Решение по дело №140/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и е образувано по жалба подадена от С. Л. Д.-О. срещу Заповед № 24/25.03.2013 г. на Кмета на Община [област], с която на основание чл. 129, ал. 2, вр. с чл. 135 ал. 3, чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 110, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и чл. 15, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ е одобрен Подробен устройствен план - изменение на план за регулация и застрояване на УПИ III, кв. 9 по плана на [населено място], състоящо се в отделяне на реална част от УПИ III и обособяването на нов УПИ XV - за обществено обслужване и изместване на север на улицата с осови точки от 17в до 17з в кв. 9 по плана на [населено място].

В жалбата се сочи, че жалбоподателката е заинтересована страна, като от 14.08.2012 г. притежава собственост върху самостоятелни обекти в сградата, заедно с идеални части от правото на строеж върху целия терен от 12 535 кв.м., представляващи площта на УПИ III в кв. 9, съобразно регулационните му граници по дворищно регулационния план, който е действал към този момент. Изменението на регулационните граници, поради отделяне на реална част от УПИ III в кв. 9 пряко и непосредствено засяга обема на притежаваното ограничено вещно право на строеж, поради което и законодателят изрично и безусловно е признал процесуална правна легитимация на носителите на вещни права върху имотите, които са предмет на административните актове за одобряване и изменение на регулационни планове. Правния интерес е възникнал на 25.03.2013 г. в хипотезата на чл. 131, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 1 от ЗУТ и съществува към момента на упражняване на правото на жалба, защото Заповед № 24/25.03.2013 г на Кмета на община [област] не е съобщена съгласно §4, ал. 1 от ДР на ЗУТ на О., която притежава ограничени вещни права върху имот, предмет на оспорената заповед, както към датата на нейното издаване, така и към момента на сезиране на съда. Сочи се, че за процесната заповед е разбрала по друго дело и същата е материално незаконосъобразна, тъй като за издаването й не са били налице предпоставките на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Моли за отмяна същата и присъждане на разноски.

В съдебно заседание, при гледане на делото по същество, жалбоподателката не се явява.С процесуален представител, поддържа жалбата. В представена писмена защита излага допълнителни съображения, че жалбоподателката, не е участвала като страна по споразумението за издаване на Заповед № 24/25.03.2013 г. на Кмета на община [област], одобрено по адм.д. №190/2012 г. по описа на Административен съд - [област], въпреки придобитото на 14.08.2012 г. ограничено вещно право върху имот, който е предмет на оспорената заповед. Съдът е бил длъжен да конституира всички заинтересовани от Заповед № 24/25.03.2013 г. на Кмета на община [област] и да одобри споразумението за нейното издаване с тяхно участие.

Твърди се, че с оглед соченото основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, е следвало да е изразила писмено съгласието си пред административния орган за промяна на регулационните граници на УПИ III в кв.9 по плана на [населено място] по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Отделянето на реална част от УПИ III в кв.9 по плана на [населено място], за която се обособява нов самостоятелен УПИ XV в кв.9 по същия план не се подвежда правно под промяна на вътрешните регулационни граници между съседни недвижими имоти /те трябва да са съществуващи/, поради сключен предварителен договор между техните собственици за прехвърляне на реални части от правото на собственост. Създаването на два урегулирани поземлени имота от един урегулиран поземлен имот, върху който заинтересованите лица имат ограничени вещни права води до засягане на техния обем - върху новообразувания УПИ, те вече нямат тези ограничени вещни права, с оглед на което законодателя в съответствие с основния принцип на ЗУТ за незасягане принудително в частен интерес на правото на собственост и ограничените вещни права, е предвидил с разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ изискването за тяхното изрично съгласие - отнемането, ограничаването на правото на собственост и вещни права върху поземлените имоти се извършва принудително само в обществен интерес и никога в частен. Изложеното счита за достатъчно категорично да установи отсъствието на императивно условие по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, без което не може от един урегулиран поземлен имот да се образуват два в полза на един от носителите на ограничено вещно право на строеж, изводимо от притежавано от същия право на собственост върху самостоятелен обект. По този начин законът не се прилага еднакво и равно спрямо всички, а в частна полза между равнопоставени субекти.

Излагат се доводи и че правното основание на чл. 15 от ЗУТ не е приложимо за промяна трасето на улиците, защото поземлените имоти, отредени за транспортна и пешеходна инфраструктура не са урегулирани поземлени имоти - аргумент от определението за урегулиран поземлен имот, който за икономия не следва да бъде цитиран. Урегулирания поземлен имот има определени с регулационен план граници и лице към улица, път или алея. Предназначението на поземлени имоти за улици определя задължително режим на публична общинска собственост - това е видно от Кадастралната карта на [населено място], достъпна през сайта на АГКК. След като улицата не е урегулиран поземлен имот, а той е в режим на публична общинска собственост, то разпореждането за изместване трасето на улицата, чрез предварителен договор за покупко-продажба на площи от този имот сочи на противоречие на административния акт с правната норма, която органът е решил, че е приложима. Трасето на улицата се измества само в обществена полза, поради което и уличната регулационна линия на урегулираните поземлени имоти не следва имотна граница - затова се нарича от чл. 14 от ЗУТ линия, а не граница. Не може да се променя уличната регулационна линия на поземлените имоти на основание и по реда на чл. 15 от ЗУТ по посочените по-горе правни аргументи за съдържанието на тази правна норма - касае се до упражняване правото на разпореждане с правото на собственост, тогава когато единствено се променят вътрешните регулационни граници, поради прехвърляне на реални части между тях. В този случай ограничените вещни права не се засягат и законодателят е уредил тази правна възможност за промяна местоположението на вътрешните регулационни граници вън от основанията за изменение на влезлите в сила подробни устройствени планове.

Ответникът по жалба, Кмета на Община [област], с процесуален представител, оспорва жалбата. Сочи за законосъобразност на оспорената заповед, както сочените основания за отмяна не са налице. Спазени са процесуалните правила по издаване на заповедта. Представени са и решения на експертния съвет, решения на Общинския съвет [област], с които включително се прехвърлят и се одобряват предварителни договори по чл. 15 от ЗУТ. Депозираната жалба е недопустима, тъй като същата е подадена от лице без правен интерес, просрочена и като неподлежаща на контрол, поради забрана по чл. 177, ал. 1 от АПК, тъй като е била предмет на съдебен контрол, видно от представите по делото писмени доказателства.

Отделно от това жалбоподателката няма правен интерес, тъй като обема на права, които твърди, че има върху имота, е определен и е придобит след влизане в сила на съдебната спогодба по адм. дело № 109/2012 г. Следва да се отчете факта, че административната процедура по издаването на обжалваната заповед е започнала много преди същата да има учредени права на отстъпено право на строеж, като вървят заедно с придобития самостоятелен обект, не е била вписана към момента на издаване на заповедта в кадастралния регистър, за да бъде съобщавана изобщо такава заповед.

На следващо място, не е била страна в съдебното производство, в което е одобрено споразумение между всички страни, участващи в административното производство по изготвяне на ПУП и видно от представения протокол, с който е одобрена спогодбата, протокола от 24.04.2013 г. по адм. дело № 109/2012 г., предмет на споразумението и това което е определил съда е, че е потвърдил споразумението между административния орган и страните по делото, и е одобрил споразумението, с което се обезсилва по-рано издадена Заповед № 96/17.10.2011 г. на Кмета на община [област], която е издадена много преди жалбоподателката да е придобила някакви права в сградата и в имота, и е определено, че същата е заместена със Заповед № 24/25.03.2013 г., която е предмет на настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 178 от АПК, потвърденото от съда споразумение има силата на решение и когато е отменена заповедта, такава каквато е Заповед № 96/2011 г., решението има действие спрямо всички, в този смисъл и чл. 132 от ЗУТ, поради което напълно необосновано жалбоподателката претендира заповедта да й бъде съобщена, тъй като тя не е била страна в производството. Следва да се отбележи, че актовете на съда, както и решенията на общинския съвет, с които е одобрено споразумението, са публични, и тя е имала информация за производството, но не е представила документи за притежавани права, придобити в хода на административното производство, както пред административния орган, така и пред съдебния орган. В случая заповедта е съобщена на нейния праводател, той е страна в производството, и няма нарушения както на ЗУТ, така и на АПК. В чл. 131 от ЗУТ се казва кои са страни в производството и кога се уведомяват, тъй като административното производство е стартирало много преди жалбоподателката да има права, тя не е част от това административно производство. Същата не е атакувала и споразумението, ако е претендирала права които се засягат с издадената заповед, предмет на настоящото производство. Влезлия в сила съдебен акт, с което е решен спор за законосъобразността на административен акт, има сила на присъдено нещо. Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК тази сила задължава страните спрямо държавата да преустановят правния спор. Отделно от това, ако съдът приеме, че следва да бъде отменена оспорената заповедта, би следвало да се произнесе и по обезсилената заповед с одобрената спогодба по адм. дело № 109/2012 г. по описа на Административен съд - [област].

Заинтересованата страни „ПРОМИНТЕКС“ ООД [населено място], „Д И К“ ООД [населено място] и Община [област], чрез пълномощниците си оспорват основателността и допустимостта на жалбата. „О. клуб уелнес“ АД [населено място], уведомен по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК и по телефон чрез адв. Д. К. Г. и „ГРАНД ХОТЕЛ [област]“ ООД, като приемник на „О. клуб уелнес“ АД [населено място] не дават становище по жалбата.

Административният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, прие следното: По искане на „ОРФЕЙ КЛУБ УЕЛНЕС” АД, [населено място] и ЕТ „Р. Б.” [населено място] е издадена Заповед № 96/17.10.2011 г. на Кмета на Община [област], с която е одобрено изменение на Плана за регулация и Плана за застрояване на поземлен имот с идентификатор 67653.934.228, образуващ УПИ ІІІ - хотелски комплекс в кв.9 по ПУП на [населено място], като за част от същия се обособява нов УПИ ХV - обществено обслужване, в кв.9, с ограничителна линия на застрояване и параметри на бъдеща застройка, по синьо, кафяво и червено нанесени линия на приложената към заповедта скица. Изменението е във връзка с предстояща продажба на новосъздадения УПИ от „ОРФЕЙ КЛУБ УЕЛНЕС” АД, [населено място] на ЕТ „Р. Б.” [населено място], съгласно сключен нотариално заверен предварителен договор от 25.03.2011 г.

Заповед № 96/17.10.2011 г. на Кмета на Община [област] е обжалвана от Н. В. М., собственик на обособена част в сградата и въз основа на тази жалба е образувано адм. дело № 109/2012 г. по описа на Административен съд - [област], насрочено в първо заседание за 16.05.2012 г.

Междувременно „ПРОМИНТЕКС” ЕООД и „Д И К” ООД, като съсобственици в УПИ ІІ - Х. К., в кв.9 по ПУП на [населено място] са внесли заявление вх. № УТ001797-002/14.05.2012 г. за изменение на регулацията на УПИ ІІ - Х. К. чрез присъединяване в границите на този УПИ на улицата, образувана от общински [ПИ], намираща се северно от УПИ ІІ - Х. К., в кв.9 по ПУП на [населено място], по което има положително становище на ОЕСУТ. Това искане изисква изместване на уличната регулация обслужваща новообразувания УПИ ХV - обществено обслужване в северна посока за сметка на терена на УПИ ІІІ - хотелски комплекс в кв.9 по ПУП на [населено място].

Производството по делото е приключило след, като е обезсилена Заповед № 96/17.10.2011 г. и потвърдено споразумение в Административен съд – [област] в съдебно заседание, проведено на 24.04.2013 г. от 13.30 часа между: Кметът на Община [област] – Н. М., представляван от изрично упълномощеното лице К. Н. Н. – юрисконсулт на Община [област], Община [област], представлявана от Кмета на Община [област] – Н. М., представляван от изрично упълномощеното лице К. Н. Н. – юрисконсулт на Община [област], като заинтересована страна, собственик на имот засегнат от изменението на регулацията, Н. В. М., с постоянен адрес: [населено място], [улица], като заинтересована страна, „ОРФЕЙ КЛУБ УЕЛНЕС” АД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], регистрирано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК *, представлявано от Изпълнителния директор Р. Д. Н., ЕТ “Р. Б.” със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], блок № *, вх. *, ап. *, регистриран в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК *, със собственик и представляващ Р. В. Б., действащ чрез пълномощника си В. Х. Б., съгласно търговско пълномощно рег. № 48/09.01.2003 г. на Смолянския нотариус М. К. - № * по РНК, като заинтересована страна, „ПРОМИНТЕКС” ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], регистрирано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК *, представлявано от управителя И. Д. К., като заинтересована страна и „Д И К” ООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], регистрирано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК *, представлявано от управителя Д. И. К. [ЕГН], като заинтересована страна.

По общо съгласие на страните във връзка с подписването на процесното споразумение е изготвена нова Заповед № 24/25.03.2013 г. от Кмета на Община [област], която предвижда ново регулационно решение, според което се запазва новосъздадения УПИ ХV - обществено обслужване по ограничителни линия за застрояване и параметри на бъдещата застройка, като се предвижда промяна на уличната регулация, обслужваща УПИ ХV - обществено обслужване, а досегашната улична регулация по очертанията на общински [ПИ] се присъединява към УПИ ІІ - Х. К., в кв.9 по ПУП на [населено място], чиято северна регулационна линия се измества по уличната регулация от осева т.17в, до о.т.17з. Във връзка с предвидените изменения, които са свързани и с промяна на собственост има произнасяне на Общински съвет [област] с Решение № 259/21.12.2012 г., както и подписани предварителни договори между Община [област] и „ОРФЕЙ КЛУБ УЕЛНЕС” АД, [населено място] от 27.02.2013 г. и между Община [област], „ПРОМИНТЕКС” ЕООД и „Д И К” ООД от 26.02.2013 г.

Съдът, при условията на чл. 178 във връзка с чл. 20 от АПК е потвърдил споразумението, постигнато на 24.04.2013 год. в съдебно заседание и обезсилил Заповед № 96/17.10.2011 год. на Кмета на Община [област], като е приел същата да бъде заместена от Заповед № 24/25.03.2013 год. на Кмета на Община [област], която е неразделна част от споразумението заедно с приложената към нея графична част.

Производството по издаване на заповедта, предмет на настоящия съдебен контрол е започнало по подадено заявление на заинтересованата страна „ПРОМИНТЕКС“ ООД и „Д И К“ ООД [населено място] вх. № УТ001797-002/14.05.2012 г., към което е представено предложение за изменение на ПУП –УПИ ІІ – за хотел, 357.358 и УПИ ІІІ хотелски комплекс и ул.регулация от о.т.17в до о.т.17з в кв.9 – [населено място] - ц.част. С протокол от 27.06.2012 г. ОбС-[област], като е взел предвид и предварително извън съдебно споразумение е разгледано представеното предложение и е взето решение, с което предложено на Кмета на община [област] да издаде Заповед на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, която да се обяви на заинтересованите страни. Уточнено е за необходимо да се изпълнят и всички процедури, описани в становището по чл. 15, ал. 3 и 5 от ЗУТ. Със Заповед № 64/10.07.2012 г. на Кмета на Община [област] е допуснато да се възложи изработване на проект за изменение на ПУП – ПЗР на УПИ ІІ – за хотел, 357.358 и УПИ ІІІ хотелски комплекс и ул. регулация от о.т.17в до о.т.17з в кв.9 – [населено място] - ц.част и спряно действието на плана. С решение №259 от 21.12.2012 г. на ОбС-[област] е дадено съгласие за сключване на предварителни договори. От доказателствата по делото се установява, че на 26.02.2013 г. е сключен предварителен договор, по силата на който на основание чл. 35, ал. 4, т. 2 от ЗОбС, чл. 64, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество чл. 15, ал. 3, ал. 5 от ЗУТ и Решение № 259 от 21.12.2012 г. на ОбС-[област], Община [област] се задължава да прехвърли на „ПРОМИНТЕКС“ ООД, [населено място] и „Д И К“ ООД [населено място], право на собственост върху общински поземлен имот с идентификатор 67653.934.422, целият с площ от 204 кв.м. участващ в улична регулация от о.т.17в до о.т.17д, кв.9 по плана на [населено място] – ЦЧ. На 27.02.2013 г. е сключен предварителен договор по силата на който на основание чл. 15, ал. 3 и ал. 5 и чл. 199 от ЗУТ "О. клуб уелнес" АД [населено място] се задължава да прехвърли право на собственост върху част от поземлен имот с идентификатор 67653.934.228, която част от 204 кв.м. се предава към поземлен имот с идентификатор 67653.934.225, начин на трайно ползване за първостепенна улица – бул. „[държава]“ с граници съответстващи на предвижданията на новото положение на уличната регулация съгласно проект № 17386/11.12.2012 г. С решение по протокол № 9 от 06.03.2013 г. се предлага на кмета да издаде заповед на основание чл. 129, ал 2 от ЗУТ за одобряване на ПУП, след което издадена оспорената заповед. Тази заповед е била предмет на споразумението и няма данни да е съобщена на всички заинтересованите страни, вкл. жалбоподателката.

По делото не се спори, че с оспорената заповед се променя площта на УПИ ІІІ с отделяне на реална част от УПИ III и обособяването на нов УПИ XV - за обществено обслужване, и изместване на север на улицата с осови точки от 17в до 17з в кв.9 по плана на [населено място], като за това има постигнато споразумение между административния орган - Кметът на Община [област], Н. В. М., „ОРФЕЙ КЛУБ УЕЛНЕС” АД, ЕТ „Р. Б.” [населено място], „ПРОМИНТЕКС” ЕООД, „Д И К” ООД на 24.04.2013 год. в съдебно заседание за обезсилване на Заповед № 96/17.10.2011 год. и същата да бъде заместена от Заповед № 24/25.03.2013 год. на Кмета на Община [област], която е неразделна част от споразумението заедно с приложената към нея графична част, без да е взела участие жалбоподателката по делото.

Спорно по делото е обстоятелството, с така издадената заповед за предвиденото изменение има ли допуснати процесуални нарушения и такива на материалния закон в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, вкл. жалбоподателката има ли правен интерес от оспорването, дали същото е в срок, както и налице ли е съгласие на всички заинтересовани страни като собственици и носители на вещни права върху имотите предмет на изменението, след като жалбоподателката, която е придобила собственост преди издаването на процесната заповед и не е дала съгласие за промяна на ПУП, както и приложима ли е разпоредбата на чл. 15, ал. 3 и 5 от ЗУТ.

След като извърши проверка на посочените от жалбоподателката основания и взе предвид дадените становища на ответника, както и събраните по делото доказателства, съдът направи следните изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, от страна, за която е налице правен интерес от оспорването, като се има предвид, че същата, като собственик на самостоятелен обект и учредено вещно право върху имота предмет на плана, към датата на издаване на оспорената заповед е сред лицата по чл. 131 от ЗУТ, чийто имоти са засегнати от предвижданията на плана и подадената жалба е допустима. Като се има предвид, че по делото не е спорно, че имот ПИ с идентификатор 67653.934.228 съставлява УПИ III в кв.9 по плана на [населено място], и от същия се отделя реална част и обособяването на нов УПИ XV - за обществено обслужване, и изместване на север на улицата с осови точки от 17в до 17з в кв.9 по плана на [населено място],а жалбоподателката има право на строеж в ПИ с идентификатор 67653.934.228, то за жалбоподателката е налице правен интерес от оспорването, независимо, че производството по издаването на Заповед № 24 е започнало преди това на 14.05.2012 г.

От представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателката е закупила на 14.08.2012 г. /преди 25.03.2013г./ два самостоятелни обособени обекти, стая №318 и 320, с идентификатори 67653.934.228.7.131 и 67653.934.228.7.132 от сграда хотелски комплекс „[област]“ с идентификатор 67653.934.228.7, построена в ПИ с идентификатор 67653.934.228, но същата не е уведомена и до момента, за издаване на заповедта.

Съгласно чл. 129, ал. 2 АПК в ред. ДВ бр. 1/2019 г. подробният устройствен план в обхват до един квартал, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, се одобрява със заповед на кмета на общината, която се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Според чл. 131. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане – по данни от кадастралния регистър, както и лицата, на които е предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана, а според ал. 2, т. 1, непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: имотите - предмет на самия план.

След като обжалваната заповед не е съобщена на О. по законния ред, а същата е носител на вещни права върху имота – предмет на плана, следва да се приеме, че по отношение на същата, срокът за оспорване на акта не е започнал да тече и жалбата срещу Заповед №24 от 25.03.2013 г. се явява подадена в срок, тъй като за издаване на процесната заповед, административния орган е следвало да уведоми жалбаподателката и й връчи заповедта, като се има предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК. Невръчването на заповедта не води до материална незаконосъобразност на акта, но в случая е предпоставка за допустимостта на жалбата. Независимо, че към датата на образуване на делото и започване на производството, същата не имала активна процесуална легитимация, то меродавен в случая е момента на издаването на процесната заповед, към който момент - 25.03.2013 г., О., вече е имала вещно право на строеж върху имота – предмет на плана /16.08.2012г./, а съответствието на административния акт с материалния закон се преценя към този момент. Неоснователно е възражението на настоящите ответници – заявители в административното производство, че жалбата е недопустима, тъй като е издадено по приключило производство по адм.д.№109/2011г. Влязлото в сила споразумение по адм. дело № 109/2012 г. на Административен съд - [област], между част от собствениците, което е послужило като основание, има сила само по отношение на страните съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 1 АПК. То не обвързва настоящите жалбоподатели, които не са участвали като заинтересовани страни в съдебното производство.

Разгледана по същество жалбата е основателна. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си.

Съгласно чл. 134, ал. 2, т. 6 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) в относимата редакция, влезлите в сила общи устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях, а именно върху имотите - предмет на самия план.

Цитираният текст допуска изменение на влезлия в сила ПУП - ПРЗ при съгласие на всички собственици на имотите, предмет на изменението и на носителите на ограничени вещни права, каквито има жалбоподателката към 25.03.2013 г., при което основателни доводите за допуснати нарушения на материалния закон, като се има предвид, че за издаване на оспорената заповед е следвало да има писмено съгласие или искане на всички собственици, носители на вещни права и концесионери на имот УПИ ІІІ, кв. 9, а такова липсва от жалбоподателката към датата на издаване на осопрения акт.

Установено е по безспорен начин, че жалбоподателката е собственик на самостоятелни обекти в сграда, построена в УПИ ІІІ, кв. 9, ведно с ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, което я легитимира като носител на право на собственост и на ограничени вещни права в имотите, предмет на разработката и нейното съгласие обуславя предпоставките за изменение на плана на това основание. Планът е одобрен без съгласието на С. Д. - О. - титуляр на ограничено вещно право на ползване и права на собственост в имота, за който се отнася разработката. Следователно материалноправните предпоставки за издаването на заповедта не са изпълнени. Административният акт е постановен в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменен.

За пълнота, съдът намира за необходимо да добави,че нормата на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ предвижда различна конструкция, като в този случай ограничените вещни права не се засягат и законодателят е уредил тази правна възможност за промяна местоположението на вътрешните регулационни граници вън от основанията за изменение на влезлите в сила подробни устройствени планове, или същата е приложима след като заповедта за изменението влезне в сила.

Съдът намира за неоснователно искането на процесуалния представител на ответника за произнасяне на съда по повод обезсилването на Заповед № 96/17.10.2011 г. на Кмета на Община [област], която е била предмет на споразумението, тъй като това споразумение и определението, което го потвърждава не е оспорено по реда на прегледа.

Съобразно изхода на правния спор, на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, жалбоподателката има право на разноски, като са приложени доказателства за извършено плащане на адвокатското възнаграждение и ДТ, които са своевременно поискани.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отменя Заповед № 24/25.03.2013 г. на Кмета на Община [област], с която на основание чл. 129, ал. 2 вр. с чл. 135, ал. 3, чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 110, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и чл. 15, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ е одобрен Подробен устройствен план - изменение на план за регулация и застрояване на УПИ III в кв.9 по плана на [населено място], състоящо се в отделяне на реална част от УПИ III и обособяването на нов УПИ XV - за обществено обслужване, и изместване на север на улицата с осови точки от 17в до 17з в кв.9 по плана на [населено място].

ОСЪЖДА Община [област] да заплати на С. Л. Д.-О. сумата от 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и 10 (десет) лева държавна такса.

Решението може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на [държава].