РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110171210 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на ФИРМА против Е. В. И., за
признаване за установено съществуването на вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.08.2022 г.
по ч. гр. д. № 40282/2022 г. по описа на СРС, 178 състав.
Предявен е по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено по отношение на ищеца, че ответницата Е. В. И. дължи на ищеца
ФИРМА сумата от 698,62 лева за главница за периода от 05.2018 г. до
04.2020 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот находящ се в гр. София, общ. Искър, ж.к.
Дружба, бл. 121, вх. Б ет. 6, ап. 20, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
26.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
отвтениците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане, защото ответницата има
качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабден имот,
който са придобили по наследство. Излага, че е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника -
настоящата ответница за суми за главница и обезщетение за забава за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабдения имот. Тъй като срещу издадената заповед е подадено
възражение по чл. 414а и чл. 414 ГПК, на ищеца са дадени указания, че може
1
да предяви иск за установяване на вземанията си, което е сторено с
предявените в настоящото производство искове. Ищецът излага твърдения, че
ответницата е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2
ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цената за ТЕ. Твърди,
че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от ФИРМА на клиенти за
битови нужди в гр. София. Поддържа, че през процесния период в
отношенията между страните са в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от ФИРМА на клиенти за битови нужди в гр. София,
одобрени с решение на КЕВР от 2016 г. В изпълнение на разпоредбата на чл.
139б ЗЕ, собствениците на сградата, в която се намира и имотът на
ответницата, са сключили договор за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия с ФИРМА. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ
сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по
прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база
отчетено реално потребление. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищецът моли за уважаване на предявените претенции.
Претендира разноски.
С молба от 09.08.2023 г. заявява, че всички дължими суми за процесния
период за имота, както и за съдебните разноски са платени, но поддържа
исковете. Претендира разноски за юрисконсулт.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е
постъпил от ответницата. Ответницата признава задължението по делото.
Излага, че има сключено споразумение с ищцовото дружество за разсрочване
на плащанията. Представя доказателства. Прави искане на ответника да се
присъди минимално възнаграждение. Не претендира разноски.
В проведеното единствено открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца заявява, че ищцовата страна претендира единствено
присъждането на юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е установителен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и
претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149, ал. 1 ЗЕ е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно:
1/. че процесният недвижим имот е бил топлоснабден през процесния
период и че се е намирал в сграда в режим на етажна собственост,
2
присъединена към топлопреносната мрежа;
2/. че ответницата е имала качеството клиент на топлинна енергия за
битови нужди през процесния период;
3/. че през процесния период между страните е съществувало валидно
облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна
енергия до процесния имот;
4/. начина на извършване на дяловото разпределение и дела на
ответницата за отопление на процесния имот, сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване;
5/. потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите
й през исковия период.
В тежест на ответницата е при установяване на горните факти да
докаже плащане на дълга.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите писмени
доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран
и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена
към топлопреносната мрежа.
Относно качеството на ответницата на клиент на топлинна енергия за
битови нужди съдът приема следното:
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са "потребители на топлинна енергия". След отмяната на § 1, т.
42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", еквивалентно по смисъл на
понятието "потребител на топлинна енергия".
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. /
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат
да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на
3
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице
придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички
допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество /ТР №
2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС/.
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция
на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая ответницата не спори, че е собственик на процесния имот и
като такава – клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
цитираните разпоредби – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ
регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които
се урежда съдържанието на договора. Договорното правоотношение по
продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, включително и относно приемането на Общите условия, в който
смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по
гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
С оглед на тази нормативна уредба, съдът приема, че между главните
страни за исковия период е бил сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-01/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г., съответно ответницата дължи заплащане на цената на
доставената до имота топлинна енергия.
По делото не е спорно, а и се установява от представените от третото
4
лице – помагач писмени доказателства, че дяловото разпределение е
извършвано от ФИРМА, за исковия период е начислена топлинна енергия за
отопление на имот, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, в съответствие с
действащата през процесния период нормативна уредба. Технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното
предприятие. Дължимата сума след изравнителните сметки е в размер на
899,6 лв., т. е., съдът приема, че през процесния период ищецът е доставил
топлинна енергия до имота на ответницата на стойност 899,66 лв. (като
съобразно диспозитивното начало в процеса предмет на настоящия спор е
само сумата от 879,84 лв.), което не се оспорва от ответницата.
При така изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало
вземане към ответницата за стойност на доставена топлинна енергия в размер
на исковата сума.
Съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да зачете
релевантните за спора факти, настъпили след предявяване на иска.
Едно от съществените правнорелевантни обстоятелства, имащо
значение за правилното разрешаване на спора, безспорно представлява
извършено от ответника доброволно плащане на исковата сума в хода на
исковия процес. В случая от страна на ответницата е представена
споразумение с ищцовото дружество от 15.11.2022 г., както и фискарни
бонове за плащане.
ФИРМА признава извършеното плащане, като заявява, че остава
дължимо единствено юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
Съдът приема, че са погасени изцяло задълженията за главница и
лихви. С оглед изложеното, предявените искове следва да се отхвърлят като
погасени чрез извършено плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане,
извършено в хода на процеса, право на разноски има ищецът. С извършеното
плащане съдът приема, че са погасени изцяло разноските за заповедното
производство, както и дължимата за исковото производство държавна такса.
На ищеца следва да се присъди, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50
лв. юрисконсултско възнаграждение при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото, както и разясненията на
определение № 518 от 03.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4461/2019 г. по описа на
ВКС, IV г. о.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 178
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ФИРМА, срещу Е. В. И., ЕГН **********,
установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
5
признаване за установено, че ответницата Е. В. И. дължи на ищеца ФИРМА:
сумата от 698,62 лева за главница за периода от 05.2018 г. до 04.2020 г.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот находящ се в ..., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
26.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
04.08.2022 г. по ч. гр. д. № 40282/2022 г. по описа на СРС, 178 състав, като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Е. В. И., ЕГН **********, да заплати на ФИРМА, на основание чл.
78, ал. 1 и ГПК сумата 50 лв. – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – ФИРМА,
на страната на ищеца ФИРМА.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6