гр.Хасково, 02.03.2023г.
Административен
съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на втори
март през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Председател: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Членове: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от Съдия
Господинова адм.дело №872 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.248 от ГПК във вр. с чл.143, ал.3 и чл.144 от АПК.
Постъпило е искане от адв.Н.К. – пълномощник на ответната
страна Общински съвет Димитровград, за допълване на постановеното Определение
от 31.01.2023г.
Жалбоподателят П.Т.З. възразява по исканото допълване. В становище
от 23.02.2023г. се сочи, че няма доказателства относно разноските, а в
представеното Платежно нареждане от 07.10.2022г. нямало подпис или печат и не
се доказвало, че сумата била преведена. Освен това ОбС и Обищина Димитровград
били две различни лица и общината не била страна по делото. Сочи и че
ответникът дал повод за завеждане на делото и не бил признал основателността на
жалбата. На жалбоподателят не били представени никакви доказателства относно
разноските и не можел да се запознае със съдържанието на Договор
№19/28.09.2022г. Съдът не следвало да се произнася по искането за разноските,
тъй като имало частна жалба.
Съдът, като обсъди искането и събраните по делото
доказателства, счита искането за основателно.
Искането за допълване на решението е подадено от надлежна
страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК. Съдебният акт е обжалваем, като съобщението
за него е получено от ответната страна на 02.02.2023г., а на 09.02.23г. – в
срока за обжалване, е депозирано искането, което поради изложеното е
процесуално допустимо.
С постановеното определение съдът е оставил жалбата от П.З.
без разглеждане и прекратил образуваното по жалбата производство поради просрочието
ѝ, като в мотивите на определението съдът не е изложил съображения
относно дължимост на разноските по делото. При представянето пред съда на
административната преписка ответната страна е заявила писмено становище относно
недопустимостта, респ. основателността на жалбата. В проведеното с.з. на
02.11.2022г. ОбС Димитровград се представлява от адв.Н.К., който е заявил
искането жалбоподателят да бъде осъден да заплати направените в производството
разноски, като е изложил становище за недопустимост на жалбата. Представено е
пълномощно от 28.09.2022г., Договор за правна защита и съдействие
№19/28.09.2022г., както и доказателства за изплащане на уговорената в договора
сума от 500,00 лева за адв.възнаграждение – платежно нареждане/вносна бележка
от 07.10.2022г. Отново с искане от 27.01.2023г. пълномощникът на ответната
страна е заявил, че производството следва да бъде прекретено, като е поискал да се заплатят от жалбоподателя
направените разноски по делото. Както при заявяване на искането в с.з., така и
в последващото искане за второто с.з. пълномощникът представя Списък за
разноски по чл.80 от ГПК. Видно от представеното платежно нареждане сумата от
500,00 лева за адв.възнаграждение е платена от Община Димитровград.
С оглед така установеното и поради крайния извод за
прекратяване на производството съдът намира, че жалбоподателят дължи заплащане
на ответната страна на направените от нея разноски за адв.възнаграждение в
размер от 500,00 лева.
При постъпилото искане по реда на чл.248 от ГПК и
независимо от подадената от жалбоподателя частна жалба срещу постановеното
определение за прекратяване на производството, то няма пречка съдът да се
произнесе относно разноските. В случая пълномощното, ведно с договора за правна
защита и съдействие, и платежното нареждане за заплащане на адв.възнагражедние
не са представени като доказателства и не са приети като такива, а те са
удостоверяващи представителната власт на пълномощника и направените разноски.
Същите са били известни на жалбоподателя, тъй като първоначално са представени
в с.з., а впоследствие и с допълнително представена молба по делото преди
провеждане на второто с.з.
По отношение възражението на жалбоподателя, че сумата за
адв.възнагражедние е заплатена от Община Димитровград, която е правен субект,
който е различен от ОбС Димитровград, съдът счита, че следва да бъде отчетено,
че ОбС Димитровград – надлежен ответник в производството, не разполага с
бюджет, от който да бъдат заплатени присъдените разноски. Съгласно чл.14 от ЗМСМА общината е юридическо лице, което има самостоятелен бюджет. Общинският
съвет няма самостоятелен бюджет, а в този смисъл са и разпоредбите на чл.15,
ал.1 и чл.29а, ал.1 от ЗМСМА. Така в случая разноските следва да бъдат
възстановени на общината, тъй като именно от този субект те са заплатени. В
същия смисъл и Определение от 29.05.2020г.,
постановено по а.дело №578 по описа на съда за 2019г. със страни П.Т.З. ***.
При тези обстоятелства са налице предпоставките на
чл.248, ал.1 от ГПК за допълване на определението в частта за разноските.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл.248 от ГПК във вр. с чл.143, ал.3
и чл.144 от АПК Определение №122 от 31.01.2023г., постановено по а.д.№872/2022г.
по описа на Административен съд Хасково, като
ОСЪЖДА П.Т.З., ЕГН **********,***
направените разноски по делото в размер на 500,00 лева.
Определението може да бъде обжалвано пред ВАС В 7-дневен
срок от получаване на съобщението.
Председател:
Членове: 1.
2.