РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Карлово, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320100597 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл.72, ал.1 и ал.3, вр. с
чл.70 ЗС, предявен от Я. А. Я., ЕГН: ********** от гр. С., обл. П., ул. „Й. Н.“
№ ** и Д. Л. Я., ЕГН: ********** от гр. С., обл. П., ул. „И. В.“ №**, двамата
чрез пълномощника си адв. С. П. - К. против Р. И. П., ЕГН: ********** от гр.
С., обл. П., К. С. бл.**, вх.*, ет.*, ап.**.
ИЩЦИТЕ твърдят, че били съпрузи, като бракът им бил сключен на
18.07.2010 г. По време на брака придобили чрез покупко-продажба с нот. акт
№ 156/29.08.2016 г., том IV, peг. № 6574, нот. дело № 755/2016 г. на нотариус
Т. Р. - с peг. № 517 на Нотариалната камара, с район на действие - района на
PC - гр. К., в режим на СИО, следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68080.84.90 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С., община С., област П., одобрени със заповед № РД-18-
8/11.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение, с адрес на поземления имот: гр.
С., п. к. ****, местност „Я. Г.“, с площ от 4300 кв. м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 084090, при съседи:
1
68080.84.55, 68080.84.97, 68080.84.89 и 68080.84.566.
Твърдят, че преди да закупят имота, същият се обработвал от местната
кооперация, като бил засаждан с пшеница. Тъй като имали намерение да се
занимават с отглеждане на маслодайна роза и да направят масив от няколко
имота, закупили гореописания имот и през октомври 2016 г. започнали
обработката на почвата, за да я подготвят за засаждане, а през ноември
същата година засадили и розите. Оттогава до момента отглеждали розовите
насаждения в имота, като извършвали всички необходими дейности под
ръководството на специалист - агроном. В момента същите давали плод. След
2016 г. закупили и съседни имоти, които също засадили с маслодайна роза,
като по този начин създали цял масив. През 2020 г. сменили статута на имота
от нива в етерично-маслодайна култура /рози/.
Твърдят, че с вложените труд, средства и материали за създаването и
отглеждането на розовите насаждения в периода от есента на 2016 г. до
момента, съществено подобрили закупения от тях имот, което довело до
трайно, обективно и съществено увеличаване на стойността му.
За създаването на това подобрение в имота, направили следните
разходи:
I. Разходи през 2016 г.:
1.месец октомври:
- геодезично измерване и поставяне на 4 колчета - 60,00 лв.;
- дълбока оран - по 25,00 лв. на декар, за 4,300 дка - 107,50 лв.;
- преработка с дискова брана - по 15,00 лв. на декар, за 4,300 дка - 64,50
лв.;
2. месец ноември:
- закупуване на разсад - 550 корена за 1 декар по 1,00 лв. за 1 корен, за
4,300 дка -2365 корена на стойност 2365,00 лв.;
- посаждане на маслодайните рози - по 50,00 лв. на декар, за 4,300
декара – 215,00 лв.
Общо разходи за 2016 г. – 2812,00 лв.
II. Разходи през 2017 година:
1. месец март:
2
- оране - по 20,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 86,00 лв.;
- копане – по 50,00 лв. на декар, за 4,300 декара – 215,00 лв.;
2. от месец април до месец септември:
- пет пръскания за мана и листни въшки с Д. 0,6 % и Ф. 0,6 % - по 10,00
лв. на декар, за 4,300 декара - 43,00 лв. на пръскане, или общо 215,00 лв.; пет
пръскания с листен тор - по 10,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 43,00 лв., или
общо 215,00 лв.;
3. месец май:
- оране - по 20,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 86,00 лв.;
- копане - по 50,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 215,00 лв.;
4. месец юли и август:
– поливане - по 15,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 64,50 лв. на
поливане, за двете поливания - 129,00 лв.;
5. месец октомври:
- оране - по 20,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 86,00 лв.;
- копане - по 50,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 215,00 лв.;
- торене МПК - 25 килограма на декар, по 17,00 лв. на декар, за 4,300
декара - 73,00 лв.;
- присаждане на 8% неприхванати маслодайни рози - 189 корена по 1,00
лв. на корен, или общо 189,00 лв.
Общо разходи за 2017 г. - 1724,00 лв.
III. Разходи през 2018 година:
1. месец януари:
- кастрене и почистване - един човекоден, по 25,00 лв. на декар за
надница, за 4,300 декара - 107,50 лв.;
- почистване и изнасяне на клоните след резитбата - по 25,00 лв. на
декар, за 4,300 декара - 107,50 лв.;
- пролетно синьо пръскане - 30 литра работен разтвор на декар
Конгоран 0,3%, по 20,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 86,00 лв.;
2. месец февруари:
3
- оране - по 20,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 86,00 лв.;
3. месец март:
- копане - по 50,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 215,00 лв.;
- предберитбено торене с азот - J5 кг на декар, по 15,00 лв. на декар, за
4,300 декара - 64,50 лв., три пъти до края на април, или общо 193,50 лв.;
4. месец април:
- оране - по 20,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 86,00 лв.
5. от месец април до месец септември:
- пет пръскания за мана, листни въшки и агрилус с Д. 0,6 %, Ф. 0,6 %, по
10,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 43,00 лв. на пръскане, за пет пръскания
общо 215,0 лв.; пет пръскания с листен тор, по 10,00 лв. на декар, за
4,300 декара - 43,00 лв., за петте пръскания общо 215,00 лв.; следберитбена
резитба, по 25,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 107,50 лв.; почистване и
изнасяне на клоните след резитбата, по 25,00 лв. на декар, за 4,300 декара -
107,50 лв.; подхранване с амониева селитра, по 25 килограма на декар, 17,00
лв. на декар, за 4,300 декара - 73,00 лв.;
6. месец октомври:
- оране – по 20,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 86,00 лв.
Общо разходи за 2018 г. – 1685,50 лв.
IV. Разходи през 2019 година:
1. месец януари:
- кастрена и почистване, един човекоден, по 25,00 лв. на декар за
надница, за 4,300 декара – 107,50 лв.;
- почистване и изнасяне на клоните след резитбата - по 25,00 лв. на
декар, за 4,300 декара - 107,50 лв.;
- пролетно синьо пръскане - 30 литра работен разтвор К. 0,3 % на декар,
по 20,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 86,00 лв.;
2. месец февруари:
- оране - по 20,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 86,00 лв.;
3. месец март:
- копане - по 50,00 лв. на декар, за 4,300 декара -215,00 лв.;
4
- предберитбено торене с азот 15 килограма на декар, по 15,00 лв. на
декар, за 4,300 декара - 64,50 лв., три пъти ло края на април или общо 193,50
лв.;
4. месец април:
- оране - по 20,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 86,00 лв.;
5. от месец април до месец септември:
- пет пръскания за мана, листни въшки и агрилус с Д. 0,6 %, Ф. 0,6 %, по
10,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 43,00 лв. на пръскане, за петте пръскания
общо 215,00 лв.; пет пръскания с листен тор, по 10,00 лв. на декар, за 4,300
декара - 43,00 лв., за петте пръскания общо 215,00 лв.; следберитбена резитба
по 25,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 107,50 лв.; почистване и изнасяне на
клоните след резитбата, по 25,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 107,50 лв.;
подхранване с амониева селитра, по 25 кг на декар - 17.00 лв. на декар, за
4,300 декара - 73,00 лв.;
6. месец октомври:
- оране - по 20,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 86,00 лв.
Общо разходи за 2019 г. - 1685,50 лв.
V. Разходи през 2020 година:
1. месец януари:
- кастрене и почистване, един човекоден, по 25,00 лв. на декар за
надница, за 4,300 декара - 107,50 лв.;
- почистване и изнасяне на клоните след резитбата, по 25,00 лв. на
декар, за 4,300 декара - 107,50 лв.;
- пролетно синьо пръскане - 30 литра работен разтвор на декар К. 0,3%,
по 20,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 86,00 лв.;
2. месец февруари:
- оране - по 20,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 86,00 лв.;
3. месец март:
- копане - по 50,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 215,00 лв.;
- предберитбено торене с азот 15 килограма на декар, по 15.00 лв. на
декар, за 4,300 декара - 64,50 лв., три пъти до края на април, или общо 193,50
5
лв.;
4. месец април:
- оране - по 20,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 86,00 лв.;
5. от месец април до септември:
- пет пръскания за мана, листни въшки и агрилус с Д. 0,6 %, Ф. 0,6 %, по
10,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 43,00 лв. на пръскане, за петте пръскания
общо 215,00 лв.; пет пръскания с листен тор, по 10,00 лв. на декар, за 4,300
декара - 43.00 лв., за петте пръскания общо 215,00 лв.; следберитбена резитба,
по 25.00 лв. на декар, за 4,300 декара - 107,50 лв. почистване и изнасяне на
клоните след резитбата, по 25,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 107,50 лв.;
подхранване с амониева селитра, по 25 килограма на декар - 17,00 лв. на
декар, за 4,300 декара - 73,00 лв.;
6. месец октомври:
- оране - по 20,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 86,00 лв.
Общо разходи за 2020 г. - 1685,50 лв.
VI. Разходи 2021 година:
1. месец януари:
- кастрене и почистване, един човекоден, по 25,00 лв. на декар за
надница, за 4,300 декара - 107,50 лв.;
- почистване и изнасяне на клоните след резитбата, по 25,00 лв. на
декар, за 4,300 декара - 107,50 лв.;
2. месец февруари:
- оране - по 20,00 лв. на декар, за 4,300 декара - 86,00 лв.
Общо разходи за 2021 г. - 301,00 лв.
Общи разходи за периода от 2016 г. до 2021 г. – 9893,50 лв.
Ищците твърдят, че през 2017 г. ответницата Р. И. П., предявила срещу
тях иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, претендирайки, че е
собственик на процесния имот по силата на договор за делба № 42, том V,
peг. № 8804, дело № 785/2007 г. на нотариус С. Р. - с peг. № 099 на
Нотариалната камара, с район на действие - района на PC - гр. К., вписан в
Служба по вписванията - гр. К., том VI, № 12, peг. № 3138/23.07.2007 г.,
твърдейки, че в същия договор е допусната техническа грешка в дял втори,
6
предоставен на лицето Н. М. Н., починал през ****г., като вместо да бъде
записан номерът на собствения му имот - № 084089, била изпусната част от
изречение и в т. 5 било записано „Нива от 4301 кв. м, шеста категория,
находяща се в землището на гр. С., П. о., в местността „Я. Г.“, съставляваща
имот № 084090 - нива на Р. И. П.…“.
Твърдят, че след извършената доброволна делба, наследникът на Н. М.
Н. – С. Н. Н. от гр. К., продал процесния имот на И. Д. Т. от гр. К. с нот. акт №
11/02.03.2016 г., том първи, рег. № 359, нот. дело № 11/2016 г. на нотариус П.
И. - с рег. № 655 на НК, с район на действие - района на PC - гр. К.. С нот. акт
№ 156/29.08.2016 г., том IV, peг. № 6574, нот. дело № 755/2016 г. на нотариус
Т. Р. - с peг. № 517 на Нотариалната камара, с район на действие - района на
PC - гр. К., първият от ищците закупил имота от И. Д. Т..
С влязло в сила на 04.01.2021 г. решение № 215/18.02.2020 г.,
постановено по в. гр. дело № 1525/2019 г. по описа на П. о. с., пети гр. състав,
било признато за установено по отношение на двамата ищци и на другите
ответници по иска - С. Н. Н. и И. Д. Т. /праводатели по горепосочените
следки/, че ищцата Р. И. П., ЕГН **********, е собственик на процесния имот
с идентификатор 68080.84.90 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С., на основание договор за делба № 42, том V, peг. № 8804,
дело № 785/2007 г. на нотариус С. Р. - с peг. № 099 на Нотариалната камара, с
район на действие - района на PC - гр. К., вписан в Служба по вписванията -
гр. К., том VI, № 12, peг. № 3138/23.07.2007 г., като съдът приел, че в
договора за делба при описание на имот № 5, включен в дял втори, е
допусната техническа грешка, изразяваща се в непълнота на описанието на
имота и по-точно – пропуснат е номерът на самия имот 084089.
Твърдят, че на датата на закупуване на процесния имот с идентификатор
68080.84.90 – 29.08.2016 г., им било предадено владението върху него.
Осъществявали фактическа власт върху същия оттогава до момента.
Извършените от ищците подобрения, описани по-горе, те направили със
съзнанието, че подобряват собствен имот, тъй като към момента на
закупуването му не знаели, че праводателят им не е собственик на имота. С
оглед на това и на основание чл. 70, ал. 1 от ЗС се явявали добросъвестни
владелци. Като такива и на основание чл. 72, ал. 1 от ЗС имали право да искат
от ответницата, като собственик на имота, призната като такъв с решение №
7
215/18.02.2020 г., постановено по в. гр. дело № 1525/2019 г. по описа на П. о.
с., пети гр. състав, да им заплати за подобренията, които направили в него,
сумата, с която се е увеличила стойността му вследствие на тези подобрения,
което увеличение следвало да се определи към деня на постановяване на
съдебното решение. Считат, че стойността на имота вследствие на
създаването на етерично-маслодайна култура - маслодайни рози, се е
увеличила със сумата от 9893,50 лв.
Въпреки опитите им да уредят доброволно отношенията си с
ответницата във връзка със заплащане на подобренията в имота, до момента
това не било сторено, тъй като тя отказвала. Ето защо за ищците бил налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Молят, съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да им
заплати сумата от общо 9893,50 лв., представляваща сумата, с която се е
увеличила стойността на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68080.84.90 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С., община С., област П., одобрени със заповед № РД-18-
8/11.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение, с адрес на поземления имот: гр.
С., п. к. ****, местност „Я. Г.“, с площ от 4300 кв. м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 084090, при съседи:
68080.84.55, 68080.84.97, 68080.84.89 и 68080.84.566, което увеличение е в
резултат на извършените в него подобрения – създаването на етерично
маслодайна култура – маслодайни рози, ведно със законната лихва върху
сумата от 9893.50 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Молят на основание чл. 72, ал. 3 от Закона за собствеността съдът да
признае по отношение на Р. И. П., правото на ищците да задържат процесния
недвижим имот до заплащане от същата на извършените от тях подобрения,
ведно със законната лихва.
Ответницата, чрез пълномощника си адв. М.Г., оспорва иска като
допустим, но неоснователен.
Твърди, че по силата на договор за доброволна делба вписан на
23.07.2007 г. том 6, № 12,. peг. № 3138 на Служба по вписвания - гр. К., била
8
собственик на Нива от 4301 кв.м., находяща се в землището на гр. С.,
местността „Я. Г.“ съставляваща имот № 0840090, понастоящем – Поземлен
имот с идентификатор 68080.84.90 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С..
През 2000 год. като член-кооператор в кооперация „Д. – К“ - гр. С.,
отдала под наем горния имот и получавала рента, като и до момента не била
прекратявала правоотношенията си с кооперацията.
Във връзка с описаните в исковата молба намерения на ищеца да се
занимава с отглеждане на маслодайна роза, ответницата твърди, че преди
ищците да закупят собствения й имот, в началото на 2016 год. ищецът лично
дошъл в жилището й в гр. С. и я попитал дали ще му го продаде, като тя
категорично отказала.
Твърди, че съсед на имота й бил С. Н. Н. в качеството на собственик по
наследство от баща си – съделителят по договора за доброволна делба Н. М.
Н.. Възползвайки се от допуснатата техническа грешка в договора за
доброволна делба, съседът й С. Н. Н. през м. март 2016 г. продал собствения й
имот на И. Д. Т., който от своя страна през м. август на същата 2016 г. го
продал на ищеца въпреки, че ответницата категорично му била отказала
преди това. След като майка й Ц. С. Н. узнала за извършената продажба на
имота й от С. Н. Н., сезирала Р. п. - К. за извършено престъпление от общ
характер, но с постановление от 18.08.2017 г. било отказано образуване на
досъдебно производство. Поради отказа от страна на Прокуратурата да
образува дознание, ответницата била принудена да защити интереса си по
съдебен ред и завела установителен иск. С Решение № 215/18.02.2020 год. по
гр. д. № 1525/2019 г. ПОС признал за установено, че ответницата е
собственик на горния имот.
Счита, че след като отказала на ищеца да продаде собствения си имот,
на същия му станало пределно ясно, че не следва да го придобива по какъвто
и да било начин и още по-малко да го засажда с розови насаждения и да
прави подобрения в него, като спорен. Тъй като със семейството й нямали
намерение да отглеждат розови насаждения, а имали собствени
инвестиционни намерения да променят статута и да го застроят, ищецът
можел да си извади засадените рози, с които се е увеличила стойността му.
С оглед изложеното, счита за неоснователно и специалното искане на
9
ищеца да задържи имота й до заплащане на извършените в него подобрения.
Ответницата моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и да осъди ищците да й заплатят направените по делото
разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От представения договор за доброволна делба на земеделски земи от
23.07.2007 г., том VI, № 12, peг. № 3138/23.07.2007 г. на СВ - гр. К., между
наследниците на Н. М. Н. – бивш жител на с. К., община К., починал през
****г., е видно, че в дял втори са поставени имотите, които е получил Н. М.
Н., починал на *********** г., а в дял четвърти – имотите на ответницата по
настоящото дело Р. И. П.. В т. 5. на дял втори е посочено, че Н. М. Н. става
собственик на „Нива от 4301 /четири хиляди триста и един кв. м./, шеста
категория, находяща се в землището на гр. С., П. обл., местността „Я. Г.“,
съставляваща имот № 084090 нива на Р. И. П., № 000097 местен път на
Община С., № 084053 нива на Л. Л. Ч., № 000066 полски път на Община С.“.
Понастоящем имотът съставлява ПИ с идентификатор 68080.84.90 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-8/11.03.2011 год. на Изпълнителния директор на АГКК, няма издадена
заповед за изменение в КККР, в местността „Я. Г.“ с площ 4300 кв. м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 084090, при съседи
68080.84.55, 68080.84.97, 68080.84.89, 68080.84.566.
По делото не е спорно и се установява от приложените в цялост гр. д.
№1962/2017 г. по описа на РС К. и възз. гр. д. №1525/2019 г. по описа на ОС
П., че след смъртта на съделителя Н. М. Н. през 2008 г. неговият единствен
наследник С. Н. Н. е продал ПИ с идентификатор 68080.84.90 на И. Д. Т. от
гр. К., с нот. акт № 11, том първи, peг. № 359, нот. дело № 11 /2016 г. на
нотариус П. И.- с peг. № 655 на НК, с район на действие - района на PC - гр.
К.. И. Т. от своя страна е продал имота с нот. акт № 156/29.08.2016 г., том IV,
peг. № 6574, нот. дело № 755/2016 г. на нотариус Т. Р. - с peг. № 517 на
Нотариалната камара, с район на действие – района на PC - гр. К. на ищеца по
настоящото дело Я.Я., който към момента на прехвърлителната сделка е имал
сключен граждански брак с втората ищца Д. Л. Я., т. е. придобили са
10
процесния имот в режим на СИО.
Гр. д. №1962/2017 г. по описа на РС К. е било образувано по иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Р. И. П. за признаване на
установено по отношение на С. Н. Н., И. Д. Т., Я. А. Я. и Д. Л. Я., че тя е
собственик на ПИ с идентификатор 68080.84.90 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С.. Същата е навела твъдрения, че в договора
за доброволна делба е допусната техническа грешка в дял втори, предоставен
на лицето Н. М. Н., починал през ****г., като вместо да бъде записан номерът
на собствения му имот - № 084089, била изпусната част от изречение и в т. 5
било записано „Нива от 4301 кв. м., шеста категория, находяща се в
землището на гр. С., П. о., в местността „Я. Г.“, съставляваща имот № 084090
- нива на Р. И. П.…“.
С Решение №166/03.05.2019 г. районният съд е отхвърлил така
предявения иск, включително и претенцията за отмяна по реда на чл.537, ал.2
ГПК на нотариален акт № 11, том I, peг. № 359 дело № 11/2016 год. на
Нотариус П. И., гр. К. с peг. № 655 на НК и нотариален акт № 156 том IV per.
№ 6574 дело № 755/2016 год. Нотариус Т. Р., peг. № 517 на НК, като
недействителни.
С влязло в сила на 04.01.2021 г. решение № 215/18.02.2020 г.,
постановено по в. гр. дело № 1525/2019 г. по описа на П. о. съд, е било
признато за установено по отношение на двамата ищци по настоящото дело и
на другите ответници по иска – С. Н. Н. и И. Д. Т., че Р. И. П. е собственик на
процесния имот с идентификатор 68080.84.90 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С., на основание договор за делба № 42, том V,
peг. № 8804, дело № 785/2007 г. на нотариус С. Р. - с peг. № 099 на
Нотариалната камара, с район на действие - района на PC - гр. К., вписан в
Служба по вписванията - гр. К., том VI, № 12, peг. № 3138/23.07.2007 г., като
съдът е приел, че в договора за делба при описание на имот №5, включен в
дял втори, е допусната техническа грешка, изразяваща се в непълнота на
описанието на имота и по-точно – пропуснат е номерът на самия имот 084089.
С Определение №2/04.01.2021 г. по гр. д. №1967/2020 г. по описа на
ВКС, II Г.О., решението на ОС П. не е допуснато до касационно обжалване.
От приложената в цялост пр. пр. №5710/2017 г. по описа на РП К. е
видно, че същата е била образувана по жалба от 11.05.2017 г. на майката на
11
Р.П. – Ц. С. Н., срещу С. М. и И. Т.. По повод наведените твърдения за
престъпления по чл.209, ал.1 НК и чл.309, ал.1 НК, касаещи горепосочения
договор за доброволна делба, наблюдаващият прокурор се е произнесъл с
постановление от 18.08.2017 г. за отказ да се образува досъдебно
производство.
Ответницата представя Служебна бележка, издадена на 11.11.2021 г. от
председателя на К. „Д. - Д“ – гр. С., от която е видно, че Р. И. П. притежава
земяи е в членство от 2000 г. до момента.
Представен е и Договор за аренда на земеделска земя, сключен между К.
„Д. - Д“ – гр. С., като арендатор и Р. И. П., като арендодател. В същия обаче
не са индивидуализирани дадените под аренда имоти, нито е отразена датата
на склчване на договора и стопанската година, за която се отнася. Ето защо и
доколкото няма как да бъде преценено дали договорът за аренда касае
процесния имот и дали е относим към периода на настоящия спор, съдът не го
кредитира като годно писмено доказателтсво.
От представения Констативен протокол от 28.05.2020 г., Констативен
протокол от 07.04.2020 г., Удотоверение №130-Н13 и Удотоверение №35-13
от 28.04.2020 г. се установява, че през 2020 г. предназначението на процесния
имот е променено от „нива“ на „етерично-маслодайна култура“, а Я. А. Я. е
вписан в публичен национален регистър на розопроизводителите.
По делото е изготвена и приета съдебна агроикономическа експертиза,
която не е оспорена от страните и съдът кредитира изцяло. От заключението
на вещото лице се установява, че към 29.08.2016 г. имот с идентификатор
68080.84.90, с площ 4300 кв. м. е бил с начин на трайно ползване - нива. Към
момента на огледа – м. октомври 2021 г., имотът е засаден с трайни
насаждения - маслодайни рози.
Към момента на огледа м. октомври 2021г. трайните розови насаждения
са на възраст пет години и са в период на плододаване/цъфтеж.
Физиологичното и агротехническо състояние на трайните насаждения е
задоволително. През 2021 г. за тях не са били прилагани добрите земеделски
практики.
Стойността на разходите за създаване/засаждане на поземлен имот с
идентификатор 680.84.90, с площ 4300кв.м. (4,300дка) биха били в размер на
3139 лева.
12
Стойността на разходите за отглеждане първа вегетация/първа година -
2017г., младенчески период на трайните насаждения - маслодайни рози в
поземлен имот с идентификатор 68080.84.90, с площ 4300кв. м (4,300дка)
биха били в размер на 1419 лева.
Стойността на разходите за отглеждане втора вегетация/втора година -
2018г., биха били в размер на 1333 лева.
Стойността на разходите за създаване/засаждане и отглеждане до
встъпване в плододаване на трайните насаждения - маслодайни рози в
поземлен имот с идентификатор 68080.84.90, с площ 4300 кв. м., биха били в
размер на 5891 лева.
Стойността на поземлен имот с идентификатор 68080.84.90 с площ 4300
кв. м., находящ се в землището на гр. С., обл. П. би се увеличила със
стойността на създадените и отглеждани трайни насаждения - маслодайни
рози до встъпването им в период на експлоатация, период на
плододаване/цъфтеж т.е. към периода 31.12.2018 г., която стойност би била в
размер на 5891 лева.
Стойността на присъщо необходимите разходи за отглеждане на
цветодаващите трайни насаждения - маслодайни рози в периода на
плододаване в поземлен имот с идентификатор 68080.84.90, биха били в
размер на 2623 лева ( две хиляди шестотин двадесет и три лева)
От показанията на свидетелката М. А. Я. се установява, че е сестра на
ищеца Я.Я., а ищцата Д.Я. е нейна снаха. Известно й е, че през 2016 г. брат й
закупил от човек на име „И.“ имот №90, находящ се в местността „Я. Г.“, в
землището на гр. С. Към онзи момент той имал намерение да отглежда
маслодайна роза и в момента имотът бил засаден именно с рози. За да
разшири масива си, той се поинтересувал дали може да закупи и съседния
имот №89. Разговарял с възрастна жена, която казала, че имотът не се
продава, но да попитат и дъщеря й. Срещнал се и с дъщерята, която също
заявила, че няма да продадат имот №89. През м. март 2017 г. Я.Я. и Д.Я. с
учудване разбрали, че имот №89 е обявен за продан от ЧСИ. Това било
няколко месеца, след получения отказ от двете жени. Ищците закупили имот
№89 и започнали да го обработват, а след известно време дошло писмо, че
възрастната жена ги съди за имот №90. Тя претендирала, че този имот е неин,
но според свидетелката брат й нямал никаква вина, че го закупил от чове,
13
който имал документи за собственост – въпросният И.. В нито един момент
Я.Я. и съпругата му не подозирали, че купуват имот от лице, което не е
собственик. До подаване на жалбата нямали представа, че възрастната жена и
дъщеря й имали претенции за него. В разговорите с тях те не били
декларирали, че са собственици на имот №90, а единствено заявили отказ да
продадат имот №89.
От показанията на свидетелката Г. Л. Я. се установява, че е първа
братовчедка на съпруга на ответницата. Известно й е, че ответницата има
недвижими имоти – земеделски земи под „К.“-а, в землището на гр. С.. От
разговори с Р.П. свидетелката знаела, че неин братовчед на име „С.“ продал
заедно със свой имот и нейния, кой бил около 4 дка. Сега този имот бил
засаден с рози. Р. категорично не желаела да продава своите имоти, защото
искала децата й да ги наследят. Свидетелката е категорична, че е невъзможно
тя да е продала свой имот чрез ЧСИ. Преди време при ответницата дошъл
човек, който попитал дали е съгласна да му продаде един от имотите си – не
този с розите, а друга земеделска земя, на около 3 км. от първия, в
регулацията на града. Този човек имал имот в съседство и искал да закупи и
земята на ответницата. Свидетелката била там и чула Р. да казва: „Аз не
продавам“. След това свидетелката си тръгнала и не й били известни повече
подробности от разговора. Знаела, че ответницата й майка й получават рента
от земеделските си имоти, които били отдадени под аренда на кооперацията.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от
правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.72 ал.1 от ЗС, като се
претендира стойност на извършени в процесния имот подобрения от ищците
като добросъвестни владелци.
Правоотношенията, които възникват между владелеца, извършил
подобренията, и собственика на имота, върху който са извършени, се
характеризират с такива особености, които дават основание с оглед общия
смисъл на закона и справедливостта да се приеме, че изискуемостта за
вземането за подобрения върху чужд имот не съвпада с извършването на
самото подобрение, а трябва да се отнася към един по-късен момент. По
време на извършването на подобренията владелецът се намира във владение
14
на имота. След като завърши подобренията, той продължава да владее имота
и да ползва подобренията, като непрекъснато и видимо изразява това си
намерение по отношение на всички, включително и по отношение на
собственика на имота, който не го владее. След като подобренията бъдат
извършени, те увеличават стойността на имота, но практически собственикът
не се ползва от тях. От друга страна, собственикът на имота дължи за
подобренията плащане, доколкото те съществуват по времепостановяване на
решението по спора във връзка с тях. До този момент извършилият
подобренията носи риска от погиването или унищожаването. С оглед на
изложеното и общия смисъл на закона не може да се приеме, че вземането на
владелеца за подобренията, които е извършил върху чужд имот, става
изискуемо още в момента на извършването на подобренията, защото в такъв
случай той ще има възможност да получи стойността на подобренията, които
ще продължи да ползва и които може да намалят стойността си и дори да
престанат да съществуват към момента, когато собственикът си възвърне
фактическата власт върху имота.
В конкретния случай от представните по делото писмени доказателства
се доказа по несъмнен начин, че ищците по делото са били добросъвестни
владелци по отношение на процесния имот към момента, когато са
претендирани като извършени подобренията в него.
Както от писмените, така и от гласните доказателства по делото се
установи, че към датата на заупуване на имота двамата ищци не са знаели, че
купуват от несобственик. Сделката е била сключена пред нотариус и те е
нямало как да са наясно, че в предходен документ е допусната техническа
грешка, която впоследствие ОС П. е приел за основание да признае
ответницата Р.П. за собственик на имота. Решението на съда е влязло в сила
на 04.01.2021 г., като до този момент, в качеството на добросъвестни
владелци, те са направили подобрения, с които се е увеличила стойността на
имота и които те могат да претендират на основание чл.72, ал.1 от ЗС.
Съгласно чл.70, ал.2 от ЗС добросъвестността се предполага до доказване на
противното, а в настоящия случай тази законова презумпция не е оборена.
Напротив, тя се потвърждава, и то не само от показанията на св. Я., но и от
тези на осигурения от ответницата свидетел – Г. Я., които опровергават
твърдението на ответницата, че е предупредила в разговор ищеца, че имот с
идентификатор 68080.84.90 е нейна сосбственост и не се продава. От
15
показанията на св. Я. става ясно, че Р.П. действително е провела разговор и е
отказала да продаде на ищеца свой имот, но не процесния, а друг, отдалечен
на около 3 км., който не е засаден с рози.
Ето защо следва да се приеме, че презумпцията на чл.70, ал.2 от ЗС не е
оборена и ищците са установили добросъвестно владение върху процесния
имот от 29.08.2016 г. – момента на сключване на сделката с продавача –
несобственик.
Според установената съдебна практика /Постановление №6/27.12.1974
г. на Пленума на ВС/ подобрение на един имот е налице, когато вложения
труд средства и материали са довели до увеличаване на стойността му.
Видно от заключението на съдебната агроикономическа експертиза и
заявеното от вещото лице при изслушването му в с. з., общата стойност на
подобренията (разходите) е в размер на 5891 лева, като в резултат на тези
подобрения, стойността на имота се е увеличила с тази сума – 5891 лева.
С оглед изложеното, съдът счита предявеният иск за основателен и
доказан и като такъв следва да го уважи до размера установен с експертизата
– 5891.00 лева, а до пълния претендиран размер от 9893.50 лева следва да го
отхвърли като недоказан.
Уважаването на иска за заплащане на претендираните от ищците
подобрения обуславя основателност и на свързаното с него искане за право
на задържане по чл.72, ал.3 от ЗС до заплащане на подобренията. Правото на
задържане има акцесорен характер и обезпечава вземането на добросъвестния
владелец и приравнения на него подобрител на чужд имот, каквито предвид
изложените съображения са ищците по делото, за подобренията, които са
направили. Признатото право на задържане, предявено чрез иск, обезпечава
размера на присъденото вземане за подобрения.
Както вече се посочи по-горе, за подобренията, за които съдът приема,
че са извършени от ищците, искането за задържане на недвижимия имот от
ищците Я. и Д.Я. е основателно и следва да се уважи до заплащане от
ответницата на сума в размер на 5891.00 лева.
С оглед изхода на спора, ответницата следва да заплати на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените от ищците по делото разноски съразмерно с
уважената част от иска или 1150.83 лева от общо сторени разноски в размер
16
на 1932.74 лева (395.74 лева за дъжравна такса, 825 лева за адвокатско
възнаграждение и 712 лева за възнаграждение на вещо лице).
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответницата също има право на
разноски, съразмерно отхвърлената част от иска – 161.82 лева.
По компенсация, ответницата дължи на ищците сума в размер на 989.01
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.72, ал.1 от ЗС Р. И. П., ЕГН: ********** от
гр. С, обл. П, К. С. бл.**, вх*, ет.*, ап.**, да заплати на Я. А. Я.., ЕГН:
********** от гр. С., обл. П., ул. „Й. Н.“ № **и Д. Л. Я., ЕГН: ********** от
гр. С., обл. П., ул. „И. В.“ №**, сума в размер на 5891.00 лв. (пет хиляди
осемстотин деветдесет и един лева), представляваща сумата, с която се е
увеличила стойността на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68080.84.90 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С., община С., област П., одобрени със заповед № РД-18-
8/11.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение, с адрес на поземления имот: гр.
С., п. к. ****, местност „Я. Г.“, с площ от 4300 кв. м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 084090, при съседи:
68080.84.55, 68080.84.97, 68080.84.89 и 68080.84.566, което увеличение е в
резултат на извършените в него подобрения – създаването на етерично
маслодайна култура – маслодайни рози, ведно със законната лихва върху
сумата от 5891.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
23.04.2021 г., до окончателното плащане, като до пълния претендиран размер
от 9893.50 лева ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан.
ПРИЗНАВА на основание чл.72, ал.3 от ЗС на ищците Я. А. Я., ЕГН:
********** от гр. С., обл. П., ул. „Й. Н.“ № **и Д. Л. Я., ЕГН: ********** от
гр. С., обл. П., ул. „И. В.“ №**, правото на задържане на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 68080.84.90 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С., община С., област П., одобрени със заповед № РД-18-
17
8/11.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение, с адрес на поземления имот: гр.
С., п. к. ****, местност „Я. Г.“, с площ от 4300 кв. м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 084090, при съседи:
68080.84.55, 68080.84.97, 68080.84.89 и 68080.84.566, до заплащане на Я. А.
Я., ЕГН: ********** и Д. Л. Я., ЕГН: ********** от ответницата Р. И. П.,
ЕГН: ********** на сума в общ размер на 5891.00 лв. (пет хиляди осемстотин
деветдесет и един лева).
ОСЪЖДА Р. И. П., ЕГН: ********** от гр. С., обл. П., К. С. бл.**, вх.*,
ет.*, ап.**, да заплати на Я. А. Я., ЕГН: ********** от гр. С., обл. П., ул. „Й.
Н.“ № **и Д. Л. Я., ЕГН: ********** от гр. С., обл. П., ул. „И. В.“ №**,
сумата от 989,01 лв. (девтстотин осемдесет и девет лева и една стотинка),
представляващи направени по делото разноски по компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. о. с. в
двуседмиечен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
18