№ 219
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110101621 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявени от „Йеттел България“ ЕАД срещу Й. В. Л.
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 345,
ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване на установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми:
1. По договор за мобилни услуги № ********* от 08.12.2014 г., изменен
с допълнително споразумение № ********* от 16.06.2018 г., с който се
предоставя мобилен номер ************** сумата в общ размер от 185,75
лв., от които: 22,59 лева, представляваща незаплатени такси и цени за
ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 10.08.2019 г. до
09.10.2019 г.; 163,15 лева, представляваща непогасен остатък от неустойка,
начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина на потребителя.
2. По договор за мобилни услуги № ********* от 24.10.2015 г., изменен
с допълнително споразумение № ********* от 12.03.2018 г., с който се
предоставя мобилен номер ************** сумата в общ размер от 74,85 лв.,
от които: 22,38 лева, представляваща незаплатени такси и цени за ползвани
електронни съобщителни услуги за периода от 10.08.2019 г. до 09.10.2019 г.;
52,47 лева, представляваща неустойка, начислена еднократно поради
1
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя.
3. По договор за мобилни услуги № ********* от 16.10.2017 г., изменен
с допълнително споразумение № ********* от 14.08.2019 г., с който се
предоставя мобилен номер ***************** сумата в общ размер от 167,13
лв., от които: 72,02 лева, представляваща незаплатени такси и цени за
ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 10.08.2019 г. до
10.01.2020 г.; 95,11 лева, представляваща неустойка, начислена еднократно
поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя.
4. По договор за мобилни услуги № ********* от 12.03.2018 г., изменен
с допълнително споразумение № ********* от 14.02.2019 г., с който се
предоставя мобилен номер *************** сумата в общ размер от 147,33
лв., от които: 74,94 лева, представляваща незаплатени такси и цени за
ползвани електронни 1 съобщителни услуги за периода от 10.08.2019 г. до
10.01.2020 г.; 72,39 лева, представляваща неустойка, начислена еднократно
поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя.
5. По договор за лизинг от 16.06.2018 г., въз основа на който е
предоставено за възмездно ползване мобилно устройство NOKIA 6.1 Black
сумата в общ размер от 169,90 лв., представляваща 10 предсрочно изискуеми
лизингови вноски за периода от 09.10.2019 г. до 16.04.2020 г.
6. По договор за лизинг от 16.10.2017 г., въз основа на който е
предоставено за възмездно ползване мобилно устройство ALCATEL U5 Blue
сумата в общ размер от 7,38 лв., представляваща 2 дължими неплатени
лизингови вноски за периода от 10.08.2019 г. до 09.10.2019 г.
7. По договор за лизинг от 12.03.2018 г., въз основа на който е
предоставено за възмездно ползване мобилно устройство KIDS WATCH MyKi
Touch HERO сумата в общ размер от 16,95 лв., от които: 10,17 лева,
представляваща три текущи месечни лизингови вноски за периода от
25.08.2019 г. до 24.11.2019 г.; 6,78 лева, представляваща 2 предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода от 25.11.2019 г. до 12.01.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
2
21.04.2022 г., до окончателното изплащане на вземанията,
за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 21410/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че са сключени следните договори за предоставяне на
услуги между него и ответницата:
1. Договор за мобилни услуги № ********* от 08.12.2014 г., съгласно
който на клиента са предоставени мобилен телефонен номер *********** и
мобилен телефонен апарат HUAWEI Ascend Y330 Black.
2. Договор за мобилни услуги JVs ********* от 24.10.2015 г., съгласно
който на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ********** и
мобилен телефонен апарат MICROSOFT Lumia 535 White.
3. Заявление за смяна на номер № ********* от 09.06.2016 г. съгласно
което мобилен номер ********** е заменен с нов **********, за който
продължили да се прилагат условията в Договор за мобилни услуги №
********* от 24.10.2015 г.
4. Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от
16.10.2017 г., съгласно който на клиента са били предоставени мобилен
телефонен номер ************** и мобилен телефонен апарат ALCATEL U5
Blue. Предоставянето на устройството е било уредено от страните в отделен
договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 107,37
лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за
лизинг, лизингополучателят се задължил да извърши една първоначална
лизингова вноска в размер на 22,50 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на
сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в
размер на 3,69 лв. с вкл. ДДС всяка, като е било предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера.
5. Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от
12.03.2018 г., съгласно който на клиента са предоставени мобилен телефонен
номер ************* и мобилно устройство KIDS WATCH MyKi Touch
HERO. Предоставянето на устройството е било уредено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
100,47 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора
3
за лизинг, лизингополучателят се задължил да извърши една първоначална
лизингова вноска в размер на 22,50 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на
сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в
размер на 3,39 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират
заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни
услуги чрез номера.
6. Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 12.03.2018 г. съгласно което мобилен номер
********** влизал в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна
абонаментна такса 20,99 лв., с вкл. ДДС или 17,49 лв. без вкл. ДДС.
7. Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 16.06.2018г., съгласно
което за мобилен номер *********** влизал в сила нов абонаментен план (със
стандартна месечна абонаментна такса 30,99 лв. с вкл. ДДС или 25,82 лв. без
вкл. ДДС), а на клиента е бил предоставен мобилен телефонен апарат NOKIA
6.1 Black. Предоставянето на устройството е било уговорено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
390,77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора
за лизинг, лизингополучателят се задълил да извърши двадесет и три месечни
лизингови вноски в размер на 16,99 лв. с вкл. ДДС всяка, като било
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
8. Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 14.02.2019 г., съгласно което за мобилен
номер ************* влязъл в сила нов абонаментен план, със стандартна
месечна абонаментна такса 24,99 лв. с вкл. ДДС или 20,82 лв. без вкл. ДДС.
9. Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 14.08.2019 г., съгласно което за мобилен
номер ************** влязъл в сила нов абонаментен план, със стандартна
месечна абонаментна такса 33,99 лв. с вкл. ДДС или 28,32 лв. без вкл. ДДС,
като за срока на договора била предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 29,99 лв., с вкл. ДДС или 24,99 лв. без вкл.
ДДС.
Твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, като му
4
били начислени 8 бр. фактури, издадени в периода м. септември 2019 г. - м.
януари 2020 г., а именно: фактура № **********/10.09.2019 г., фактура №
**********/25.09.2019 г., фактура № **********/10.10.2019 г., фактура №
**********/25.10.2019г., фактура № **********/10.11.2019 г., фактура №
**********/25.11.2019 г., фактура №**********/10.01.2020 г., фактура №
**********/25.01.2020 г.
Твърди, че доколкото ответникът не е изпълнил задълженията си по
договорите са му начислени неустойки за прекратяването на съответните
договори в размер на три стандартни месечни такси, а по отношения на
взетите устройства на лизинг от ответника се твърди, че е напъпила
предсрочна изискуемост съгласно сключените договори, поради което се
дължат всички лизингови вноски. Моли за уважаването на предявените искове
и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Същевременно ответникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК в
заповедното производство, в което е направил възражение, че вземанията на
ищеца са погасени по давност, клаузите за неустойка са нищожни, тъй като са
неравноправни и поради накърняване на добрите нрави.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени за разглеждане са кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92
ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е било да установи наличието на
валидно правоотношение с ответника по Договор за мобилни услуги, по
силата на който ищецът е предоставил на ответника посочения мобилен
номер, и Договор за лизинг от за посоченото мобилно устройство. Ищецът
следва да установи, че е предал на ответника лизинговия актив – посоченото
мобилно устройство, както и че за процесния период е обезпечил
възможността потребителят да си служи с вещта, както и да установи размера
на дължимите лизингови вноски.
5
В доказателствена тежест на ищеца е било да установи и наличие на
предпоставките за възникване в негова полза на вземане за неустойка, като
докаже: 1. съществуването на уговорена валидна клауза за неустойка; 2.
настъпване на твърдяното основание за нейната дължимост – едностранно и
предсрочно прекратяване на договора с ответника поради вина на последния и
невръщане на предоставеното оборудване; 3. размера на претендираната
неустойка.
Ответникът може да проведе насрещно доказване по посочените
обстоятелства. В тежест на ответника е да установи положителния факт на
плащането на претендираните суми.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
между страните са били сключени следните договори:
- договор за мобилни услуги № ********* от 08.12.2014 г., изменен с
допълнително споразумение № ********* от 16.06.2018 г., с който се
предоставя мобилен номер **************;
- договор за мобилни услуги № ********* от 24.10.2015 г., изменен с
допълнително споразумение № ********* от 12.03.2018 г., с който се
предоставя мобилен номер **************;
- договор за мобилни услуги № ********* от 16.10.2017 г., изменен с
допълнително споразумение № ********* от 14.08.2019 г., с който се
предоставя мобилен номер *****************;
- договор за мобилни услуги № ********* от 12.03.2018 г., изменен с
допълнително споразумение № ********* от 14.02.2019 г., с който се
предоставя мобилен номер ***************;
- договор за лизинг от 16.10.2017 г., въз основа на който е предоставено
за възмездно ползване мобилно устройство ALCATEL U5 Blue;
- договор за лизинг от 12.03.2018 г., въз основа на който е предоставено
за възмездно ползване мобилно устройство KIDS WATCH MyKi Touch HERO;
- договор за лизинг от 16.06.2018 г., въз основа на който е предоставено
за възмездно ползване мобилно устройство NOKIA 6.1 Black,
6
сключен между „Теленор България“ ЕАД (със сегашно наименование
„Йеттел България“ ЕАД) и Й. В. Л..
Тези обстоятелства се установяват от представените, приобщени към
доказателствения материал и неоспорени от ответника: договор за мобилни
услуги № ********* от 08.12.2014 г., изменен с допълнително споразумение
№ ********* от 21.06.2018 г.; договор за мобилни услуги № ********* от
24.10.2015 г.; договор за мобилни услуги № ********* от 16.10.2017 г.,
изменен с допълнително споразумение № ********* от 14.08.2019 г.; договор
за мобилни услуги № ********* от 12.03.2018 г., изменен с допълнително
споразумение № ********* от 14.02.2019 г.; договор за лизинг от 16.06.2018 г.;
договор за лизинг от 16.10.2017 г.; договор за лизинг от 12.03.2018 г.
Посочените писмени доказателства не са оспорени от ответника и не са
изложени твърдения и съображения, че ответникът не е сключвал твърдените
в исковата молба договори за мобилни услуги и лизинг. Същевременно
представените по делото договор за мобилни услуги и договор за лизинг,
носят подписа на ответника, като в производството не е оспорена
автентичността на тези документи.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установено при
условията на пълно и главно доказване, че в исковия период между страните в
производството са съществували валидни договорни правоотношения по
сключени между страните договор за мобилни услуги и договор за лизинг, по
които ищецът е осигурил достъп на ответника до своята мобилна мрежа и
предлагани далекосъобщителни услуги. По отношение на отчетния период
съгласно § 1, т. 17 ДРЗЕС, „електронна съобщителна услуга“ е услуга,
обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно
включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително
услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се
включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В
обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на
информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от
пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция
ищецът, следва да установи, че е предоставил възможността ответника да
ползва съответната мобилна мрежа до която е доставил сигнал,
радиоразпръскване и т. н. С оглед предоставените и реално използвани услуги
7
в предходните отчетни периоди, както и от предоставените СИМ карти, съдът
достига до извод, че ищецът е предоставил възможност за достъп на
потребителя до мобилната мрежа. Видно от приетите писмени доказателства
по делото, мобилният оператор фактурира задълженията по договора за
мобилни услуги ежемесечно за всеки отчетен период, вкл. същото се
установява и от неоспорените детайлни потребления за фиксирани телефонни
номера
************************************************************************.
В приетите по делото договори за мобилни услуги от 16.10.2017 г. и от
12.03.2018 г., с оглед раздел 7 „мобилен апарат“ се установява, че мобилният
оператор е предоставил на ответника устройство на лизинг, като това по
договора от 12.03.2018 г. е предоставено на преференциална цена с посочена и
стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на отстъпката. С
допълнително споразумение от 16.06.2018 г. към договор за мобилни услуги
от 08.12.2014 г. с оглед раздел 2 „устройства“ се установява, че мобилният
оператор е предоставил на ответника устройство на лизинг на
преференциална цена с посочена и стандартната цена на устройството без
абонамент и размерът на отстъпката. Съдът приема за доказано предаване на
вещите по договорите за лизинг с оглед изричната уговорка по
споразумението в частта, в която е описано, че с подписването на договора за
лизинг лизингополучателят декларира, че лизингодателят му е предал
съответното устройството (чл. 4 от договорите за лизинг).
Доказателствата за плащане не са ангажирани от ответника, който носи
тежестта на доказване, поради което, в приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът
приема този факт за недоказан.
По отношение на претенциите за неустойка:
Претендират се неустойки, както следва:
- по договор за мобилни услуги № ********* от 08.12.2014 г., изменен с
допълнително споразумение № ********* от 16.06.2018 г., с който се
предоставя мобилен номер *****************, сумата от 163,15 лева, която
представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без вкл. ДДС (по 25,82 лв. всяка), а именно 77,46 лв., ведно с добавена
разликата в размер на 85,69 лв. между стандартната цена на NOKIA 6.1 Black
8
без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 16.06.2018 г. и
дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 16.06.2018 г.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги на чл. 12 от
Общите условия на оператора за договорите за лизинг;
- по договор за мобилни услуги № ********* от 24.10.2015 г., изменен с
допълнително споразумение № ********* от 12.03.2018 г., с който се
предоставя мобилен номер 0894/426862, сумата от 52,47 лева, която
представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без вкл. ДДС (по 17,49 лв. всяка);
- по договор за мобилни услуги № ********* от 16.10.2017 г., изменен с
допълнително споразумение № ********* от 14.08.2019 г., с който се
предоставя мобилен номер *****************, сумата от 95,11 лева, която
представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без вкл. ДДС (по 28,32 лв. всяка), ведно с добавената част от стойността на
ползваните отстъпки, съответстваща на оставащия срок до края на договора;
- по договор за мобилни услуги № ********* от 12.03.2018 г., изменен с
допълнително споразумение № ********* от 14.02.2019 г., с който се
предоставя мобилен номер ***************, сумата от 72,39 лева, която
представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без вкл. ДДС (по 20,82 лв. всяка), а именно 62,46 лв., ведно с добавена
разликата в размер на 9,93 лв. между стандартната цена на мобилно
устройство KIDS WATCH MyKi Touch HERO без отстъпка, съгласно последно
актуалната ценова листа към 12.03.2018 г. и дължимата обща преференциална
цена по Договор за лизинг от 12.03.2018 г., съответстваща на оставащия срок
от договора за мобилни услуги на чл. 12 от Общите условия на оператора за
договорите за лизинг.
От посочените клаузи се установява, че при прекратяване на договора
преди изтичане на срока по вина на потребителя или поради нарушаване на
задълженията му по договора, последният дължи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В допълнение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на
9
оставащия срок на договора, както и част от разликата между стандартната
цена на продадено на промоция мобилно устройство, съгласно действащата
към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него
при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора.
Съдът, след анализ на описаните клаузи, намира, че размерът на
неустойката при предсрочно прекратяване на договора като сбор от
оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора с
уговорен максимум от три такси, не е прекомерен. Посочената неустойка има
за цел да набави заместваща облага за оператора поради факта, че същият
пропуска възможността да реализира приходи от предоставянето на услуги за
първоначално уговорения срок на договора, като той вече е осигурил
техническата възможност за ползването на съответната услуга до края на
срока и е планирал получаването на съответния приход за пълния срок на
договора. Именно предвид дългосрочния характер на съглашението
операторът е предоставил на абоната и отстъпка от цената на продаденото
устройство. Неустойката в размер на тази отстъпка от пазарната цена има за
цел да обезщети оператора за това, че е пропуснал възможността да продаде
същото устройство по пазарна цена, доколкото при извършване на преценка за
продължителността на договора с конкретния клиент операторът е преценил,
че за него не е икономически неизгодно да предостави на потребителя
устройството с отстъпка, но при предсрочното прекратяване на
правоотношението по вина на потребителя този негов интерес е бил нарушен
и е отпаднало очакването му предоставената на клиента отстъпка от цената на
продаденото устройство да бъде „компенсирана“ от дългосрочната
обвързаност за пълния срок на договора за мобилни услуги. Видно е, че
описаните два вида различни неустойки обезщетяват различни вреди за
оператора от неизпълнението на задълженията на абоната по договора, като
същите разкриват присъщите на неустойката функции – обезпечителна,
обезщетителна и санкционна. Уговорените неустойки не водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, а
целят да компенсират оператора за описаните вреди от предсрочното
прекратяване на правоотношението по вина на потребителя, като
съобразявайки вида на предоставените услуги и всички обстоятелства,
свързани със сключването и неизпълнението на процесния договор, съдът
намира, че неустоечните клаузи не са неравноправни и въз основа на тях са
10
възникнали валидно парични вземания в полза на ищеца.
От съдържанието на срочния договор за мобилни услуги № *********
от 08.12.2014 г., изменен с допълнително споразумение № ********* от
16.06.2018 г., с който се предоставя мобилен номер *****************, се
установява, че същият е бил със срок до 16.06.2020 г., но към м. 09. 2019 г.
потребителят е бил в неизпълнение на месечните си парични задължения,
поради което договорът е бил едностранно прекратен по негова вина.
Следователно, ищецът има право на неустойка в размер на три месечни
абонаментни такси по този договор без ДДС – сумата от общо 77,46 лв. (три
вноски, всяка от които от по 25,82 лв.).
От съдържанието на договора за лизинг от 16.06.2018 г. е видно, че
закупеното мобилно устройство на промоция е било предадено на ответника.
За оставащия срок от договор, за който потребителят не е платил лизинговите
вноски, същият дължи припадащата се част от отстъпката от пазарната цена в
размер на 85,69 лв.
От съдържанието на срочния договор за мобилни услуги № *********
от 24.10.2015 г., изменен с допълнително споразумение № ********* от
12.03.2018 г., с който се предоставя мобилен номер 0894/426862, се
установява, че същият е бил със срок до 12.03.2020 г., но към м. 09.2019 г.
потребителят е бил в неизпълнение на месечните си парични задължения,
поради което договорът е бил едностранно прекратен по негова вина.
Следователно, ищецът има право на неустойка в размер на три месечни
абонаментни такси по този договор без ДДС – сумата от общо 52,47 лв. (три
вноски, всяка от които от по 17,49 лв.).
От съдържанието на срочния договор за мобилни услуги № *********
от 12.03.2018 г., изменен с допълнително споразумение № ********* от
14.02.2019 г., с който се предоставя мобилен номер ************, се
установява, че същият е бил със срок до 14.02.2021 г., но към м. 10.2019 г.
потребителят е бил в неизпълнение на месечните си парични задължения,
поради което договорът е бил едностранно прекратен по негова вина.
Следователно, ищецът има право на неустойка в размер на три месечни
абонаментни такси по този договор без ДДС – сумата от общо 62,46 лв. (три
вноски, всяка от които от по 20,82 лв.). От съдържанието на договора за
лизинг от 12.03.2018 г. е видно, че закупеното мобилно устройство на
11
промоция е било предадено на ответника. За оставащия срок от договор, за
който потребителят не е платил лизинговите вноски, същият дължи
припадащата се част от отстъпката от пазарната цена в размер на 9,93 лв.,
поради което и този иск е основателен и следва да се уважи изцяло.
Доколкото не са ангажирани доказателства за заплащане на съответните
месечни вноски и лизингови вноски, съдът приема за установено виновно
неизпълнение от страна на ответника, изразяващо се в неплащане на
възникнали задължения за абонаментни такси за процесните отчетни периоди
– арг. чл. 154, ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 19б, б. „в“ от Общите условия на
оператора последния има право едностранно да прекрати индивидуалния
договор с потребителя при неплащане на дължими суми след изтичане на
предвидения срок. В процесните фактури ищецът е начислил неустойки, което
следва да се приеме за изявление за едностранно прекратяване на договора
съгласно ОУ. Настоящият съдебен състав намира така уговорените неустоечни
клаузи за валидни и непротиворечиви на критериите, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС.
С оглед изложеното исковете за неустойка също следва да се уважат.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност:
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Съгласно чл. 111, б. „б“ и „в“ ЗЗД за процесните вземания се прилага 3-
годишният давностен срок.
Доколкото искът за вземането се счита предявен на 21.04.2022 г. – датата
на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК, с което давността за вземането се счита прекъсната на основание чл. 116,
б. „б“ ЗЗД и е спряла да тече на основани чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, а падежът
на най-старото задължение е настъпил на 25.09.2019 г., то до предявяването на
иска на 21.04.2022 г., обективно не могъл да изтече 3-годишният давностен
срок за вземането.
12
Ето защо възражението за изтекла погасителна давност за вземането за
главница се явява неоснователно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК има единствено ищецът. Последният претендира и доказва разноски в
общ размер на 1010,00 лв., от които 25,00 лв. за ДТ и 480,00 лв. с вкл. ДДС за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 25,00 лв. за ДТ и
480,00 лв. с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Претендираното адвокатско възнаграждение е минимален размер съгласно чл.
7, ал. 2, т. 1 НМРАВ.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. В. Л., ЕГН ********** на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ,
вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД дължи на „Йеттел България“ ЕАД (с
предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК ********* следните
суми:
1. По договор за мобилни услуги № ********* от 08.12.2014 г., изменен
с допълнително споразумение № ********* от 16.06.2018 г., с който се
предоставя мобилен номер ************** сумата в общ размер от 185,75
лв., от които: 22,59 лева, представляваща незаплатени такси и цени за
ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 10.08.2019 г. до
09.10.2019 г.; 163,15 лева, представляваща непогасен остатък от неустойка,
начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина на потребителя.
2. По договор за мобилни услуги № ********* от 24.10.2015 г., изменен
с допълнително споразумение № ********* от 12.03.2018 г., с който се
предоставя мобилен номер ************** сумата в общ размер от 74,85 лв.,
от които: 22,38 лева, представляваща незаплатени такси и цени за ползвани
електронни съобщителни услуги за периода от 10.08.2019 г. до 09.10.2019 г.;
52,47 лева, представляваща неустойка, начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
13
потребителя.
3. По договор за мобилни услуги № ********* от 16.10.2017 г., изменен
с допълнително споразумение № ********* от 14.08.2019 г., с който се
предоставя мобилен номер ***************** сумата в общ размер от 167,13
лв., от които: 72,02 лева, представляваща незаплатени такси и цени за
ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 10.08.2019 г. до
10.01.2020 г.; 95,11 лева, представляваща неустойка, начислена еднократно
поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя.
4. По договор за мобилни услуги № ********* от 12.03.2018 г., изменен
с допълнително споразумение № ********* от 14.02.2019 г., с който се
предоставя мобилен номер *************** сумата в общ размер от 147,33
лв., от които: 74,94 лева, представляваща незаплатени такси и цени за
ползвани електронни 1 съобщителни услуги за периода от 10.08.2019 г. до
10.01.2020 г.; 72,39 лева, представляваща неустойка, начислена еднократно
поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя.
5. По договор за лизинг от 16.06.2018 г., въз основа на който е
предоставено за възмездно ползване мобилно устройство NOKIA 6.1 Black
сумата в общ размер от 169,90 лв., представляваща 10 предсрочно изискуеми
лизингови вноски за периода от 09.10.2019 г. до 16.04.2020 г.
6. По договор за лизинг от 16.10.2017 г., въз основа на който е
предоставено за възмездно ползване мобилно устройство ALCATEL U5 Blue
сумата в общ размер от 7,38 лв., представляваща 2 дължими неплатени
лизингови вноски за периода от 10.08.2019 г. до 09.10.2019 г.
7. По договор за лизинг от 12.03.2018 г., въз основа на който е
предоставено за възмездно ползване мобилно устройство KIDS WATCH MyKi
Touch HERO сумата в общ размер от 16,95 лв., от които: 10,17 лева,
представляваща три текущи месечни лизингови вноски за периода от
25.08.2019 г. до 24.11.2019 г.; 6,78 лева, представляваща 2 предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода от 25.11.2019 г. до 12.01.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
21.04.2022 г., до окончателното изплащане на вземанията,
14
за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 21410/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА Й. В. Л., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
да заплати на „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор
България“ ЕАД), ЕИК ********* сумата от 1010,00 лв., представляваща
разноски в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15