за възстановяване в размер на 528,36 лв. Твърди се че чрез Платежно
нареждане с реф. № *********/17.06.2019 г. от страна на ищеца е било извършено плащане
по 93 броя щети, описани в Приложение № 1 към Уведомление от 12.06.2019 г., като се
пояснява че под позиция 56 фигурира процесната сума. В резултат дължимата сума по
твърдяната щета е била погасена.
На основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ, ищцовото дружество претендира платеното
застрахователно обезщетение, за което е изпратил Покана за уреждане на парични
задължения с изх. № А315-4063/04.07.2019 г., до ответника. Твърди се че видно от
приложеното известие за доставяне, поканата е била непотърсена от ответника. Моли съда
да уважи исковата претенция, ведно със законната лихва върху главницата, считана от датата
на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК, както и сторените по делото разноски.
Ответникът в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, оспорва предявения иск по основание и по размер. Оспорва действителността на
застрахователното правоотношение между ищеца и Ненчо Добрев Велев, собственик на лек
автомобил марка „Мазда“, модел“323“, с рег. № СА1961 КХ. Оспорва твърдения в протокол
за ПТП № . от 08.09.2017 г. механизъм на настъпване на процесното произшествие. Счита,
че искът е в завишен размер. Оспорва цената на описаните в фактура № ********** от
20.10.2017 г., материали и труд, както и техния вид и предназначение. Счита че размерът на
обезщетението за твърдените вреди не е определен правилно и законосъобразно. Оспорва
дължимостта на претендираните лихви, поради неоснователност на главното задължение,
както и претендираните разноски от ищеца като неоснователни. Оспорва истинността на
съдържанието и доказателствената сила на приложените Застрахователна полица №
./21.10.2016 г., Уведомление за щети по МПС от 15.09.2017 г, Приемно-предавателен
протокол 01.10.2017 г. И Фактура №********** от 20.10.2017 г. Счита, че следва ищеца да
докаже валидно застрахователно правоотношение и причинноследствена връзка с
твърдяното ПТП и реалното изпълнение и заплащане на ремонта на МПС. Възразява за
изтекла три годишна погасителна давност по отношение на главницата.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
От представените писмени доказателства от ищцовата страна, изисканите от съда,
2
включително и приложеното НОХД № 18023/2017 г. по описа на СРС, 108 състав, както и от
изслушаната автотехническа експертиза се установява следното: На 08.09.2017 г. около
16:05 часа, лек автомобил „Мазда 323”, с рег. № СА1961КХ, движейки се по Околовръстен
път с посока от с. Лозен към ул. „Самоковско шосе“ и на кръстовището с ул. „Патриарх
Герман“, поради движение с несъобразена скорост с интензитета на движението, водачът
реализирал ПТП със спрелия пред него, товарен автомобил „Шкода Фабия“, с рег.№ СВ.КК.
На местопроизшествието са се явили служители на ОПП – СДВР, които са съставили
Протокол за ПТП от същата дата, като ответникът е бил изследван за наличие на алкохол в
кръвта и е установен положителен резултат над 1,2 ‰, като на лицето е съставен акт
№ 541833.
С присъда от 25.02.2020 г., постановена по НОХД № 18023/2017 г. по описа на СРС,
108 състав, ответницата М. Б. И. е призната за виновна, в това, че на 08.09.2017 г. около
16:05 часа, в гр. София, по ул. „Околовръстен път“ с посока на движението от с. Лозен към
бул. „Самоковско шосе“ и на кръстовището на ул. „ Околовръстен път“ и ул. „Патриарх
Герман“ е управлявала лек автомобил „Мазда“, модел „323“ с рег. № СА1961КХ, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила, а именно 1,4 промила, установено по
надлежния ред – с протокол за химическа експертиза №1003/11.09.2017 г. на МБАЛ „Света
Анна“ – София АД – престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Присъдата е влязла в сила на
12.03.2020 г.
Изслушаната САТЕ установява, че при така установения механизъм на настъпване на
ПТП, е налице причинно-следствена връзка между същия и причинените вреди по товарен
автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № СВ.КК, а именно – увреждане на задна броня. Средната
пазарна стойност на вредите възлиза на 513,36 лв. с ДДС, като вещото лице е установило, че
към датата на настъпване на застрахователното събитие, увреденият автомобил е бил в
експлоатация 5 месеца и три дни, считано от датата на първоначалната регистрация.
По повод на настъпилото застрахователно събитие е подадено искане за завеждане на
щета от собственика на увреденото МПС за изплащане на обезщетение за нанесените
имуществени щети към застрахователят по застраховка „Каско“, като във връзка с
извършеното плащане ЗАД „А. България“ АД изпратило покана за доброволно изпълнениа
на регресна претенция по щета № 0300/17/777/506599 до ищцовото дружество, което от своя
страна с платежно нареждане от 17.06.2019 г. е заплатило сумата в размер на 528,36 лева,
представляваща застрахователно обезщетение, платено на собственика на увредения
автомобил в размер на 513,36 лева и 15 лева – ликвидационни разноски. До ответника е
изпратена регресна покана, която не е била връчена – писмото се е върнало като
непотърсено. Сумата не е изплатена, а след проведено производство по реда на чл. 410 от
ГПК, при което издадената в полза на ищеца заповед е била връчена по реда на чл.47, ал. 5
от ГПК, за ищеца е възникнал правен интерес да подаде настоящата искова молба.
При така приетата фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
По предявения установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
500, ал. 1, т. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: наличие
на валидно застрахователно правоотношение между него и собственикът на МПС марка
„Мазда“, модел“323“, с рег. № СА1961 КХ, механизма на настъпване на процесното ПТП,
причино-следствена връзка между твърдяното ПТП и сочените вреди върху застрахования
автомобил, виновното поведение за настъпването на ПТП у ответника, заплащане на
обезщетение и неговия размер, както и всички останали положителни факти и твърдения.
От представените по делото писмени доказателства, в това число справка от базата
данни на информационен център към Гаранционен фонд, се установява по несъмнен начин,
че е налице валидно сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", действащ към датата на застрахователното събитие. Установява се също така,
че в срока на договора е настъпило застрахователно събитие, което се покрива от
застраховката и че е налице платено от застрахователя обезщетение по регресна претенция
на застрахователя по застраховка „Каско“ на собственика на увредения автомобил.
3
В случая се установи по делото, че процесното пътнотранспортно произшествие е
било реализирано при механизма, описан в Протокола за пътнотранспортно произшествие и
вследствие виновното поведение на ответницата, която движейки се с несъобразена скорост
и след употреба на алкохол и концентрация над допустимата по закон, е причинила
катастрофа, при която е пострадал увреденият автомобил. Ищецът е изплатил обезщетение в
размер на 528,36 лв., както и че размерът на обезщетението е съответен на дължимия размер
за причинените вреди, като чрез изслушаната и приета по делото САТЕ се установява, че
пазарната стойност на ремонтните дейности, необходими за репариране на вредите е равен
на заплатеното от ищеца обезщетение.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че с оглед противоправността и вината в
поведението на ответника, който при реализиране на произшествието е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма, налице са предпоставките за възникване на пасивната материално-правна
легитимация да отговаря по предявения главен иск.
Относно размера на щетата съдът намира, че същата е правилно изчислена, подкрепя
се и от заключението на вещото лице, което определя стойността на нанесените щети, към
датата на ПТП в същия размер, поради което предявения иск следва да бъде уважен в
пълния му предявен размер.
Предвид доказването на исковата претенция по основание и размер, на разглеждане
подлежи релевираното от процесуалния представител на ответника възражение за изтекла
погасителна давност. Същото е допустимо, тъй като е релевирано своевременно в рамките
на предоставения от съда срок за отговор на исковата молба. Разгледано по същество,
възражението е неоснователно по следните съображения.
Съгласно нормата на чл. 477, ал. 1 КЗ, основното задължение на застрахователя по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" е да поеме на
свой риск срещу възнаграждение гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят. Суброгационното право на застрахователя срещу
застрахования представлява законоустановено отклонение от същественото съдържание на
договора за застраховка и поради тази причина е възможно да възникне единствено в
изрично и изчерпателно изброените в закона хипотези (чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ). В случая
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е
депозирано на 13.10.2022 г., от който момент се счита предявен искът, и от този момент
настъпват последиците по чл. 116, б. "б" ЗЗД и чл. 115, б. "ж" ЗЗД – прекъсване и спиране на
погасителната давност за вземането.
Съгласно чл. 378, ал. 6 КЗ, регресните и суброгационни искове на застрахователя по
застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 – 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1
срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години, считано от датата на
извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. В
случая плащането на застрахователното обезщетение от ЗАД „ОЗК .“ АД на „ЗАД А.
България“ АД е извършено на 17.06.2019 г., на която дата ищецът се е суброгирал в правата
на удовлетворения кредитор срещу ответника и за вземането му е започнала да тече
петгодишната давност. От посочената дата до депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не е изтекъл изискуемият 5 годишен срок, поради
което и процесното вземане не е погасено по давност.
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение възлиза в
размер на 513,36 лв., както и сумата от 15 лв. ликвидационни, или общо 528,36 лв. Съдът
приема за установено, че върху сумата за главница се дължи и законна лихва, начислена от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 13.10.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата.
4
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от него съдебни разноски в заповедното производство
в общ размер 385 лева и в исковото – 1300 лв., в това число за държавна такса, депозит за
вещо лице и депозит за особен представител, както и адвокатски хонорар по представения
списък по чл. 80 от ГПК.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните а „.“ („ЗАД ОЗК- .“ АД),
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет.5,
представлявано заедно от . чрез Адвокатско дружество „Г. и партньори“, представлявано от
адв. С. Е. С., със съдебен адрес гр. София, район Слатина, ул. . № 1, и М. Б. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Левски, зона В, бл. 8, вх. Б, ет. 2, ап. 29,
представлявана от особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК – адв. К. Г. К.–Т. –
САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Княгиня М.-Луиза“ № 67, вх. А, ет. 2, ап.8, по
предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.500, ал.1 т.1 КЗ,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 528,36 лв. (петстотин двадесет и осем лева и
тридесет и шест стотинки), представляваща регресна претенция за платено застрахователно
по застраховка ГО за виновно причинени имуществени вреди на МПС при ПТП на
08.09.2017 г. от ответника след употребата на алкохол над допустимата норма по закон,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на заявлението по чл.
410 ГПК – 13.10.2022 г.
ОСЪЖДА М. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Левски, зона В, бл. 8,
вх. Б, ет. 2, ап. 29 да заплати на „ЗАД ОЗК- .“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет.5, представлявано заедно от . сумата от 385
лв. (триста осемдесет и пет лева) за разноски в заповедното производство и сумата от 1 300
лв. (хиляда и триста лева) за разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5