РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елена Св. Шипковенска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело №
20221100901921 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от ищеца Х. И. Г. срещу „ИНФРАХОЛД“ ООД, ЕИК *********, с
която са предявени главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
прогласяване за нищожно решението по т. 2 от дневния ред, за изключване на
ищеца като съдружник в ответното дружество, прието на общо събрание на
съдружниците, проведено на 07.10.2022 г. и при условията на евентуалност
искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна, като незаконосъобразни,
на решения по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от дневния ред, приети на общото събрание
на съдружниците, проведено на 07.10.2022 г., поради противоречие на
повелителните разпоредби на закона и на дружествения договор, а именно:
решение, с което е констатирано неотстраняване на извършени от съдружника
Х. И. Г. нарушения след отправеното му писмено предупреждение по реда на
чл. 126 ТЗ; решение за изключване на Х. И. Г. като съдружник в дружеството,
решение за поемане на дяловете от другите двама съдружници след
изключването на съдружника, и решение за изменение на дружествения
договор на дружеството, отразяващ промените в дружеството.
Ищецът Х. И. Г. твърди, че е съдружник в търговското дружество
„ИНФРАХОЛД“ ООД, ЕИК *********, притежаващ 34 дяла от капитала на
1
дружеството на обща стойност 34 лв., които съставляват 1/3 от капитала.
Твърди, че другите вписани в Търговския регистър съдружници са Д. А. Г. и
З.Н.С.. Твърди, че било проведено общо събрание на 07.10.2022 г. от 10,00
часа на тротоара пред сградата на затворен хотел, намиращ се на бул.
„*******. На събранието присъствали другите двама съдружници, техни
представители, както и адвокат, който бил упълномощен от ищеца Х. Г. с
изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа и
съдържанието. На събранието не е присъствал нотариус, който да удостовери
неговото провеждане, да състави протокол или да удостовери нотариално
едновременно подписи и съдържание на протокола от общото събрание.
Ищецът твърди че взетото решение за изключването му като съдружник, на
проведеното на 07.10.2022 г. общо събрание е нищожно на основание чл. 137,
ал. 5, вр. ал. 4 ТЗ поради неспазена квалифицирана форма на протокола за
решението за изключване на съдружника.
Ищецът твърди, че решенията на общото събрание са
незаконосъобразни. Поддържа, че при провеждане на общото събрание /ОС/
на съдружниците е нарушена императивната разпоредба на чл. 139, ал. 1 ТЗ,
вр. чл. 14, ал. 6 от дружествения договор, тъй като за проведеното общо
събрание на съдружниците ищецът бил уведомен на 03.10.2022 г., т.е. четири
дни преди датата на провеждане на събранието. Не бил спазен
законоустановения седемдневен срок за получаване на поканата, за което
упълномощения представител на ищеца възразил на събранието пред другите
съдружници.
Ищецът поддържа, че събранието е свикано в нарушение на чл. 138, ал. 1
ТЗ, вр. чл. 14, ал. 5 от дружественсия договор, тъй като общото събрание било
свикано по инициатива само на единия управител на дружеството- Д. Г., а
дружеството се управлява и представлява от двамата управители заедно
съгласно чл. 141, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и решения на ОС от 30.04.2020 г. Волята на
съдружниците при вземане на соченото решение, била те да бъдат
управлявани и представлявани от двамата управители Д. Г. и Х. Г. заедно не
само пред трети лица, но и във вътрешните отношения на дружеството по
аргумент от чл. 14, ал. 3 от дружествения договор.
Ищецът твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 123 ТЗ, тъй като не
му били предоставени материалите във връзка с общото събрание и не му бил
2
осигурен достъп до тези материали. Това нарушение също водило до
незаконосъобразност на всички решения на ОСС, приети на 07.10.2022 г.
Ищецът поддържа, че решението за изключването му като съдружник е
взето в нарушение на чл. 126, ал. 3 ТЗ, вр. чл. 12, ал. 1 от дружествения
договор. До съдружника не било отправяно писмено предупреждение, че ще
бъде изключен, не му била предастовена информация какви нарушения е
извършил, както и конкретни факти и обстоятелства за всяко твърдяно от
дружеството нарушение. Ищецът не е извършвал нарушение по чл. 126, ал. 3
ТЗ и чл. 12, ал. 1 от дружественияя договор. На съдружника не е предоставен
подходящ срок за поправяне, както и ОСС на дружеството не е вземало
решения в установената от закона форма и ред за установяване на нарушения,
за даване на предупреждение за изключване на съдружника и даване на
допълнителен срок за преустановяване на такива нарушения. Тези нарушения
от страна на дружеството водят до незаконосъобразност на решенията по т. 1
и т. 2 от дневния ред на събранието, което обуславя незаконосъобразност и на
следващите ги решения на събранието от 07.10.2022 г., които са обусловени от
тях.
С определение № 525/15.02.2023 г. е допуснато на основание чл. 29, ал. 4
ГПК назначаване на особен представител на ответника предвид
обстоятелството, че управителите на ответното дружество го представляват
заедно, което представлява „изначално противоречие“ между интересите на
ищеца и ответното дружество.
В дадения срок по чл. 367 ГПК ответникът „ИНФРАХОЛД“ ООД чрез
назначения особен представител адв. М. В. оспорва предявените искове.
Поддържа, че не са налице нарушения на чл. 123 ТЗ, тъй като ищецът е
получил писмена покана за събранието, в която изрично е посочено, че
материалите за ОС могат да бъдат получени безплатно при поискването им
всеки работен ден. Ищецът не е искал достъп до информацията или
дружествената документация във връзка с провеждане на общото събрание,
нито е получил отказ. В случая ищецът е бездействал и иска да черпи права от
собственото си бездействие. Не били налице нарушения на чл. 126, ал. 3 ТЗ,
вр. чл. 12, ал. 1 от дружествения договор. По делото било представено
доказателство, представляващо предупреждение по чл. 126 ТЗ от 23.06.2022 г.,
нотариално заверено с рег. № 2153, том 1, акт 147 на А. Я., помощник
3
нотариус на нотариус В.Я., нотариус с рег. № 318 на НК, което било връчено
на 10.08.2022 г. В предупреждението било посочено точно и ясно какви
нарушения на задълженията на ищеца, изрично уредени в чл. 124 ТЗ е
извършил. В предоставения срок тези нарушения нито са преустановени, нито
са изпратени обяснения на дружеството. Ищецът е бил уведомен
своевременно за провеждане на ОС. Поканата е изпратена на ищеца в
законово установения срок в писмена форма преди повече от 7 дни преди
датата на насроченото общо събрание. Покана била отправена до ищеца и на
и-мейл, по вайбър и чрез куриерска фирма „Еконт“ на 27.09.2022 г. Поддържа
се също така, че разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от дружествения договор
предвижда, че общото събрание се свиква по инициатива на Управителя. Ето
защо процедурата по свикването на събранието, предвидена в посочената
клауза на договора, е спазена. Общото събрание, проведено на 07.10.2022 г. е
било надлежно свикано, респ. проведено. Неоснователно било възражението
на ищеца, че не бил съставен протокол в изискуемата форма. Такъв протокол
бил съставен, като същият бил с нотариална заверка на подписите с рег. №
12854 на останалите двама съдружници и заверка на съдържанието му с рег.
№ 12855, том 2, акт 94 на С.Д., нотариус с рег. № 399 по регистъра на НК.
Възраженията на ищеца били отразени в протокола, като той изрично заявил,
че ще ги депозира и писмено в дружеството, което той не сторил. Адв. В.
заявява също, че поддържа отговора и всички молби и становища,
доказателствени искания на адв. Й. /упълномощен от другия управител Д. Г./,
депозирани по делото. Ето защо ответникът счита, че решенията се явяват
законосъобразни и не следва да бъдат отменяни, поради което моли исковете
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В допълнителна искова молба ищецът Х. И. Г. оспорва отговора на
исковата молба и заявява, че поддържа всички молби, възражения и
доказателствени искания, формулирани по делото.
В писмено становище от 30.12.2022 г. ищецът оспорва твърденията, че
комуникацията с него е била затруднена, като сочи, че електронната поща не е
била средство за кореспонденция на ищеца във връзка с отношенията между
съдружниците в дружеството. В дружествения договор всеки един от
съдружниците посочил адреса си за кореспонденция и това бил адресът на
всеки за целите на договора. В дружествения договор не са посочени адреси
на електронна поща на нито един от съдружниците в дружеството. Ищецът не
4
е получавал покана за свикване на общото събрание чрез електронно средство
за обмен на информация. В поканата за свикване на ОС изрично било
посочено, че материалите за събранието били на разположение на
съдружниците в адреса на управление на дружеството, поради котео не било
необходимо допълнително да бъде търсена връзка със свикващия ОС
управител. Ищецът оспорва твърдението, че е уведомен на 10.08.2022 г. за
извършени от него нарушения спрямо дружеството. Сочи, че нотариалното
удостоверяване е извършено на 23.06.2022 г. за обстоятелство, което се е
случило на 10.08.2022 г., което било обективно невъзможно. Оспорва
твърденето, че на ОС на 07.10.2022 г. е присъствал помощник – нотариус по
заместване Ц. Б. К., какъвто извод следвал от щемпела на нотариуса, че
удостоверяването е направено извън нотариалната кантора.
Ищецът оспорва следните документи, представени от ответника:
Предупреждение по чл. 126 ТЗ с рег. № 2153, том I, акт № 147 на А. Я.,
помощник нотариус по заместване относно верността на обстоятелството, че е
връчено на 10.08.2022 г. по реда на чл. 47, ал. 1, вр. чл. 47, ал. 5 ГПК на ищеца
чрез залепване на уведомление на адрес гр . София, ул. *******; оспорва
протокол от проведено ОС с нотариална заверка на подписите с рег. № 12854
на съдружниците и на съдържанието му с рег. № 12855, том 2, акт № 94
относно верността на отразените в протокола факти и обстоятелства, а именно
че нотариалното удостоверяване е извършено на посочения адрес гр. София,
бул. ******* на 07.10.2022 г. в 10.00 часа. Ищецът оспорва истинността на
електронно писмо от 27.09.2022 г. и разпечатка от Вайбър кореспонденция
относно обстоятелството, че ищецът е получил електронни съобщения и то не
по- късно от 30.09.2022 г /7 дни преди датата на заседанието на общото
събрание, насрочено за 07.10.2022 г/.
В отговор на становището на ищеца ответника чрез назначения особен
представител оспорва възраженията, релевирани в становище от 30.12.2022 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
От събраните по делото писмени доказателства и вписвания в
търговския регистър по партидата на „ИНФРАХОЛД“ ООД, ЕИК ********* се
5
установява, че ищецът Х. И. Г. е съдружник в ответното дружество заедно със
З.Н.С. и Д. А. Г. при равни дялове. Съдружниците Х. И. Г. и Д. А. Г. са вписани
като управители при начин на представляване – заедно. Търговското
дружество е с вписано седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
*******.
На 11.05.2020 г. е обявен актуален дружествен договор от 30.04.2020 г.,
като до настоящия момент липсва друг обявен такъв в ТР. Заверен препис от
същия договор е представено от ищеца по делото.
Представена е покана от 27.09.2022 г. от Д. А. Г., в качеството й на
управител, отправена до съдружника Х. И. Г. за свикване на общо събрание на
дружеството за 07.10.2022 г. в 10: 00 ч., с място на провеждане – гр. София,
бул. „*******, при следния дневен ред: вземане на решение с цел
констатиране не/изпълнението на задължения на съдружника Х. Г. за
отстраняване на нарушения, извършени в качеството му на съдружник в
дружеството и за изключцването на съдружника Х. Г.; вземане на решение за
поемане на дяловете от капитала на дружеството; за изменение на
дружествения договор и разни. В поканата е посочено, че материалите във
връзка с предстоящото общо събрание са на разположение на съдружниците
на адреса на управление на дружеството и могат да бъдат получени от всеки
един от тях безплатно при поискването им всеки работен ден между 10.00 ч. и
17.00 ч. Видно от товарителница №1054320895555, и писмо изх. №
11873/13.12.2022 г., издадено от Еконт експрес поканата е получена от Х. И. Г.
на 03.10.2022 г. /обстоятелство, което последния не оспорва/.
Представена е разпечатка от изпратено на 27.09.2022 г. електронно
писмо от електронен адрес „*******“ до електронен адрес
„i.*******@*******.bg“, в което е посочено, че от името на Д. Г. се изпраща
покана за общо събрание на дружеството, което ще се проведе на 07.10.2022 г.
от 10.00 часа на адреса на дружеството, като дневния ред може да бъде
намерен в самата покана, която приложено се изпраща; посочено е, че се
очаква да бъде върната сканирана и подписана поканата на означеното поле.
Представена е разпечатка от Вайбър, видно от която е прикачен PDF файл със
заглавие Покана.
Представен е документ, изходящ от изп. директор на търговско
дружество „Сентрал Кепитъл Дивелъпмънт“ АД, представен с молба по
6
делото от 22.12.2022 г., в който се сочи, че дружеството е собственик и
стопанисва сградата на хотел „Мария Луиза“, находящ се на адрес гр. София,
бул. ******* и че в периода от 01.09.2022 г. до 07.10.2022 г. вкл. хотелът не е
работил и достъпът на външни лица в сградата на хотела не е бил възможен.
Представена е по делото нотариална покана с рег. № 2153, том 1, акт 147
от 23.06.2022 г. на А. Я. –помощник нотариус при нотариус В.Я. с рег. № 318
на НК, с район на действие – РС София, изпратена от съдружника и
управителя Д. А. Г. до съдружника Х. И. Г., която съдържа предупреждение за
изключване на съдружника по чл. 126, ал. 3 ТЗ и в която му е даден срок от
седем дни от получаването на предупреждението да коригира поведението си.
Видно от удостоверяването на помощник нотариуса същата е връчена на
10.08.2022 г. на адресата по реда на чл. 47, ал. 1, вр. чл. 47, ал. 5 ГПК. От
изисканите от нотариуса документи във връзка с връчването се установява, че
поканата е връчена чрез залепено уведомление на входната врата по реда на
чл. 47 ГПК. В представена по делото разписка на връчителя В. Д. е записано,
че адреса гр. София, ул. *******, ап. 2 е посещаван на дати 26.06.2022 г.,
11.07.2022 г. и 27.07.2022 г. в различно часово време, като адресатът не е
намерен на адреса и не е намерено лице, което да се съгласи да приеме
съобщението със задължение да го предаде на адресата, поради което на
основание чл. 47 ГПК е залепено уведомление на входната врата с указания,
че книжата се намират в кантората на нотариуса. В законоустановения срок от
две седмици, считано от 27.07.2022 г. никой не се е явил в кантората на
нотариуса и не е получил книжата, поради което помощник нотариусът е
оформил нотариалната покана като редовно връчена по реда на чл. 47 ГПК.
С представената нотариална покана ищецът е бил предупреден на
основание чл. 126, ал. 3 от Търговския закон, в 7- дневен срок от получаване
на предупреждението да преустанови констатираните нарушения, свързани с
разпространяване на невярна информация за дружеството, опозорявайки
престижа и доброто му име; чрез отправяне на обиди и заплахи към
останалите съдружници, съдружника разваля имиджа на дружеството пред
останалите партньори и негови контрагенти; не изпълнява предвидените в чл.
124 ТЗ императивни задължения да участва в управлението на дружеството
като по този начин блокира неговата дейност, доколкото управителите
действат винаги „заедно“; поради бездействие и нежелание за участие в
управлението на дружеството, последното не може да осъществява своята
7
дейност, търпи вреди и загуби, уврежда неговите търговски интереси, не може
да изпълнява задълженията по сключени договори, а също така не може да
сключва нови договори; съдружника умишлено пречи на дейността на
дружеството, като отказва срещи с останалите съдружници и възпрепятства
свикване на общото събрание, не се явява в стопанисваните от дружеството
стопански обекти, в които дружеството отглежда добитък, вече повече от 6
месеца, и не взема участие в дейността по отглеждане на добитъка и полагане
на грижи за него; не на последно място е консатирано разпореждане с парични
средства на дружеството в полза на трети лица, представляващо действие
против интересите на дружеството.
От представения по делото протокол от 07.10.2022 г., с нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието с рег. № 12854/07.10.2022 г. и с
рег. № 12855/07.10.2022 г. по описа на нотариус С.Д., нотариус с рег. № 399 на
НК с район на действие РС София, се установява, че на 07.10.2022 г. в 10.00
часа е проведено Общо събрание на съдружниците, на което са присъствали
лично съдружниците З.Н.С. и Д. А. Г., а съдружника Х. И. Г. е посочено, че е
редовно поканен за вземане участие в събранието при спазване на чл. 139, ал.
1 ТЗ, но не присъства лично, и се представлява от двама пълномощници.
Записано е, че пълномощниците на Х. Г. формирали възраженията си устно,
след което заявили, че същите ще бъдат депозирани писмено в дружеството.
Видно от представения протокол на общото събрание е констатирано, че на Х.
Г. е било изпратено предупреждение по реда на чл. 126 ТЗ чрез нотариално
уведомление, връчено на 10.08.2022 г., както и че съдружникът не е отстранил
извършените от него нарушения, констатирани с изпратеното нотариално
уведомление, пради което е прието решение за изключването на Х. И. Г. на
основание чл. 126, ал. 3 ТЗ. Прието е решение, че след изключването на Х. Г.
останалите съдружници поемат дела на изключения съдружник, като ще
внесат по банковата сметка на дружеството съответния дял от капитала.
Прието е решение за изменение на дружествения договор на дружеството,
който да отразява промените в дружеството.
След справка по партидата на дружеството в ТР се установява, че със
заявление образец А4, вх. № 20221215153059 е поискано вписване на промени
по партидата на дружество въз основа на решенията на ОСС от 07.10.2022 г.
Регистърното производство по това заявление е било спряно на основание чл.
8
536, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ с определение №
88/10.01.2023 г. по т. дело № 2395/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-4 състав.
Предвид направеното от ищеца оспорване на истинността /верността/ на
представените от ответника документи /нотариална покана и протокол от
общо събрание на съдружниците/ в частта на удостоверителното изявление на
нотариус, е открито производство по оспорване на верността на представените
официални свидетелстващи документи – на представената нотариална покана
в частта, в която е удостоверено връчването й на 10.08.2022г. чрез залепването
на уведомление при условията и по реда на чл. 47 ГПК, както и на
представения протокол от общо събрание на съдружниците от 07.10.2022 г. в
частта, в която е удостоверено мястото и времето на извършеното от
нотариуса удостоверяване.
Във връзка с откритото производство по чл. 193 ГПК са изслушани
свидетелите Ц. Б. К., А. Я. Я. и В. М. Д..
Свидетелката Ц. К. заявява, че в качеството си на помощник нотариус на
С.Д. е удостоверила подписите на съдружниците, положени върху протокола
от общото събрание, проведено на 07.10.2022 г. Заявява, че протокола е
подписан пред нея от съдружниците, на които снела самоличността и
извършила проверка в Търговския регистър. Заявява, че протокола от
07.10.2022 г., който е предявен на свидетелката в открито съдеабно заседание,
е бил подписан на булавард „Мария Луиза“. Сочи, че заверката е външна и не
е извършена в кантората, а е извършена на адреса на седалището на фирмата.
Свидетелката пристигнала след събранието на адреса и протокола бил
подписан пред нея.
От показанията на св. А. Я., който е помощник на нотариус В.Я., се
установява, че той е удостоверил връчването на нотариалната покана, с която
е предупреден ищеца за неговото изключване. Св. Я. сочи, че нотариалната
покана е връчена от призовкаря В. Д. с уведомление, за което била съставена
нарочна разписка, в която били удостоверени посещенията на адреса.
Свидетелят проследил метода на връчването и проверил изискванията на
закона. Заявява, че датата на връчването на поканата е 10.08.2022 г., така както
е посочено в нея, а датата 23.06.2022 г. е датата на представяне на поканата
пред нотариуса.
Свидетелката В. Д., която е работила като призовкар през 2022 г. при
9
нотариус В.Я., сочи, че тя е съставила разписката за връчване на нотариалната
покана до съдружника. Заявява, че „застава зад всичко, което е отразено в
разписката“ към поканата и потвърждава написаното в същата. Разписката е
предявена на свидетелката в проведено по делото открито съдебно заседание.
От показанията на св. В.А.Р., се установява, че е адвокат и юридически
консултант на ищеца, като последният се свързал с него в понеделник преди
датата на процесното събрание и му съобщил за получената покана с дневен
ред за неговото изключване. На следващия ден – 04.10.2022 г. /вторник/
свидетелят и ищеца отишли на адреса на бул. „Мария Луиза“, който бил
посочен в поканата, за да проверят материалите за събранието. Свидетелят и
ищеца установили, че на адреса се намира заключен хотел, на който имало
обозначине „обекта е в ремонт“. Двамата проверили и двата входа на хотела,
но те били заключени. Сградата била видимо необитаема от много време, без
осигурен достъп. На следващия ден – сряда, свидетелят отново минал оттам,
за да види дали има промяна на адреса, но сградата била в същия вид. Тогава
посъветвал ищеца спешно да намери адвокат, тъй като св. бил възпрепятстван
да присъства на събранието.
От показанията на свидетеля И. Х.в Г.- син на ищеца, които настоящата
инстанция кредитира като последователни и съответни на останалите
доказателства и при отчитане на възможната им заинтересованост - чл. 172
ГПК, се установява, че баща му бил активен в дружеството, като свидетелят
също се занимавал пряко с него и му помагал. Дейността на дружеството била
отглеждане на едър рогат добитък, който бил деклариран и подпомаган от
Фонд „Земеделие“. Задачата на баща му Х. в дружеството била управленческа
и се състояла в оформяне на документи, изпращане на отговори пред Фонд
„Земеделие“ и общински служби „Земеделие“, ветеринарни лекари, и друга
административна работа. Всяка година по различни кампании подавал
заявления към Фонд „Земеделие“, към ветеринарни лекари и при извършени
проверки баща му отговарял, както и участвал в търгове в различни общини с
цел окрупняване на пасища. Св. знае, че уговорката между съдружниците
била баща му да се занимава с тази работа, а на терен да се занимават
останалите съдружници.
Св. Г.К. заявява, че е отговорник във фермата на ответното дружество,
която се намира в Голема Раковица, Елинпелинско. Свидетелят се занимавал с
10
отглеждане на животните, които били предназначени за клане. Работил на
мястото с още 5 работника. Заявява, че управителя Х. не посещавал фермата,
а свидетелят комуникирал единствено с Д. и З.. Синът на Х. – И. посетил
фермата само два- три пъти. Заявява, че от м. октомври 2022 г. дейността се
влошавала поради финансови затруднения за заплащане на заплати на
работниците и изхранване на животните. През 2018 г. фермата започнала с 29
животни, след това било закупено още едно стадо от Ирландия и през 2019 –
2020 г. животните станали 70 броя. През 2021 г. животните били 100 броя, а в
момента - около 170 броя.
От показанията на св. В.М., който осъществява счетоводното
обслужване на ответоното дружество, се установява, че св. кореспондира
единствено по електронен път с управителите на дружеството. Заявява, че
кореспондира със сина на ищеца – И. по имейл, по който обсъждат текущи и
фирмени въпроси, касаещи счетоводството. Св. М. сочи, че е получавал от
електронния адрес на св. И. Г. фактури, документи за плащане, пълномощни и
други документи, касаещи финансирането на фирмата, когато е имало
проверки от НАП и са искали оправдателни документи. Сочи, че имейлът на
И. е ************. Заявява, че последно И. му е изпращал фактури през м.
февруари 2022 г. и оттогава няма контакт с него и с Х.. Свидетелят сочи, че
през периода от 2019-2020 г. до 2022 г. регулярно е получавал счетоводни
документи и други оправдателни документи от Х. и от И.. От имейла на И. е
получавал нотариално пълномощно да представлява дружеството при
проверка от НАП и други счетоводни документи. В едни случай свидетелят е
изисквал договори или декларации за произход на средства от съдружниците,
като е предавал информацията към тях. В други случай Х. и И. са изпращали
на свидетеля фактури и са го молели да изпрати платежно, за да бъдат
изплатени. Знае, че дружеството няма наложени санкции. От управителя Д. Г.
знае за недоразумения с другия управител.
Другите събрани по делото доказателства съдът намира за неотносими,
поради което не обсъжда.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Съгласно разясненията, дадени в т.2 от ТР №1 от 06.12.2002г., т.д.
№1/2002г. на ОСГК на ВКС, нищожност на решението на ОС може да се
11
установи чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок, като активно
легитимирани да го проведат, ако имат правен интерес, са както членове на
дружеството, така и трети лица. Няма спор нито в теорията, нито в съдебната
практика, че за предявяване на установителните искове за нищожност на
решенията на ОС няма срок. В конкретния случай, доколкото взетото решение
от ОС на съдружниците от 07.10.2022г. за изключване на ищеца като
съдружник подлежи на вписване и е заявено за вписване в ТР /заявление
образец А4, вх. № 20221215153059 /, но все още не е вписано, поради
спирането на вписването по реда на чл.536, ал.1 ГПК /с оглед висящността на
настоящото производство/, за ищеца, чиято правна сфера е засегната от това
решение, съществува възможността да иска прогласяване на нищожността му
чрез установителния иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК.
Съгласно разясненията, дадени в т.2 от ТР №1 от 06.12.2002г., т.д.
№1/2002г. на ОСГК на ВКС, съединяването на иск за установяване на
нищожност на решение на ОС с иск за отмяната му е допустимо при
условията на евентуалност на конститутивния иск по чл.74 ТЗ, по отношение
на който следва да бъде спазен преклузивния срок. В този смисъл няма пречка
да бъдат предявени иск по чл.74 ТЗ, както и иск по чл. 124, ал. 1 ГПК,
респективно да са висящи едновременно производства по тези искове, но
искът за установяване нищожността на решението винаги следва да бъде
разглеждан като главен, а този за отмяна като евентуален /ако са предявени в
едно и също производство/, респ. производството по чл.74 ТЗ да бъде спряно
до приключване на производството по чл.124, ал.1 ГПК, ако са предявени в
отделни съдебни производства.
В настоящия случай по отношение на оспореното решение на ОС от
07.10.2022 г. ищецът се позовава на порок, който представлява основанието на
предявения установителен иск за нищожност, а именно, че не е съставен
протокол в изискуемата съгласно чл. 137, ал. 4 ТЗ форма, която е писмена
форма с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени
едновременно. С разпоредбата на чл. 137, ал. 4 ТЗ / Нова – ДВ, бр. 105 от 2016
г. в сила от 03.01.2017 г./, законодателят е въвел форма, в която следва да бъде
съставен протокола за проведено общо събрание на съдружниците в
дружество с правноорганизационна форма ООД, тогава, когато са взети
решения по чл. 137, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5, предложение първо, и т. 7 ТЗ, а
именно едновременно извършено нотариално удостоверяване на подписите и
12
съдържанието на протокола, в който са обективирани. В ал. 5 на същата
разпоредба /Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г./ е предвидено, че решенията на
общото събрание, приети в нарушение на изискванията на чл. 137, ал. 4 ТЗ, са
нищожни.
В Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк. д. №
1/2002 г. на ОСГК на ВКС, са дадени указания, че нищожни са следните
решения на Общото събрание: 1/ решенията, посочени в чл. 75, ал. 2, вр. ал. 1
ТЗ, 2/ липсващото /невзето/ решение на Общото събрание, което е отразено
като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на
дружеството, както и ако е вписано в търговския регистър, 3/ решението,
което е извън пределите на определената от закона и учредителния акт
компетентност на органа, който го е приел. Решенията на върховния орган на
търговското дружество, които противоречат на учредителния акт или на
императивни разпоредби на закона са незаконосъобразни т. е. отменяеми, но
не и нищожни.
Разпоредбата на чл. 137, ал. 4 ТЗ, на нарушаване на която се позовава
ищеца по предявения главен иск, както и разпоредбата на чл. 137, ал. 5 ТЗ, са
приети след горепосоченото тълкувателно решение. В съдебната практика на
ВКС, обективирана в Решение № 113 от 18.12.2020 г., постановено по т. д. №
2217/2019 г. по описа на ВКС, І т. о., е прието, че с горепосочените правни
норми е въведено специално основание за нищожност на решенията на
общото събрание на съдружниците в едно дружество с ограничена
отговорност поради нарушение на предписаната форма за съставяне на
протокола, която е въздигната от законодателя като форма за действителност.
Формиран е извод, че доколкото нищожните изявления не пораждат правни
последици, решението на общото събрание на съдружниците, по отношение
на което не е спазена формата по чл. 137, ал. 4 ТЗ, следва да се приравни на
липсващото /невзето/ решение по смисъла на това понятие, дадено в
тълкувателното решение № 1 от 06.12.2002 г. и като такова е нищожно.
По отношение на решението, което е предмет на главния иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК, а именно решението от 07.10.2022 г. на общото събрание на
съдружниците в „ИНФРАХОЛД“ ООД за изключване на съдружника Х. И. Г.,
съдът намира, че то представлява решение по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ и по
отношение на него приложение намира нормата на чл. 137, ал. 4 ТЗ,
13
установяваща форма на протокола, който се съставя за неговото приемане,
като условие за действителност на самото решение. В чл. 14, ал. 4 от
дружествения договор на „ИНФРАХОЛД“ ООД е предвидена посочената в
закона форма за протокола от ОС относно решенията по чл. 137, ал. 4 ТЗ.
Следователно за това решение на върховния орган на дружеството трябва да
бъде съставен протокол в писмена форма с нотариална заверка на подписите и
на съдържанието и неспазването на тази форма води до неговата нищожност.
По делото се установява, че за всички решения, които са приети от
общото събрание на съдружниците, проведено на 07.10.2022 г., е съставен
протокол от същата дата, който е в писмена форма и с извършена на
07.10.2022 г. нотариална заверка на подписа на лицата, които са го подписали
и на съдържанието. Следователно протоколът, в който е обективирано
решението за изключване на съдружника Х. И. Г., е съставен в предвидената в
императивната разпоредба на чл. 137, ал. 4 ТЗ форма за действителност.
Удостоверяване на подпис и съдържание на решението на общото събрание на
съдружниците в дружество с ограничена отговорност по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ
- при едновременното удостоверяване на подпис и съдържание на документ по
чл. 590, ал. 4 ГПК изисква наличието на две отделни удостоверявания –
удостоверяване на подпис и удостоверяване на съдържание. Нотариалното
удостоверяване представлява официален свидетелстващ документ, поради
което оспорването на истинността му се осъществява по правилото на чл. 193,
ал. 3, изр. 1 ГПК, т. е. тежестта за доказване на неговата неистинност
(неавтентичност или невярност) е за страната, която го оспорва. Протоколът
от общото събрание на съдружниците от 07.02.2022 г. е заверен на същата
дата относно подписите и неговото съдържание от помощник нотариус Ц. К.,
която разпитана в настоящото производство, потвърждава извършените пред
нея и от нея действия в нотариалното производство. Ищецът-съдружник,
който е оспорил истинността на документа, в частта в която е удостоверено
мястото и времето на извършеното от нотариуса удостоверяване, не е провел
успешно доказаване на неговата неистинност в оспорената част.
Едновременната заверка на подписа и съдържанието на документа съобразно
чл. 590, ал. 4 ГПК удостоверява, че лицето е подписало представения частен
документ, както и че съдържанието на така подписания документ съответства
на втория представен пред нотариуса и подреден в специалния регистър
екземпляр. В разпоредбите на ТЗ не са предвидени специални правила в тази
14
насока, като напр. изискване за момента на съставяне на протокола, съответно
за провеждане на ОС в присъствието на нотариус, поради което приложение
намират предвидените в ГПК особени правила за нотариално удостоверяване
на подпис и съдържание на този частен документ, ясно регламентирани в чл.
590, ал. 4 ГПК с препращане към правилата за удостоверяване на подпис
върху частен документ, предвидени в чл. 589, ал. 2 ГПК. С тези нотариални
удостоверявания се доказва съдържанието на документа, неговата
идентичност с екземпляра, който се подрежда в специална книга, както и
обстоятелството, че документът е подписан от лицата, чиито изявления са
обективирани. Ето защо и при съобразяване със законоустановените правила
за разпределяне на доказателствената тежест, настоящият състав приема, че
предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяването на нищожност на
решението на ОС за изключването на ищеца като съдружник следва да се
отхвърли като неоснователен.
Изводът на съда за неоснователност на главната установителна
претенция по чл. 124 ГПК се явява процесуалното условие за разглеждане на
кумулативно съединените искове с правна квалификация чл. 74 ТЗ.
Съгласно нормите на чл. 74, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, всеки съдружник или
акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на
дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то
противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния
договор, съответно на устава на дружеството, като искът се предявява в 14
дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствувал или когато е
бил редовно поканен, а в останалите случаи в 14-дневен срок от узнаването,
но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. Така на ищеца е
предоставено потестативното право да иска отмяна на определени решения на
общото събрание на дружеството на материално правни или процесуално
правни основания. Искът се предявява срещу дружество и е конститутивен по
своя характер.
СГС приема, че исковата молба е подадена на 20.10.2022 г., т.е. в 14-
дневния срок, предвиден в чл. 74, ал. 2 ТЗ. Исковете са допустими, тъй като
към момента на провеждане на заседанието на общото събрание, на което са
приети атакуваните решения, включително решението за изключване като
съдружник, ищецът има качеството на съдружник в ответното дружество.
15
Поради това същият е активно процесуално легитимиран да атакува
процесните решения на общото събрание на ответното дружество по реда на
чл. 74, ал. 1 ТЗ /в този смисъл Решение № 86/01.09.2017 г. по т. д. № 1068/2016
г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 174/25.01.2018 г. по т. д. № 1504/2016 г.
по описа на ВКС, I т.о., Решение № 306/17.10.2018 г. по т. д. № 3110/2017 г. по
описа на ВКС, II т.о. и др./.
По делото съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал,
че ответникът следва да установи законосъобразното свикване и провеждане
на Общото събрание на съдружниците. Ищецът не носи доказателствена
тежест да установява твърденията си, че общото събрание е свикано и
проведено незаконосъобразно и при нарушение на дружествения договор. Той
е длъжен само да посочи основанията за процесуална и/или материална
незаконосъобразност на приетите от общото събрание решения, но не и да ги
доказва. Ответникът следва да установи чрез пълно главно доказване, че
събранието е надлежно свикано и проведено в съответствие със закона и
дружествения договор, че в случая оспорваните решения от 07.10.2022 г. са
надлежно приети, както и че е спазена процедурата за изключване на
съдружника и че са били налице основания, произтичащи от закона и/или
дружествения договор, за изключването на ищец.
В процесния случай основателни се явяват оплакванията на ищеца Х. И.
Г., че същият не е надлежно поканен за процесното общо събрание, както и че
е налице нарушение на нормата на чл. 138 ТЗ при свикване на общото
събрание на съдружниците, проведено на 07.10.2022 г.
Във връзка с тълкуването и приложението на разпоредбата на чл. 139,
ал. 1 ТЗ е формирана практика на ВКС, в която се приема, че в нормата на чл.
139, ал.1 ТЗ са предвидени изчерпателно изискванията, на които следва да
отговаря поканата за свикване на общото събрание на съдружниците в
дружествата с ограничена отговорност, а именно - изискване за писмена
форма на поканата; за включване в съдържанието й на дневния ред на
събранието и за получаване на поканата от всеки съдружник най-малко 7 дни
преди датата на заседанието. Разяснено е, че по отношение на способа за
връчване на поканата в закона липсва изрично предписание и поради това
следва да се приеме, че връчването може да се осъществи по различни начини
- чрез нотариус, по пощата, чрез факс и др., като преценката за избор на такъв
16
е предоставена на самото дружество. ВКС е приел, че при липса на изричен
способ за връчване на поканата за общото събрание в дружествения договор
/който би имал приоритет/, законът акцентира върху доказаността на факта на
получаването на поканата за събранието от съдружника, без оглед начина, по
който е извършено връчването. Уведомяването на съдружника чрез
нотариална покана съставлява допустим способ за свикване на общото
събрание на съдружниците /вж решение по т. д. № 1966/2018 г. на ВКС, ІІ т. о.
и цитираното в него решение № 76 от 21. 02. 2014 г. по т. д. № 822/2012 г. на
ВКС, І т.о./.
В клаузата на чл. 14, ал. 6 от процесния дружествен договор от
30.04.2020 г., е предвидено, че всеки един съдружник трябва да бъде писмено
поканен седем дни преди датата на заседанието, като бъде уведомен за
точната дата на същото, мястото и часът на провеждането на заседанието и
дневния му ред. Цитираната разпоредба от дружествения договор
кореспондира на разпоредбата на чл. 139 ТЗ, съгласно която е предвидено
задължението съдружникът да бъде поканен с писмена покана, която да
достигне лично до него най-малко 7 дни преди датата на заседанието.
Доказването на спазването на този срок е в тежест на ответника, който е
следвало да проведе пълно и главно доказване на този факт, което не е сторено
в случая.
От събраните по делото писмени доказателства, обсъдени в съвкупност с
гласните доказателства чрез разпит на свидетеля В.Р., не може да се направи
извод, че поканата за провеждане на ОС, е била получена и е достигнала до
знанието на съдружника Х. Г., в законоустановения 7-дневен срок преди
датата на събранието. За спазването на 7-дневния срок по чл. 14, ал. 6 от
дружествения договор е необходимо поканата до ищеца да е била получена
най-късно на 29.09.2022 г. Установено е по делото и се признава от ищеца, че
поканата е получена от ищеца на 03.10.2022 г. чрез куриерска пратка на Еконт,
поради което броен от посочената дата установения в нормата на чл. 139 ТЗ, а
и заложен в дружествения договор, срок за уведомяване на съдружниците за
свикано ОС от седем дни преди датата на събранието, не е спазен. В този
смисъл не е налице редовно уведомяване на ищеца за свикване на процесното
общо събрание по смисъла на чл. 74 ТЗ. Не се установява поканата за
събранието да е достигнала по друг начин до адресата Х. И. Г. и по-конкретно
– да е била изпратена по електронен път, както се твърди от ответната страна.
17
Ищецът е оспорил получаване на сочените от ответника електронни
съобщения чрез ел. поща до ел. адрес „i.************* и по вайбър.
Ответникът е представил по делото препис от електронно писмо, от което се
установява от кого и до коя електронна поща, както и кога е изпратено
съобщението и каква е посочената от изпращача тема. Това писмо не
установява нито съдържанието на приложения към електронното писмо
документ, за да се прецени че това е процесната покана, нито получаването на
изпратеното писмо. Липсва потвърждение на получаването или
удостоверяването му по друг начин, поради което не е доказано нито дали е
реално постъпила на посочения ел. адрес, нито дали е изтеглена от ищеца, с
оглед на което не може да се установи момента на връчване по чл. 10 ЗЕДЕУУ
с оглед спазване на срока по чл. 14, ал. 6 от дружествения договор. Отделно от
това не е установено, че адресът на електронната поща, на който е изпратена
поканата, е бил посочен от ищеца като адрес за кореспонденция с дружеството
/електронен адрес за кореспонденция не е посочен от ищеца в дружествения
договор, нито има данни за такъв в ТР/. Ето защо липсва надлежно връчена на
ищеца покана по чл. 139, ал. 1 ТЗ за свикване на процесното общо събрание.
Това нарушение не се санира от обстоятелството, че на ОС са присъствали
пълномощници на ищеца, доколкото същите изрично са възразили срещу
редовността на процедурата.
По делото е представена покана, подписана от Д. Г. в качеството й на
управител на „Инфрахолд“ ООД за свикване на събранието, отправено до
ищеца. Не е спорно по делото и от вписванията в ТРРЮЛНЦ се установява, че
както към датата на изпращане на поканата, така и към настоящия момент
двамата съдружници Д. Г. и Х. Г. са избрани за съуправители при съвместно
представителство – само заедно, по изричната воля на общото събрание на
съдружниците като върховен орган на дружеството съгласно решение от
30.04.2020 г., вписано в търговския регистър на 11.05.2020 г. Съдът възприема
утвърденото в правната теория и съдебна практика разбиране, че при
колективно управление действа принципът на единодушие при вземания на
решения, както за външните, така и за вътрешните отношения. Свикването на
общото събрание е действие по управление на дружеството, което следва да
бъде извършено само заедно от двамата управители съгласно изрично
изразената воля на общото събрание в тази насока. Няма данни общото
събрание да е вземало решения и такъв извод не следва от разпоредбите на
18
дружествения договор, според които да бъде разграничена възможността на
управителите /самостоятелно или само заедно/ за извършване на действия по
отношение на трети за дружеството лица или по отношение на самите
съдружници, свързани с управлението на дейността на дружеството. В
процесното дружество е установено съвместно управление на двамата
съуправители, които само заедно могат както да представляват, така и да
организират и ръководят дейността на търговското дружество. Във всички
случаи, когато става дума за управление на дружеството, каквото е и
свикването на общото събрание, действията по чл. 138 ТЗ следва да се
извършват от управителите съвместно, а не еднолично от отделния
съуправител. Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 138,
ал.2 ТЗ, посредством която се преодолява възможно блокиране на дейността
по управление на дружеството и даване превес на интереса на управителя
пред интересите на съдружниците. Доколкото процесното ОС от 07.10.2022 г.
е свикано еднолично от единия съуправител, то същото е ненадлежно
свикано, което обуслява извод за незаконосъобразност на взетите на него
решения.
При съобразяване законоустановените правила за разпределяне на
доказателствената тежест, и при преценка на събраните в производството
доказателства, СГС приема, че ищецът не е бил редовно уведомен за общото
събрание на „ИНФРАХОЛД“ ООД, насрочено за 07.10.2022 г., и не са
удовлетворени изискванията на чл. 138 ТЗ, което е достатъчно основание за
отмяна на всички приети решения на атакуваното общо събрание.
За пълнота на изложението съдът намира, че следва да разгледа и
останалите въведени от ищеца пороци относно нарушения на изискванията по
чл. 123 ТЗ и наличието на материалните предпоставки за вземане на решение
от ОС, в случая за наличието на основанията по чл. 126, ал. 1, т. 1 и т. 3 ТЗ,
като при липса на доказано нарушение изключването е незаконосъобразно /вж
Решение № 126 от 8.07.2013 г. по т. д. № 943/2012 г., по описа на ВКС, II т. о./.
Основателно се явява оплакването на ищеца Х. И. Г. за
незакосъобразността на решенията, обосновани с нарушено правото на ищеца
на информация по чл. 123 ТЗ. В сочената разпоредба действително не е
установено правото на съдружниците на информация преди провеждане на
общото събрание, каквото право изрично е предвидено в чл. 224 ТЗ.
19
Независимо от това, съдружниците в ООД също имат такова право, което е
пряко свързано с възможността за упражняване правото на глас в ОС, и
възможността за упражняването му следва да се преценява съобразно
конкретните решения, включени в дневния ред, съответно необходимостта от
конкретна информация по тях и начина на предоставянето й. В поканата за
свикване на процесното събрание ясно е посочено, че материалите по дневния
ред на ОС могат да бъдат получени на адреса на управление на Дружеството-
гр. София, бул. „******* – всеки работен ден между 10.00 ч. и 17.00 ч. В
случая по делото са ангажирани гласни доказателства, от които се установява,
че преди събранието ищецът заедно със свидетеля В.Р. са посетили адреса на
управление, на който установили затворен хотел в ремонт, без осигурен
достъп до сградата. Задължението по чл. 123 ТЗ е задължение за предоставяне
на достъп до материалите за общото събрание, което не е сторено в процесния
случай, поради което правото на информация на ищеца е било нарушено.
По приетото решение за изключване на ищеца като съдружник в
ответното дружество, следва да се държи сметка за характера на изключването
на съдружник като санкция. За да се създаде гаранция срещу произволни
действия и в защита на интересите на всеки съдружник, законът урежда
изрично процедурата по изключване в чл. 126 и чл. 137, ал. 3 ТЗ.
Препоставките за изключване на съдружник най-общо могат да се определят
като действие или бездействие на съдружника спрямо дружеството, като не е
задължително от тези действия да са настъпили вреди за дружеството.
Основанията за изключване са уредени в чл. 126, ал. 3 ТЗ – ако съдружникът
не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване
дейността на дружеството, ако той не изпълнява решенията на общото
събрание, ако действа против интересите на дружеството, както и при
невнасяне на допълнителна парична вноска, в случай че съдружникът не е
упражнил правото си за напускане по чл. 134, ал. 2 ТЗ. Критериите следва да
се търсят, както в посока на виновни действия на съдружника, създаващи
пречки за нормалното осъществяване дейността на дружеството,
причиняващо сериозно и непоправимо влошаване на отношенията между
съдружниците, така също и действия, водещи до компрометиране на
търговската дейност и др. подобни. Тези действия трябва да имат траен, а не
епизодичен характер, и да демонстрират явното желание на съдружника да
действува против интересите на дружеството.
20
Връчването на писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ поставя
началото на процедурата по изключване. Предупреждението за изключване
следва да бъде отправено писмено, като е налице задължителна съдебна
практика (Решение № 221/2013 г. по т. д. № 529/2012 г. на ВКС), че
предупреждението като изявление на дружеството за констатирани нарушения
на съдружника, може да е материализирано в самостоятелен писмен
документ, да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ или да е
възпроизведено в протокол от предходно Общо събрание. Търговският закон
не съдържа разпоредба, предвиждаща специален ред за вземане на решение за
отправяне на предупреждение за изключване, още по-малко пък, че това
следва да стане с решение на ОС за отправяне на предупреждение за
изключване /по аргумент от разпоредбата на чл. 137 ТЗ - компетентност на
ОС/. Ето защо и предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ не е задължително да
бъде отправено по решение на ОС на дружеството, тъй като ако волята на
законодателя бе отправянето на предупреждение да бъде предварително
санкционирано от ОСС, то той задължително би го включил при
изчерпателното изброяване на правомощията му, визирани в чл. 137 ТЗ.
В случая предупреждението за изключване е отправено към съдружника
писмено, с нотариална покана с рег. № 2153, том 1, акт 147 от 23.06.2022 г. на
А. Я. –помощник нотариус при нотариус В.Я. с рег. № 318 на НК, с район на
действие – РС София, връчена по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК на 10.08.2022 г.,
съгласно извършеното нотариално удостоверяване. Уведомяването на
съдружника чрез нотариална покана съставлява допустим способ за връчване
на предупреждение за изключване, при приложение на правилото на чл. 50
ЗННД, съгласно което при връчването на нотариални покани от нотариуса,
или от натоварен от него служител, се спазват правилата на чл. 37-58 ГПК. По
смисъла на постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №163 от
25.02.2016г. по т.д.№2335/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, нотариалното
удостоверяване за връчване на нотариалната покана, залепването на
уведомлението на основание чл.47 ГПК, както и констативният протокол на
нотариуса, изготвен във връзка с посещенията на адреса и конкретните
обстоятелства, поради които нотариалната покана не е могла да бъде връчена,
имат характер на официален свидетелстващ документ, с който нотариусът
удостоверява конкретни факти и обстоятелства и извършени действия. Като
официален свидетелстващ документ нотариалното удостоверяване и
21
изготвеният от нотариуса констативен протокол се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила за удостоверените в него факти, на
основание чл.179 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.193 ал.3 ГПК тежестта за
доказване неистинността /неавтентичност или неверност/ на официален
документ пада върху страната, която го оспорва, като в случая ищецът не е
провел успешно доказване неговата неистинност в оспорената част в
производството по чл. 193, ал. 3 ГПК. Ето защо относно обстоятелствата по
връчването на поканата и спазването на изискванията на чл.47 ал.1 ГПК
следва да бъде кредитирано извършеното от нотариуса по реда на чл.592, ал.1,
изр.2 ГПК отбелязване за връчване, което не е опровергано от ищеца в
настоящото производство.
Настоящият състав намира обаче, че в отправеното до ищеца
предупреждение за изключване липсва позоваване на неизпълнението на
конкретни задължения, свързани с предмета на дейност на дружеството,
поради което същото не е редовно от формална страна и не притежава
необходимото съдържание. В случая отправеното до изключения съдружник
предупреждение не съдържа ясно и конкретно посочване на действията, респ.
бездействията на съдружника, което представлява нарушение на процедурата
по изключването. Изискванията на закона за конкретизиране на поведението,
дало основание за предприемане на санкционна мярка към съдружника се
основава на възможността на изключвания съдружник да организира
защитата си, както и да коригира своето поведение. Процесното
предупреждението не съдържа конкретни факти относно съдържанието на
поведението на изключвания съдружник, и относно времето и мястото на
изява на това поведение. Наличието на такива факти е необходимо и с оглед
евентуалното доказване на наличието на нарушенията по чл. 126, ал. 1, т. 1 и
т. 3 ТЗ. При липса на изложени факти не може да се осъществи оценка на
поведението и преценка за неговото съответствие с изискванията на чл. 126,
ал. 3 ТЗ. Процесното предизвестие съдържа оценки и квалификации на
поведението на ищеца, но не и фактите, дали основание за тях, а именно в
какво се е изразило поведението, кога е извършено във времето, спрямо кои
лица – в частност какво е съдържанието на обидите и заплахите, към кого са
отправени и пред кои конкретно партньори и контрагенти; какво е
съдържанието на сочената като невярна информация за дружеството, която се
разпространява; кога съдружника е отказал срещи и е възпрепятствал
22
свикване на общо събрание; по какъв начин са създадени пречки за
функционирането на животновъдния обект, в какво се изразяват действията на
съдружника по разпореждане с парични средства на дружеството в полза на
трети лица. В случая не са посочени конкретни факти за конкретно нарушение
по отношение на конкретен повод, които да водят до наличие на хипотеза по
чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ, обосноваващи налагането на тежката санкция за
изключването на съдружника. Нарушено е императивно изискване, чиято цел
е да осигури правото на съдружника да се защити като преустанови
поведението, дало повод за започване на процедура за изключването му или
като обори фактите, дали основание за тази процедура пред съдружниците на
събранието, на което се разглежда предложението за изключването му.
Отделно от гореизложеното, по делото не се установи, а и не се твърди, че
ищеца е отказал срещи с останалите съдружници, както и че същият е
възпрепятствал свикване на конкретно общо събрание. Не са ангажирани
доказателства, че при потърсено съдействие от другите двама съдружници,
ищеца е отказал такова. Напротив - при условията на насрещно доказване, по
делото се установи от събраните гласни доказателства, че ищецът е участвал
активно в дружествените работи по отглеждане на едър рогат добитък, в
дейността по окрупняване на пасища, както и че за периода от 2018 до 2022 г.
броя на животните във фермата е нараснал от 29 броя до 100 броя. Ищецът е
бил ангажиран с дейности, пряко свързани с отношенията с Държавен фонд
„Земеделие“, ветеринарни лекари и др., като синът му също е бил
упълномощаван от него да участва при необходимост, както и че двамата са
изпращали редовно счетоводни документи във връзка с дейността на
дружеството. Обстоятелството, че ищеца не се явявал регулярно във фермата
за животни в Елинпелинско не обосновава противен извод и с оглед
установената в дружеството уговорка останалите съдружници да се заниват
пряко с работата на терен /във фермата на дружеството/, а дейността на ищеца
да бъде управленческа, административна. Ето защо и по изложените
съображения ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не
установи при условията на пълно и главно доказване, че изключването на
ищеца като съдружник е извършено при наличието на основания, посочени в
предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ.
По изложените съображения съдът намира, че не може да се приеме, че
изключването е извършено в съответствие с установените в закона и
23
дружествения договор правила, поради което са налице и тези твърдени от
ищеца пороци за отмяна на решенията на ОС, проведено на 07.10.2022 г. от
10.00 часа като незаконосъобразни. С оглед на горното съдът намира, че
предявените искове за отмяна на атакуваните решения по т. 1, т. 2, т. 3, и т. 4
от дневния ред на оспорваното общо събрание на „ИНФРАХОЛД“ ООД, са
основателни и следва да бъдат уважени. Решението по т. 2 за изключване на
ищеца като съдружник е производно от решението по т. 1 от дневния ред,
поради което двете решения подлежат на отмяна.
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, ищецът
претендира разноски в общ размер на 4008,80 лв., за плащането на които са
представени доказателства към списъка на разноските съгласно
задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от
06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Претендираните
разноски за възнаграждение на свидетел в размер на 70,00 лв. не се дължат,
тъй като съгласно протоколно определение от 10.12.2024 г. внесения депозит е
възстановен на ищеца. Ето защо с оглед изхода на спора, на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер на 3 938,80 лв.
По делото не е събрана дължимата държавна такса, поради което на
основание чл. 77 ГПК следва да бъде постановено нейното събиране. В случая
държавната такса по предявените обективно съединени искове възлиза в общ
размер на 320,00 лв. съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК. От страна на ищеца е внесена държавна такса
в размер на 30,00 лв., поради което с оглед изхода на делото в тежест на
ответника следва да бъде възложена дължимата държавна такса в размер на
290,00 лв.
Водим от горното Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. И. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. *******, адв. Я. Н., против „ИНФРАХОЛД“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че е
24
нищожно решение по т. 2 от дневния ред за изключване на ищеца като
съдружник, прието на общото събрание на съдружниците от 07.10.2022 г. на
„ИНФРАХОЛД“ ООД, ЕИК *********, като неоснователен.
ОТМЕНЯ на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ решения на общото събрание на
„ИНФРАХОЛД“ ООД, ЕИК *********, проведено на 07.10.2022 г.,
обективирани в протокол от 07.10.2022 г., по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от дневния
ред, а именно: решение, с което е констатирано неотстраняване на извършени
от съдружника Х. И. Г. нарушения след отправеното му писмено
предупреждение по реда на чл. 126 ТЗ; решение за изключване на Х. И. Г. като
съдружник в дружеството, решение за поемане на дяловете от другите двама
съдружници след изключването на съдружника и решение за изменение на
дружествения договор на дружеството, отразяващ промените в дружеството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ИНФРАХОЛД“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, да
заплати на Х. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
*******, адв. Я. Н., сумата от 3 938,80 лв. /три хиляди деветстотин тридесет и
осем лева и осемдесет ст./ – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „ИНФРАХОЛД“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд сумата 290,00 лв. /двеста и деветдесет лева/ – държавна такса, и в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер
на 5 лева /пет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт.
След влизане в сила на решението, заверен препис да се изпрати на
Агенцията по вписванията - Търговски регистър и регистър на юридическите
лица с нестопанска цел за сведение и изпълнение, на основание чл. 30, ал. 2
ЗТРРЮЛНЦ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
25