Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 23.03.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на седми март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при
секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора ....................,
като разгледа докладваното от съдия Христова адм.д. № 54/2022г. по описа на
Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл.118 от Кодекс за социално
осигуряване (КСО).
Административното
дело е образувано по жалба на Ц.Ю.Б. с ЕГН ********** и посочен постоянен адрес
***, подадена против Решение № 2153-10-3 от 17.01.2022г. на Директора на ТП на
НОИ Ловеч, с което е потвърдено Разпореждане №О-10-999-00-********** от
09.12.2021г. на Ръководител по изплащане на обезщетения и помощи при ТП на НОИ
Ловеч и жалбата е отхвърлена. С Разпореждане №О-10-999-00-********** от
09.12.2021г. е отказано изплащане на парично обезщетение/помощ за общо
заболяване по болничен лист №Е20211106330.
В
жалбата си оспорващата твърди, че решението е незаконосъобразно с доводи за
постановяването му при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с
целта на закона. Сочи, че има действащо трудово правоотношение със своя
работодател, както и че е осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на
КСО и че има право на отказаното обезщетение. Твърди, че в дните след
27.09.2021г. не е била на работа, тъй като е ползвала отпуск по чл.169 от КТ. Моли
да се отмени оспореното решение като незаконосъобразно.
В
открито съдебно заседание оспорващата чрез упълномощен адвокат поддържа съображенията, изложени в жалбата. Излага
още, че е имала валидно трудово правоотношение до 31.01.2022г., на която дата й
е била връчена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и
прекратяване на трудовото й правоотношение от работодателя. Претендира
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Ответникът
чрез упълномощен процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Моли да се отхвърли същата и поддържа мотивите в
оспореното решение. С писмени бележки доразвива доводите си досежно законосъобразността
на процесното решение.
Настоящият
съдебен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Ц.Ю.Б.
е работила по трудов договор в осигурителя ЦСОП „Васил Левски“ гр. Ловеч на
длъжност „психолог“ при 8-часов работен ден. Същата с писмена молба от
15.07.2021г., заведена в осигурителя с вх. № 125/16.07.2021г., е поискала да й
бъде разрешен платен отпуск в размер на 30 дни на основание чл.165 от КТ (отм.
2015г.), считано от 17.09.2021г. до 05.11.2021г. Исканият отпуск не е бил разрешен,
видно от положената върху молбата резолюция „НЕ“ от страна на директора на ЦСОП
„Васил Левски“ гр. Ловеч. Б. не се е
явила на работа на 27.09.2021г., за което е съставен констативен протокол №
1/27.09.2021г., подписан от свидетели. За неявяването на Б. на работа на
28.09.2021г., на 29.09.2021г. и на 30.09.2021г. са съставени съответно
констативен протокол № 2/28.09.2021г., констативен протокол № 3/29.09.2021г. и
констативен протокол № 4/30.09.2021г. В присъствената форма за месец 09/2021г. за
Б., дните 27.09, 28.09, 29.09 и 30.09.2021г. са отразени като неприсъствени
дни, с отбелязване „н“ - неплатен.
От
страна на работодателя е било изготвено и изпратено писмо изх.№ 48/29.09.2021г.
с искане за представяне на писмени обяснения в срок до 04.10.2021г. за
извършено от Б. нарушение на трудовата дисциплина. На 02.11.2021г. в
осигурителя е получен отговор от Б., в който същата е изтъкнала, че е студент
задочна форма на обучение във ВТУ и до момента без възражение й е разрешаван
отпуск по чл.169, ал.1 от КТ, както и че с молба вх. №125/16.07.2021г. Б. е
заявила, респ. упражнила правото си на платен годишен отпуск по чл.169, ал.3 от КТ – 30 работни дни за подготовка на дипломната си работа.
Междувременно
от страна на работодателя е било отправено искане до отдел „Административно
обслужване на студенти“ към ВТУ за предоставяне на информация за Б., касаеща
последното издадено уверение за лицето, издадена служебна бележка за насрочена
дата на защита на дипломна работа/държавен изпит и т.н.
В
отговор от ВТУ е било потвърдено с писмо техен изх. №120-УЦАОС/15.11.2021г., че
последното издадено уверение в полза на Ц.Б. е с № 46844/11.06.2021г.,
съдържащо информация за записан от нейна страна летен семестър на учебната 2020/2021г.
В отговора е посочено, че държавният изпит по специалността „Приложна
психология“ към Философския факултет е бил на 04.10.2021г., на която дата
студентката Б. не се е явила нито на защита на дипломната работа, нито на
държавен изпит. Конкретизирано е още, че поправителната държавна изпитна сесия
ще се проведе през м. февруари 2022г.
Съгласно
реда, разписан в чл.8 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване (НПОПДОО), от осигурителя „ЦСОП „Васил Левски“ гр. Ловеч
е било представено в ТП на НОИ Ловеч удостоверение-приложение № 9 към болничен
лист №Е20211106330, издаден на Ц.Ю.Б. с посочена причина за временната
неработоспособност „общо заболяване“ за период от 16.11.2021г. до 05.12.2021г.
(вкл.).
В хода на
извършената преценка на осигурителните права на лицето и съответно на правото
му на парично обезщетение за времена неработоспособност по болничен лист №Е20211106330,
е било установено, че в Раздел I, т. 1 от представеното от работодателя
удостоверение-приложение № 9 с вх. № Р14-10-000-00-**********/07.12.2021г. е
посочено, че към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето не
е осигурено за общо заболяване и майчинство.
С
Разпореждане №О-10-999-00-********** от 09.12.2021г. на За Ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Ловеч (съгласно Заповед №
1015-10-45/10.05.2016г.), на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от НПОПДОО,
на Ц.Б. е било отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване по болничен лист №Е20211106330. Отказът е обоснован с
обстоятелството, че видно от подадените в ТД на НАП данни за осигуряване,
декларирани в удостоверение №9 към НОИ данни от ЦСОП „Васил Левски“,
осигуряването на Б. е прекъснато считано от 27.09.2021г. и към датата на
настъпване на временната неработоспособност – 16.11.2021г., за лицето не е
възникнало осигуряване по смисъла на чл.10 от КСО.
С жалба
вх. №1012-10-194 от 23.12.2021г. Б. е оспорила пред Директора на ТП на НОИ Ловеч
Разпореждане №О-10-999-00-********** от 09.12.2021г. на Ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Ловеч, с искане
разпореждането да бъде отменено.
С
обжалваното в настоящото съдебно производство Решение № 2153-10-3 от 17.01.2022г.,
постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ Ловеч е
отхвърлил като неоснователна подадената от Ц.Ю.Б. жалба и е потвърдил
Разпореждане №О-10-999-00-********** от 09.12.2021г.
В
процесното решение административният орган е обосновал извод, че при установените
данни, след като Б. не се е явила на работа на 27.09.2021г. без уважителни
причини, то същата е нарушила трудовата дисциплина, затова от осигурителя ЦСОП
„Васил Левски“ за нея с образец №1 са подадени данни за прекъсване на
осигуряването поради самоотлъчка. Приел е, че от гледна точка на спора, предмет
на производството, се явяват ирелевантни обстоятелствата, свързани с причините,
довели до отсъствието на Б. от работа, както и че по отношение на Б. не е
осъществен нормативно регламентираният правопораждащ фактически състав по чл.40,
ал.1 от КСО за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност,
тъй като към 16.11.2021г. – началната дата на неработоспособността по болничен
лист с № Е20211106330, жалбоподателката не е имала качеството „осигурено лице“
по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, поради прекъсване на осигурителното
правоотношение, съгласно чл.10, ал.2 от КСО.
По
делото са приети като доказателства и заверено копие на Заповед
№106/02.11.2021г. на Директора за ЦСОП „Васил Левски“ гр. Ловеч, с която на Б.
е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и справка за
представените болнични листи в Електронния регистър на БЛ и болнични листи –
два броя.
Въз
основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата
отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е в
законоустановения 14-дневен срок (оспореното решение е връчено на Б. на 19.01.2022г.,
а жалбата е постъпила при административния орган на 28.01.2022г. с вх.№ 2103-10-4;
жалбата е подадена и в 14-дневен срок от издаването на решението), пред местно
компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация – адресат на
постановения отказ за изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност. Решението е индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21 от АПК и чл.118 от КСО, подлежи на оспорване по съдебен ред относно
законосъобразността му, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на
страните, Ловешки административен съд, втори административен състав, намира жалбата
за неоснователна по следните съображения:
Решението
на Директора на ТП на НОИ Ловеч е издадено от териториално и материално компетентен
орган съобразно чл.117, ал.3 от КСО, в установената от закона форма, с излагане
на правни и фактически основания, мотивирано е. Разпореждането също е издадено
от компетентен орган – длъжностното лице, на което е възложено ръководството по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ Ловеч съгласно Заповед №
1015-10-45/10.05.2016 г., приложена в административната преписка.
При
постановяването на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и оспореният
акт е издаден в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, противно
на възраженията на жалбоподателя.
Основният спорен въпрос по делото се
свежда до това, дали към 16.11.2021г. – датата на настъпване на временната
неработоспособност по болничен лист №Е20211106330, жалбоподателката Б. е била
осигурена за общо заболяване и майчинство и съответно дали по отношение на
лицето са били изпълнени нормативно регламентираните условия по чл.40, ал.1 от КСО за
изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност.
Съгласно §1, ал.1, т.3 от
Допълнителните разпоредби на КСО „осигурено
лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от
КСО, и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски, като осигуряването на лицето, което е започнало трудова
дейност съгласно чл.10 от КСО,
продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5.
Според ал.1 на чл.10
от КСО осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и
за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й, като в ал.2 на същия член е
регламентирано, че осигуряването се прекъсва през периодите, които не се
зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл.4 или чл.4а, ал.1 не е прекратена. По силата на чл.40, ал.1 от КСО
осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че едно от кумулативно
изискуемите се задължителни условия за възникване на правото на парично
обезщетение за временна неработоспособност е при настъпване на
неработоспособността лицето да е осигурено по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР
на КСО за общо заболяване и майчинство.
Според правило на чл.54к от КСО, отпускането и изчисляването на
паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване,
бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено
осигуряване, се извършват въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 и чл.33, ал.5, т.12, както и на данните,
декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от
държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на
Министерския съвет. Този подзаконов нормативен акт е Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Съгласно чл.1, ал.2 от
НПОПДОО преценката на правото и определянето на размера на паричните
обезщетения и помощите по ал.1 от Наредбата се
извършва въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО,
данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се
използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица,
регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, регистър „Трудови договори“, регистър „Пенсии“, регистър „Трудови
злополуки“, регистър „Професионални болести“, регистър „Парични помощи за
профилактика и рехабилитация“ и от регистър „Парични обезщетения и помощи от
ДОО“, както и данните от удостоверенията по чл.8, чл.9
и чл.11, ал.1 и
2 от наредбата.
Болничните листове, като първични медицински документи удостоверяват
състоянието на временна неработоспособност, неговата причина и продължителност.
Те освобождават лицето от изпълнението на трудовите му задължения и служат пред
осигурителния орган като основание за получаване на осигурителни плащания
(парични обезщетения). За всеки болничен лист осигурителите, техните клонове и
поделения и осигурителните каси представят в НОИ удостоверение по образец,
съгласно приложение №9, с данни относно правото на парично обезщетение. В
раздел I, т.1 от удостоверението се посочва дали към датата на настъпване на
временната неработоспособност лицето е осигурено за съответния риск – в случая
общо заболяване и майчинство, а в т.2 – дали за него е налице изискуемият осигурителен
стаж. В т.9 се посочват от осигурителя дните през периода на
неработоспособността, през които лицето е следвало да работи, т.е. дните, за
които би следвало да се изплати парично обезщетение, поради факта, че лицето не
е било работоспособно. Преценката на правото на парично обезщетение се извършва
на база данните, съдържащи се в посочените по-горе източници на информация,
включително въз основа на данните по приложение №9 към болничния лист.
От представените по делото доказателства се установява, че между ЦСОП
„Васил Левски“ гр. Ловеч в качеството на работодател и Ц.Ю.Б. в качеството на
работник, е съществувало трудово правоотношение, като жалбоподателката е била
назначена при осигурителя на длъжност „психолог“.
В Раздел I, т.1 от представеното в ТП на НОИ Ловеч по реда на чл.8 от НПОПДОО, от работодателя ЦСОП
„Васил Левски“, в качеството му на осигурител, удостоверение-приложение №9 към
издадения на Б. болничен лист №Е20211106330, е посочено, че към датата на
настъпване на времената неработоспособност лицето не е осигурено за общо
заболяване и майчинство, като в т.8 и т.26 осигурителят е посочил, че считано
от 27.09.2021г. осигуряването на лицето е прекъснато, тъй като от тази дата Б.
не упражнява трудова дейност и е отразена „самоотлъчка“.
Както правилно е посочил административният орган в мотивите на процесното
решение, „самоотлъчката“ представлява наложено от
практиката понятие за фактическо действие (бездействие) от страна на
работника/служителя, съставляващо неявяване на работното място без уважителна
причина. При „самоотлъчката“ липсва реално полагане на
труд, извършване на трудова дейност и изпълнение на служебните задължения. За
да се приеме, че е налице „самоотлъчка“,
е достатъчно работникът/служителят да не се е явил на работа в рамките на
установеното с трудовия договор работно време и неговото отсъствие да не е по
уважителни причини, т.е. отсъствието да не е документално обосновано чрез искан
и/или разрешен платен или неплатен отпуск или с болничен лист, удостоверяващ
временна неработоспособност. „Самоотлъчката“
може да бъде както санкционирана (с налагане на дисциплинарно наказание, както
е в случая), така и само констатирана.
По отношение на административноправния спор – предмет на настоящото дело,
се явяват ирелевантни обстоятелствата, свързани с причините, довели до
отсъствието на Б. от работа, доколкото от една страна самата „самоотлъчка“ е отбелязана по надлежен ред
от осигурителя като прекъсване на осигуряването, а от друга страна споровете по
повод съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение
между работника и работодателя се разглеждат по друг процесуален ред и не са
подведомствени на административните съдилища. При преценката за наличието на
условията за възникването и съществуването на осигурителните права, извън
компетентността и правомощията на длъжностните лица и на органите на НОИ е да
извършват проверка за изясняване на релевиран от една от страните по трудовото
правоотношение трудово-правен спор по см. на чл.357, ал.1 от КТ.
Неоснователни
и в противоречие с приложимите законови разпоредби са твърденията в жалбата, че
административният орган не е изяснил правилно фактическата обстановка, с което
е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Както се посочи и по-горе, нормите на чл.54к от КСО и чл.1, ал.2 от
НПОПДОО очертават реда, по който се отпускат и изчисляват паричните
обезщетения.
Действително, независимо от
доказателствената стойност на удостоверените в приложение №9 обстоятелства, не
следва презумпция за тяхната достоверност и винаги компетентният
административен орган, в рамките на предоставените му правомощия, следва да
извърши обективна и всестранна проверка на относимите факти и обстоятелства,
съобразно принципите на съразмерност и истинност, регламентирани в чл.6 и чл.7
от АПК. В случая, предвид спецификата на производството по отпускане и
изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО административният орган е
взел предвид представената в приложение №9 към болничния лист информация,
изцяло в съответствие с определените му в чл.1, ал.2 от НПОПДОО правомощия.
Безспорно е, че без коректно
подадени данни от страна на осигурителя, обективно не е възможно за органите на
ТП на НОИ да извършат правилна преценка по отношение правото на парично
обезщетение. С оглед заявеното от осигурителя липса на осигуряване на Б. към 16.11.2021г.,
при прилагането на чл.40, ал.3, изр. второ от КСО и чл.47, ал.1 от НПОПДОО, според
които разпоредби, ако лицето няма право на парично обезщетение или на парична
помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на
паричните обезщетения и помощи, или друго длъжностно лице, определено от
ръководителя на ТП на НОИ, издава разпореждане за отказ в срок до 10 работни
дни от постъпване в НОИ на данните от издадените болнични листове и представяне
на удостоверенията по образец съгласно приложения № 9-11 или на
заявленията-декларации по образец съгласно приложения № 15-18 от НПОПДОО, то ръководителят
по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Ловеч е бил длъжен да
издаде разпореждане за отказ за изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист №Е20211106330 на Б..
С оглед на гореизложеното и въз основа на събраните по делото доказателства
съдът приема, че по отношение на жалбоподателката не е осъществен нормативно
регламентирания правопораждащ фактически състав по чл.40, ал.1 от
КСО за отпускане на парично обезщетение за
временна неработоспособност, тъй като към 16.11.2021г. – началната дата на
неработоспособността по болничен лист с №Е20211106330, Б. не е имала качеството
„осигурено лице“ по смисъла на §1, ал.1,
т.3 от ДР на КСО,
поради прекъсване на осигурителното правоотношение, съгласно чл.10, ал.2 от
КСО. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.3 от КСО,
осигурителните вноски на работниците и служителите се дължат върху получените,
включително начислените и неизплатени брутни месечни възнаграждения или
неначислените месечни възнаграждения. И тъй като в случаите на „самоотлъчка“ не се извършва трудова
дейност, т.е. не е престиран труд, то за този период не се изплаща трудово възнаграждение
и съответно не се дължат и внасят осигурителни вноски. Поради изложеното съдът
намира за правилна и съответна на приложимия материален закон преценката на
административния орган, че Б. няма право на парично обезщетение за временна
неработоспособност за периода, посочен в болничния лист, тъй като при
настъпване на неработоспособността оспорващата не е била осигурена за риска „общо
заболяване и майчинство“ поради самоволно отсъствие от работа за деня, който
предхожда временната неработоспособност, а работодателят не е внесъл
осигурителни вноски, тъй като такива не са били дължими.
В случая безспорен е фактът на издаване на заповедта за дисциплинарно
уволнение. Законосъобразността й не е предмет на настоящото производство и
последиците от издаването й и споровете по законосъобразността й могат да бъдат
предмет на друго производство по реда на КТ, което се провежда пред общите
съдилища. Директорът на ТП на НОИ, при оспорването по административен ред, и
съдът – по настоящото дело, следва да се съобразяват с последиците й в сферата
на осигурителните отношения.
Временната неработоспособност, удостоверена и доказана чрез издаден
болничен лист, се явява безспорна, но изплащането на парично обезщетение за
периода на временната неработоспособност не следва единствено и само от
издадения болничен лист, а е обусловено от кумулативното изпълнение на всички
нормативно регламентирани предпоставки за възникване на материалното право на
парично обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО. В случая по отношение на жалбоподателката
не е налице една от тези предпоставки, а именно за лицето не е налице
осигуряване към момента на настъпване на временната неработоспособност.
Доколкото безспорно се установява, че Б. няма право на парично обезщетение
за временна неработоспособност по болничен лист №Е20211106330 за периода от 16.11.2021г.
до 05.12.2021г., обосновано от гледна точка на доказателствата и правилно с
оглед приложимите материалноправни разпоредби на лицето е отказано изплащане на
обезщетение за временна неработоспособност по посочения болничен лист с
Разпореждане №О-10-999-00-********** от 09.12.2021г. на Ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Ловеч, и потвърждаващото го
решение на Директора на ТП на НОИ Ловеч също се явява законосъобразно.
За
пълнота съдът следва да отбележи, че съобразно чл.40, ал.3, изр. трето от КСО,
при постановено разпореждане за отказ по реда на чл.40, ал.3, изр. второ от КСО
във връзка с чл.47, ал.1 от НПОПДОО, това разпореждане може да бъде отменено,
ако в давностния срок по чл.115, ал.2 от КСО лицето или осигурителят представят
нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или
помощ. Следователно, ако до изтичане на тригодишната давност, считано от 1
януари на годината, следваща годината за която се отнася паричното обезщетение,
бъдат представени нови доказателства, релевантни за съществуването на
материалното право по чл.40, ал.1 от КСО, по предвидения в КСО ред може да се
иска отмяна на разпореждането за отказ и съответно изплащане на дължимото се
парично обезщетение. Към настоящия момент такива доказателства не са налице.
По
изложените мотиви настоящият състав намира, че обжалваното решение на Директора
на ТП на НОИ Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на Ц.Б. срещу Разпореждане №О-10-999-00-********** от
09.12.2021г. на Ръководител по изплащане на обезщетения и помощи при ТП на НОИ
Ловеч за отказано изплащане на парично обезщетение/помощ за общо заболяване по
болничен лист №Е20211106330 и е потвърдено разпореждането, е валиден административен
акт, издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на
административнопроизводствените правила и съобразяване с целта на закона,
поради което жалбата против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим
от горното, Ловешки административен съд, втори административен състав, на
основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК
Р Е
Ш И:
Отхвърля
като неоснователна жалбата на Ц.Ю.Б. с ЕГН ********** и посочен постоянен адрес
***, подадена против Решение № 2153-10-3 от 17.01.2022г. на Директора на ТП на
НОИ Ловеч, с което е отхвърлена жалбата й срещу
Разпореждане №О-10-999-00-********** от 09.12.2021г. на Ръководител по
изплащане на обезщетения и помощи при ТП на НОИ Ловеч за отказано изплащане на
парично обезщетение/помощ за общо заболяване по болничен лист №Е20211106330 и е
потвърдено разпореждането.
Решението
на основание чл.119 във вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.„е“ от КСО не подлежи
на обжалване.
Препис
от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: