№ 136
гр. Горна Оряховица , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ в публично
заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20214120200315 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „Ц. С.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от
управителя В. В. ДР. чрез пълномощника адв. И. И. от АК – Велико Търново,
обжалва наказателно постановление № 559070-F575948/04.02.2021 г.,
издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в
Централно управление на Националната агенция за приходите, с което на
основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) на дружеството е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушаване на чл. 26,
ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра
на финансите (по-нататък Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ).
Излага доводи за маловажност на случая и моли съда да отмени
наказателното постановление.
1
В хода на съдебните прения пълномощникът на дружеството поддържа
доводите в жалбата за маловажност на случая и искането за отмяна на
постановлението.
ОТДЕЛ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ, представляван от главен юрисконсулт Д. Б., оспорва жалбата.
Подържа, че нарушението е установено по несъмнен начин, както и че
случаят не е маловажен. Моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление и да присъди на НАП юрисконсултско възнаграждение в
размер на 120 лв.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.10.2020 г. свидетелите Д. АНГ. Ц. и С. ХР. Ш. – инспектори по
приходите в отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при ГД
„Фискален контрол“ на ЦУ на НАН, извършили проверка в търговски обект –
магазин, находящ се в ***, стопанисван от дружеството жалбоподател „Ц. С.“
ЕООД. Свидетелят Ц. извършил контролна покупка на един чифт чорапи на
стойност 2,30 лв. и на една гъбичка за обувки на стойност 1,90 лв., за които
платил в брой 4,20 лв. За покупката от монтираното в обекта фискално
устройство бил издаден фискален бон № 003670/13.10.2020 г., в който било
посочено, че е продаден 1 артикул от департамент 4 с код на данъчната група
Б и обща стойност 4,20 лв.
Свидетелят Ц. приел, че фискалният бон с цитираното по-горе
съдържание е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ, поради което на 20.10.2020 г.
в присъствието на управителя на дружеството жалбоподател В. В. ДР. и на
свидетелката С. ХР. Ш. съставил против дружеството акт за установяване на
административно нарушение № F575948, в който описал нарушението и
посочил нарушените законни разпоредби.
2
На 04.02.2021 г., след като се запознал с материалите по преписката,
началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно
управление на Националната агенция за приходите издал обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл.
185, ал. 1 от ЗДДС наложил на дружеството административно наказание
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушаване на чл. 26, ал. 1, т. 7
от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ.
Препис от постановлението бил връчен на управителя на дружеството
срещу разписка на 12.04.2021 г. На 16.04.2021 г. подадената от управителя на
дружеството жалба против постановлението била заведена в ТД на НАП –
Велико Търново.
Фактическата обстановка по делото съдът установи, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Д. АНГ. Ц. и С.
ХР. Ш. и приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за
проведеното открито съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от законния
представител на дружеството, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по изложените в
нея доводи.
Посочената от наказващия орган като нарушена разпоредба на чл. 26,
ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ съдържа няколко
отделни правила относно съдържанието на фискалната касова бележка от
фискално устройство, а именно: 1) във фискалната касова бележка да е
посочено наименованието на закупената стока или услуга; 2) във фискалната
касова бележка да е посочен кодът на данъчната група; 3) във фискалната
касова бележка да са посочени количеството и стойността по видове на
закупените стоки или услуги; 4) посоченото във фискалната касова бележка
наименование на стоката или услугата да позволява най-малко
идентифицирането на техния вид; и 5) в случай че се продават стоки от един
и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока да се
3
отразява поотделно със съответната стойност.
В словесното описание на нарушението в обстоятелствената част на
обжалваното наказателно постановление е посочено изрично, че фискалният
бон не съдържа задължителните реквизити наименование на стоката и
количество и стойност по видове закупени стоки. Така формулираното
описание сочи на нарушаване на правилата, цитирани по-горе под № 1 и под
№ 3. Несъответствието на издадения от дружеството фискален бон с всяко от
тези две правила е отделно нарушение на данъчното законодателство.
Съгласно установения в чл. 18 от ЗАНН принцип на наказване на
административните нарушения за всяко от двете отделни нарушения на
дружеството е следвало да бъде наложено отделно административно
наказание имуществена санкция. Като е наложил за двете нарушения една
имуществена санкция, наказващият орган е нарушил материалния
административнонаказателен закон.
Така допуснатото нарушение на материалния закон е в интерес на
наказаното дружеството, поради което в жалбата и в становището на
пълномощника адв. И. И. липсват оплаквания относно неприлагането на чл.
18 от ЗАНН в процесния случай. По силата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл.
314, ал. 1 от НПК обаче в настоящото производство съдът проверява изцяло
правилността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. Ето защо констатираното нарушаване на чл. 18
от ЗАНН е от значение за крайния изход от обжалването.
Съгласно действащата към момента редакция на чл. 63, ал. 1, изр. 1 от
ЗАНН след като разгледа жалбата по същество, съдът се произнася с
решение, с което потвърждава, изменя или отменя наказателното
постановление.
Съдът потвърждава наказателното постановление, когато
фактическите констатации на наказващия орган се потвърждават от
събраните доказателства, материалният административнонаказателен закон е
приложен правилно към приетите за установени факти и обстоятелства и в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
В процесния случай допуснатото от наказващия орган нарушение на
4
разпоредба от общата част на материалното административнонаказателно
право, каквато е чл. 18 от ЗАНН, изключва възможността съдът да потвърди
постановлението.
Предвид установените в закона забрани, цитирани по-долу, не е
възможно съдът да измени наказателното постановление в частта относно
наказанието с оглед привеждането му в съответствие с изискването по чл. 18
от ЗАНН, било като „разпредели“ определената в минималния предвиден в
закона размер имуществена санкция между двете описани в
обстоятелствената част на постановлението нарушения, било като замени
наложената една имуществена санкция с две отделни такива. Първото от
двете посочени решения би противоречало на забраната за налагане на
имуществена санкция в размер под предвидения в закона минимум, а второто
– на забраната за влошаване на положението на обжалващия при липса на
съответен протест от прокурора.
Предвид обоснованата невъзможност обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено или изменено, единственият
законосъобразен изход от процесното обжалване е съдът да отмени
постановлението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 559070-
F575948/04.02.2021 г., издадено от началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново в Централно управление на Националната
агенция за приходите, с което на „Ц. С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя В. В. ДР. чрез
пълномощника адв. И. С. И. от АК – Велико Търново, със служебен адрес
***, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 500 лв. (петстотин лева) на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал.
1 от Закона за данък върху добавената стойност за нарушаване на чл. 26,
ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
5
които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра
на финансите.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6