№ 518
гр. Варна, 28.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Кр. М.
Членове:Юлия Р. Бажлекова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500384 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ф. Р. Ц., чрез процесуален
представител адв. Г. М. – ВАК, срещу решение № 566/27.05.2024 г. на ОС –
Варна, постановено по гр. д. № 2416/2022г. с което е отхвърлен предявеният
от въззивницата срещу „Градски транспорт“ ЕАД, при участието на ЗАД
„Армеец“ АД, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 50
000 лева, частично от 100 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания вследствие счупване на трето,
четвърто, пето, шесто и седмо леви ребра, мозъчно сътресение, кръвонасядане
по левия горен крайник, всички вследствие падане в автобус, движещ се по
линия № 209, на 26.04.2022 г. между 13.30 и 14.00 ч. в гр. Варна, бул. "Янош
Хунияди", в района на спирка КАТ /посока квартали/, виновно причинено от
работник на ответното дружество - водач на автобуса при изпълнение на
възложената му работа, чрез безпричинно, рязко натискане на спирачката и
намаляване скоростта на автобуса, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху присъденото обезщетение от 26.04.2022г. до
окончателното изплащане.
В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и неправилност на
решението, като постановено при нарушение на съществени процесуални
правила и противоречие с материалния закон. Оспорват се изводите на съда,
че поведението на ищцата е лишило ответника от възможността да докаже, че
рязкото спиране не се дължи на неспазване на дистанция с предно движещ се
автомобил и/или неправилни технически действия на шофьора на автобуса
или неизправност на спирачната система, а на внезапна поява на друг
автомобил или пешеходец, че ищцата би могла да узнае за срока на пазене на
1
видеозаписите и да поиска от ответника извънсъдебно да ги пази, както и че
като не е сторила това е осуетила защитата на ответника. В тази връзка се
сочи, че за ищцата не съществува задължение да съдейства за съхранение на
доказателства или срок, в който да предяви претенциите си извън общия
петгодишен давностен срок, считано от увреждането. Посочва, че в случая е
установено, че видеозаписите от автобуса се пазят 15 дни, а от кръстовището
30 дни, в който период въззивницата е била на легло поради нараняванията си.
Твърди се, че процесното ПТП е предизвикано от виновно нарушаване от
страна на водача на автобуса на правилата за движение, подробно посочени
като разпоредби от ЗДвП. Излага се, че съдът не е анализирал всички събрани
по делото доказателства и не е направил изводи относно доказаността на
фактите, относими към фактическия състав на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, които
са и предмет на делото, а именно - осъщественото падане на ищцата в автобус,
управляван от служител на ответното дружество, претърпените телесни
повреди и страдания и причинната им връзка с противоправното поведение на
служителя. Счита, че от ангажираните по делото писмени и гласни
доказателства и изслушаните експертни заключения е установено
осъществяването на процесния инцидент и настъпилите в резултат от него
вреди. Установява се и причинната връзка между претърпените от ищцата
вреди и процесния инцидент, както и обстоятелството, че вредите са
причинени от лице, на което ответникът е възложил работа. Поради това се
твърди, че са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответното дружество по чл. 49 ЗЗД вр. с чл.45
ЗЗД. Излага, че при определяне размера на дължимото обезщетение следва да
се съобрази видът и тежестта на получените от ищцата травматични
увреждания, психическата травма, преживеният стрес и страхът от пътуване,
като в тази връзка счита, че претендирания размер на обезщетението е
адекватен на интензивността, тежестта и продължителността на претърпените
от ищцата болки и страдания във връзка с настъпилите при процесния
инцидент травматични увреждания. По подробно изложени доводи се иска от
настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени атакувания
съдебен акт и уважи предявения иск, ведно с присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл.263 ГПК са постъпили отговори от въззиваемите
„ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД и ЗАД “АРМЕЕЦ”, с които въззивната жалба
се оспорва като неоснователна. По изложени подробно доводи и съображения
въззиваемите молят за потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно.
Така докладваната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С оглед на това същата е
процесуално допустима и следва да бъде насрочена за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Не са налице хипотези, налагащи даване указания от съда по
2
редовността на исковата молба, разпределение на доказателствената тежест и
възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на
такива.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 13.11.2024 г. от 9:30 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3