Р Е Ш Е
Н И Е
№ 302
гр. Русе, 20.09.2022
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Русе, в публичното заседание на
24 август
през 2022 г. в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: СПАС СПАСОВ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Бисерка
Василева и в присъствието на прокурора Пламен Петков като разгледа докладваното от
съдията Басарболиева КАНД №270
по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството
е касационно по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на П.Г.М. ***, представлявана от адв. З.В. от ЛАК против Решение № 260/09.03.2022 г.,
постановено по анд № 2631/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено
Наказателно постановление № К993 от 30.11.2021 г., издадено от Зам.кмет на
Община Русе. Наведени са доводи за неправилност на решението поради допуснати
от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, както и нарушения на
материалния закон. Иска се отмяната на
решение и отмяна на оспореното НП, а в условията на евентуалност - връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Русе. Претендират се
разноски.
Ответникът
по касационната жалба – Община Русе, в
депозирани писмени бележки вх.№3301/10.08.2022 г. по описа на АС-Русе /л.15 от
делото/, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира
възнаграждение за юрисконсулт.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
След като обсъди
оплакванията в жалбата, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
съдът прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от
надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Пред РРС е било обжалвано Наказателно постановление № К993 от 30.11.2021
г., издадено от Зам.кмет на Община Русе, с което на оспорващата П.М. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50лв. на основание чл.183, ал.4,
т.8 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Съгласно цитираната като нарушена
законова норма - престоят и паркирането са забранени
на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра
преди тях.
Съдът споделя доводите на касатора за
допуснато съществено нарушение при описание на нарушението в хода на протеклото
производство пред АНО.
В НП то е описаното като „на
10.11.2021 г., 09.13 часа г-жа М. е паркирала МПС Пежо с рег.№Р0705 КН на
пешеходна пътека в гр.Русе, ул.“Муткорова“, до бл.“Опера“, вх.“В““. Не е
посочен видът на пешеходната пътека и начинът на нейното обозначение. Съгласно
легалната дефиниция в параграф 6, т.54 от ЗДвП „Пешеходна пътека" е част
от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с
пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата
пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за
движение.“. В НП липсва посочване по какъв начин е сигнализирано наличието на
пешеходна пътека, поради което съдът намира, че е налице неяснота при
описанието на деянието, което е нарушило правата на защита на наказаното лице. Нормата на чл.24,ал.1 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г.
за сигнализация на пътищата с пътна маркировка /Наредбата/ урежда начините за
очертаване на пешеходна пътека със следните два вида маркировка: 1. широки
непрекъснати линии - М8. 1 тип "Зебра", успоредни на оста на пътя; 2.
две прекъснати успоредни линии - М8. 2, разположени напречно на оста на пътя.
Освен, че не е посочен видът маркировката, то липсва отразяване в НП, че е
имало обозначаване според изискването на параграф 6, т.54 от ЗДвП –
сигнализация и с пътен знак, въведено като кумулативно изискване със закона. Нещо
повече, в хода на производството пред съда е установено, че сигнализация на пешеходна
пътека с пътен знак изобщо липсва, в какъвто смисъл са основателни доводите на
наказаното лице. Районният съд е приел, че в случая пешеходната пътека не е
следвало да бъде сигнализирана, тъй като се е намира на кръстовище – Т-образно,
образувано между улиците „Муткурова“ и ул.“Ген. Паренсов“ в гр.Русе и същата се
явява продължение на северния тротоар на ул.“Ген. Паренсов“. На практика съдът
е обосновал наличието на "пешеходна пътека" от категорията на
немаркираните, които законодателят визира чрез фикцията
на пар. 6, т. 54, изр. второ от ДР на
ЗДвП, според което
правило „На кръстовищата пешеходните пътеки са продълженията на тротоарите и
банкетите върху платното за движение“. Факти обаче, които се субсумират в тази
хипотеза липсват както в съставения АУАН,
така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Всъщност
въззивната инстанция, проявявайки процесуална активност, от събраните в
съдебното производство доказателства, е установила релевантите за случая факти,
обосноваващи от обективна страна вмененото на наказаното лице нарушение. Недопустимо е обаче за първи път въззивният
съд да установи нови обстоятелства, които не са описани в АУАН и НП и които наказаното
лице не е имало възможността да възприеме, респ. да се защити срещу тях.
Непълното описание на
нарушението, липсата на изложение на обстоятелствата, при които е извършено
деянието и посочване на доказателствата, които го потвърждават - всички тези
елементи, които са задължителни реквизити на всяко НП предвид чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН, обосновават правен извод за допуснато съществено процесуално
нарушение в хода на протеклото административнонаказателно производство. Подобно
нарушение на процедурата има правната характеристика на съществено, понеже е
довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Като е стигнал до
обратни на тези изводи и е потвърдил оспореното пред него НП, РРС е постановил
неправилно решение.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №260/09.03.2022 г.,
постановено по АНД № 2631/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено
Наказателно постановление № К993 от 30.11.2021 г., издадено от Зам.кмет на
Община Русе и П.Г.М. ***, ЕГН **********у*** сумата 150 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К993 от
30.11.2021 г., издадено от Зам.кмет на Община Русе, с което на П.Г.М. ***, ЕГН **********,
е наложено на административно наказание „глоба“ в размер на 50лв. на осн. чл.183,
ал.4, т.8 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.